xижа Изгрев

До Широка Лъка не е 3,30 часа, а около 6. Лесно се бърка маркировката така, че се информирайте предварително за възможните отклонения.Преди две години(2002)хижарите бяха местни Смолянски мутри и беше доста неприятно като цяло, но си заслужава да се види - гледкте са невероятни.Ако имате възможност да не спите в хижата, не спете.

реших да пиша, защото съм потресена. ще разкажа подробно, въпреки че пак няма как да усетите тягостната атмосфера. пристигнахме в хижата малко преди да завали. влязохме през входа на хижарите, защото главният беше заключен. в двора работеха 5-6 човека - ремонтират съседната сграда. та влизаме - в стаята на хижарите някакъв пълен хаос. и виждам един хладилник отворен да се размразява. в камерата седят едни пликове с нещо, подобно на кайма или производните. отдолу разни други работи. та така. влязохме в нещото, наречено бар - вътре гърми чалга и един млад юнак чисти с метла. докато седнем, цигара, и то заваля ужасно. облаците бяха до прозорците почти. ние носехме по една закуска и още нещо малко за ядене и питаме има ли храна. момчето казва, че вечерта ще има като се върне хижарят. ние - ок, значи ядем нашето сега. оглеждаме се нормално горе-долу, ама в единия край на стаята една голяма маса застлана с одеала и се вижда, че някой спи там. странна работа, си казваме. влизат в това време работниците и сядат да играят карти. повечето са с доста страшен вид. момчетата ми предлагат да си обуя джинсите, да не ставам обект на желания с тия къси гащи. поседяхме там с тях, ама никой не ни обръща внимание, няма такива хора. иначе, а сме мръднали

следят ни какво правим. не мога да ви опиша каква беше разликата с другите хижи, където навсякъде ни приеха като приятели и говорихме с хижарите с часове. даваха ни от техните неща за ядене. бяха чудесни. поседяхме и се качихме в стаята. стояхме там до 7 часа и слязохме вече гладни. долу същата картина. питаме, дойде ли храната. не била, ама трябва да дойде всеки момент. е, ще чакаме. гледаме телевизия през викове и терци. споглеждаме се неразбиращо. и аз знам, че има достатъчно храна за всички. чоглаво. както и да е, стана 10 часа и разбираме от разговор по телефона, че хижарят е закъсал с колата и явно няма да дойде. към нас никой не се и обръща дори. изядохме едни солети и хайде в жълтите чаршафи. спахме с дрехите, ако може по-далеч от възглавницата. до тоалетната само ако е крайно необходимо. сутринта ставаме. живи сме. малко нахапани от нещо, но кой ти обръща внимание -- гладни сме и искаме кафе. часът е към 9. слизаме долу -- барът заключен. качихме се пак. след около половин час пак пробваме. намираме момчето в стаята на хижарите да прави кафе. усмихваме се предпазливо. питаме дошли ли са хората снощи. той отговаря, че са дошли и бърза да прибави, че храната обаче е останала с буса на пътя, защото са закъсали. еми.. питаме ще ни пусне ли в бара. той почва да чука. явно е заключено отвътре. чука няколко минути, докато отвътре му отвръща сърдит глас да спре. и той отива да нагледа кафето. като отвориха вратата -- ние отпред седим сконфузено и се чудим накъде да хванем. една мацка ви казвам седи пред нас!! черна коса с изрусени краища. и анцуг, ама е гримирана. сигурно така е спала, си казвам. скарва ни се веднага. след нея се показва един мъж -- средна възраст, нещо мутренско, ама замаскирано. и той сърдит. това е хижарят, както се разбра. и любовницата му. и той ни се скара и заяви, че какво сме се разхлопали, ще чакаме и това е. хора, цялата хижа беше празна, само ние бяхме там. а те спят в бара. неразбираемо.. после се обясниха кой е тропал. дадоха ни и кафе. отнякъде се домъкнаха и работниците. и седнаха и те да пият кафе. и в група по няколко души минаха през стаята на хижарите. предполагам, че закусиха. грозно и гадно. никой така и не попита дали сме гладни, какво ще правим, къде отиваме, колко ще стоим. отвратително беше. не стига това, ами и ръми едно такова, мъгла, облаци. чудим се какво да правим. най-близкото село е забърдо -- на час и половина път. обмисляме възможността да трябва да останем още една нощ и на мен ми призлява. не мога да си представя да стоя в тази тягост още 24 часа, пък и без храна. вече сме почти озверели. разделяме един кроасан. към 11 не издържах и казах, край, тръгваме, час и половина, и да ни навали няма да умрем. решено. слизаме долу, плащаме. питам за пътя. момчето обяснява, че има само един път. казвам, може ли да се объркаме, има ли маркировка. няма маркировка, но пътят е един. ок. нарамваме раниците и хайде на влагата навън. ония не се и обърнаха. тръгнахме и знаете ли, след 100 метра се оказа, че има 3 възможни пътя. ужасявам се, защото знам, че накъдето и да тръгнем ще стигнем някъде, но може да е след 6 часа, а това е много. кани се да вали като из ведро. вадим картата, тя веднага се размеква. тръгваме малко по единия път да се ориентираме. не е тоя. връщаме се малко и виждаме да се задават точносъщото момче и още един от другите хора. показват ни пътя. точно този, който определихме като най-малко вероятен. баси. не може да е истина. момчето само ни гледа и аз си казвам, че сигурно нещо не е както трябва. та така. трудно ми е сега да мисля за това като за гадно преживяване, защото всичките 10 дни в родопите бяха прекрасни. и беше полезно някак си. но там няма да се върна повече. гарантирано. поздрави на вас и повече късмет.

