гр. София-вр. Черни Връх-гр. София /гайд/

    Колкото и крайно невероятно да звучи, знам, че все някъде в България има хора, които още не са били на първенеца на Витоша вр. Черни Връх (2290 м.). Знам, защото доскоро и аз бях един от тях. От 12 г. живея в София и винаги съм възприемал Витоша като част от ландшафта, декор -- а не като планина за туризъм. Може би защото свързвам туризма със спокойствие и отдалеченост -- неща, твърде нехарактерни за най-посещаваната и близка до София дестинация. И все пак, ако човек случайно има цял свободен ден, по-добре да се разходи до Витоша, отколкото да седи в мръсната и шумна столица. Освен това хората, които не пребивават постоянно в София не би трябвало да имат подобни предразсъдъци -- за тях Черни Връх си е Черни Връх и точка. Надявам се това описание да бъде полезено за всички, на които им предстои да поемат към върха. Не че е кой-знае каква философия, но все пак...

    Маршрута, който Ви предлагам е следния: 1. с коли до долна станция на кабинковия лифт "Симеоново - Алеко" 2. с лифта нагоре до x. "Алеко" 3. пеша до Черни Връх; 4. ядене на боб чорба и пиене на чай + коняк на заслона там; 5. пеша до горна станция на лифта "Романски" на вр. Малък Резен; 6. с лифта надолу до х. "Алеко"; 7. с другия лифт надолу до паркинга; 8. с колите по къщята;

(За гостите на София: за съжаление, не мога да Ви дам съвет как точно да се придвижите от точката, в която пристигате, до кабинковия лифт. Има градски транспорт, но за точния номер на автобуса, както и откъде можете да го хванете, ще трябва да попитате някой друг.)

Общата продължителност на това начинание е около 6 часа. Аз лично излязох от вкъщи в 9:30 сутринта и се прибрах в 15:30. Носете си: - топли дрехи -- Черни Връх е едно от най-ветровитите места в България; - вода, или поне шишета -- чешмите са на "Алеко" и на Черни Връх, по пътя други няма.

Маршрута стъпка по стъпка:

1. Противно на очакванията, до долна станция на кабинковия лифт "Симеоново - Алеко" НЕ се стига през кв. Симеоново. Ако идвате от центъра по бул. "Симеоновско шосе", на пресечката с околовръстния път трябва да завиете на ляво и след два-три километра (и две-три крайпътни освежителки с шоколадов цвят на кожата) има изненадваща табелка "Кабинков лифт надясно". Следват 500 м. неравности по пътя и платен паркинг, на който можете да си оставите колата срещу скромните 2 лв. за целия ден. Тук се намира и спирката на автобусите от градския транспорт.

В зависимост от началната точка, деня от седмицата и др. фактори, първият етап от маршрута може да ви отнеме от 15 до 50 мин. Денивелацията е незначителна.

1. Цената на двупосочния билет за кабинковия лифт е 5 лв. Пътуването трае около половин час, като се преминава през 2 междинни станции и се преодолява около 1200 м денивелация. Понякога се вижда и София, но в повечето случаи се вижда само въздуха, който дишат софиянци. Гледката НЕ е красива, но това е субективно мнение -- някои може да се любуват на гледката на гъст смог надвиснал над гора от бетон. Ако все пак имате късмет, ще разберете защо наричат София "зелена столица" -- тревните площи на парковете впечатляват с размерите си. В сравнение с Борисовата Градина, Central Park в Манхатън е някаква мизерна поляна.
2. Хижа "Алеко" се намира на 1810 м. надморска височина и от тук започва истинската разходка към върха. Това, което се вижда да стърчи наблизо зад и встрани от хижата (почти на юг) е вр. Малък Резен. Самият Черни Връх е на юг-югозапад и право към него водят безброй преки пътеки, насложени една върху друга и образуващи доста неприятен лабиринт по стръмния обезлесен склон. Много от пътеките са мочурливи, освен това има опасност от падащи камъни. Ако си падате малко нещо екстремисти, хващайте баира и все някога ще изкачите въпросния склон. Маркировка няма, но не Ви и трябва -- верният път е нагоре, а като изкачите склона лесно ще се ориентирате накъде да вървите. Ако обаче не Ви влече носенето на каски и газенето в блата, има и друг път, който аз лично намирам за доста по-приятен.

