Вие сте тук: Начало Хижи Рила xижа Грънчар

xижа Грънчар

* * GPS кординатите могат да съдържат неточности. Употребата им за ориентир е крайно нежелателна! www.bulgarian-mountains.com не носи отговорност!
Разположена в източната част на Рила планинана, на северния бряг на езерото Грънчар. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 65 места с външни санитарни възли и баня. В района на хижата има бунгала, които допълнително увеличават местата за нощувка. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво.
Съседни турстически обекти:
- вр.Мусала/2925м./ - 5.00ч.
- вр.Суха вапа/2639м./ - 2.00ч.
- х.Заврачица /по летния път/ - 3.00ч.
- х.Заврачица /по зимния вариант/ - 6.00ч.
- х.Трещеник - 2.30ч./8км. по шосе с трошено-каменна настилка/.
- х.Семково - 6.00ч.
- х.Рибни езера - 8.00ч.
- х.Македония - 9.00ч.
Изходно място: гр.Якоруда - 22км. почвен път.

Снимки: 1)->Поли, 2)->Galicia, 3,4)->kiki, 5)-> Klearchos Kapoutsis, 6,7,8,9)->www.bulgarian-mountains.com
  
Спални места 150
Address Туристическо дружество "Грънчар", гр. Якоруда адрес: гр.Якоруда, ул."Грънчар" 33
Телефон 0885/852337, 0882/966370, 0889/152225, 0896/688522
E-mail info@granchar.net
URL http://www.granchar.net
Надморска височина (метри) 2187
GPS Северна ширина (градуси) 42.12175
GPS Източна дължина (градуси) 23.593

Коментари (88)

Милена 21 Apr 2006 06:27 PM

Заслужава си да посетите хижата. Намира се на Грънчарското езеро, което ще ви очарова. До х.Трещеник се стига за около 3-4 часа спокойно ходене с деца. Хижата предлага топла храна и напитки.

Анонимен посетител 22 Jun 2006 03:37 PM
Хижата е стара и не знам да е обновена ,но има бунгала прилични са.
Грешно е да се смята че от вр.Мусала са 4 часа ,може би 6 или 8 е точното.
Всички часове са изчислени може би с пътуване на кон.
22,06,2006 Елвира
Анонимен посетител 08 Jul 2009 06:50 PM
от х Грънчар до вр Мусала и обратно са 7-8 часа с почивки не с коне , ама не трябва да има кобили с тебе
Сенека 29 Aug 2006 11:58 PM
Бунгалата са добри,като изключим само,че вратите не се затварят,а и прозорците издишат,но става за лятно време. Хижарите са отвратително негостоприемни и начумерени,вечно недоволни,сякаш си отмъщават на света,че живота ги е ритнал.По-кофти хора в планината не съм виждал.Само заради прекрасната природа си заслужава да минете от там,но попътно.
natam-nasam 04 Sep 2006 10:29 AM
Много ми е странно да чуя това за хижарите. Бяхме там наскоро, края на август 2006. Много симпатични хора ми се сториха. Освен това си личи, че се правят усилия хижата да изглежда добре. Естествено, постройката е стара, както и всичко в нея, но това не зависи от хижарите.
гери 05 Sep 2006 03:17 PM
През 2004 бях там, къпах ме се в две малки езера, които са по нагоре от хижата.Изживяването си заслужава, чувстваш се толкова нищожен пред величието на природата. Хижарите са готини, ядохме таратор, дъщерите им ни учиха на македонски хора,вообще всичко беше много хубаво. На следвощият ден се качихме на Мусала,въпреки че вървяхме цял ден, усилията си заслужават, прехода не е труден, но отнема поне 6 часа
гери 05 Sep 2006 03:18 PM
През 2004 бях там, къпах ме се в две малки езера, които са по нагоре от хижата.Изживяването си заслужава, чувстваш се толкова нищожен пред величието на природата. Хижарите са готини, ядохме таратор, дъщерите им ни учиха на македонски хора,вообще всичко беше много хубаво. На следвощият ден се качихме на Мусала,въпреки че вървяхме цял ден, усилията си заслужават, прехода не е труден, но отнема поне 6 часа
гери 05 Sep 2006 03:18 PM
През 2004 бях там, къпах ме се в две малки езера, които са по нагоре от хижата.Изживяването си заслужава, чувстваш се толкова нищожен пред величието на природата. Хижарите са готини, ядохме таратор, дъщерите им ни учиха на македонски хора,вообще всичко беше много хубаво. На следващият ден се качихме на Мусала,въпреки че вървяхме цял ден, усилията си заслужават, прехода не е труден, но отнема поне 6 часа
Айше Крънч 21 Mar 2007 12:04 PM
х-жа Грънчар е страхотна, обожавам мастноста там чувствам се страхотно и когато съм там забравям за сивото ежедневие и се отдавам на прикрасната природа с която трябва да се гордеем. Пожелавам на всеки да посети това място и да му се наслади. С много обич АШЛИ!!!:)))))))))))))))
н велчева 17 Aug 2007 04:37 PM
неповторима обстановка и задушевност на планинска хижа -уюута на лятната вечер стоплена от гостоприемството на добри хижари,топла кухня и осеяно със звезди вечерно небе,бистри утрини и кристална вода в езерото,интересен маршрут -до връх Мусала и обратно,гъби и боровинки,какво му трябва на човек!
Лили Борисова 27 Aug 2007 10:15 PM
здравейте!връх Мусала наистина е на 6 ч , но по принцип се дава 6 ч и до хижа Мусала,но е малко повечко!!поздрави!
Г.П. 30 Aug 2007 10:12 AM
Красотата е помрачена, когато се стигне до условията, които предлага хижата и начина на обсужване.
,,Искам да си дам парите, не не искаме да ги вземем'. Това е малкото, зеленчукйвата супа е от останалите отпадъци по чиниите, и ако ви се обърне внимание, че чакате на плота, ще похапнете?
Мръсни тоалетни, мръсотия около хижата, трудно ще се настаните, ако не сте настоятелни.Ако поискате баня, ви се махва пренебрежително към езерото.
Общо взето се чустваш като ,,прасе в калта''
Стефко 30 Aug 2007 10:14 AM
Видях го с очите си, така е.
Вървете на х.Заврачица или х.Семково, там хижарите са страхотни и се чувствате прекрасно, сред природата.
Пецата 30 Aug 2007 10:17 AM
Е, Шрек би се чувствал прекрасно, какво толкова.
Ваня 27 Sep 2007 02:36 PM
Скъпи приятелю много изкаж, много мечтаеш. Не ти ли стига да се насладиш на природата и спокоиствието което ти предлага планината. Аз като отида там забравям за лукса, удобствата и телефоните и чесно да си призная се чувствам много по-добре отколкото в града. всичко е толкова хубаво в планината. за това че няма баня и т.н. голяма работа. ще използваш други методи. лошото на нас е това че сме свикнали на много удобства и лукс, които е излищен. мога да живея в планината и да си пея.
крисито 03 Feb 2008 09:00 PM