От хижата до Забърдо не е повече от 2 часа. По-скоро е час и половина. Наклонът е малък и пътят е приятен.

В по-гадна хижа не съм спала.Миналата година бяхме голяма група,някъде към 35-40 човека и пристигаме там.Заварихме хижарите да сушат спалните комплекти от предишните посетители.Хубаво,но си личеше че няма да изсъхнат докато стане време да си лягаме.Настаниха ни по стаите и с ужас установих че нашата е от онези без спалните комплекти.Малко след това реших да посетя тоалетната,но бързо бързо разбрах че тя не работи,разбирате ли само тази на първия етаж ставаше.После се оказа че и баня няма,както и топла вода за огромно разочарование на потната ни група след изтощителния преход.Не искате да знаете в какво състояние бяха дюшеците и "възглавниците".Навсякъде беше такава мръсотия че ме беше гнус да си оставя раницата дори.До края на вечерта се разбра че ние ще си останем без чаршафи и калъфки.С общи усилия обединихме одялата на четирите легла в стаята ни и си застлахме да спим на две от тях по двама.
Относто храната не ми се разправя...не знам защо ми трябваше да посещавам кухнята :х
Ако имате намерение да отсядате в тази хижа ви препоръчвам да го обмислите по-добре.

Хижа "Изгрев" е най-страхотната хижа в Родопите. Има нови хижари от май 2006 г.и всичко, което може да ви е попадало като отзиви или впечатления отпреди, трябва да го забравите. Ние посетихме хижата на 26 и 27 юли 2006 г. без предварително да бяхме планирали това. Изненадата беше страхотна! Още като приближавахме по коларския път, идвайки от "Чудните мостове", видяхме осветителни лампи и красива, майсторски направена дървена ограда. Отдалече си личеше, че някой е вложил въображение и сръчност, за да направи мястото привлекателно за почивка и отмора. Оказа се, че това е само началото. Като отворихме вратата на хижата, ни лъхна миризмата на свежест и чистота! Представяте ли си, чистота по планинските хижи, че те са толкова занемарени напоследък! Впечатлението ставаше все по-приятно! Имаше място, на което да оставим прашните си обувки и да нахлузим "домашни чехлички", а и те бяха нови! Цялата хижа блестеше от чистота, без да е луксозна, запазила автентичен дух на планинска хижа, но изцяло освежена, стаите бяха боядисани, печките за дърва също, тоалетните - абсолютно чисти, дори с тоалетна хартия и течен сапун, прозорците, завивките, всичко! Личеше си, че стопанката е добра и сръчна домакиня. Тя се оказа и невероятно, ама изключително добра готвачка. И не само, Павлина е и чудесен събеседник и човек, от който можете да чуете много за планината, за билките, гъбите и за родопските кулинарни тайни!!! Стопанинът пък, е национална легенда на ски спорта. Борислав Киряков, носител на много национални и международни медали от ски слаломи, които два дена по-късно видяхме в музея на ските и спорта в гр. Чепеларе. Този човек е зареден с много енергия и ентусиазъм да върне достойнството на хижа "Изгрев", името, на която с години е очерняно заради користното отношение на предишните наематели. Борислав познава планината като пръстите на ръката си, той знае всички маршрути, пътеки и коларски пътища. Придружихме го до село Асеновец, което дори няма да откриете на туристическите карти, откъдето той снабдява хижата с истинско краве и овче мляко. Той се движеше в планината като негов дом. Заведе ни до всички параклиси в близост до пътя. Разказа ни за съборите и курбаните, за гайдите, които огласят планината по празници, за силата на вярата и традициите по тоя край! Като сам сподели, родното място и духа на планината са му дали енергията да се подготви и да спечели толкова отличия и медали.
