гр. София-вр. Черни Връх-гр. София /гайд/
Колкото и крайно невероятно да звучи, знам, че все някъде в България има хора, които още не са били на първенеца на Витоша вр. Черни Връх (2290 м.). Знам, защото доскоро и аз бях един от тях. От 12 г. живея в София и винаги съм възприемал Витоша като част от ландшафта, декор -- а не като планина за туризъм. Може би защото свързвам туризма със спокойствие и отдалеченост -- неща, твърде нехарактерни за най-посещаваната и близка до София дестинация. И все пак, ако човек случайно има цял свободен ден, по-добре да се разходи до Витоша, отколкото да седи в мръсната и шумна столица. Освен това хората, които не пребивават постоянно в София не би трябвало да имат подобни предразсъдъци -- за тях Черни Връх си е Черни Връх и точка. Надявам се това описание да бъде полезено за всички, на които им предстои да поемат към върха. Не че е кой-знае каква философия, но все пак...
Маршрута, който Ви предлагам е следния: 1. с коли до долна станция на кабинковия лифт "Симеоново - Алеко" 2. с лифта нагоре до x. "Алеко" 3. пеша до Черни Връх; 4. ядене на боб чорба и пиене на чай + коняк на заслона там; 5. пеша до горна станция на лифта "Романски" на вр. Малък Резен; 6. с лифта надолу до х. "Алеко"; 7. с другия лифт надолу до паркинга; 8. с колите по къщята;
(За гостите на София: за съжаление, не мога да Ви дам съвет как точно да се придвижите от точката, в която пристигате, до кабинковия лифт. Има градски транспорт, но за точния номер на автобуса, както и откъде можете да го хванете, ще трябва да попитате някой друг.)
Общата продължителност на това начинание е около 6 часа. Аз лично излязох от вкъщи в 9:30 сутринта и се прибрах в 15:30. Носете си: - топли дрехи -- Черни Връх е едно от най-ветровитите места в България; - вода, или поне шишета -- чешмите са на "Алеко" и на Черни Връх, по пътя други няма.
Маршрута стъпка по стъпка:
- Противно на очакванията, до долна станция на кабинковия лифт "Симеоново - Алеко" НЕ се стига през кв. Симеоново. Ако идвате от центъра по бул. "Симеоновско шосе", на пресечката с околовръстния път трябва да завиете на ляво и след два-три километра (и две-три крайпътни освежителки с шоколадов цвят на кожата) има изненадваща табелка "Кабинков лифт надясно". Следват 500 м. неравности по пътя и платен паркинг, на който можете да си оставите колата срещу скромните 2 лв. за целия ден. Тук се намира и спирката на автобусите от градския транспорт.
В зависимост от началната точка, деня от седмицата и др. фактори, първият етап от маршрута може да ви отнеме от 15 до 50 мин. Денивелацията е незначителна.
- Цената на двупосочния билет за кабинковия лифт е 5 лв. Пътуването трае около половин час, като се преминава през 2 междинни станции и се преодолява около 1200 м денивелация. Понякога се вижда и София, но в повечето случаи се вижда само въздуха, който дишат софиянци. Гледката НЕ е красива, но това е субективно мнение -- някои може да се любуват на гледката на гъст смог надвиснал над гора от бетон. Ако все пак имате късмет, ще разберете защо наричат София "зелена столица" -- тревните площи на парковете впечатляват с размерите си. В сравнение с Борисовата Градина, Central Park в Манхатън е някаква мизерна поляна.
- Хижа "Алеко" се намира на 1810 м. надморска височина и от тук започва истинската разходка към върха. Това, което се вижда да стърчи наблизо зад и встрани от хижата (почти на юг) е вр. Малък Резен. Самият Черни Връх е на юг-югозапад и право към него водят безброй преки пътеки, насложени една върху друга и образуващи доста неприятен лабиринт по стръмния обезлесен склон. Много от пътеките са мочурливи, освен това има опасност от падащи камъни. Ако си падате малко нещо екстремисти, хващайте баира и все някога ще изкачите въпросния склон. Маркировка няма, но не Ви и трябва -- верният път е нагоре, а като изкачите склона лесно ще се ориентирате накъде да вървите. Ако обаче не Ви влече носенето на каски и газенето в блата, има и друг път, който аз лично намирам за доста по-приятен.
