Заслон "Спано поле" е супер, а неговите стопани и особено хижаря Дончо са прекрасни хора. Всеки истински планинар трябва да посети това местенце. Няма да бъдете излъгани!

Заслонът на Спано поле е чудесен.Това за мен е най-магнетичното място в

Пирин.Ако си романтик,ако искаш да подариш на сетивата си красота,трябва само да си там - дъхът на планинско биле,титаничната крепостна стена на Синанишкото било и шафрановите вибрации на залеза ще свършат всичко останало.

Прекрасно място,топли и сърдечни стопани,поздрави!И Дончо,пази си рамото.

На този заслон има нещо магнетично, което непрекъснато те тегли натам. Хижарите Дончо и Стоян те посрещат като личен гост, наоколо е убийствено красиво и има възможност за разнообразни преходи. Духът който съществува на това място не може да бъде описан с думи. Вървете и се убедете сами. Предварително се обадете, защото бунгалата са почти винаги заети. Е, няма да ви оставят на студа, но ще трябва да спите в голямата обща палатка. Телефонът на Стоян е 0896 688 407, а на Дончо 0896 688 408.
Ето малко практична информация. Нощувката е по 10 лева на човек, бирата и чорбите са по 2 лв., гювечето - 3.50, филийка хляб е 20 ст. Има вафли, кроасани, може да ти направят салата, гладен няма да те оставят никога. Банята е безплатна с топла слънчева вода, на открито. На заслона има телевизор и стереоуредба с много добри дискове. Чалга не съм чул да пускат! Мобилните оператори имат задоволителен обхват, носете си зарядното.
Ако искате Дончо да ви докара от Попина лъка до самия заслон с джип или да ви прекара багажа - това струва 40 лв. Не е много, като знам какъв ужасен път е! Пеша се върви в началото по шосе и от последното водохващане започва синя маркировка по стръмна пътека, по която се стига за около три часа от хижа Яне Сандански (Попина лъка). До там има микробус от Сандански в дните петък, събота и неделя - сутрин в 7.00 и вечер в 17.00. В обратна посока бусчето тръгва в 8.00 и в 18.00.

Страхотно място! Хижаря е много як фен....евала - все повече такива места по планините!

И да пиша и да не пиша Варна е далеч то Спано поле. От краткия ми 30 годишен живот това е най - истинското място под слънцето което съм виждал. Не знам защо е така, но може би следния текст ще ви каже повече:

Там на Спано поле, сред дивни небеса
От пътника обичан заслон на любовта,
Прикрито си наднича и гледа към света.
С любов към всичко земно с любов към радоста
С любов към всички хора, с любов но и с тъга,
С тъга от лоши чувства, с тъга от глупоста,
С тъга от лоши хора прикриващи света....
Но щом от там човек премине и миг поне поспре
Почувствал в миг туптенето на нечие сърце...
То с радост ще изпълни и най-мрачните му чувства.
Здравей ще каже някой, влез и почини,
А после щом желаеш стани и продължи...
И ето, че от път измъчен прикрил се от дъжда,
Пътника от път измъчен ще дочака утринта
И пак на път ще тръгне из Пирин планина,
Весело подсвирквайки си песничка една:
Там на Спано поле сред дивни небеса............

Дончо, ако четеш тези коментари от време на време, да знаеш, че там горе при теб се роди една много голяма моя мечта.

Миналото лято пообъркахме пътя с един приятел, но в крайна сметка се натъкнахме на Заслона. Приятно място.
На следващия ден минахме през полето и доста се подмазвах на каракачанките да не ни лаят....и там някъде край Спанополския чукар беше уникално красиво, край езерата.

Хубаво е да се завръщаш на любимо място.
Още по-радостно е, когато усетиш промяната - заслонът е обновен и освежен, поникнала е още една гъбка-баня с дървен бойлер. Ммм, усещаш аромата на шишарки, пропукват в печката(до няколко дни и това ще стане).
И после - хайде на трапезата - подканя Дончо стопанинът(един истински Човек и планинар),на ракийка и салата, вкусотии, приготвени от Танката.И започват приказките,безкрай...