Точно срещу изхода на станцията на лифта се намира правилната пътека. Тръгвате по нея и след малко тя прави чупка в дясно, преминава над една каменна река и навлиза в гората. В началото на гората е първият жалон от стълбовата маркировка за "Златните мостове", която трябва да следвате известно време. След гората се излиза в камениста местност, тук е важно да не правите грешката "завой наляво и нагоре", тъй като отивате обратно в блатистия лабиринт. След каменистата месност има поляна и тук видимостта е добра, просто следвайте стълбовата маркировка, която дори е номерирана. Някъде около 28-ми стълб, пътеката пресича широк път настлан с трошено-каменна настилка. Този път свързва вр. Голям Резен с горната лифтова станция на лифта "Бай Кръстьо" и също е маркиран с номерирани стълбове, като този на кръстопътя е с номер около 150. Стълб номер 1 от тази маркировка се намира на Черни Връх, така че завивате наляво и следвате пътя.

След известно време пътят прави остър завой и започва да набира височина. Ако сте с четиригодишно дете, тук празнувате половин час. Точно на това място маркировката се разделя с пътя и поема право нагоре. Ако й се доверите ще нагазите в блатото и ще спесите не повече от 5-10 минути, така че по-добре се придържайте към пътя. Не след дълго той прави остър завой на ляво и се съединява с пряката пътека. Черни Връх вече се вижда ясно (напред и вдясно) и следва прав и еднообразен участък с много лек наклон.

Един час празнувате някъде там, където пътят завива надясно и тръгва право към самия връх. Тук се намира и изходът от лабиринтът от преки пътеки, които идват направо от "Алеко". Наклонът се увеличава, но не сериозно. След 15-на минути маркировката напуска пътя, така правите и Вие, освен ако не искате да стигнете до вр. Голям Резен (там обаче има военни, които няма да Ви пуснат да стигнете кой-знае колко далече). В непосредствена близост е горната лифтова станция на "Романски" на вр. Малък Резен, от където ще се приберете. От тук нататък наклонът става все по-голям, но Черни Връх е съвсем близо, остават около 40-на стълба. Ако не бързате за никъде, покрай пътеката има боровинки - яжте на воля. Така или иначе, след около 30-на минути сте на върха -- обширна поляна, обградена с няколко каменни формации и метеорологична станция със заслон.

По време на този преход преодолявате 480 м. надморска височина. С четиригодишно дете това отнема около 1:45 ч.

1. Заслонът на Черни Връх предлага нелоша боб чорба и билков чай с или без лимон и/или коняк. Раздават печати за "100-те национални туристически обекта". Разхлабвате час-два и ако няма облаци наблюдавате прекрасните гледки, които се откриват във всички посоки. Аз съм бил там 2 пъти, нищо не видях.
2. Когато стане време да се връщате, хващате стълбовата маркировка към вр. Малък Резен. Ако има видимост няма начин да я сбъркате; иначе знайте, че ако сте с лице към заслона, тя се пада малко по-надясно от пътеката, по която сте дошли. Разходката до там е 10-15 мин., като единственият по-неприятен участък е пресичането на една каменна река. На места камъните са поизтъркани от много стъпване по тях, така че при лоша видимост просто следвайте тези "стъпки".
3. Лифта "Романски" пътува до x. "Алеко" около 10-на минути и билета надолу струва 2 лв. Ако досега не са ви потрябвали топлите дрешки, тук е мястото да се облечете, защото лифтът е открит и въздушното течение е доста неприятно.
4. От там надолу с кабинковия лифт всичко е ясно, стига да хванете работното време. Така че, на идване задължително проверете докога работи лифта.
5. Качвате се на колата и се прибирате по живо, по здраво по къщята, където пиете по една ракия за успешния ден.

В заключение ще спомена само, че когато човек отиде на Витоша, разбира от къде идва името на едноименния булевард в София - улицата много прилича на планината по човеко-потока и блъсканицата, а горе на върха е като пред НДК. В слънчев летен ден горе има повече хора, отколкото на централна гара. Така че, ако търсите уединение -- отидете на друго място. Иначе гледката си заслужава и разходката е много приятна и лека. Успех!