Маршрути

Искам да попитам защо Странджа планина не фигурира.

Хижа Дерменка е едно от най-красивите и уютни кътчета от Стара Планина. Радвам се че имах възможността дя я посетя! Там прекарах едни от най-жеселите ми дни!!! Всички са така дрюжелюбни. Очаквам с нетършпение да я посетя отново!!!! :}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}}

Споменът от чудната планина Славянка се запечати дълбоко в мен. Бях очарован от омайната и красова. Доскоро тя попадаше в граничната зона и беше забранена за посещение. Днес вече не е така. Тази планина прилича много на Балкана и Беласица - продълговата с едно основно било, за съжаление доста безводна. Най-хубавият маршрут е този : село Петрово-хижа Извора-местността Тръна-местността Спаневица-връх Гюптин-връх Шабран-връх Гоцев-Малък Царав връх-връх Свети Константин-село Парил За неговото изминаване са необходими поне 2 дни и е добре да разполагате с палатка. маршрутът е билен и безводен за това е добре да имате поне 4 литра вода на човек на ден. Вода има в селата Петрово и Парил, хижите Извора и Славянка и на 30 мин под връх Гоцев до заслона в местността Марина поляна (Ливада). От билото се откриват чудни гледки във скички посоки. На север се вишда величествения Ирин пирин и телевизионната купа на връх Ореляк. На юг са планините на Гърция (заграбена от България родна земя). На запад се виждат Родопите и в по-близък план Стъргач планина. На изток се синее Дойранското езеро и се извисяват Беласица и Огражден. По този маршрут има добри заветни места за лагеруване, едното е около местността Езерото (Локвата), близо под връх Гюптин, другото място е Сухото езеро под върховете Шабран и Гоцев, но най-доброто май си остава Марина поляна, където има малък заслон с пейки и маси и най-важното вода. Друга разновидност на този маршрут включва хижа Извора-местността Свети Илия (превала над село Голешево)-местността Марина поляна-Сухото езеро-връх Гоцев. Малко под превала Св. Илия има тричучуреста чешма. До село Парил може да се стигне и по дръг маршрут. След подминаване на връх Али ботуш пи гранична пирамида 102, се стига до гранична пирамида 103. тук завиваме наляво и достигаме до Голям царев връх. От тук през местностите Горния и Долния Койнар слизаме на Парилска седловина, хижа Славянка и село Парил. близо до Парилската седловина в гората е чешмата Хайдушката вода, а малко по-надолу има постройка, която може да се използва за подслон при лошо време. Хижите Славянка и Извора са преустроени бивши погранични застави. Условията в тях са отлични. Бай Тодор е хижар на Извора и може да ви бъде ценен водач. За съжаление има какво още да се направи. гората е пълна с паднали дървета, които може да се използват за направата на пейки, маси и беседки. добре би било да се изградят няколко заслона. На билото има остатъци от стени на бивши български или гръдски наблюдателни пунктове, които също може да се възстановят в заслони. Преди село Голешево до черквата Света Богородица има трета погранична застава, която също би била чудесна хижа. Подобна постройка има на самата Парилска седловина и е жалко да не се използва за туристически цели. По-голямата част от изброените маршрути са маркирани добре. Пътеката от Св.Илия- Марина поляна-връх Гоцев е маркирана със синя боя, а пътеката от връх Гоцев-Голям Царев Връх-Койнарите -Парилска седловина-жижа Славянка е маркирана с червена боя. Ако се загубите (най-вече при мъгла)тръгнете на запад или на изток (в зависимост от това къде се намирате)и следвайте неотлъчно пограничната бразда. На запад тя ще ви заведе до най-крайния връх Гюптин и в равнината между селата Петрово и Лехово. На изток ще ви завезе до връх Свети Константин и равнината при село Нова Ловча, но не забравяйте да вземете компас. Туристическа карта само за Славянка за сега няма на пазара, но можете да ползвате тази на Пирин. В интернет има руски сайт (www.topomaps.ru) с български военни топографски карти на руски език, от там си извадете картата на село Петрово. В гората може да срешнете и един чудноват разбойник - мъжки глухар или див петел, който понякога е доста агресивет, миналата година (2007)такъв агресивен горски обитател бше нападнал и изплашил група туристи, но не се бойте. Пожелавам на всички колеги туристи приятно прекарване но пътеките на омайната планина Славянка.

препоръчвам култов маршрут в родопите: с. манастир-хайдушки поляни-момчил юнак /нощувка/; момчил юнак-студенец-лифт снежанка-смолянски езера /нощувка/; смолянски езера-перелик /нощувка/; перелик-ледницата/нощувка/; ледницата-мугла-чаирски езера/нощувка; чаирски езера-триград/дяволското гърло/-тръгване

Туристически маршрут с. Бойково летовище Бяла Черква.