Красотата на мястото, гората, тишината, хубавата гледка от хижата, от която се вижда на далечните отсрещните склонове обсерваторията в Рожен, слънчевите поляни надолу към Асеновец, даващи простор на погледа и радост на душата ни накараха да останем още един ден, за да се насладим на хармонията на мястото и да се поглезим с екологичната храна, родопските специалитети и дървена скара, приготвени с любов.
Хижарите имат и страхотен помощник, който ще ви посрещне, ще ви сипе чаша чай, ще ви упъти, а ако имате късмет ще ви набере и гъбки. Казва се Иван и е много мил и приятен човек.
Хижата си има и домашни любимци - Черньо, луд пудел, истински фен на гората, и Смърки, красив котарак, който тренира ловните си инстинкти, като изчезва за една нощ и после, огладнял, се прибира да хапне в хижата.
Маркировката към "Чудните мостове" и към гр. Чепеларе е читава и не ни създаде проблеми. Малко преди хижа „Изгрев” на маркировката се появява мобилния телефон на Борислав, в случай че някой се е объркал или пък има нужда от помощ, но аз мисля да ви оставя тук телефоните на хижарите, за да се чуете с тях и да не подминете това страхотно място и шанса да срещнете тези топли и сърдечни хора.
Борислав Киряков – 0896766122
Иван - 0899273571
*************** Коментарът е изпратен от Ивайла и Мартин.

Маркировката към хижата от Пампорово е много добра, а пътя минава през приказни места. Но... На една от маркиращите табели от Пампорово с флумастер е написано, че пътя до хижата е 3 часа и е оставен gsm (вероятно на хижарите). Смътно си спомнях, че тук бяхте отбелязали 6 часа, но въпреки това решихме да тръгнем. Искахме да отидем до хижата и да се върнем обратно без да преспиваме. На следващи табелки от същия маршрут пак със същия почерк бяха оставени отново заблуждаващи ориентири за 4.30 и 2 часа. След 4.30 ч. непрекъснато бързо ходене не стигнахме хижата и заради напредващото време, трябваше да се върнем обратно. Гадно е да бъдеш подведен по този начин. Може би 6 часа е вероятното време за този маршрут.

Поздрави: Slayer

Изкарахме 4 дни на хижа Изгрев и обиколихме околностите, местото е супер. Има доста неща които биха могли да се посетят. На 1 час от хижата има няколко места с възхитителна гледка към Пирин, Рила, Славянка и дори Боздаг в Гърция.
Хижарят Борислав и жена му се стараят да бъдат нещата ок и обслужването е на ниво. Има достатъчно неща за ядене, топло е 24 часа в хижата, дърва има колкото искате.
На Нова година бяхме поне 60 души супер бе, има 2 столови, като горната си е като ресторант, има музика по всеки вкус и ТВ. Ако наистина нещата вървят както му е реда не се съмнявам , че хижаря ще направи още доста неща и Изгрев ще е супер място на 1820 м височина в Красивите Родопи.
На 1 час над хижата е връх Карабалкан или Черногор /1952 м/, има готини маршрутчета до Мечо гробе и Глухите камъни по за 2-3 часа, Скални мостове ви е на 3-4 часа, Широка лъка също на толкова.