напълно съм съгласна че дъщерята е болен мозък!! тя е супер неадиквтна и злобна просто не мога да си представя как такъв човек като нея непозитивен и постоянно цупещ се е на такова място! може би майка и знае, че не е добре и за това я е закаракла там уж сред природата да се лекува, НО това пречи на туристите определено! охх да тоалетната е ужасна, но има и по трагични случаи, например като в хижа Перелик на Родопите .. просто нямам думи!
както и да е, че повечето хижари не стават това е факт, но най- важното е, че наистина изживяжането в планината е невероятно! няма да забравя как си взех душ на една счупена тръба до хижа Грънчар просто изживяването беше невероятно! . все едно душ на сред полето и около теб извисяващи се върхове КРАСОТА !!!! Не чупете, не замърсявайте моля ви!! това всичко е за наша сметка !!!!!!!
митака 18 Aug 2009 03:51 PM
няма смисъл да ходите на хижа грънчар или въобще по хижи. съветвам ви да си намерите едно хотелче в боровец /може и с басейн/ и да се наслаждавате на природата оттам. е може и на лифта до ястребец да се качите. а относно хижарите на грънчар - много читави хора са. два пъти сме ходили там и винаги са се отнасяли много човешки с всички туристи. хайде успех!
AntonH 22 Jun 2012 04:13 PM
Съгласен съм с Митака. В Боровец и Банско хотели колкото искате и колата можете да си паркирате и баня има и на бара ще ви обслужат веднага. Не ви трябва да ходите по хижи. А относно Грънчар - ако сте адекватни и се отнасяте с уважение към хижата, хижарите и планината няма да имате никакви проблеми и ще си прекарате добре там.
Pusheva 05 Sep 2007 04:23 PM
Условията по хижите са напълно приемливи,особено когато си в приятна компания...аз бях за първи път на екскурзионно пътуване из Рила и все още съм като омагьосана от невероятното изживяване...но...винаги го има това ужасно НО...липсата на ток,ужасните тоалетни,ограничения избор на храна-всичко това се търпи ,НО не и ужасното отношение на хижарите...хижа "Грънчар" е на приказно място,а така може да се помрачи настроението ти ,когато се срещнеш с ледената физиономия на хижарката/по-точно дъщеря и/,която вероятно е решила да отмъсти на всички хора,за това,че трябва да работи там...моля всички които са се сблъскали с това същество нека споделят впечатленията си,защото наистина е жалко и тъжно да си зависим в планината от човек,който демонстрира по всякакъв начин своята неприязън към всеки попаднал на това място.Ако някой знае кое е точното място,където можем да подадем оплакване и да се постигне макар и относителен резултат нека го сподели...

Георги Първанов 24 Sep 2007 08:04 AM
Така е, аз съм Планински водач от 17 години, последните 6-7 години са пагубни за х.Грънчар. И вашата оценка е мног0 меко казана. Човек би оценил отвратителната обстановка едва, когато отиде там. Жалко, че там се помрачава любовта на хората към природата. А въпросната хижарка, би и пасноло да бъде краварка, и това е професия все пак.
аз 04 Aug 2008 11:42 AM
В края на юли бяхме там.
Пристигнахме целите вир вода, след като ни бе валял пороен дъжд и силна градушка. Зарадвах се, че печката беше запалена, но после се изненадах, че хижарят не ни разреши да се изкъпем(защото не му се палеше банята за топла вода), нямаше ток, а през деня- не можеше да се пали печка и така по-бавно ни исъхнаха дрехите. Може би ако бях по-суха, нямаше да ми прави впечатление, че тоалетните са външни и мръсни, но в случая- определено не ми бяха на-симпатичното място :) В стаята спахме 20 и няколко човека- катун :) Беше много забавно преживяване. Въздухът е много чист, езерото е прекрасно.
Нощувката е 7 лв., ако се съглсят да ти запалят банята- плащаш си 1 лев. и се къпеш с топла вода. Храна- не знам, сами си готвехме извън хижата и ни беше много вкусно :).
Анонимен посетител 27 Sep 2007 02:17 PM
Заслужава си да отидеш и да видиш тази, красота от природата. такива красоти неможе а се видят по други места. чистият въздух които има там, красивите езера които го придружават и са в непосредствена връзка с хижата са неописуеми. трябва да се видят наживо иначе няма какво да се говори.
офроудър 03 Nov 2007 04:48 PM
това лято на хижата пристигат около 10 джипа които идват от яз. бели
искър с разрешително за преминаване през местността джанка.пристигат оф-
роудърите и си плащат резервираните преди това бунгала.настаняват се в
бунгалата.хапват,пийват.след няколко часа идва френска група и тъй като
няма места в хижата тези "гостоприемни" хижари решават да върнат парите
на офроудърите и в бунгалата да настанят француските които си плащат по-
вече.е питам аз какви са тези хижари.сигурно са турци от якоруда които мразят българите.ако не са такива значи са еничари.ако не са такива ,
значи са изроди на които трябва да се изпотроши цялата хижа.
призовавам всички туристи да изпочупат всичко вътре в хижата без никой
да разбере кой го е изпотрошил.само бой за такива изроди и да няма милост
за тях.не се притеснявайте,че ще си развалите почивката на това хубаво
място.ако трошите да знаете,че ще направите едно хубаво дело.защото друг
път това еничарско отношение ще застигне и вас някъде из хижите.дайте им
урок на тия долни хижари.трошете и чупете еничарските глави.
някой си 04 Nov 2007 06:06 PM
Офроудър, правилно са постъпили, при условие че това там не е място за офроудъри - и то през Джанка (този път отдавна не се използва). над хижата с кола - това е разточителство; не се ли чувстваш малко виновен, че правиш офроуд в национален парк?
gergana 05 Nov 2007 12:49 PM
Евала на такива хижари !
Офроудър,хапнал си и си пийнал,ами че ти си си свършил работата там, пък и нали си моторизиран турист - я карай back home да изтрезняваш. Онзи, който е издал разрешителните на 10 офроудъра през Джанка,и той трябва да е като теб с вандалски наклонности.Та твоя призив тук за мъст Офроудъре е страшен и смешен.
офроудър 05 Nov 2007 08:40 PM
щом използваш думата евала значи и ти си от тия за които е споменато.
следователно е ясно ,че ще ги защитиш.само че правилната позиция е мойта.
при все че джипарите са имали разрешение за преминаване през джанка.долу
на язовира има полиция и след като полицията е пуснала джипарите тогава
какъв ти е проблема.проблемът ти е ,че си от тях ,от другите които не са
българи.точно и ясно.повече няма да влизам тука и да гледам кой какво е
написал защото не ме интересува след като си казах точното мнение за
хижарите.бай бай.
Кики 23 Jan 2008 02:54 PM
така първо искам да ти кажа много ясно, точно и кратко , че никой не е еничарин на тази хижа ,второ искам да ти кажа г-не , че френските групи зачвяват местата си 3 месеца по-рано и те винаги са били настанявани в тези бунгала, трето никои не те задължава да стоиш и да пиеш на Грънчар ,като си толкова важен да беше отишал в хотл 15км по-надолу ...и знаеш ли планината не е за такива като теб !!! А майка ми и баща ми са планинари винаги са били такива и ще бъдат !!! Никога не може да се угоди на хората , а при нас всички са еднакви ...а , че си в нарушение с тапия ти офроуд това е друг въпрос ... разрушия хижата -тя е застрахована , защото ни е пределно ясно че има такива планинари като теб :) приятен ти ден !!! А можеш да посетиш хижа примерно в Гърция , да дадеш 30 евро и да спиш на нар и без чершафи но да си щастлив , че си бил и си видял ...
Еми 17 Mar 2008 02:07 PM
Много ми харесва. Но незнам как се стигна до там. Може ли? Някой да ми опише как да стигна. Аз съм от София.Ще се радвам да ми се отдаде жъзможност да отида.
Илия Шурелов 02 Aug 2008 03:55 PM
Има няколко начина!!!Единия, ако се настаните в Боровец,и от там с кабинковия лифт стигнете до х.ястребец!Раничките на рамо и тръгвате за х.Мусала и отттам за върха!!!След като се наснимане от върха се спускате към Близваците и презвр. Маричин чал, вр. Овчарец и слизате до х.Грънчар...Ясно????Другият вариант е ако обиколите Рила и отидете на летовище Трещеник!!!!Оставяте колите и багажа в хижата и пак раничките на гръб и нагоре към х.Грънчар...Разбрано?????
илия шурелов 02 Aug 2008 04:02 PM
Сетих се и за още една възможност!От Боровец тръгвате по шосето за х.Заврачица...Хем ще посетите хижата хем и ще походите по така наречения Кайзеров път...Правен е в далечната 1914 год от сръбски пленници за нуждите на ловните интереси на Кобурга...който е трябвало да посрещне скъп гост ,немския кайзер,Вилхелм....Такива работи са ставали Пътя стига до езерото Грънчар и хижата ,където по околните върхове са се срещали диви кози..достойна украса за планината...
Илия Шурелов 02 Aug 2008 04:06 PM
мога да ви разказвам още много неща за Рила, и ако желаете това , намерете моите пътни бележки в сайта ми "Срещи с Рила"....www.shurelov.data.bgРадвам се,че се запознахме....Пишете ми на имейла, ако желаете....ishurelov@abv.bg

Илия Шурелов 02 Aug 2008 04:20 PM
Чета и препрочитам бележки и впечатления на туристи...Чудя се какво всъщност става по нашите планини...Еми, залових се да ти отговарям персонално, защото прозрях в теб едно чудесно качество ,едно духовно състояние, преклонението и пиетета към високата планина...Този който носи това светоусещане би възприемал планината и нейните обитатели с други очи...малко великодушно и опростително...Съвършенството ще дойде, когато го изградим вътре във себе си ..
Илия Шурелов 02 Aug 2008 05:56 PM

III глава

С автомобил на Грънчар. – Маричините езера. – Среща. – Кайзеровия път.

