Тази пролет(2008г.),група от десетина души, бяхме на заслон(хижа)"Череша". Впечатленията от там са няколко: красиво и дивно място, доста затънтено в "пазвата" на Родопите, с няколко каменни къщурки, някои от които по на 120-150г поне. Като обстановка бих могъл да кажа, че е чисто и уютно в туристическите помещения, а и въобще в района на хижата и махалата. Е, няма кой знае какви битови условия, но доста от най-необходимите бяха на лице. За група от 7-8, че и повече човека става. Отвън, до сами къщата има чешма, която освен за питейни нужди се ползва и за миене. Хижарите - семейство мъж и жена са скромни и гостоприемни хора. Приеха ни,настаниха ни, гостиха ни с хубав чай, вечерта бяхме на маса заедно и на сутринта ни изпратиха с добри пожелания, като мъжът дори, след като ни бе посрещнал предния ден още на полвината път от х."Върховръх"(някой вероятно ще се досети за причината), на другата сутрин, на тръгване, доиде с нас до някъде и ни упъти за това как най-бързо да слезем до стената на яз.Въча. Стопаните на заслона си имат голямо бяло куче с много добродушен характер, което са кръстили Бойко. Освен къщата, определена за туристическа спалня, в съседство има и друга, прилежаща към заслона, чийто приземен етаж са направили механа, но по принцип се води туристическа столова. Има си маси, пейки, камина и лятно време би било доста прохладно и приятно вътре. Ние не се възползвахме от тази екстра, понеже април месец все още си е студено. Отвън си има дървена маса с пейки, които са удобни за отмора, а и за трапеза, защо не. В махалата живеят общо около десетина души, повечето възрастни хора, много чистосърдечни и приятни, като с някои от тях успяхме да пообщуваме.
На тези, които имат намерение в бъдещ план да посетят това място, съхранило автентичността и духа на отминалите времена, искам да спомена, че ако не се знае пряката пътека, отделяща и спускаща се от пътя по-горе, над самата махала, съществува вариант за изпускането й. Иначе същият път, минаващ по северния рид над махалата, прави големи завои и слизайки минава покрай нея. Горе, точно над м.Череша, той се разклонява. Едното разклонение тръгва в посока гр.Кричим, а другото слиза към махалата. Споменатата пряка пътека се отделя около километър преди разклона и се спуска стръмно до селцето. Съществува и опасност от загубване на правилния път непосредствено след спускането от х."Върховръх", доста преди споменатия разклон. Поради липса на маркировка, на указателни табели и наличие на много разклонения на горския път, по който се върви, необходимо е да се знае предварително маршрутът.
От селцето, в посока язовирната стена, същият път продължава да слиза надолу, като следи в по-голямата си част посоката на стената. Стигайки до първия почти обратен завой, пътят се изоставя и се продължава направо, в същата посока, но вече по добре очертана пътека, слизаща до големия завой на шосето Кричим - Девин, непосредствено под язовирната стена на яз.Въча. По пътеката надолу има чешма със слабо течаща питейна вода.
Пожелавам приятни моменти на туристите, които решат да посетят тези места!
На тези, които имат намерение в бъдещ план да посетят това място, съхранило автентичността и духа на отминалите времена, искам да спомена, че ако не се знае пряката пътека, отделяща и спускаща се от пътя по-горе, над самата махала, съществува вариант за изпускането й. Иначе същият път, минаващ по северния рид над махалата, прави големи завои и слизайки минава покрай нея. Горе, точно над м.Череша, той се разклонява. Едното разклонение тръгва в посока гр.Кричим, а другото слиза към махалата. Споменатата пряка пътека се отделя около километър преди разклона и се спуска стръмно до селцето. Съществува и опасност от загубване на правилния път непосредствено след спускането от х."Върховръх", доста преди споменатия разклон. Поради липса на маркировка, на указателни табели и наличие на много разклонения на горския път, по който се върви, необходимо е да се знае предварително маршрутът.
От селцето, в посока язовирната стена, същият път продължава да слиза надолу, като следи в по-голямата си част посоката на стената. Стигайки до първия почти обратен завой, пътят се изоставя и се продължава направо, в същата посока, но вече по добре очертана пътека, слизаща до големия завой на шосето Кричим - Девин, непосредствено под язовирната стена на яз.Въча. По пътеката надолу има чешма със слабо течаща питейна вода.
Пожелавам приятни моменти на туристите, които решат да посетят тези места!