Вие сте тук: Начало Маршрути Родопи х.Здравец-Бяла Черква-с.Ситово

х.Здравец-Бяла Черква-с.Ситово

 

х.Здравец-лет.Студенец-Бяла Черква-с.Ситово /25.04.2004г./

И тъй, току що влизам вкъщи след поредната си разходка и си мисля, че ще е добре да споделя впечатленията си, докато са още пресни. В последния месец, така се случи че всяка неделя /единствения ми свободен ден от седмицата/ прекарвам в планината. Нищо лошо ще си кажете вие, ама жена така се не въди, си мисля аз./удобен повод да спомена, че..... :-)))/ Сега малко по сериозно... Изходен пункт за мен и спътника ми бати Иван/скоро ще се появят негови материали в сайта/ бе х.Здравец, до която има редовни автобуси от автогара Родопи в Пловдив. Предварително се извинявам, ако маршрута ни не съм го описал достатъчно добре, но затова си имам извинение. Първо – за първи път правех преход в Родопите/знам, знам срамота за жител на Пловдив :-)))/ и някак си се чувствах неориентиран. И второ – спътника ми доста добре познаваше местността и не се вълнуваше особено от маркировки, пътеки и т.н., та общо взето не спазвахме подобни ориентири. Това си имаше и своите предимства, тъй като успях да се докосна до девствено красиви места. И така в 8.45ч. рейсът ни остави на х.Здравец. От хижата на югозапад се тръгва по добре оформен път. След 5-10 минути пътят завива на югоизток. Преди това обаче има едно отклонение вляво, което води, доколкото разбрах, до... някаква станция. В 9.05ч. стигнахме нещо като разклон. Вляво имаше път, който вероятно водеше до... въпросната станция, вдясно се отделяше път за с.Храбрино, а ние продължихме направо. След няколко минути се излиза отново на станция, която май беше на ДАП-а с обширна асфалтова площадка. Часът показваше 9.30ч. Оттук по асфалтовия път на югозапад за 20 минути стигнахме до лет.Студенец.  Продължихме в същата посока и в 10.15ч. излезнахме на асфалтовия път за Бяла черква. От другата страна на пътя има беседка, където разбира се моя милост трябваше да почине и да поеме нужното количество никотин. :-))) След този сублимен за мен момент, поехме по пътеката покрай беседката и в 11.00ч. вече си поръчвахме чая на Бяла Черква. Трябва да спомена, че на няколко пъти пътеката пресича асфалтовия път и продължава от другата му страна. До тук, тези 2.15ч. минаха неусетно в разговори и споделени преживявания в планината. Пиенето на чай продължи цели 45 минути и в 11.45ч. тръгнахме за с.Ситово.След няколко минути пътя се разделяше на две. За селото води лявото разклонение. Или май поне то се води официалното. Ние обаче продължихме между двете разклонения право през изгоряло сечище. Много жално ми стана като видях планината в този осакатен вид, напълно безпомощна. Колко безумен може да бъде човек с действията си! Навсякъде по пътя си дотук срещахме захвърлени отпадъци, насечени трупи приготвени за транспортиране и какви ли не още ... не ми се пише за това :'-(((...След около един час излезнахме на малко бетонно мостче , където се събираха четири пътя. Тук трябваше да се преоблечем, тъй като леко се смрачи и заваля. Планината изглеждаше страхотно красива в такова време. Страшно приятно за вървене. Гората девствено красива. Пожелавам на всеки да види и усети това, което аз имах щастието да видя и почувствам. Няма да се насилвам да описвам нещо, което не може да се опише. Та от мостчето тръгнахме по най-лявото отклонение. Маркировката ясно личи, всъщност дотук и по - нататък тя бе жълто-бяла. За около 40 минути стигнахме вилната зона до с.Ситово. Отделихме 30-тина минути да хапнем и поехме към селото, което е на около 3км. Нямахме много време до рейса, затова успях да огледам единствено църквата в центъра, а имах огромно желание да се поразходя по калдъръмите на селото. В местната кръчма се запознахме с проблемите на ситовци :-))) и в 16.00ч. хванахме рейса за Пловдив. По пътя, на едно мостче се отклонихме по черен път за с.Лилково. Тук шофьорът реши да направи 10-минутна почивка, достатъчно време да огледам и местната църква. Направихме 3-4 снимки там и ... ъъъ... незнам в колко часа бяхме в Пловдив. :-)))

Сега след тези сухи сказания, много искам да споделя нещо. За мен Стара планина си ми е в сърцето открай време. Балканът сякаш има душа. Планина-величествена, планина-горда. Но, ако когато ходя в Балкана усещам духа на планината, то тук в Родопите усетих историята на планината. Много ми е трудно да обясня това, но ...айде някой друг път ще е!!!

P.S. Информация за х.Здравец и снимки от маршрута.

Редактирано от ...

 

Най-новото
xижа Соколна
xижа Иван Вазов
Facebook Like Box