Вие сте тук: Начало Маршрути Пирин От Гоце Делчев до Мелник

От Гоце Делчев до Мелник

   Ако въобще ви хрумне умопомрачителната идея да изминете този преход (това все пак са около 70 км. за 3 дена), по-добре: да го направите в началото на м.Май; да сте готови да пренощувате на открито;да си носите доста храна и още повече вода; да имате мно-о-ого удобни обувки и да не си забравите фотоапарата.
   От Гоце-то ще запомня само ония невероятни представители на породата “високопланински Джентълмен”, които видях на автогарата. Както казва един познат: “Там си е Кербала”. Ама и това му е хубавото, че не се изтърсват много туристи. От Гоце-то поехме направо към Попови ливади по една пътечка през едни градини, през едни къщички, през едни поточета, през едни храстчета и все така стремително нагоре. Изкачването между другото не е никак лесно особено с 15кг раница на гърба (добре де - може би 10кг). Освен това не слушайте местните! Малко видяхме от тях по тези баири, всъщност трима бяха, но когото и да попитахме всички казваха, че наближаваме Попови ливади и остават само 500м ( абе защо за  всички от този край, всичко се намира на 500м разстояние).
   Самата местност Попови ливади съвсем не е нещо спиращо дъха (ако ти е останал такъв след изкачването), понеже е фрашкано с някакви тъпи бунгалца, които имам чувството, че са донесени там по едно за всеки жител на Гоце-то за relax. Освен това и няколко циганина с резачки декорираха ландшафта, като ликивидираха хубавите борчета. Най-хубавото, което се вижда е вр. Ореляк, но той не беше нашата цел. Така де - всеки отива за това, за което се е подготвил. Искам да кажа, че Попови ливади не ни изкефиха ама никак и за това си продължихме надолу по пътя.
   До края на деня успяхме да се доберем до лобното място на Яне Сандански. Супер място за нощуване ( чешмичка, полянка, горичка - знаете за какво е горичката). Споко по пътя не минават много коли, така че ще спинкате добре.
   Тук е мястото да излъжа, че стигнахме супер бързо до с. Пирин преди обяд, но всъщност един чичка ни метна до там с ладата си. А от там до Роженския манастир ни предстоеше най-много и най-хубавия участък по стар почвен път. Нищичко няма да ви кажа, освен че само заради това място си струваха всичките екстремизми, които изтърпяха краката ми. Трябва само да знаете, че гледката към Славянка е жестока, а и да не забравя - Южен Пирин е едно доста безводно местенце, така че всеки да се оправя както може - аз лично почти колабирах за 18 часа без капка вода;( не се доверявайте на съмнителни поточета!).
   Така злопулучно ни завари нощта: по пътя за Роженския - търсейки някаква маркировка с фенерчетата и спъвайки се  във всичко, даже и в собствените си крака (ми много ходене си беше). Абе накратко - второто нощуване се получи много неорганизирано; спряхме, извадихме чувалите и заспахме гладни и жадни.
   Но никога няма да забравя онова събуждане. Като отворих очи едвам се осъзнах, все едно бях в Jurasic Park, а и пеизажа наоколо не ми помогна да се върна в действителността. После чух стотиците, не - милионите птички. От дърветата около мен долетя звуковата вълна на една невъобразима какафония от птичи звуци...
   В Роженския манастир пих вода както никога през  живота си. А да, много е красив. Оказа се че е на - познайте! , ами на 500м от нас.
  Пеша от Рожен до Мелник си е adventure от всякъде. Първо пътечката минава по самите скални пирамиди и е горе-долу 10см широка. М-м-м да това е от онези моменти когато живота ти преминава като на лента. Второ прекосяваш по дължина долината на Мелнишка река и онова усещане за Jurasic Park отново те връхлита. Аз лично никога не съм виждал как разни борчета излизат направо от златистия пясък. И трето - накрая много се радваш да видиш Мелник...
   Никой да не остава с погрешни впечатления: това си беше един от най-яките ми crossmountain. Но следващия път ще го караме по-кротко.

Copyright: hristoto
Най-новото
xижа Петрохан
xижа Безбог
заслон Кончето
Facebook Like Box