Скъпи туристи, никога и за нищо на света не си поръчвайте празнична вечеря на х.Изгрев и задължително си носете музика, ако не искате да си легнете рано рано.МП 3 не вървят .На връх Нова година въпросните гостоприемни хижари не ни пуснаха и едно хоро!
Коментара за топлото и природата е верен, но "готвачката" определено има нужда от курс по готварство и то спешен,но дори и да го изкара, сигурно ще я скъсат,не вярвайте на горенаписаните суперлативи .Справя се само с чорбите,друго не рискувайте да си поръчате.
Този сайт е за нас, да знаем истината, а не да ни подвеждат с прехвалени коментари ,неотговарящи на истината

Моля, ако някой е посещавал х.Изгрев през м.април-май, нека сподели впечатленията си от обстановката и хижарите. Благодаря ви предварително!

ОТ 1 ГОДИНА ХИЖАТА ИМА НОВИ СОБСТВЕНИЦИ,КОИТО СА РЕШИЛИ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ПРОМЕНЯТ НЕГАТИВНАТА НАГЛАСА В ТУРИСТИТЕ,СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ.ПОСРЕЩАТ ТЕ МНОГО СЪРДЕЧНО И ПРАВЯТ ВСИЧКО ПО-СИЛИТЕ СИ ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ.ИМАТ ГОЛЕМИ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В РАЙОНА И ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БИТОВИТЕ УСЛОВИЯ В ХИЖАТА,ЧИСТО И УЮТНО Е,ПРЕДЛАГАТ НЯКОЛКО ВИДА ХРАНА,СУПИЧКИ, БИРА.ЩЕ ПРЕКАРАТЕ СТРАХОТНА ВЕЧЕР НА ТЕРАСАТА,НАСЛАЖДАВАЙКИ СЕ НА ПРЕКРАСНА ГЛЕДКА.