На следващия ден, вече свикнали с капризите на времето решаваме да тръгнем по-рано, за да използуваме по-хубавата част на деня, която се задържа няккъде докъм обяд. В пет часа вече бяхме готови за път. Този ден беще посветен на Маричините езера. До Нехтеница, пътя ни беше познат, от нататък към хижа Грънчар не знаехме какъв е. Имах предложение да оставим колата на Нехтеница и от там пеша – нататък. Моите хора започнаха да ме убеждават във високопроходимите кчества на автомобила и едва ли не щели сме да го обидим, ако не му се доверим да ни извози до хижата.
Съгласявам се и сега вече трябва да демонстрирам висш пилотаж във високата планина. На места пътят така изтънява, че по-добре да не поглеждаш надолу.
Главоломни пропасти зейват на всеки завой и всички мълчим многозначително, заслушани в равномерния шум на двигателя. Сигурно в този момент, вкупом сме се молили, дано не ни изневери.
С изопнати от напрежение лица, най-после сме пред хижата.
Надморската височина е 2185м. Това е своеобразен рекорд на автомобила и трябва да му го признаем. Хижата вече ни е добре позната от предния ден. Набързо се разтоварваме, стягаме раниците, а аз тайничко от другите, напълвам моята с предостатъчно количество дрехи за преобличане.. Изпитвам удоволствие да раздавам кърпи и фланелки, когато потни и заморени спираме за почивка. Зная, че престои голямо изкачване и от това ефекта от моето тайно начинание ще е още по-голям. В такива случаи си спомням с благодарност моята славна бабичка Тонка, която с пословичната си упоритост успя да ни внуши някои навици, включително и преобличането при изпотяване. Трескаво бъркаме по раниците, последна проверка на багажа и тръгване. Пътьом минаваме покрай вечно сърдития хижар и плахо питаме за колко време се излиза на седловината западно от хижата. С възможно най-малко думи ни се отговаря, че до там се стига за 15-20мин.
Винаги съм подлагал на съмнение информацията, която се дава в планината, особено когато става дума за часове и минути.
Веднаж, изкачвайки се към хижа Мальовица, изглежда пътя ни беше поомръзнал, питаме слизащите туристи, колко остава още до хижата.
Бодро и весело ни съобщават някакво време, което естествено не отговаря на истината. Но тогава мобилизирани и окуражени, крачим енергично към близката хижа. Тука има някаква планинарска психология, която подсказва, че изкачващият се турист, трябва да се щади, за да не се поддава на умората и малодушието. Това го разбрахме, когато вече слизащи надолу, лъжехме най-безобразно зачервените, пухтящи и потни, почти отчаяни, едва лазещи нагоре туристи.
Хвърлям едно око на езерото, още не събудено и сънливо, лежи си спокойно и само редките кръгове по повърхността издават, че в тъмните му дълбини кипи живот. Хищните пъстърви ловят насекоми, имали непредпазливостта да се разхождат по водната повърхност.
Суха вапа, вече събудена е решила да се поогледа в езерото, докато е спокойно и направила сутрешния си тоалет, чака изгрева, за да я вида колко е хубава. Върхът загражда циркуса от юг и сянката му върху езерото прави водата тъмна и дълбока.
Пред нас е седловината Джанка, която изкачваме леко, като често се обръщаме назад, за да видим още веднаж езерото, хижата и колата.
На самото било ни посреща маркировъчен стълб, накичен като сурвакница, с цял букет от разноцветни табелки, които посочват пътеките към различни хижи.
Поглеждам на запад и зная, че трябва да видя долу в ниското язовир Бели Искър. Ето го и него истински. Потънал в бяла пелена, диша като някой змей и от време на време бълва нагоре бели пушеци, които вятърът разнася нататък по чаловете.
Чак сега поглеждам на север и разбирам какво ни очква.
Пътеката лази по щирокия, затревен гръб на Овчарец и с много серпентини се възкачва на върха. Върхът от тука не се вижда, само стръмно нагорнище, тъмнозелени туфи на клека и една пътечка, която лази около тях. Поспираме за малко и се обръщаме назад.
От тук Суха вапа и Ковач изглеждат по-заоблени, но се отваря простор далече зад тях. Хижата стана още по-малка и циркуса започва да закрива цялото си великолепие и огромни мащаби. След всяка крачка хоризонта се отваря и виждаме по-надалече и по-нашироко.
Язовира стана още по-малък, а хижата и колата вече едва се различават. Вдясно от нас Песоклива вапа чак сега напомня за себе си с мащното си възкачване към небесата. Този връх затваря от север Грънчарския циркус и със спокойният си южен скат създава усещането за сигурност на езерото и хижата.
От тази височина Грънчарския циркус изглежда още по внушителен и респектиращ.
Нямаме никаква представа, колко има още до върха. Пред нас е само едно изтощително нанагорнище и бавно, и търпеливо редим стъпка след стъпка.
Отново почивка и идва ред на фотоапаратите и камерата.
Оттук се вижда цялата долина на р.Бели Искър, от язовира нагоре, някъде до към Канарата.
Обръщам се на запад и почвам да търся някой характерен връх, като пред мен се разкрива една фантастична панорама от едно развълнувано планинско море от горди и снажни рилски върхове. Най-близо до нас са двата Скакавци, които затварят долината на р. Бели Искър от запад. От тука Родопа е още по-хубава и мързеливо препича своите селца и махали на лятното слънце. Къщите белеят като пуканки в зелената тепсия на планината.
Намираме се в царството на клека и той съвсем по господарски се е настанил по тези места. Тъмнозелените му петна приятно разнообразяват пейзажа и създават живот по стръмните и каменливи склонове на върховете.
Тръгваме отново нагоре и имаме усещането, че до върха остава още малко.
Клека, вече останал дълбоко под нас, неохотно е отстъпил на скалните сипеи и каменни реки, които се спускат от шеметни върхове към дълбоките бездни под тях. Скалните грамади, ръждиви и проядени от времето, създават прекрасен декор за нашите фотографски занимания. Не сме усетили кога сме възлезли на върха. Тук вече спираме за по-дълго, за да се ориентираме по-добре.
Панорамата е нова и неповторима. Пред нас на изток, с цялото си великолепие се разкрива Ропалишкия циркус. От него събира вода р. Ропалица, ляв приток на Грънчарица и от водослива им надолу, вече се нарича Бяла Места. В дъното на този зелен казан, блестят няколко езерца, като най-голямото е в северния му край. Едно голямо пасище, на което му липсват стадата, за които толкова сме слушали и чели.
Тръгваме по западния ръб на циркуса и на Песолива вапа и Овчарец, които от тук изглеждат още по-внушителни и мощни.
Венко не издържа и без много да му мисли, заслиза чевръсто надолу последван от Лора към езерото, което от тук изглежда още по-хубаво. Подредени бели камъчета на брега на езерото, издаваха , че тук наскоро са бивакували туристи. Това накара Венко да слезе до долу, след като се зарече, че някога ще дойде тук на палатка.
Ропалишкият циркус е обърнат на изток, като от юг го затварят Песоклива вапа и Овчарец, от запад част от Мусаленското било, а от север Маричин връх и Манчо. Все горди и снажни планински върхове, достойна компания на Рилския първенец. Ако зърнем и Мусала, това ще бъде особено вълнуващо преживяване. Но за да се случи това е нужна добро време, а облаците които кръстосват над главите ни не обещават нищо такова.
Венко идва от долу и установяваме, че ще му бъде нужно много време, за да дойде на себе си. Разтварям картите и установявам със задоволство, че сме съвсем близо до така мечтаните Маричини езера. Стягаме се за път и тръгваме. Пред нас е тревистото южно рамо на Маричин връх и пътеката спокойно лази между отделни скални грамади, като заобикаля върха от запад. Срещнахме едно семейство с дете и с удоволствие разменихме по няколко думи за това, колко е полезно да се ходи на планина с деца. Но бяха много учудени, че с толкова големи деца, като нашите, сме тръгнали на планина. Сигурно са си пожелали, това да им се случва и в бъдеще. Не знам, но искрено им го пожелавам.
Вече почти заобикаляме Маричин връх, когато от една табелка научаваме посоката за хижа Заврачица. Ето една хижа, на която не сме били. Трябва да посетим и нея. Това е идея за следващите години. По нататък никакви уговорки, за по-бавно ходене не са в състояние да ме спрат. Поотдалечавам се и настървено напирам по пътеката, вече в северното подножие на върха, като търся сгодно място, където да кривна на дясно от пътеката. Газя високата трева и не гледам в краката си, а само търся мястото, където ще се случи чудото. Трябваше да спра на една скална козирка, защото под мен зейна една зашеметяваща и умопомрачителна бездна, на която дъното сивееше и от това изглеждаше още по-дълбока. Чак сега различих езерата. Маричинте езера! Толкова мислени и мечтани. Най-после сме при тях. Радостно махам ръце на другите, че вече сме дошли. Най-напред Венко, след него кака му и най-последна мама, която гневна и сърдита започва словесна канонада, която естествено е насочена към мен. Застанала на ръба на скалата онемява пред картината, която се разкрива пред нея.
Толкова са впечатлени, че никой не се сеща да си свали раницата. След първите впечатления, вече по-спокойно, разглеждаме околните върхове, била и чалове. Венко мълчи и жадно попива всичко, Надежда поклаща глава в ритъма на музиката, идваща от един уокмен и с очи пълни с възторг и възхищение трупа жадно впечатления.
Сега се сещам за този момент, когато двамата, през януари на 1998 година решиха да направят обща художествена изложба в една бургаска галерия и Надежда ми призна, че десетина маслени платна са вдъхновени от допира и с планината.
Особено се гордея с това нейно признание. Трябваше да се случи това, което очаквах от години. И двамата с Венко от малки общуват с голямата планина, която, струва ми се, ги зарежда с емоции, преживявания. Духовното и емоционално зареждане намери своя еквивалент в тяхното творчество. И двамата пишат стихове, рисуват...
Сега сме високо над Маричините езера и се дивим на божествената им красота, като не пропускаме да похвалим и себе си за героичните усилия, които сме положили, за да сме сега тук.
От гневливостта на Мария не е останало нищо, гледа втрещена и само повтаря, колко малко знаем за малкото ни и красиво отечество.
Този възторг от нейна страна ми е необходим, за да мога по-спокойно да планирам следващите ни екскурзии в планината. Искам всички да бъдат мотивирани и всеки да вземе от нея повече, за да сложи в някакъв ред сложните взаимоотношения между себе си и останалия свят. Смятам, че планината оказва благотворно въздействие върху всеки и общуването с нея трябва да бъде желано и търсено.
Чак сега, на брега на едно от езерата, забелязваме опънати палатки и група туристи, които играят в кръг някакъв ритуален танц. Не е трудно да се досетим, че това са белите братя, които репетират за своя голям събор, който се провежда всяка година, в големия циркус на Седемте Рилски езера. Техният духовен учител, Дънов, фанатично им е внушил, че всеки от тях задължително трябва да посети Мусала, Седемте Рилски езера и Маричините езера.
Ами другите райски места по планините? За тях няма указания?!
Мисля си, че когато човек се ангажира с някое учение, идеология или религея, той несъзнателно скъсва кръгозора на своята любознателна природа. Лишава се от огромния човешки опит събран в световното Мироздание. Но това са все неща от интимната природа на човека, въпрос на собствен избор.
Циркуса на Маричините езера е един от най-живописните не само заради това, че от север го пази Мусала и нейната по-ниска посестрима Мала Мусала, но и за това, че над него гордо изправят ръст едни от най-живописните Рилски върхове: Двата Близнака, Маричин връх, Манчо.
Обръщам се на всички посоки, за да запомня повече, фотоапаратите бълват кадър след кадър, а видеокамерата получава от мен най-горещите молби да издържат батериите и по-дълго време, за да запишем повече от тази неземна хубост.
След направената справка, решаваме да тръгнем към Мусала.
Горе по Близнаците, обаче става нещо, което няма нищо общо с доброто време. Погледнах на запад и с тревога забелязах, че планината става друга. Нямаше и помен от чистия хоризонт, от видимостта, която ни радваше до преди малко. Плътна мъгла лазеше ниско по върховете и не предвещаваше нищо добро..
Вървяхме по южния склон на Големия близнак и мъглата стръвно се силеше да ни захлупи отгоре, като само за миг запълни огромния циркус. Все по-рядко виждахме езерата, дълбоко долу в дясно от нас. Вече подминавахме върха и някъде на седловината пред по-малкия брат, срещнахме една живописна групичка от две жени и един мъж. Жените свежи и зачервени, а мъжа малко вглъбен и мълчалив. Помислих го за бял брат. Шумната група ни препречи пътя и с мъка се разминавахме по тясната пътека. Докато разменяхме информация, откъде сме, за къде сме, ето, че се разговорихме нашироко. Идвали от Мусала, дори снощи гостували на дежурните на наблюдателницата. Купона бил страхотен, почти не спали, цяла вечер пяли, смях, шеги, закачки. Гласовете им, доволно пресипнали, издаваха усилията, с които са ги използвували.
Мъжът стоеше настрана и с една полуусмивка слушаше веселото чуруликане на своите компаньонки. Били отседнали в хижа Грънчар и решили да отидат на вр. Мусала. Минали по нашият път и сега искали връщането да стане по друг. На това място реших, че си имаме работа с опитни планинарки. Попитахме ги колко има до върха, но те толкова трогателно ни замолиха да се връщаме с тях, че не можахме да им откажем.Пък и като се заоглеждахме, ние отвсякъде бяхме обгърнати от гъста мъгла. Бялото млечно море под нас съвсем беше скрило езерата. Нямахме усещатнето, че ще се лишим от нещо значително, защото видимостта беше почти нулева и за това категорично се отказахме от посещение на Мусала. Спомних си дядо Вазов, с каква неудовлетвореност се изкачва на върха, а той цял потънал в мъгла, скъпернически е скрил всичко около себе си.
На нас ни остана спомена от едно друго изкачване на върха от обратната страна, откъм Ястребец, когато случихме по-добро време и имахме възможността да се нагледаме надалеко и нашироко.
Обединени от общата цел, тръгваме назад. Времето става все по-лошо, но набъбналата група, става още по-шумна и весела, напук на противната мъгла.
Стигнахме маркировъчният стълб, на който беше указана посоката за хижа Заврачица. Завихме на изток и тръгнахме да търсим темето, от където, при добра видимост, може да се наблюдава целия циркус и насрещните Мусала и Мала Мусала. Както и очаквах, пред нас се беше простряло едно голямо млечно море, от което се откъсваха, подгонени от вятъра бели вълни, които блъскайки се по зъберите на Маричин връх и Манчо, бързаха да напълнят и съседния Ропалишки циркус. Само за миг успяхме да зърнем едно от езерата, но и това ни беше достатъчно, защото има нещо красиво и в драматизма на ситуацията. В такива случаи, картината е все още по-внушителна и впечатляваща.
Като от някой гигантски мях, мъглата беше издухвана нагоре и щом стигнеше разръфаните зъбери на Манчо, дрипава и разрошена, хукваше надолу, като скриваше всичко от очите ни.
Посъбрахме се и решихме да вървим плътно едни до друг, защото започва да става страшно. Дълбокият Ропалишки циркус съвсем изчезна от очите ни и едва виждаме само пред очите си.
Зимната маркировка върви горе по Манчо, а ние пълзим по лятната и с мъка откриваме боядисаните камъни.
Най-после, слезли достатъчно ниско, попадаме на стълбовата маркировка. Групата живна, но заедно с това дойде и дъжда, студен и противен. Всеки заизважда, каквото е понесъл против дъжд и така развеселени продължаваме надолу. Стълбовата зимна маркировка повдигна настроението и с найлони и дъждобрани, заслизахме надолу, смешни и страшни сред бялата и непрогледна пустош.
Благословени да бъдат тези, които са поставили тези безмълвни железни колове, които са единствената ни връзка със света.
Тук там на някои от тях, простреляни от недобросъвестни ловци, има по нещо, което може да се нарече табелка и ние с мъка разчитаме вярната посока.
Ето я и седловината Заврачица. Това го разбрахме от купчината гърмени табелки на един от металните колове. От останалите тук там някоя и друга буква, успяхме да изберем посоката за х. Грънчар.
Бяхме стъпили на Кайзеровия път. Идва някъде от Ситняково, над Боровец, минава през х.Заврачица и продължава чак до езерото Грънчар. Тази пътека някога е била хубав планински път, който е бил използуван от цар Фердинанд, за своите ловни и туристически подвизи. Построен е по негова заповед от военнопленници през 1914 год., за да посрещне своя висок гост – кайзер Вилхем.
Ропалишкият циркус изведнаж се отвори, само по Янчов връх мъглата си беше все така гъста и непрогледна.
Дъждът поспря, поотърсихме се и прибрахме наилоните и мушамите и чак сега се видяхме отблизо. Мокри, смешни и щастливи.
Къде се дяна тази мокра мъгла, може би остана горе? Топлото въздушно течение по Ропалица, сигурно я подпира отдолу и тя не може да слезе до тука. Но горе на Песоклива вапа, ветрищата имат някакъв спор, не могат да си поделят мъгливите парцали и по-силния отнася белите им повестма, високо над Грънчарския циркус, татък към Суха вапа и Ковач.
Отново сме на път и след няколко завоя, зъртаме хижата.
Вече копнеем за топъл душ, легло и почивка.
Момичетата ни пеят планинарски песни за благодарност, че сме ги снимали и си обещаваме да се видим по градищата.
Хижата става по-голяма и вече разпознаваме нашия автомобил. Суха вапа от тук изглежда по-смирена и заоблена. Под нас Грънчарица шумно отнасяше водите си надолу, като бърза да срещне своята сестрица, Ропалица. Там някъде, дълбоко долу, набъбнала и голяма, събрала водите си с Черна Места, бърза да отнесе в полето прохлада и живот.
Наближаваме хижата и в такива моменти ми става малко мъчно, защото това е краят на едно преживяване, което съзнавам, че никога няма да се повтори същото. Остава утехата, че всичко това един ден ще бъде спомен, също толкова красив, колкото и мига на краткото общуване с природата.
Нашите познайници остават в хижата още няколко дена. Предлагаме им следващите дни да отидат на Ковач, за да видят отвисоко Якорудските езера. След срещата си с нас, вече с други очи гледали на планината, вярвали ни и обещавали да отидат. С препълнени очи сядаме на пейката пред хижата, тихи и уморени, щастливи и доволни от всичко, което се случи в голямата планина.
Очите още виждат, жадно попиват всичко, което ни заобикаля.
Потънали в сянката на отиващият си ден, срутищата на Суха вапа, сега не изглеждат толкова зли и страховити, а някак си смирени и кротки. Като малкият човек в Голямата планина.
Погледът се плъзва по спокойните води на езерото и усещам, че лази по меката снага на Джанка и си мисля, дали някога пак ще дойдем тук.
Има само един предмет, който очите упорито отбягват. Това е нашият славен автомобил, който кротичко ни напомня, че е време да тръгваме. С отмалели крака отивам до езерото, коленича до брега и вземам едно камъче от водата, слагам го при другите и приближавам колата. Мълчаливо заемаме местата си и трътваме надолу към Трещеник, където ни очаква топлата баня и удобните кревати. Дано се видим пак.