Точно срещу изхода на станцията на лифта се намира правилната пътека. Тръгвате по нея и след малко тя прави чупка в дясно, преминава над една каменна река и навлиза в гората. В началото на гората е първият жалон от стълбовата маркировка за "Златните мостове", която трябва да следвате известно време. След гората се излиза в камениста местност, тук е важно да не правите грешката "завой наляво и нагоре", тъй като отивате обратно в блатистия лабиринт. След каменистата месност има поляна и тук видимостта е добра, просто следвайте стълбовата маркировка, която дори е номерирана. Някъде около 28-ми стълб, пътеката пресича широк път настлан с трошено-каменна настилка. Този път свързва вр. Голям Резен с горната лифтова станция на лифта "Бай Кръстьо" и също е маркиран с номерирани стълбове, като този на кръстопътя е с номер около 150. Стълб номер 1 от тази маркировка се намира на Черни Връх, така че завивате наляво и следвате пътя.
След известно време пътят прави остър завой и започва да набира височина. Ако сте с четиригодишно дете, тук празнувате половин час. Точно на това място маркировката се разделя с пътя и поема право нагоре. Ако й се доверите ще нагазите в блатото и ще спесите не повече от 5-10 минути, така че по-добре се придържайте към пътя. Не след дълго той прави остър завой на ляво и се съединява с пряката пътека. Черни Връх вече се вижда ясно (напред и вдясно) и следва прав и еднообразен участък с много лек наклон.
Един час празнувате някъде там, където пътят завива надясно и тръгва право към самия връх. Тук се намира и изходът от лабиринтът от преки пътеки, които идват направо от "Алеко". Наклонът се увеличава, но не сериозно. След 15-на минути маркировката напуска пътя, така правите и Вие, освен ако не искате да стигнете до вр. Голям Резен (там обаче има военни, които няма да Ви пуснат да стигнете кой-знае колко далече). В непосредствена близост е горната лифтова станция на "Романски" на вр. Малък Резен, от където ще се приберете. От тук нататък наклонът става все по-голям, но Черни Връх е съвсем близо, остават около 40-на стълба. Ако не бързате за никъде, покрай пътеката има боровинки - яжте на воля. Така или иначе, след около 30-на минути сте на върха -- обширна поляна, обградена с няколко каменни формации и метеорологична станция със заслон.
По време на този преход преодолявате 480 м. надморска височина. С четиригодишно дете това отнема около 1:45 ч.
- Заслонът на Черни Връх предлага нелоша боб чорба и билков чай с или без лимон и/или коняк. Раздават печати за "100-те национални туристически обекта". Разхлабвате час-два и ако няма облаци наблюдавате прекрасните гледки, които се откриват във всички посоки. Аз съм бил там 2 пъти, нищо не видях.
- Когато стане време да се връщате, хващате стълбовата маркировка към вр. Малък Резен. Ако има видимост няма начин да я сбъркате; иначе знайте, че ако сте с лице към заслона, тя се пада малко по-надясно от пътеката, по която сте дошли. Разходката до там е 10-15 мин., като единственият по-неприятен участък е пресичането на една каменна река. На места камъните са поизтъркани от много стъпване по тях, така че при лоша видимост просто следвайте тези "стъпки".
- Лифта "Романски" пътува до x. "Алеко" около 10-на минути и билета надолу струва 2 лв. Ако досега не са ви потрябвали топлите дрешки, тук е мястото да се облечете, защото лифтът е открит и въздушното течение е доста неприятно.
- От там надолу с кабинковия лифт всичко е ясно, стига да хванете работното време. Така че, на идване задължително проверете докога работи лифта.
- Качвате се на колата и се прибирате по живо, по здраво по къщята, където пиете по една ракия за успешния ден.
В заключение ще спомена само, че когато човек отиде на Витоша, разбира от къде идва името на едноименния булевард в София - улицата много прилича на планината по човеко-потока и блъсканицата, а горе на върха е като пред НДК. В слънчев летен ден горе има повече хора, отколкото на централна гара. Така че, ако търсите уединение -- отидете на друго място. Иначе гледката си заслужава и разходката е много приятна и лека. Успех!