"Имаше някога един малък човек, който искаше всичко да знае и непрекъснато задаваше въпроси. Това защо, онова защо? А също и: "Има ли нощна дъга?". "Като пораснеш, ще разбереш!"- отговаряха му всички: баба му, дядо му, родителите, лелите и вуйчовците, роднините, приятелите, учителите, кварталният и т.н.
Малкият човек лека-полека порасна, но продължи непрестанно да пита. Сега по-често му отговаряха: "Един Бог знае!" А казваха му още: "Който много знае, рано остарява!"....
[signature]
[/signature]