Позволих си това емоционално отклонение вдъхновен от молбата на Еми да научи нещо повече за тази част на планината...Копнах си го от моите пътни бележки под заглавие"Срещи с Рила"......сайта е .....www.shurelov.data.bg
jesito 30 Apr 2008 11:25 PM
Моля ви,напишете ако знаете колко е актуалната цена за една нощувка!Ще съм ви много благодарна!
кики 10 May 2008 05:17 PM
До хижа Грънчар можете да стигнете през Мусала , х. Заврачица или откъм Якоруда! Цената на нощувката е около7-8 лв. за повече информация можете да се свържете с хижаря Ангел Ангелов - 0889 15 22 25 . Най- добре посетете хижата през месец юни
kiki 30 Jul 2008 04:40 PM
za rezervaciqta ako ne se svarjete s telefona koito e ostaven , koeto e mnogo veroqtno predvid fakta 4e na hijata nqma obhvat mojete da se svarjete s men kiki_aangelova@abv.bg
ме 06 Aug 2008 01:31 PM
Преди няколко дена бях на хижата. Настанихме се в бунгало - 8лв. нощувката. Всичко си беше добре и просто се чудя как някой може да се оплаче точно от тази хижа. Чисто е, хижарите са добри хора и правят каквото могат всичко да е наред. За трите дена от престоя ни там минаха много хора, но не видях някой да е останал недоволен. Храната е добра, а който иска специалитети да ходи в някой супер ресторант и там да си поставя претенциите. До вр.Мусала се стига горе-долу за около 4часа, времето зависи от много неща...При първа възможност ще отида пак до х.Грънчар.
Баудолина 06 Aug 2008 02:14 PM
И аз бях в бунгало до хижа "Грънчар" в края на юли 2008. По-ужасно място скоро не бях посещавала в Рила. Смрад, мизерия, мръсотия, пълно безразличие на хижаря към какъвто и да било проблем. Преди няколко години на хижа "Мальовица" имаше надпис "Тука е така". Този арогантен лозунг важи и за "Грънчар", но не е изтипосан и трябва постепенно да разбереш с кого си имаш работа. Единственото, което ти остава е да се радваш на природата, но при условие, че можеш да прекараш няколко дни като безправен и едва ли не безкрайно капризен турист, който всъщност иска да се чувства човек от XXI век, а не като средновековен пътешественик. Вечер агрегатът огрява "светая светих" на хижаря, а всички останали могат да се "възползват" от уникалната възможност за "романтична вечер на свещи". Онова, което предлагат за хапване и пийване е на цени 3 звезден ресторант, а количествата и качеството са под всякакво ниво. Аз поне , докато тоя хижар не се разкара от "Грънчар", ще предпочитам други хижи наоколо.
кики 06 Aug 2008 08:34 PM
специално до будолина :)))

