Хижата е супер!Обслужването е на ниво в областа има много забелижителности,а към хижата има бунгала и детска площатка.

от в. Богдан няма никаква маркировка към хижите. Има няколко коларски пътя и ако не уцелиш правилния спиш на палатка. Е, ние спахме на палатка. Цялата местност е горяла и е ужасна гледка.

0к може ли някой да ми каже цените ?????

Миналия юни с приятелката ми решихме да пробваме едно преходче от копривщица до Старосел през Богданл Никога досега не бяхме скитали из Средна гора и и бях малко притеснен, защото в сайтовете срещах противоречиви информации... коя хижа работи, коя - не, не се знае, нито пък дали има свястна /или изобщо някаква/ маркировка. Пък и още щом пристигнахме в Копривщица, заваля як дъжд... аха, аха да се откажем, но дордето хапнем по чорбичка, и се проясни. И тръгнахме... бавничко, понеже и бащата на приятелката ми дойде с нас, че голям мерак имаше да се качи на връх Богдан /80 годишно старче си е той, едно джезве кокали, ама държелив, много бавен, но неуморен. На 76 години за пръв път се качи на Вихрен!/ След час и половина по равен коларски път /с перфектна маркировка/ пак се смрачи и заваля здравва градушка и тъкмо тогава намерихме малко спретнато заслонче. Браво на копривщенци!. Когато и градушката отмина, се изкачихме до изоставената хижа Богдан /жалко е, че няма кой да я възстанови, мястото е много хубаво в подножието на върха, макар и не висок, все пак си е първенецът на Средна гора и не е редно печатът от 100-те обекта да се бие в центъра на Копривщица в книжките на такива туристи, дето не са и помирисвали баир, камо ли планина/. Решихме да изоставим главната пътека и да се качим на върха /около 35 минути/ и тъкмо, когато стигнахме горе, падна жестока мъгла. Тръгнахме да следваме маркировката от колове по билото, но след време се загубихме. там се пресичат много коларски пътища, на места коловете явно са се счупили и в мрака и мъглата, дори и челниците не ни бяха от голяма полза. Междувременно пак эаваля напоително. Дъждобраните не се окаэаха почти никаква закрила. След известно лутане се върнахме на "маркировката" и се надявахме да стигнем до хижа Средногорец /за нея бях прочел по-добри отзиви посайтовете/, но не щеш ли накрая се оэовахме на Хижа Чивира /явно пак нещо сме пропуснали в тъмното/. На пръв поглед - хижата бе тъмна, а ние вече сме мокри като ватерполисти. Но като излезе хижарят бате Бонко и ни посрещна с ведра усмивка под дебелия мустак, па като ни спретна една ми ти греяна ракийка, и всичкия страх, влага и умора моментално се отцедиха от нас. В хижата нямаше други освен нас, но Бонко /Богдан!! му е името - като върха/ включи няколко радиатора за през нощта, та да ни се изсушат дрехите и обувките/даже и бельото ни беше мокро/... даде ни просторна стая за трима с чисти чаршафи и завивки, спретна ни една трапеза с вкусен боб и домашни яйчица /той си гледа кокошчици до хижата/, а и ние го почерпихме с каквото ни се намираше. С две думи ДУША ЧОВЕК!!! има по нашите планини и добри хижари, има и неприятни и немарливи хора, но като бат Бонко чак такъв симпатяга не бях срещал! Толкова спокоен човек, толкова приветлив и с така заразителен смях. Хвала на такива хора!
На сутринта пак ни гости с яйчица и греяна ракийка с медец /ама този път поразредена, че инак ракийката си беше много люта, а не е на добре да се пиянства на закуска/ след което ни упъти по пряката пътека за Старосел /там маркировка няма, само не трябва да се пропуска един эавой вдясно след един хайдушки паметник/. И при това нощувката струваше само по 6 лева на човек!!! при това в нашта мила татковина на пръсти се броят хижите, които ще ти предложат по-добри условия. А за храната и ракията бате Бонкои една стотинка нени е взел.
Няма да ви отегчавам и с прехода до Старосел... там просто ТРЯБВА да се отиде, ако човек благоговее пред величието на древната тракийска цивилизация!

Хижата се намира на ключово място на сред широка поляна в подножието на връх Чивира. Пострайката е масивна и хубава., а към нея има и няколко бунгала. От вън всичко изглежда доста запуснато, а бунгалата са в окаяно състояние. В миналото хижата е стопанисвана от карловските машиностроителни заводи. Те обаче нямат нотариален акт, поради което не може да се уточни кой е собственик на тази хижа днес. Когато стигнахме до хижа Чивира хижарят и неговия помошник бяха видимо пияни. Освен студена планинска вода и подслон в спартански условия, не ни предложиха нищо. Жалко, много жалко, че това е поредната хижа обречена на разграбване и разруха.