Значи търпях, търпях, докато не прочетох последния коментар, даден от г-н Зашо, относно хижата, хижарите и всичко онова, което са натворили през последните месеци от пребиваването им там. Затова решавам да споделя и аз на аудиторията на сайта как ни "посрещнаха","настаниха","нагостиха" и "изпроводиха" тези "мили" и "драги" хорица, завзели незнайно как и знайно защо едно чудно кътче от рая, наречен Родопа планина. Защо завзели ли? Ще ви разкажа. Преди около 2 месеца аз и още 6-7 души решихме да включим една от хижите, с която бяха свързани много от общите ни спомени, в избрания от нас маршрут, а именно х. Изгрев. Още с пристигането на хижата ни направи впечатление някакъв вид ограда около самата хижа. Като че ли тук посетителите не бяха желани. Отгоре на всичко бе изградена някаква имитация на бариерен портал т.е. един вид респект от "стопаните", натворили глупостта. Както и да е, със зараждащо се чувство на тъга от непринудената съпоставка на ситуацията със спомена за многото приятни мигове, прекарани тук някога преди години, ние преодоляхме "КПП" имитацията и влязохме (може би нежелани) в изглежда частния двор, пред централния вход на " добре усвоената" хижа. Естествено, уморени от дългия преход до тук, решихме първо да отпочинем за известно време на беседката пред хижата, очаквайки някой да излезе от вътре и да ни посрещне. Ееех, да бяха нашите предишни познати - хижарката Вили и нейните помощници Марияна и онова отзивчиво момче Ванчо! Уви, разбрахме в последствие, че вече ги няма там. Жалко, наистина, а ни беше весело с тях! Пък и добре ни посрещаха. И така, след известно седене отвън, решихме все пак да надникнем в "царството" на новите "собственици" на х.Изгрев. Още непрекрачили прага на входната врата и вече се сблъскваме с поредните прищявки на РЕСТОРАНТЬОРИТЕ, както ще разберете по-нататък от публикувания от мен снимков материал. Надписи от рода на: "С обувки до тук", "Служебен вход / Private","Позвънете преди да влезнете","телефон управител........." и окачения триъгълник, на който пише "СОТ....", които биха вбесили и най-добронамерения турист, създадоха у нас чувства на гняв и безсилие пред тъпата уредба на "консумираната" хижа. Не че имаме нещо против това да не се разхождаме с обувки вътре, но тъкмо в тоя момент дойде някакъв господин, оказал се хижаря и ни издаде един вид своеобразна заповед от рода на "Ползвайте чехлите, които са до вас!" Естествено, никой не се съгласява да обуе дори за момент чехли, сякаш току-що извадени от някое бунище. Следва невероятният въпрос:"Ще спите ли тази вечер тук" вместо едно благо:"Здравейте, добре дошли!" поне, а часът вече е около 18. Както и да е, разбираме се вяло, че ще нощуваме тук. Следва едно бързо настаняване, а засечените от мръсотия и захабени от пране постелки едвам ни понасят. Примиряваме се и с това - нали все пак не ни е за първи път да спим на хижа с такава постеля. До тук иди-дойди. Пропити от респект към Борислав Киряков - републикански първенец по ски дисциплини (така се предсави в последствие), решаваме да го попитаме дали можем да използваме помещението, прекръстено от туристическа столова на РЕСТОРАНТ. Дори вече не се учудваме, когато получаваме като отговор нещо от рода на:"Престой в помещението само с консумация от кухнята и бара" и напреклонното:"Столовата за собствена консумация е в партера". Решаваме да надникнем в прословутия РЕСТОРАНТ. Като хигиена, да, забелязва се добър порядък, чисто е. А и как ли да е друго яче. Нали все пак РЕСТОРАНТ се води, трябва да се печели, а и обясниха ни най-вече - гости от Холандия чакали :( . На една от масите стои, както разбрахме от самата нея, жена му. И от нея струи някакво бездушие и като че ли неприязън към нас. Е, ние вече не очакваме и друго. Изгонени, един вид, слизаме във въпросното помещение - тур.столова, намираща се на партера, там , където е складът за дърва. Очакват ни маса с няколко стола, гнусна мивка, готварска печка на дърва и всичко това в някаква неприветлива и студена стая с прозорчета като корабни люкове. Е, добре че все още ни бе останало някакво настроение след видяното до тук. Питате, какво стана, дойдоха ли гостите-холандци? Разбира се, те така и не се появиха цяла вечер. За сметка на това ги заместиха съседите - група местни роми от близката къща, която аз, може би с право, бих нарекъл цигански коптор. Твърде неприятна гледка, повярвайте! На сутринта, преди тръгване, нашият бизнесмен - баш хижаринът-спортист, все пак, може би от "кумова срама" реши, че би било все пак добре да ни изпрати на вратата и поне да ни упъти за Чепеларе, с което ни хвърли в заблуда относно това, колко време път ни чака до града. Дори се и похвали, че маркировката и надписите по табелите били негово дело. И разбира се през цялото време, докато ни "упътваше", не спря да повтаря едно и също - изписаните по пътя собственоръчно GSM собствени номера. За да могат, разбира се, по-лесно да го откриват "холандците"!
п.п. Прощавайте ме за цветущото представяне на нещата, но цялата тази система и "управия"(нарочно го пиша с "у"- от управител) намирисват на яка сделка и корупция, с явна цел - знае се. Между другото районът около х.Изгрев е чуден и си заслужава посещението. Дано по-скоро такива самоуправци си заминат от завладяните хижи! Нека ги заместят Хора с душа и сърце, винаги отзивчиви и добронамерени, както нягога бяха на това място!

С извинение за закъснението - ето и адреса на публикувания от мен снимков материал: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=163973 На www.bulgarian-mountains.com изглежда има цензура относно снимки от такъв характер, понеже няколко пъти правя опити да си кача материала, но изглежда не се одобрява от администраторите.