И аз не исакм такива туристи като Вас фоспожо ,
не разбирам май се сещам коя сте... Не знам и защо пишете такива неверни неща ..но на такива като вас ще кажа , че всяка реклама е добра реклама ... и факт , че доволните туристи са повече от такива като вас...
Относно агрегата на " свеатя светих " - ами госпожа на никой не му пука , че няма ток от вече повече от 15 години ..баща ми сам си направи турбина за тка , но "добри " хора откраднаха агрегата в края на миналият сезон ... и сег амалкото ток който има е на бензин / дизел / и се използва само вечер ... Никой не дава гаранция за стопанисванията на хижите .. А и пак ще дам пример с Гърция - там токът също е само вечер и се използва само 3 часа ... питайте хора които ходят в планината ... Относно цените невийдам цена на кебапче от 1 лв. да е цена като във 3* ресторант , но благодаря все пак за признанието :)))
И друго защо не разберете как стои въпроса със стопанисването на тези обекти и не с епомъчите да разберете ..или всъщност няма как да разберете .. А отностно това , че сте средновековен турист и ние искаме лукс - илипоне лукс на 2200м н.в., но неможем да направим , пък и да можем няма никога да направим 4* хотел там горе ...като не Виизнася не идвайте !!!

Не е мръсно и не смърди , ако не сте си изпрали чорапките може би ще Ви смърди!!!
Анонимен посетител 07 Aug 2008 06:48 AM
Здравейте

Бях на Грънчар преди около седмица - едно прекрасно място. Не е мръсно - определено, просто мебелите и въобще цялата хижа са доста износени от времето. Кухнята беше супер, много вкусно. Барчето е както във всички други хижи - цени малко по високи от тези в София. Иначе наистина мога да кажа че е една много спретната и хубава хижа, и най-важното - персонала е много гостоприемен (особено момичето зад бара беше супер свесна) Имам само забележка за тоалетната зад хижата че доста мирише. Но на кой подяволите му пука след като е отишъл на планина. Излизаш пред хижата, виждаш прекрасната гледка и забравяш всичко лошо.
И още една забележка - много се ядосах че в езерото отпред е разрешен риболова - всъщност много се съмнявам че е разрешен. Пред мен едни хора от якоруда изкараха една пъстърва. е тва не трябва да става; трябва да пазим планината и природата.

