Най-голямата грешка, която човек може да направи през почивните дни е да се насочи към дежурните места. Проблемът на класики като Роженския и Бачковския манастир е, че твърде много хора търсят усамотение в техните околности. В резултат на това пределите им се заселват с гъста и изнервяща се тълпа.

Малко известните места, на свой ред, също имат проблем – те често са трудно достъпни, няма информация какво ви очаква там, и често разочарованията се оказват по-значими от малките открития, които успявате да направите.

"Бакхус" проучи три разнородни маршрута – по-малко известни манастири, около които можете да откриете поляни за пикник, тук-там – любопитен ресторант, своя собствена история, и най-вече – да се потопите в жизнерадостното следобедно спокойствие на природата.

За да ви спестим разочарованията, веднага ще ви препоръчаме да забравите всякакви романтични представи за манастирската кухня и манастирската храна. Монахините или монасите, които с песни месят хляб, за да ви посрещнат в обителта, не съществуват. В много от манастирите кипи строителство, или поне ремонтна дейност, а игумените се упражняват или в създаването на по-рестриктивен режим за посетителите, или точно обратното – да ги привлекат с каквото могат - от щрауси до чудодейно потекла вода.

Все пак ако последвате нашите маршрути, въоръжени с предварителна информация и добре напълнена кошница за пикник, можете да прекарате забележителен ден на удоволствия и открития.

Първи маршрут

Скара "Сталин", пъстърва "Балканка" и щрауси

Тръгвате от София по Ломско шосе през малки, но въздълбочки дупки, минавате Петрохан и село Гинци, като край пътя може да си купите чудесно овче мляко и сирене, след което, внимавайки да не подминете не особено биещата на очи табела преди Берковица, се отправяте към Клисурския манастир, построен е през 1240 г. От пръв поглед ще ви стане ясно, че тук са хвърлени много средства и усилия за поддръжка – и за състоянието на сградите, и за двора, в който всеки момент се очаква да се появи и детски кът, и а отделното помещение за монахините, които изографисват икони.

Ако сте си взели храна за пикник, не е много добре да я вадите в пределите на манастира – тук ще ви препоръчат за обяд "Магерницата", която припознават като своя, и която се намира непосредствено преди портите. Само че вие смело я подминете - "Магерницата" няма нищо общо с първообраза на понятието. Това е поредното лошо съчетание между псевдобитово и Балкантурист.

Малко по-нататък по единствения път обаче ще видите скара "Сталин". Името е достатъчно да ви закове на място, а специалитетът е пъстървата, която плува в два басейна пред масите. Можете да си посочите и коя точно бихте искали да се озове на скарата. Другото предимство на заведението е, че менюто му е лаконично, има само няколко салати - обичайните, но чудесно приготвени.

Пътят по-натататък ще ви отведе в Лопушанския манастир. В църквата се намира един от най-красивите иконостаси от самоковската школа, в живописния и обширен двор – няколко църковни камбани, а наоколо – зелените пространства на поляните край река Дългоделска Огоста.

Едно приятно място за отсядане са Старите бистрилишки къщи. (за резервация 0887 428 108, инж. Владимир Петров). Ще се озовете в подножието на Берковския балкан, ще се радвате на тишина и уединение, най-вече ако не сте през уикенда, и ще се чувствате добре, независимо дали сте рибар, гъбар, билкар или просто планинар. Тук има условия да си готвите сами, по договорка може да бъде уредено и да ви готвят.