с.Христо Даново-х.Козя стена
За да стигнете от с.Христо Даново до х.Козя Стена има няколко варианта. Тук ще се опитам да опиша един от тях. Този маршрут сме го минали на 27-28.03.2004г. и сега няколко дена по-късно ще споделя впечатленията си. Ако пристигнете в с.Христо Даново с автобус, то най-вероятно ще ви стовари на центъра. Оттук се тръгва по асфалтирана улица на запад, като неотклонно се следва този път. Захапете ли асфалта, няма начин да объркате правилната посока, поне до разклона за Узунбурун. Ако пък пристигнете в селото с влак, нещата стоят така. Понеже гарата е извън селото може да тръгнете към него и от центъра да си хванете пътя. Значително време ще спестите обаче, ако от гарата на Христо Даново вървите известно разстояние западно по релсите, докато стигнете един мост. Пресичате по него малка рекичка и след това през леко хълмисто поле поемате на северозапад. След няколко минути се излиза на асфалтовия път. Така се избягва заобикаляне през селото. Оттук асфалтовия път продължава още 3-4 км. Накрая има оградена постройка с кучета отпред. Има и пазач. Вляво от пътя има удобни места за паркиране, но ако рещите да оставите колите тук и да тръгнете нагоре пеша, най-добре е да говорите с пазачите. Тук както стана ясно асфалта свършва. Пътят завива наляво и следващите 4-5 км. представляват черен път. По пътя видяхме много паднали камъни от скалите, така че имайте си едно на ум. Някъде по пътя имаше отбивка надясно, но правилната посока е само направо. По-нагоре се минава покрай широка поляна, удобна за къмпингуване. На някой и друг километър по-нагоре пътя се разделя на две, като лявото разклонение слиза леко надолу към реката, а другото просто си продължава направо. Второто е за правилната посока, право напред по Дамлъдере. <br/> <br/>Общо взето пътят следва постоянно реката и който обича да гледа буйни потоци определено има за какво да се спира и на какво да се любува. На 3-4 места реката се преминава по мостове, а половин час преди разклона за Узунбурун се стига до границата на НП "Централен Балкан", за което свидетелстват табелите. За да се ориентирате, че сте наближили разклона, ще поясня че стотина метра преди него се преминава по новопостроен мост, който ако се вгледате добре изглежда доста внушително. Точно преди него има отклонение, което се спуска към реката и я пресича през брод. От тук се е минавало преди да направят моста. Така от селото до тук се събраха 9-10 км. Тук пътят трябва да се изостави и да се хване пътеката за хижата по Узунбурун, която е сравнително добре маркирана. Има и табели. От разклона до хижата го дават 2ч. Пътеката представлява стръмно изкачване и такова остава до края. Почти няма места където може да се отклоните. След половин час се излиза на бетонна постройка, покрай която минава черен път. Все ми се струва, че това е пътят, който изоставихме за да хванем пътеката по Узунбурун. Тук трябва да се внимава да не се хване пътя, a да се продължи по пътеката, която го пресича и продължава от другата му страна. Маркировката личи още в началото на пътеката, а има и поставена табела. Хванете ли пътеката, ориентирането става вече лесно. На края на рида Узунбурун, се намира и самата хижа, а гледките са невероятни. :-))) <br/> <br/>