От мен толкова :)
МИМИ 14 Aug 2008 10:47 AM
Едно от местата, които трябва да се посетят !
Всичко е супер, и хижата и езерото, забележките са заяждане !
При добро желание хижата може да е по-подредена, особено пред хижата !
По коридорите имаше свещи за през нощта, но никой не ги пали !
Кухнята и обслужването са супер !
До връх Мусала - да се смята средно 6 часа !
ЦЕЦО 15 Aug 2008 11:36 AM
КЪДЕ МИ ИЗЧЕЗНА ПИСМОТО, КЪДЕТО ПИША, ЧЕ ХИЖАРИТЕ НИ ИЗГОНИХА ОТ МАСАТА В 21 20, ЗАЩОТО ТАМ ОБИЧАЛИ ДА ВЕЧЕРЯТ, А ПО ТОВА ВРЕМЕ ВСИЧКИ МАСИ БЯХА СВОБОДНИ,
ГОДИНАТА Е 2008, А ПЕРСОНАЛА Е В ПРЕДКАМЕННАТА ЕРА, ИМА СВЕЩИ, НО НЯМА ОГЪН / В СЪРЦЕТО / !!!!
ИЗВИНЕНИЯ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ, НА ТОВА ПРЕКРАСНО МЯСТО НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ПОМРАЧИ ХУБАВИТЕ НИ СПОМЕНИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ, ДА ИЗВИНЯВА ПЕРСОНАЛА - ТЕ ПРОСТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ ! НИЕ ИМ ПРОЩАВАМЕ !!!!!
Анонимен посетител 17 Dec 2008 10:46 PM
Октомври месец стигнах с една приятелка до хижата,тръгнахме от з.Ледено езеро и това,което не бях срещнала като информация преди това е, че старото име на хижата е Борис Хаджисотиров.С това име са и табелките по пътя едва последната до хижата е с име "х.Грънчар".В самата хижа се оказа, че ще сме сами и си прекарахме страхотно.
Петьо 02 Jan 2009 03:19 AM
Как ще се изтриват вулгарни изрази, като по въпроса за обслужването на тази млада чернокоса, не гостоприемна жена, понякога изкарваща те извън нерви освен да я псуваш няма друг начин. По-горе някой я нарече не хижарка, а краварка. Но.. краварките са по-гостоприемни и това е много меко казано. Аз бях отишал там с гости, чужденци и исках да ги почерпя по българска бира, а тя едва ли не ме изхвърли. Започнах да вдигам цената, само и само за да ме обслужи, а те шишетата едва ли неполетяха към мен. Кято се запъна като магаре на мост, че няма да ми даде, то ми утрепа масати нерви и време в кандарми.То магаре също е меко казано...
ГРАМОТЕН ТУРИСТ С ПРЕТЕНЦИИ КЪМ ХИЖАРИТЕ :) 03 Jan 2009 12:27 AM
Здравейте,
заинтигувана от коментара прочетох мненията за персонала на хижата и арогантните отговори на семейството на хижаря.ВИЕ, КОИТО МОЖЕТЕ ДА СИ ПОЗВОЛИТЕ ДА КАЖЕТЕ НА КИЕНТ:"Такива като вас..."НЯМАТЕ МЯСТО НЕ САМО НА ТАЗИ ХИЖА.
Позволявате си да се изказвате по този арогантен начин за някой, който не само си е платил, а и си е направил труда да пише.НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ ПОСЕЩАВАНИ САМО ОТ ТУРИСТИ, КОИТО ВЪЗХИТЕНИ ОТ ПРИРОДАТА СА ГОТОВИ ДА ПОЛЗВАТ ВОНЯЩИ ТОАЛЕТНИ...ДА ТЪРПЯТ НАЦУПЕНИ АРЕНДАТОРИ НА ХИЖИ, С ПРЕТЕНЦИИ, ЧЕ И ПЛАНИНАТА Е ТЯХНА,ЧЕ ТУРИСТИЧЕСКИТЕ КУХНИ СЕ ПОЛЗВАТ САМО ОТ ТУРИСТИ ОТСЕДНАЛИ В ХИЖИТЕ...Я по-добре прочетете правилника на БТС и си прегледйте договора...
ГРАМОТЕН ТУРИСТ С ПРЕТЕНЦИИ КЪМ ХИЖАРИТЕ :) 03 Jan 2009 01:07 AM
И стига с тази Гърция.Щом ще правите сравнения нека да е с нация, която е на "ти" с туризма и услугите.НИКОЙ НЕ ОЧАКВА ОТ ХИЖИТЕ ЛУКС,НО ЕЛЕМЕНТАРНИ ХИГИЕННИ НАВИЦИ ИМАТ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕТО ХОРА, А ТОПЛАТА ВОДА ЩЕ СИ Я ПЛАЩАМЕ И ЗА ЧИСТИ ЧАРШАФИ СЪЩО...ВИЕ САМО НИ ГИ ПОДСИГУРЕТЕ!!!Нали сте взели хижите под аренда и целта Ви е била да печелите...но се иска и да работите...качествено...
az 22 Jan 2009 01:14 PM
:) Въпросната "краварка" въобще не е била на хижата през изминалата 2009 година :) И да правилникът се чете, мо явно яе Вие не сте го чели :)) О неразумний :) и да нека да си говорим за нации и за обслужване !!! А може би и за лоялна конкуренция
аз 22 Jan 2009 01:17 PM
А за хижите в "грамотните старни" :) мога много да говоря защото съм бил на много места :) Може би за разлиак от теб "Грамотен турист ":)))) Отиди виж и коментирай !!!
аз 22 Jan 2009 01:19 PM
А и скоро ще видиш хотелчета или хотели, но не и хижи заради такива като грамотното БТС и теб :) и тогава ще питам аз къде и за кой ще плиуеж :))) Аз поне имам вила и не се оплаквам
mr Crowley 15 Nov 2009 05:31 PM
А стига бе! Гърция не била на "ти" с туризма и услугите ?!?!?! Това ми дава основание да те прекръстя на "НЕграмотен турист с излишно самочувствие".
Анонимен посетител 10 Jul 2009 03:30 PM
Koлко пари е нощувката ? =]
Анонимен посетител 16 Jul 2009 04:11 PM
8лв. в хижата, 9 в бунгало на човек :)
Анонимен посетител 07 Aug 2009 08:48 PM
благодаря за информацията =щ аз вече ходих голяма е мизерия дъщерята на хижаря е голяма коза и отвеена от вихъра,но другата е много добра
Анонимен посетител 10 Aug 2009 04:53 PM
интересно за козата и отвеяната работа - щом толкова плюете значи е хубаво там :))) На българина трудно може да се угоди - всичко най..., а и какъв човек трябва да си, за да даваш определения за някой без да го познаваш - Странни хора сте вие
катето 21 Aug 2009 06:38 PM
Всяка година се качвам поне веднъж на х.Грънчар,до Нехтеница с автомобил и на горе пеша.Първия път ми се видя доста далечко, но от година на година ми става все по-леко.Водя с мен съпруга и дъщеря ми от 4 годишна.Гледката е прекрасна, въздуха е невероятен, а водата е ледена и безумно вкусна.
Обичам този край, той е за мен и семейството ми като магия, като наркотик от който не можем да се откажем.
Не се колебайте, отделете един ден от забързаното си ежедневие, кажете с усмивка добър ден на непознати хора,напълнете дробовете си с чист въздух,натопете уморените си стъпала в ледените води на езерото Грънчар и се почувствайте като господар на света.
Eruin 28 Aug 2009 11:15 PM
Преди две седмици минахме оттам и се отказахме да спим там.
в момента в който влязахме въте и почукахме се чу гърлен звук. След 5 мин излезе леля ви Маре ядосана и ни изкрещя "Кво е толкоз важно, че ме безпокоите ?!" Прави се на интересна по най-селския тъп начин и се ската после.
Хижаря и той е някакъв злобен чичка дет лови риба по цял ден и каквото и да го питаш не получаваш отговор.
Хижата е мръсна осрана и неподържана.. Беше дошла група от хж. Марица и предпочетоха да спят на палатка вместо в тази мизерия.

