Вие сте тук: Начало Маршрути Стара Планина Екопътека “Бяла река”

Екопътека “Бяла река”

А хората са го казали: “Най-хубавите идеи се раждат спонтанно, ек..ек..експлузивно, тц... не, експулсивно исках да кажа”. Та така нашият другар и близък съратник Иван се събудил в неделя рано-рано и решил да ми развали рахатлъка с неделните мачове, които смятах да гледам по “тауавизията”, както казваше един наш артист, с един такъв накривен каскет, забравих му името, но смятам до края на това писание да си го припомня. Та звъни ми господина с предложението:
- “Ай да ходим някъде!”
Е, онова ми ти Кукленско произношение не мога да го издокарам писменно, но звучеше горе-долу така: “Ай а оим нейди!” Ха-ха-ха! Питам го:
- “Ти колко имаш по български език и литература?”
Той нищо! Ха-ха-ха. Е, добре де, не беше така. Тези глупости дето ги написах, не са верни, но трябваше да му го върна. И без това му обещах да го насоля хубавичко. Ще ме бъзика той ,а? Ха-ха-ха. Та питам аз добре де, ами къде да ходим? Отговор:
- “Ами незнам!”
- "Добреее! Идвай до нас, ще го измислим."
 Така приключваме нашия целомъдрен и изпълнен със съдържателност разговор. Следващата ми стъпка е да звънна на третия член от екипа ни. Отсреща се чува:
- “Дааа!”
- “Ало, Дака, събудих ли те?”
- “Ми малко да.”
- “Ми малко извинявай. С Тягата ще ходим някъде да се поразкараме, ама няма да се върви, с колата ще сме. Идваш ли?”
- “Да ве, навит съм.”
- “Ок, след половин час сме пред вас.”
И така екипът е събран, но крайната дестинация – все още неизвестна. Като главен инициатор и организатор на културно-масовите ни мероприятия сред природата, вземам нещата в свой ръце и избирам Мъжкият манастир в гр.Калофер да бъде посетен от нас. Впоследствие предложението ми единодушно се подкрепя. В 10 и нещо Тягата вече беше пред нас. В 10 и малко повече от нещо звъним на Даката да слиза, че сме пред тях. А той, ооооо, а тооооой още да спи. Почнаха едни оправдания, че цяла нощ т’ва-онова, късно се прибрал, не бил спал, че даже и преди малко не знаел, с кой от двамата е разговарял по телефона. Както и да е. Важното е, че киселото мляко малко му пооправи махмурлука.
    И така вече сме на път. Започнаха едни дебати и обсъждания относно поп-фолк звездите. На коя колко и са големи и други подобни проблеми, които ще поспестя малко. Така неусетно стигнахме до Калофер. Само да вметна, че пътят от Калофер до манастира е много лош.
    Всъщност, целта не беше толкова манастира, колкото да се запознаем с екопътеката, за която бяхме чували оттук-оттам. Както аз, така и моите спътници останахме очаровани от това, което видяхме там. Хората доста са се постарали и са успяли да направят нещо наистина красиво и определено заслужаващо се да се види. Който обича да прекарва свободните си дни сред природата, определено ще остане очарован от това което ще види там.
    Екопътеката е в два варианта: по-дълъг и по-къс. Започва от тъй-наречения бивак “Бяла река”. За да стигнете до него, просто трябва да хванете алфалтирания път отдясно на манастира. Може да стигнете и с кола до там. От-тук има и пътечка, която води и до х.Рай. Предполагам, че излиза на поляната под Параджика и оттам се хваща добре познатата пътека за хижата. Дългият варианта от началната до крайната точка на екопътеката се изминава за около 1 час. Буината река се пресича на няклко места – 5 или шест чрез дървени мостчета. Постарали са се да прекарат пътеката и мостчетата през най-красивите и диви места. Когато застанете на едно от тези мостчета, точно над реката, ще разберете защо тя е наречена "Бяла река". Да чуете само какъв звък издава буйната река, пораждащ страхопочитание. Навсякъде са направени табла с информация за растенията и животните срещащи се в Джендема. Има естествено и беседки за отдих. Именно с такава завършва екопътеката. А и с един опънат кабел казващ, че приятната разходка свършва до тук. Който иска да се полюбува отново на красотата може да се върне по обратният път. А който иска да се върне по-бързо може да поеме по пътечката в дясно, която за около 20 минути ще го изведе до началната отправна точка. Но ние не се задоволихме с толкова. От другата страна на опънатия кабел се вижда едва забележима пътечка. Който е любопитен да види докъде води тя може спокойно да продължи. Тя свърша до едно поточе спускащо се от виокото. Там някъде се е образувало страхотно красиво водопадче. Малко, но красиво. За да се види трябва да тръгнете по стичащата се вода нагоре срещу нея. Този водопад вече си има име, което засега ще спестя, докато не бъде официално узаконено. :-)
    На връщане минахме по по-късия вариант на екопътеката. Не може да се сравнява с предният, но сравнително бързо ви извежада в началната точка. Време е за бира... с кебапи... някои обърнаха и по две бири...с кюфтета...:-).
    Тук може да се наеме всичко, което ви е необходимо за бивакуване на открито: палатка с обурудване, скара, дървени въглища и какво ли още не. Цените са приятни, хората които ги предлагат също. Ако изберете да почивате тук, няма да сбъркате. Страшно е красиво и диво. Направи ми впечатление, че природата е чиста, дори по екопътеката нямаше захвърлени боклуци, може би защото това място все още не е широко известно. И навсякъде е зеленина – да не повярваш, че са нарекли това място Джендем.

Най-новото
xижа Петрохан
xижа Безбог
заслон Кончето
Навигация
Facebook Like Box