Казвам се Дияна Георгиева.
Аз съм стопанин на куче. На кучето събирам винаги това, което прави и никога не ме е притеснявало, кой как ме гледа. Същото правя и когато видя друг да цапа - вдигам мръсотията, догонвам човека и любезно му връчвам, каквото е "изпуснал". Детенцето ми вече знае, колко е лошо да има акита по земята и че някой лош стопанин не е почистил. Аз също намирам лайна и цигари в пясъчниците и съм научила детето, че в града нищо от земята не се пипа - на планина и в гората може всичко.
С кучето си съм посещавала домове за специални деца и отделно съм имала индивидуални срещи със специални деца и техните родители. С моето куче за първи път едно момиче на 14 години се затича в живота си, смееки се. Виждала съм сълзи на радост в очите на майка, когато детето й посегне да погали кучето и се засмее. Не знам можете ли да си представите за какво говоря. Детето ми проходи, подпирайки се за гърба на кучето ни. Разбира се, че то е част от семейството ни и че навсякъде ходим заедно. И разбира се хората, които ни позволяват да пребиваваме някъде с кучето си тук в България са потресаващо малко. Не съм била досега в Европейска страна (за сега не съм излизала извън Европа), в която кучето да не е член на обществото и да не влиза в транспорт, заведения, хотели наравно със стопаните си. Ако някой стопанин е безрасъден мисля че си има наказания, които следва да търпи, но вие нападате по презумция всеки, който има куче, без да влагате никакъ смислен умисъл, а само стереотипи, които са ви закодирани в главата:
Кучето е задължително опасно, винаги лае, предимно безпричинно и още по-задължително хапе и то предимно малки деца и възрастни хора. А забравих - потенциален паразитоносител и преносител на тежки болести. И разбира се - цапа (моите грайфери внасят повече кал от лапите на което и да е куче).