Тази пролет(2008г.),група от десетина души, бяхме на заслон(хижа)"Череша". Впечатленията от там са няколко: красиво и дивно място, доста затънтено в "пазвата" на Родопите, с няколко каменни къщурки, някои от които по на 120-150г поне. Като обстановка бих могъл да кажа, че е чисто и уютно в туристическите помещения, а и въобще в района на хижата и махалата. Е, няма кой знае какви битови условия, но доста от най-необходимите бяха на лице. За група от 7-8, че и повече човека става. Отвън, до сами къщата има чешма, която освен за питейни нужди се ползва и за миене. Хижарите - семейство мъж и жена са скромни и гостоприемни хора. Приеха ни,настаниха ни, гостиха ни с хубав чай, вечерта бяхме на маса заедно и на сутринта ни изпратиха с добри пожелания, като мъжът дори, след като ни бе посрещнал предния ден още на полвината път от х."Върховръх"(някой вероятно ще се досети за причината), на другата сутрин, на тръгване, доиде с нас до някъде и ни упъти за това как най-бързо да слезем до стената на яз.Въча. Стопаните на заслона си имат голямо бяло куче с много добродушен характер, което са кръстили Бойко. Освен къщата, определена за туристическа спалня, в съседство има и друга, прилежаща към заслона, чийто приземен етаж са направили механа, но по принцип се води туристическа столова. Има си маси, пейки, камина и лятно време би било доста прохладно и приятно вътре. Ние не се възползвахме от тази екстра, понеже април месец все още си е студено. Отвън си има дървена маса с пейки, които са удобни за отмора, а и за трапеза, защо не. В махалата живеят общо около десетина души, повечето възрастни хора, много чистосърдечни и приятни, като с някои от тях успяхме да пообщуваме.
На тези, които имат намерение в бъдещ план да посетят това място, съхранило автентичността и духа на отминалите времена, искам да спомена, че ако не се знае пряката пътека, отделяща и спускаща се от пътя по-горе, над самата махала, съществува вариант за изпускането й. Иначе същият път, минаващ по северния рид над махалата, прави големи завои и слизайки минава покрай нея. Горе, точно над м.Череша, той се разклонява. Едното разклонение тръгва в посока гр.Кричим, а другото слиза към махалата. Споменатата пряка пътека се отделя около километър преди разклона и се спуска стръмно до селцето. Съществува и опасност от загубване на правилния път непосредствено след спускането от х."Върховръх", доста преди споменатия разклон. Поради липса на маркировка, на указателни табели и наличие на много разклонения на горския път, по който се върви, необходимо е да се знае предварително маршрутът.
От селцето, в посока язовирната стена, същият път продължава да слиза надолу, като следи в по-голямата си част посоката на стената. Стигайки до първия почти обратен завой, пътят се изоставя и се продължава направо, в същата посока, но вече по добре очертана пътека, слизаща до големия завой на шосето Кричим - Девин, непосредствено под язовирната стена на яз.Въча. По пътеката надолу има чешма със слабо течаща питейна вода.
Пожелавам приятни моменти на туристите, които решат да посетят тези места!

Телефон за връзка с заслон Череша? Няма ли пряка пътека от маркировката Персенк-Върховръх?

Привет :)
Тази нова година 2010, бяхме именно на тази хижа. Впечатленията ми/ни: невероятно красиво място, хижарите бяха изключително гостоприемни, условията повече от перфектни- топло, чисто и уютно.
Няма как да не спомена и кучето Бойко. Не знам какво ТОЧНО се е случило миналата нова година, но Бойко съвсем не се показа като агресивен, още по- малко като нападащ ей така, без причина. Прегръщахме го, снимахме се, изобщо, нормално поведение от наша и негова страна.