Привет на всички планинари!
Първо да кажа,че скоро ходих в тази хижа и ако си правя труда да правя уточнения за маршрута,то е,защото си струва човек да отиде там.Като комбинация от природа,удобства и хигиена на хижата и сърдечност на хижарите е номер едно за мен.Без забележки.
Ако срещнахме проблем,то беше намирането на хижата :)
И така,от Скобелево тръгнахме по синята маркировка покрай р.Габровница (то си е автомобилен път всъщност).Маркировката почва още от площада с кметството и е достатъчно добре неправена.Реката отначало е вдясно,но после се пресича и е вляво.
В даден момент синята маркировка ще ви заведе до място,където пътя се разделя на две и според маркировката се тръгва надясно.10 метра след това има пътче наляво,което всъщност се слива с този път,който е тръгнал наляво.С други думи,получава се нещо като триъгълник.Ако не внимавате,няма да забележите,че има маркировка,която отново ви насочва наляво и всъщност ви отвежда към лявото отклонение на пътя.Защо е направено така глупаво,е загадка за мен.И така,вие трябва да си хванете лявото отклонение на пътя,което си върви покрай реката (на запад-северозапад).Ако хванете дясното,първо минавате покрай едно ловно чакало с хранилки и после тръгвате на североизток и съвсем се забатачвате.
След като сте тръгнали по левия път (реката ви е отляво),маркировката изчезва.Карате си така,пресичате реката и продължавате по пътя,който е НЕПОСРЕДСТВЕНО покрай реката,която сега е отдясно.Има много други пътчета,които трябва да игнорирате.Тук-там има табелки за посоката към хижата.Когато стигнете до един брод,който прилича на каменисто сухо дере (малко преди него има табелка,сочеща надясно),трябва да пресечете реката,но под остър ъгъл срещу течението.Пътя вече е изчезнал и сега търсите тясна пътечка.Тя е сред млади дръвчета и треволяк и е малко трудно да се намери.После се минава по каменно мостче (пресичащо един приток) и вече е лесно.Пътеката става по-видима и не след дълго е отново маркирана,но вече със зелен цвят.Следва стръмно качване на север през красива гора (около час) към хижата и това е.
Много се надявам да се направи маркировка там,където липсва,защото наистина не бе лесно да се доберем до хижата,при все,че си струваше усилията.
Първо да кажа,че скоро ходих в тази хижа и ако си правя труда да правя уточнения за маршрута,то е,защото си струва човек да отиде там.Като комбинация от природа,удобства и хигиена на хижата и сърдечност на хижарите е номер едно за мен.Без забележки.
Ако срещнахме проблем,то беше намирането на хижата :)
И така,от Скобелево тръгнахме по синята маркировка покрай р.Габровница (то си е автомобилен път всъщност).Маркировката почва още от площада с кметството и е достатъчно добре неправена.Реката отначало е вдясно,но после се пресича и е вляво.
В даден момент синята маркировка ще ви заведе до място,където пътя се разделя на две и според маркировката се тръгва надясно.10 метра след това има пътче наляво,което всъщност се слива с този път,който е тръгнал наляво.С други думи,получава се нещо като триъгълник.Ако не внимавате,няма да забележите,че има маркировка,която отново ви насочва наляво и всъщност ви отвежда към лявото отклонение на пътя.Защо е направено така глупаво,е загадка за мен.И така,вие трябва да си хванете лявото отклонение на пътя,което си върви покрай реката (на запад-северозапад).Ако хванете дясното,първо минавате покрай едно ловно чакало с хранилки и после тръгвате на североизток и съвсем се забатачвате.
След като сте тръгнали по левия път (реката ви е отляво),маркировката изчезва.Карате си така,пресичате реката и продължавате по пътя,който е НЕПОСРЕДСТВЕНО покрай реката,която сега е отдясно.Има много други пътчета,които трябва да игнорирате.Тук-там има табелки за посоката към хижата.Когато стигнете до един брод,който прилича на каменисто сухо дере (малко преди него има табелка,сочеща надясно),трябва да пресечете реката,но под остър ъгъл срещу течението.Пътя вече е изчезнал и сега търсите тясна пътечка.Тя е сред млади дръвчета и треволяк и е малко трудно да се намери.После се минава по каменно мостче (пресичащо един приток) и вече е лесно.Пътеката става по-видима и не след дълго е отново маркирана,но вече със зелен цвят.Следва стръмно качване на север през красива гора (около час) към хижата и това е.
Много се надявам да се направи маркировка там,където липсва,защото наистина не бе лесно да се доберем до хижата,при все,че си струваше усилията.