Вие сте тук: Начало Маршрути Родопи х.Здравец-лет.Бяла черква-Бачковски манастир

х.Здравец-лет.Бяла черква-Бачковски манастир

х.Здравец-лет.Бяла черква-Бачковски манастир

/09.05.2004г./

Тази неделя трябваше да бъдем трима приятели, но в последния момент останахме само аз и Ванката Тягов. На майтап си казахме, че така ще си припомним добрите стари времена, когато скитахме само двамата. :-))) В петък взехме генералното решение да обходим маршрута: х.Здравец-гр.Бачково. Речено-сторено. В неделя рейсът, както обикновено, ни остави точно по разписание в 8.45ч. на х.Здравец. До Бяла черква ни отне точно 2.15ч. Тук доста се помотахме. Посетихме църквата /манастирът както знаете е изгорял/, хапнахме малко саламец, пихме по една кола в чайната на ски-пистата. А то времето си тече и никого не чака. На всичкото отгоре се видяхме и с един от преподавателите ни в университета, който по стечение на обстоятелствата се явява и дипломен ръководител и на двама ни. И докато се натъкмим да тръгнем, вече беше станало 12.20ч. Та точно в този час тръгнахме от Бяла черква за Бачково. Тръгва се по ски-пистата надолу. Постепенно пистата прелива в добре оформен черен път, който се следва почти до Бачково. Още в първите 20-ина минути докато се слиза по пистата, тя бива пресечена перпендикулярно от два черни, коларски пътя. Сега, като гледам картата, си мисля, че сигурно водят към с.Косово. На втория черен път, вдясно има табела, която указва посоката към Бачково. Но за да я видите, трябва добре да се вгледате, тъй като е закрита леко от храсталаци.  Та тези черни пътища пресичащи пистата, не ни интересуват. Посоката ни е право напред. На 30-тата минута от тръгването ни, вече добре оформения път, прави рязък завой надясно. В 13.00ч. бяхме вече на широка поляна. Малко отпред и леко вдясно, там където започваше гората от другата страна на поляната, има едва забележима пътека, водеща до Нареченски бани. Май имаше и стара, много стара табела, указваща посоката. От тук за Бачково продължихме по пътя. На 15мин. от поляната излезнахме на преъхнала чешма, след още 20мин. стигнахме до местност, която както разбрахме местните от с.Добралък наричат м.Софрата. Дали заради огромният плосък камък-тип плоча, намиращ се там, идеален човек да разпъне софрата и да хапне сладко? Тук на югоизток се разкрива прекрасна панорамна гледка, а точно в срещуположна посока, леко надолу в гората тече и чешмичка. На това място се забавихме малко повечко от предвиденото и към 14.30 тръгнахме отново по пътя. След 10 минути се излиза от гората и на северозапад се открива гледка към Копривките и х.Чернатица. В обратна посока - широка панорамна гледка към редица ридове, на който за съжаление не знам имената. Някъде в ниското долу, би трябвало да бъде Юговското ханче. След кратки мигове на наслада отново поемаме по пътя. В 14.50ч. стигнахме разклон. Вляво пътят завива към с.Добралък, вдясно две пирамидки указват посоката към Нареченски бани, а направо е нашата крайна цел. :-))) Тук някъде вече, наред с табелите с надпис Бачково, се появиха и такива с надпис гр.Асеновград. Личеше и прясна жълто-бяла маркировка. След около час от разклона се минава покрай две порутени каменни кошари, а след още половин час вляво се отделяше разклонение, което води до близката ловна хижа. Веднага след разклонението, направихме голяма почивка на широка поляна. На 10 минути от поляната пътят се изоставя и се поема по добре оформена пътечка, ясно обозначена с табела. Веднага след това следва разклон. Направо се поема за гр.Асеновград, а вдясно и надолу се тръгва за Бачково. Тук вече записките ми, върху хартията, с която Ванката беше опаковал салама си, ми свършват. :-)))  Вече осезаемо усещах умората. Раменете ме боляха, за краката да не говорим, а прословутото ми коляно и то се обади /почва да ме плаши/. В главата ми се въртеше мисълта за една Загорка, някъде под сянката на някои "чардак". :-))) Ухааааа.....Спомням си, че точно в 18.00ч. пътеката която следвахме се пресичаше перпендикулярно от друга пътека. Е, сега ние кое разклонение да хванем? Ами айде вляво. Тук някъде пак имаше на две-три места порутени кошари. Ту губехме пътеката, ту я намирахме, а бе ужас.Физическите сили тотално ми бяха
изчерпени. Едно безконечно слизане. Общо взето слизахме надолу, като се придържахме леко вляво. Стигнахме малка рекичка, пресякохме и оттам за 15-20 минути излезнахме на Чепеларка река. Точно в 19.15ч. бяхме на спирката до Бачковския манастир, преоблякох се набързо и се опънах на тротоара като първия...... :-)))....  в очакване да мине някои рейс за Пловдив. Мисълта за изстудена бира вече се беше изпарила тотално, още по време на "гъзинга" на слизане, през което време гората биваше огласяна от възгласите ми, с които обикновено изразявам силно недоволство. :-))) Е, накрая, както обикновено бях изключително доволен и от разходката ни, и от приятната умора, която чувствах.

P.S. Пътя от х.Здравец до Бяла черква съм се опитал да го опиша в предния маршрут "х.Здравец-лет.Бяла черква-с.Ситово".

 

 

Най-новото
заслон Кончето
xижа Попови ливади
хижа "Чаирски езера"
xижа Грънчар
Facebook Like Box