Докато бяхме на хж. Заврачица група лели се оплаха че на Грънчар не ги пуснали да се нанесат преди 5 часа (защото настанявали след 5 часа, не защото имат много клиенти) и било страшна мизерия и студ.
mr Crowley 14 Nov 2009 01:43 PM
Миналото лято ходих на Грънчар. Минавахме оттам на път за Заврачица и даже мислехме да подминем хижата. Слязохме до нея само за да проверим дали има баня. Оказа се, че има, макар и да нямаше топла вода. Все пак, не рискуваш да получиш псувня, когато попиташ за баня, както например на хижа Мальовица. Останах очарован от местността и от отношението към туристите. Хижаря Ангел е интелигентен човек - бивш учител, а с дъщеря му, мисля че се казваше Вили, си говорихме за какво ли не. Доколкото си спомням това им беше последния сезон там като арендатори, а от тази година хижата има нов собственик. Надявам се пак да ги видя там. Поздрави!

На офроудърите и любителите на среднощна чалга във високопланински условия искам да кажа, че планината ще спечели много, ако такива като тях престанат да контактуват с нея.
mr Crowley 15 Nov 2009 05:16 PM
Това горното за офроудърите и чалгарите го написах преди да прочета коментара на един идиот, който призовава да се чупи в хижата. Иначе щях да му кажа неща, за които най-вероятно щях да получа бан доживот. Ееееей, офроудъре, в хижа досега не съм чупил, ама като ви видя снобарските АТВ-та и жалките кросарки винаги ми се иска да ги направя на нещо, достойно за финална сцена на "Терминатор1". Единствения път, когато се зарадвах при вида на АТВ беше миналата година на Боровец, когато един особено ощетен от природата идиот се беше опитал да се разходи с него по ски-пистата и беше спрял в най-долната й част с колелетета нагоре. Дано по-често да ви гонят от хижите!
Анонимен посетител 11 Mar 2010 11:18 AM
това е една много хубава хижа :) имах честа да я посетя ;) 4етох по нагоре някои коментари че хижарката е много лоша не е така :) даже е много пекана :) наистина си заслужава да посетите това място :)
Анонимен посетител 14 Mar 2010 07:21 PM
az li4no sum slizal ot Musala za 4 h struva mi se vqrno
Васил 04 Jun 2010 04:17 PM
Хижарите са прекрасни хора, дано още са там, че миналото лято ми казаха, че някакви мутри проявявали интерес към хижата. А наоколо е неописуемо красиво, винаги ще посещавам с удоволствие хижата! Всички лигльовци, които смятат, че хижарите са намръщени, груби и хижата е зле поддържана, мога да им кажа, че просто няма защо да ходят навътре в Рила... да си седят на Боровец и Банско, тази магическа планина не е за разглезени фръцльовци! Вярно, че в момента няма ток, но какво е виновен хижара, че някои крадливи българи са окрали жиците до хижата ? Все пак се е погрижил да осигури агрегат !
Горещо препоръчвам на тези, които не са ходили на хижата, да я посетят ! Миналата година пътят до нея дори бе напълно проходим за по високи и мощни возила... Пък хижара стига до там дори с Москвич !
Цецо 11 Aug 2010 07:05 PM
Здравейте, скъпи сънародници,които наистина обичате България и нашата безценна и неповторима природа! Здравейте, многоуважаеми планинари, които си давате реална и трезва преценка за величието и особеностите на планината и в частност в поддържането на една такава хижа! За останалите, меко казано глезени, претенциозни, крайно неадекватни, нетрезво мислещи и вечно недоволни "посетители", умишлено използват тази дума, а не планинари или туристи искам само да споделя, че ако оставите на страна за момент дребнавостта си и комплексарщината си и реално оцените обстановката в хижа Грънчар ще имате съвсем различно мнение! На 8 август 2010 година привечер след убийствен преход пристигнахме в хижа Грънчар, вярно-топла вода нямаше,но топло отношение имаше!!! Бяхме посрещнати с усмивка, веднага ни бяха дадени чисти чаршафи!А не знам кой комплексар може да нарече дъщерята на хижаря "краварка" или "тъпа селяндурка". Аз, заедно с още 4 човека с очите си бях свидетел на едно наистина прекрасно отношение и гостоприемство от страна на хижарите към нас и не може да ме убедите в противното. А неадекватните изказвания за печалбарство просто ми звучат смешно, след като ние окупирахме цяла маса в хижата, извадихме си храната, която си носихме, направихме си салата и си пиехме собствената домашна ракия, като за всичко това не само никой не ни направи забележка, а даже въпросната дъщеря лично ни донесе чинийки за салатката и за храната ни, чашки за ракийката и за разредителя,че и дойде при нас на масата!!! така че смятам, че нямате право ама никакво право да критикувате отношението на хората към гостите на хижата! А как ще коментирате факта, че на другия ден, съпругата на хижаря, която също била незнам си каква ми направи два чая на цената на един, даде ми аспирин, мед и някакви други лекарства, понеже не бях добре и то без да съм я молил за това и без да съм и плащал нищо!?!?! А това, че хижарят ме смъкна до Якоруда със собствения си джип, понеже поради падане не можех да ходя?!?! Така, че многоуважаеми планинари и туристи не вярвайте на това което четете и на мръсните и обидни критики към хората, зашото това са пълни безумици, аз ви казвам какво ми се случи буквално преди 3 дена! На добър път
marypopinz 13 Aug 2010 01:01 PM
Четох много коментари преди да отида в хижата. Е, отидох, видях и се чувствам длъжна да споделя и моята история и впечатления от "топлото" отношение на дъщерята-хижарка в "Грънчар". Бяхме там преди около седмица. Бяхме чели всички по-горни коментари и похвални, и критикуващи. И тъй като знам, че наистина има много хора, които отиват на планина с очакването да намерят петзвезден хотел,реших, че критиките са пресилени. За съжаление обаче сгреших. Посрещането на вратата наистина беше много мило. И наистина възрастната хижарка е много готина жена. Отдъхнахме си и останахме позитивно настроени, въпреки че бунгалото, в което ни настаниха беше обрасло цялото в трева и се чудехме къде да стъпим, за да стигнем до вратата. Никой не каза и дума за това, защото в крайна сметка всекиму е ясно, че условията в планината не позволяват перфектна поддръжка на базата, макар че заслонът "Леденото езеро" на 200 м под Мусала е 100 пъти по-чист от Грънчар. Върнахме се в столовата и тогава започна кошмарът. Младата чернокоса хижарка започна да се държи като учителка с ученици - с подобаващ тон, нетърпяща възражения. Ако се опиташ да попиташ нещо, веднага си отрязан. Когато и казахме, че не ни харесва тонът, с който ни говори, започнаха фасоните - блъскане на чинии по плота, заядливи забележки и прочие. Премълчахме си и се свихме на една масичка отвън далеч от нея. Върхът на всичко дойде, когато се стъмни - във всички бунгала има ток, в нашето няма. Отидохме при хижаря да попитаме за причината, а отговорът беше "Ей, точно на вас ли се ПАДНА това бунгало. В него има проблем с ел. инсталацията". Как ви се струва? Имаше не повече от 10 човека в хижата, почти всички бунгала бяха свободни, а на нас ни се падна повреденото. А кой ни настани в него??? Невъзможно е хижарят да не е знаел, че в това бунгало няма ток. Разбира се, не бяхме преместени и си останахме в тъмницата. За цените няма да говоря - шопска салата - 4 лв., чаша топла вода - 50 стотинки. И това е на хижа, до която има път с кола. Само за сравнение: хижа Рай, до която се стига само пеша и всичко се носи с коне до горе - шопска салата 1.50 лв., чаша топла вода - БЕЗПЛАТНО, баня ИМА. То и в Грънчар ИМА баня, но ни казаха, че НЯМА дали защото ги мързи да я запалят за мизерните туристи, или защото пестят от дърва, не е ясно. Не ми е ясно и друго - кой позволява на тези мародери да безчинстват и да съсипват това райско кътче. Възмутителен е и фактът, че младата хижарка черно на бяло е написала в по-горен коментар "като не ви харесва не идвайте" - злобно и безочливо заключение на излиянието и. Според нея нещата са неверни. Е, аз също си мислех, че недоволните са попрекалили, но уви. Разговаряхме и с други туристи, които срещнахме по пътя. Те също са възмутени. А хижарите в другите хижи, в които бяхме, никак не бяха учудени от оплакванията ни относно Грънчар и с носталгия разказваха за времето, когато стопаните на хижата са били други и туристите с удоволствие са ходели там. Аз лично няма да се върна повече, не заради мизерията, тя се преживява, а заради отношението. И жалба ще напиша и лично в БТС София ще я подам. И в Министерството писмо ще пратя с ясното съзнание, че имам от какво да се оплача. След като може да се поддържа стандарт, чистота и добро отношение на 2700 м. надморска височина, значи това може да се случи и в Грънчар. Просто хората трябва да бъдат сменени, или поне девойката да напусне, та да направи услуга на онези, които предпочитат да почиват в България.
планинар 14 Aug 2010 11:06 AM
Явно не знаете , че отношението към вас на хижарите зависи от ващето към тях. Хижарите за много добри хора . Опитват се да правят всичко , но отвсякъде ги притискат с глоби- парк Рила , Хеи и т.н , а те са под аренда.Кажете на собственика / БТС/ да вложи малко средства в хижата. Освен това, който е тръгнал на планина не може да очаква лукса на хотелите- по-важно е спокойствието и доброто човешко отношение. А относно храната- носете си по избор ако ви е скъпо.Следващия път отидете на хотел с джакузи и климатик .
Анонимен посетител 14 Aug 2010 12:15 PM
Именно за човешко отношение говорим. Намирате ли нещо човешко в това да Ви вземат 50 ст. за чаша топла вода, да ви излъжат, че няма баня и да ви настанят в единстеното бунгало, което няма ток. Както писах по-горе никой не търси лукс и удобства, когато е тръгнал на планина. Но колкото и да не ти пука, няма как да не направиш разликата между това място и всички други, на които си ходил. Особено що се отнася до човешко отношение.
bocheff 17 Aug 2010 12:46 PM
Хижарите не са лоши хора, особено хижарката е много приятна жена, но що се отнася до дъщеря им мога само да и препоръчам от време на време на време да слиза в Якоруда при "рязаните карабини" за профилактика и ще стана много спокойна и усмихната.
Иначе в хижата не е мръсно , но доста износено и изхабено и направо си плаче за ремонт.
Kupo 19 Aug 2010 10:07 PM
Пич, дъщеря им ходи там от време на време и то само събота и неделя, не вярвам да е толкова зла, познавам я бегло, но гарантирам, че е много печена. Колкото до това, за резаните в Якоруда мога да ти кажа да си мериш приказките след като не си запознат !
келтис 08 Apr 2011 03:30 PM
Якоруда е яко селения а за хигиенато по заведенията в това забравено от бога помашко градче няма да приказвам.Сещам се за една трилогия - "Тайния живот на една помакиня","Братът" и "Рязания поп" - там е направо в 17 век.И оня Киро по-долу да не се обажда много резняка му с резняк!!!
Бай Стефан 26 Aug 2010 02:41 PM
Впечатления от 18авг2010 г : Във величествените дебри на Рила, хижа Грънчар и района наоколо са един неповторим оазис на мизерията. Хора, приятели - носете си палатки и спални чували! И по далечко от хижата...
Георги 28 Aug 2010 07:59 PM
Бях там на 12 и 13 август наистина плаче за ремонт.Често ходихме там с желание,но уви таз година малко се разочаровахме.В хижата тока се пуска от 20:30 до 23:00 и ти дават само един чаршав.Хижарката е много добра и любезна но недай си боже да попаднете на дъщеря й -пълна злоба, а и е доста нелюбезна.Хората и поръчват салати, а тя ги отказва(да има много работа пък тя си чопли носа), а и дава студени супи.Пък и яденето е много скъпо- омлета беше около 3 лв. чаша топла вода-0,50 лв.Иначе готвят много вкусно.Предлагам ви ако можете да прескочите хижа Грънчар и да отидете в Трещеник. Но да ви кажа истинският турист трябва да не обръща внимание на тез незначителни неща, защото природата си заслужава.Но хижарите трябва да обърнат внимание на дъщеря си и ако не и е по сърце да не я държат там, защото ще изгони всички.
Kupo 05 Sep 2010 11:51 AM
Това е планинска хижа бе хора ! Вие кво искате, лукс ли ? Аз бях там на 24-26 и си беше много добре!
З. К. 07 Sep 2010 10:18 PM
Тази хижа си има и хубави, и лоши страни. Разположението до езерото, в подножието на връх Грънчар е страхотно, гледката наистина е уникална. Друго хубаво нещо е храната- винаги топла и прясно приготвена. Лоша страна беше спането- ние спахме в бунгала и наистина, ама наистина е много студено през нощта. Аз спах с 3 одеала, блуза, пуловер и анцуг, за да не ми е студено. Другото лошо е, че няма обхват в близост до хижата и трябва да вървиш по една пътека. Иначе всичко друго беше на ниво!
Анонимен посетител 11 Sep 2010 07:02 PM
ЮБИЛЕЙНО ЕДНОВРЕМЕННО ИЗКАЧВАНЕ НА 50 ВЪРХА В БЪЛГАРИЯ

