Пише Петър, не Венци.
Моля, не пускайте коментарите си анонимно.

Агресията на хижаря продължава

Това трябваше да е приключенска история за преход до мечтано място, лагеруване на палатка в ужасно буреносно време, уви, сега е история за нецивилизовано отношение, агресия, саморазправа и насилие от хижаря/съдържателя на заслон Тевно езеро, който на 08.08.2020 г. упражни насилие върху моето куче, след опит да защитя животното атакува и мен самата. И двете деяния са наказуеми според Наказателния кодекс на Република България Още ... Агресията на хижаря продължава

Това трябваше да е приключенска история за преход до мечтано място, лагеруване на палатка в ужасно буреносно време, уви, сега е история за нецивилизовано отношение, агресия, саморазправа и насилие от хижаря/съдържателя на заслон Тевно езеро, който на 08.08.2020 г. упражни насилие върху моето куче, след опит да защитя животното атакува и мен самата. И двете деяния са наказуеми според Наказателния кодекс на Република България.

Около 17:30 ч. в събота, 08.08.2020 г. пристигнах в заслон Тевно езеро, придружена от още двама души. Носех собствена палатка, тъй като водех и кучето си (чипирано, кастрирано, обезпаразитено, с европейски паспорт). Другите двама се настаниха в заслона. Попитах какво дължа хижарката, която беше в кухнята. Отговорено ми беше, че няма такса за собствена палатка.

Разпънах палатката бързо, тъй като вече започваше да вали. Оставих багажа си в палатката и опитах да оставя и кучето в нея. Уви, отвори я с муцуна. Водя го с мек повод и реших да не го връзвам, тъй като ги прегризва и нямаше да има с какво да го водя по обратния път. А исках да вляза и да си поръчам храна в кухнята. Рискувайки на някой да не се хареса, оставих кучето пред вратата на заслона.

Предверието на заслона, в което всички се събуват, стоеше перманентно отворено. Влязох, поръчах си храна. Изчаках няколко минути да я получа и започнах да се храня. Хора влизаха и излизаха непрекъснато. Видях, че кучето се е свило на прага в предверието.

В един момент някой отвори вратата и видях, че хората се притесняват от кучето, за да влязат. Станах, за да го преместя. Докато стигна до вратата, мъж, с гръб към мен, блокира касата и започна да рита кучето силно. Изтичах бързо, извиках зад гърба му "Какво правиш?", докато се обръщаше, се проврях между него и касата, прекрачих кучето и му казах да спре да го удря. Ритниците продължиха. Развиках се отново да спре. Едва тогава ме попита мое ли е. Потвърдих. Започна да крещи с грозни думи, цитирам "Махни се, ще те пребия! Тук няма място за кучета!". Отказах да му дам възможност да продължи да удря кучето, което в паниката се беше свило на топка и не помръдваше. Не спирах да повтарям "Спри!". Той ме блъсна силно в гърдите и аз залитнах, ритна отново кучето и аз блъснах мъжа в рамото. Кучето се премести и се сви под един рафт на етажерка в предверието.

Междувременно 2 англоговорящи момчета се намесиха. Викаха на мъжа "Stop, stop! That's not good, man!" Аз се преместих пред етажерката. Хижарят се развика "Мръсна кучкарка! Курва! Махни се оттук! Това място е за хора, не за мръсни кучета!". Отказах да помръдна и поисках да узная кой е и как се казва, с какво право напада мен и кучето. Изкрещя: "Хижар съм от 30 години, курво! Не си мисли, че като си жена, няма да те пребия!". Пожелах да се представи с името си. Замълча и понечи да ме атакува. Момчетата го дръпнаха. Мъжът се скри вътре. Влязох след него и видях, че е в кухнята. Спрях при хората, с които пристигнах и им обясних как ме е нападнал и как е ритал кучето.

Взех си принадлежностите и излязох. Обувах се, когато хижарката/жената, която готви в кухнята и на която платих, се появи в предверието и я попитах дали мъжът в кухнята е хижар. Тя потвърди и побърза да влезе. Бързо я последвах. Мъжът беше седнал на кухненската маса. Поисках да узная имената им. Никой не се представи. Той започна да бълва "Курво, махай се! Мръснице, ще те пребия!". Жената изкрещя: "Събуй си обувките!". Сякаш това е най-голямото зло и е приемливо да се бият хора и животни. Събух се с надеждата да се представят. Зад гърба ми стоеше единият човек, с когото пристигнах, умолявайки ми да не говоря с тези хора. Отново казах, че искам да знам имената на мъжа, който удря животно и напада жена. Той продължи да повтаря "Курво, марш в палатката си, ще те пребия!". Жената до него му викаше да замълчи. Казах им, че подам сигнал за действията им. Той все така продължаваше да крещи: "Мръсница с мръсница, махай се, да не виждам и кучето!". Излязох и повече не се върнах. В кухнята имаше около 30 души, които станаха свидетели на тази агресия.

В цивилизована държава, част от Европейския съюз, е недопустимо да се толерират агресията и насилието. Дори и да не съм постъпила правилно, нямаше никакъв опит за нормална комуникация. Никой не изрази несъгласието си по нормален и цивилизован начин. Нямам очакване някой да се съобразява с домашния ми любимец. Но нямам и очакване да ставаме жертва на нечия агресия.

От друга страна, се предполага, че тези хора следва да допринасят за развитието на туризма в страната си. Едва ли човек, проявяващ агресия и насилие без причина, отказващ вербална комуникация, е подходящ да работи с хора.

Сигнали са подадени към Министерство на туризма, Окръжна прокуратура, Национален парк "Пирин".


https://www.facebook.com/ph[…]4282&type=3&theater

Мястото е уникално, посещавам го поне веднъж в годината със семейството си. Хижарите са много любезни и не са си объркали професията изобщо. Хижата е достъпна и с лек автомобил.
Препоръчвам.

Нескопосаният хижар, който е хванат от гората, и няма идея как да говори с хора, с които не иска да се скара, разваля обстановката. Прави се на остроумен, обижда... просташка история Още ... Нескопосаният хижар, който е хванат от гората, и няма идея как да говори с хора, с които не иска да се скара, разваля обстановката. Прави се на остроумен, обижда... просташка история. Не препоръявам, ако не сте закъсали. Не е като да няма избор в района.