Вие сте тук: Начало Маршрути Стара Планина Триглав част ІІ-ра или как отново се загубихме...

Триглав част ІІ-ра или как отново се загубихме...

    След дълго чакане и безкрайни уговорки най-после се събрахме групата за Триглав. То често казано бяхме трима: бай Здравко - планински водач и бохем; Даката - вече натрупал опит "планински лъв" и аз - кои сам аз ли? - начинаещ любител фотограф. Както се казва в една народна поговорка бяхме "чета с предател" - това естествено в кръга на шегата разбира се :-) !
    Както винаги тръгнахме от Пловдив с автобуса от 07.00ч за гр. Казанлък. Край село Търничеще, на самато му жп. гара изскочихме от автобуса, грабнахме раниците и се засилихме към планината, която след около 30 минути ходене по равен път минаващ през невероятно красива и ухаеща на манекенка розова градина :-)  Дотук добре! А нагоре ?! Това общо взето ни минаваше през главата в този момент, защото се оказа, че съществуващата преди 20 години(последния път когато водача ни беше идвал тук) маркировка яко дим се е изпарила. Принципно това не бъркаше никой: все пак Стара планина е едно сравнително тясно било и следователно щом си в ниското просто тръгваш нагоре, излизаш на алпийските ливади откъдето ориентирането става сравнително лесно при хубаво(!) време. Така, че тръгнахме смело и безотговорно нагоре. Отначало всичко бе относително приятно: едва забележимата, но все пак съществуваща синя маркировка убедително ни водеше през зелената маса, която по-късно сами се убедихме, че бе "истинска джунгла". Относителното ни приятно придвижване продължи само около 10 минути, след което маркировката изчезна и не се вясна следващите 45 минути. Тук трябва да признаем, огромното значение на това да имаш човек с планински опит до себе си! Набързо се организирахме и аз наляво, бат Здраво на дясно все успявяхме да намерим път през трудно проходимия гъсталак. От време на време се мяркаше тази прослувута синя маркировка, но беше толкова рядко колкото бялата лястовица на Моканина :-). За разлика от известния разказ ние общо взето нямахме тегло и кахъри на душата, просто се забавлявахме от това в което бяхме попаднали. Да, едва ли за някои от вас би било приятно да се провирате през гадните тръни и храсталаци, но трябва да призная не беше толкова зле! Както и да е измъкнахме след около 2-3 часа и стъпихме на хубавата алпийска трева и от храстите и дърветата не остана и помен.
    Планирали бяхме да се метнем на вр.Мазалат( или Лоши връх) и оттам да преспим на едноименната  хижа( х.Мазалат).  Опитвали бяхме да направи този преход  и преди една година( виж . " с. Габарево - х. Соколна - х. Русалка - с. Тъжа") както се оказа и двата ни опита не се увенчаха с успех. За първия път може да се види споменатия линк, но принципно и в двата случая това което ни спря беше отново урагания вятър+дъжд, нещо така типично за региона. Едва успяхме да стигнем до м.Белите извори и да направим няколко снимки на Корудере, който можете да видите прикрепени тъм статията. И тъй посърнали особено аз(май трябва да свиквам в планината) се насочихме към х.Русалка. Пътят до нея минава точно над село Тъжа и открива невороятно панорамни гледки към Средна гора. Отново маркировката се оказа липсваща, нещо което не беше много приятно поради факта, че постоянно я търсехме, но някакси успяхме да се ориентираме. Тук е важно да се знае, че този марширут като цяло не е маркиран и не е безоопасно провеждането му без опитен водач, който поне един път да го е минавал! Както и да е след като нарушихме покоя на "вероятно" стадо от елени и гаранция (!) на две усойници + една доста заблудена лисица достигнаме х.Русалка. Оказа се, че за деня сме направили общо 3000м( качване+слизане) денивилация за около 10 часа с около 10кг. раници. Не беше зле :-). А как ни посрещнаха в жижата ли: трябва да ви кажа, че едва ли има нещо по-приятно след цял ден ходене от едно топло и човешко отношение, което гостоприемните хижари демонстрираха към нас. То не бяха вити баници, то не беше създърма или вкусен фасул. Просто Ви благодарим от сърце, защото сега аз разбирам за себе си, че планината не е нищо повече от купчина красиви камъни, а място където познаваш истинските хора, място където фалша/глупостта/егоизма рядко прогресира!
    На другия ден се качихме по каменист път до Кадемлийското пръскало, която освен че е поне 72м високо е изключително красиво. Пътят от хижата до пръскалото е около 2ч. и 15м.

Албум със снимки.

Почнах философската, но искам да кажа, че трябва да ценим това, което по едно стечение на обстоятелствата е наша родна българска природа!
Благодаря, че прочетохте това :-)
Иван Тягов, 17.06.2006

Най-новото
xижа Равнец
Навигация
Facebook Like Box