Дойде време и аз да добавя моето,а и не само моето и на моите приятели негативно мнение за х.Изгрев.Бяхме там през м.май 2007г.Естествено на входа ни "посрещна"надпис "Позвъни преди да влезеш",след който веднага "С обувките дотук".Няма лошо но...да продължим с различните форми на рекет там като например:чай-0,30лв.,втори чай след около 30 мин.вече струва 0,50лв.Естествено в "ресторанта " на хижата не се консумира собствена храна,защотот според хижаря има "всичко" но на какви цени,а за касов апарат не може и да си помислим?!Баня по принцип има,но кой и как я ползва не ни стана ясно.Едно обаче е ясно ,че бутилка малка мин.вода е 1лв.Естествено тоалетни на етажа,които смърдят,студ в стаите както и непочистени кошчета за смет.Всичко това ведно с неприветливо отношение и жажда за печалбарство от страна на т.нар."хижари".Не търсете добро прекарване и най-вече не отсядайте в тази хижа!!!!!!!!

Поздрави на всички планинари!
Силистренска група от 20 туристи в началото на август от доста години организира екскуразионно летуване в българските планини. Тази година решихме да посетим Родопи планина. Хижа "Изгрев" бе по избрания маршрут.
Природата около хижата е чудесна.
Настанихме се с многократни наставления... Вечерта беше по специална, с нагласа да празнуваме рожден ден на член на групата. Но всичко бе помрачено от поведението на домакините - постоянни забележки за дребни неща, грубо отношение и обиди, което накара групата да вземе решение още другия ден да напусне хижата. Не ми се коментира повече, но Ви препоръчвам... спестете си нервите и не посещавайте хижа "Изгрев" докато там посрещат Павлина и Борислав!!!

Бяхме в х.Изгрев на 06.09.2007 год.
Това е може би най-чистата и спретната хижа в България. Вярно е, че не се влиза с туристическите обувки в хижата, но на мен това ми хареса. Който го е гнус от общите чехли, да си носи в раницата. Респекта, който внася Борислав Киряков е много на място. До колкото знам в Гърция във всички туристически хижи се ходи само с чехли и нямаш право да ядеш своя храна в хижата, пред хижата можело. Там обаче никой не се сърди на хижаря.
Очаквам хора, които са посещавали хижи извън страната, да споделят впечатления.
Не е вярно,че цените в бара са високи, напълно в реда на нещата са. В крайна сметка до хижата няма асвалтов път и транспортните разходи са високи. Много е приятно след дълъг път да имаш топла храна, а не във всички хижи я има. Тя ти намалява товара на раницата по време на дълъг преход.
Ходете в х.Изгрев, там всичко е на ниво.

Елена, Вие от чехлите на хижата обухте ли някой чифт? Много, ама много се съмнявам да е било така. Твърдите, че гнусните опарцаливени и неставащи дори за някое гето чехли са Ви допаднали - егати ако наистина го заявявате, то карате ме да мисля за Вас като за нечистоплътна жена. Само така охарактеризиран човек може да заявява, че му харесва нещо което отвращава всички останали. Всъщност за какво Ви е притрябвало да ги обувате, Вие вероятно въобще не сте се качвала до спалните стаи, а и за какво ли, след като е толкова евтино и "напълно в реда на нещата" в РЕСТОРАНТА при РЕСТОРАНТЬОРИТЕ. За Гърция не знам как е, ама хайде да я оставим за сега настрана, където й е мястото. Вярно, там може и да се ходи с чехли в хижата, но, я се замислете, какви ли по вид и състояние биха били те спрямо "изгревските". А и тези чехли са най-малкия проблем на това място. Що се отнася до храната, е тук поне сте права, топлата храна си е друго нещо. Ние не ядохме такава. Че как да яде човек? И какво да му е удоволствието след абсолютно безизразното хижарско-управителско държание към всички ни, по време на престоя в хижата. Барем със "здравейте" да ни беше поздравил за "добре дошли" бездушникът в началото. Него въобще не го интересуваше, че тук в "PRIVATE" хижата пребивават някои си там. Днес тук, утре ги няма. Него го интересуваха ХОЛАНДЦИТЕ и местните мангали, защото какъв ли оборот бихме могли да му завъртим ние. Виж, с чужденците и мангалите сигурно ще стане! Все пак, докато ни гледаше в ръцете, пихме по бира - две, колкото да не е без хич. А иначе знам ли какъв рушвет сте им отпуснали на Борката - спортистчето родопско ненагледно и бездушната му жена. То така само става при тях. Не им ли бутнеш те пращат в мазето за назидание. И не мисля, че това, че след като до хижата пътят не е асфалтиран, оправдава високите цени и отношението на "собствениците" към обикновените туристи, към които не мисля, че се числите Вие Елена. Значи моят съвет към обикновения турист е да посещава хижата, но не и при сегашните й "УПРАВИТЕЛИ". В противен случай, заредете се с много търпение и добри парични суми, иначе в мазето!
"Правилниците са за да се спазват, а не да се заобикалят!"/цитат от поста на Елена/