Село Бойково се намира на 25км от Пловдив.
Има автобусна линия от Пловдив от Автогара Родопи със следното разписание :
Вторник 7:00ч
Петък 17:00ч.
Събота 7:00ч.
Неделя 17:00ч.
Пътя с автобус до селото е 45мин. От центъра на селото се тръгва на юг за манастира Света Богородица която се намира на час и половина път туристически ход. Продължава се на юг към връх Ушите, минава се отдясно на върха.Който очаква да види наистина връх ще бъде приятно изненадан, че това е обширно плато с вековни борови гори. Маркировката не е добре очертана, но например през половин час се срещат табели за с.Ситово и с.Лилково. Следвайте пътя за с. Ситово. На час и половина от върха се стига до вододайната зона на с. Бойково, където има разтоварваряще за дървен материал. На това разтоварише има няколко табели на които е написано хижа Равнища, с. Ситово, с. Лилково, Бяла Черква. От тази табела тръгваме на юг и следващата забележителност е поделение, където през социалистическо време имаше ракетни войски. До там се стига за час и половина. От поделението до летовище Бяла Черква е 8км, като се взема за около 2 часа.
През целия преход се върви по горски пътища, по маршрута има много диви ягоди, боровинки и гъби. За съжаление на летовище Бяла Черква няма къде да се спи.
От Бяла Черква може да се слезе до летовище Студенец и хижа Здравец, а също така да се отиде до хижа Чернатица. От хижа Здравец има редовен превоз за град Пловдив.
Предлагам на любителите на туризма, този прекрасен маршрут в Родопския дял Чернатица.

Иван Пачеджиев

Пепоръчвам ви чудесен маршрут в Осоговската планина. Той започва от жижа Осогово,маркиран е с червен цвят, общата му продължителност е около 18 км или 3 - 4 часа, на много места можете да се снабдите с вод. Подходящ е и за високо проходим автомобил. От хижата се тръгва по шосето по посока хотел Трите буки. След 5 мин. се свива надясно по черен път в горат. Преминава се покрай строящи се постройки и пункт на ПСС и гранична полиция и не след дълго се достига местността Грамадите. Тук между млади борове се намира каменен монумент, а срещу него е разграбената бивша казарма на гранични войски. На каменните стъпала срещу паметника се намира кръстопътен знак с табели. Надясно по маркирана със син цвят пътека се тръгва за връх Кюнек. нашият маршрут продължава по камионния път наляво и криволичи сред ливади осеяни с млади борове. Върви се в подножието на върховете Кюнек (1923 м н.в.) и Човека (2047 м н.в.). След 1 - 1.5 ч достигаме до малка двуетажна постройка с вилообразен покрив. Тя се намира в подножието на връх Дорилова чука (11805 м н.в.)е част от крайграничните застави и се преустройва в хижа. Продължаваме нагоре и стигаме до седловината между върховете Дорилова чука и Кулиците (1862 м н.в.). тук навремето имаше полуразрушен пограничен пост, който сега е възстановен и представлява много красив малък заслон с навес, чешма и пейки, има складирани дърва. Наблизо се намира месността Бегбунар, където е построена съвсем нова беседка и красива чешма. това е последното място, на което можете да се снабдите с вода! Маршрутът ни подсича връх Кулуците, рязко набира височина и се изкачва към връх Цълни камък (2069 м н.в.). Открива се невероятна гледка във всички посоки. Маршрутът подсича няколко безименни върхове и достига в подножието на връх Шапка (2188 м н.в.). Тук е разположена малко поразрушена огранична застава, която усилено се преустройва и възстановява в удобен туристически заслон - заслон Шапка. След кратко ходене по равно пак набираме височина изкачваме се до седловината между върховете Шапка и Мали Руен (2230 м н.в.). От тук изкачваме билото на последния и по полегат терен с минимален наклон достигеме първенеца на Осогово - връх Руен (2251 м н.в.). Тук малко под връхната кота се намираше полуразрушения крайграничен наблюдателен пункт, който сега е напълно възстановен и преустроен в заслон Руен. той има две помещения с печки, маси и нарове. отвън е изграден навес с пейки. Складирани са дърва за огрев. От връхната точка на връх Руен маршрутът продължава в северозападна посока покрай коловете на бившите телени заграждения. Върви се по билото към връх Каменец (1994 м н.в.), слиза се надолу по склона и се достига крайграничния КПП при село Гюешево.

Здравеите планинари! Бих желал ,да ви посъветвам да не вярвате напълно на продължителността на маршрутите в планината!!!Те са силно занижени! Като за хора без раници и в идеална форма!Почи без почивки!Как може от хижа 7 те езера до хижа Малъовица да се стигне за 6 часа ???При това с багаж, а кой ходи горе без такъв.На мен ми отне близо 10 часа!От който 3 е слизането до хижата. Или как може от хижа Скакавица до връх Кабул да е 2 часа,според мен е 3,5часа само изкачване.Освен това табели с часове няама дори и по хижите! Предвиден ли е факторът лошо време, като са ги писали тия часове???????