Драга госпожице ... или господине !
Това, което най-много харесвате Вие и хора като Вас е анонимността.
Анонимността в интернет пространството, анонимността в хижите, анонимността изобщо.
Но за това след малко, а сега ми отговорете, ако обичате : .................


Не обичам, но думите Ви ме карат все пак да отговоря на когото или която и да сте там. Какво харесвам и какво не и като какъв се представям, това е моя личностна преценка. Вие не сте човекът, който ще каже!
Откъде Ви хрумна идеята, че сме се разхождали в хижата с кални обувки, да не говорим, че въобще някой ни е позволявал да се поразвихрим и спретнем някоя шумна дивотия, както се изразявате по-горе. Не че изобщо ни се искаше? Вие да не би да сте присъствал(а) по онова време в хижата, та да давате тази констатация?
Редът в хижите? Защо си мислите, че редът в хижа "Изгрев" е, както се изразявате "похвален опит за по-добро поведение и обслужване в нашите хижи"? За какъв тип ред иде реч? Нима управията и печалбарството могат да се нарекат ред? Виж, порядъчността, уважението към туриста и посетителя, отзивчивостта, целия облик, с когото те посрещат и изпращат, те карат да се съобразяваш с много неща, с които би следвало да се съобразява един турист и въобще който и да е, пребивавайки на дадена хижа. Порядък - разбира се, че трябва да има, но не и под диктат от рода на "Тук всичко е мое, каквото кажа, това ще става. Тук аз съм властимащия!" Несъгласните с наложения устав и консуматорски задължения "учтиво" биват напътвани към мазето - за консумация на собствените провизии. Бившата туристическа столова т.е. РЕСТОРАНТ-ът не е за кого да е, като се има предвид кой го държи.
Относно квалификациите: Така съм преценил, така се изразявам, а дали говори лощо за мен, това си е Ваше мнение. Въпросният Б.Киряков може и да е с всякакви заслуги, но това не оправдава възгордяното му поведение и това на жена му в хижата. Никой тогава не ги бе предизвикал с нищо за това им поведение. Поне разбрахме що за хора са - видяхме какво представлява обратната страна на медала. Така или иначе, "поклонихме се " - "за славата и честта на България", изпълнявайки заповедта да се пренесем, в МАЗЕТО, нагодено от Кирякови за туристическа столова, ако за лош повод може да се вземе факта, че не се съгласихме да сме на консумация от РЕСТОРАНТА им. Защо ли...? А трябваше ли? Според Вас може би така бихме засвидетелствали някаква преданост към него - медалиста. Или той това очакваше от нас? Незнам.
Относно Вашия личен съвет: Запазете го за себе си и не учете останалите какво да вършат или не!!! И не мисля, че трябва да лижа нечии з.....и, пък и на които и да е било, само и само да си кажете: "Ето, духът към уважение и преклонение пред нашите планини и природа, го е научил на добродетел". Просто не е в характера ми. Иначе да, с последното Ви изречение ще съм изцяло съгласен, но при условие че в него НЕ СЕ ВПИСВА известният наш спортист-ресторантьор Б.Киряков!

С това си писание смятам да завърша породените дискусии за новите "