К А Н И М всички бивши, настоящи и бъдещи студенти, преподаватели и служители на Русенски университет "Ангел Кънчев", както и други туристи и любители на планините да се включат в юбилейната проява на туристическо дружество "Академик" към Университета.
К А К В О
През 2010 година отбелязваме 65-годишнината на Русенски университет “Ангел Кънчев” и 50 години от създаването на туристическо дружество "Академик".
Юбилеите ще бъдат отбелязани с уникално и първо по рода си едновременно изкачване на 50 от най-високите планински върха в България. Всеки от върховете в Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Родопите е пряко свързан с бележити прояви на членове на дружеството през изтеклия половин век.
К Ъ Д Е
Изходните бази (хижи) от които ще се тръгва към върховете са 14. Списъкът с върховете ще се уточни в окончателен вид след записване на туристите, желаещи да участват в проявата:


Изходни бази
Върхове, свързани с дейността на дружеството, от които ще се подберат 50-те върха


1.х. Мусала
Мусала, Дено, Алеко, Иречек, Малка Мусала, Малък Близнак, Голям Близнак
2. х. Мальовица Мальовица, Голяма Попова капа, Голям купен, Злия зъб, Елени връх, Ловница, Орловец, Додов връх, Ушите
3. х.Рилски езера Харамията (Хайдута), Дамга (Вазов връх), Кабул, Отовишки връх, Зелени камък
4. х. Грънчар Ковач, Овчарец, Маришки връх, Манчо, Суха вапа, Песоклива вапа
5. х. Вихрен Вихрен, Кутело, Муратов връх, Тодорин връх, Бъндеришки чукар
6. х. Безбог Безбог, Полежан, Дженгал (Самодивски връх), Газей (Воеводски връх), Момин двор, Стражите
7. х. Каменица Каменица, Каменишка кукла, Яловарника, Зъбът, Куклите, Голена
8. х. Ехо Вежен, Каменица, Юмрука, Ушите, Кучето, Козя стена
9. х. Тъжа Юрушка грамада, Марагидик, Росоватец, Триглав
10. х. Васил Левски Левски (Амбарица), Голям Купен, Жълтец (Саръкая), Млечния чал, Ботев
11. x. Дерменка Лепенят, Картал (Карталкая), Келкая, Гердектепе
12. х. Бузлуджа Бузлуджа, Шипка, Малуша, Голям Бедек
13. х. Алеко Черни връх, Голям Резен, Малък резен, Камен дел
14. х. Персенк Персенк, Голям Персенк, Модър

К О Г А
24-26.09.2010 г.
На 24.09.2010 г. (петък) - ден преди изкачването към всяка една от 14-те изходни бази (хижи) ще се съберат сборни групи. Всяка сборна група ще е съставена от по-малки групи – екипи от по 4 до 10 души, които екипи на другия ден ще изкачат конкретен връх. Екипите ще са толкова, колкото са и върховете за изкачване в района на сборната хижа.
На 25.09.2010 г. (събота) 50-те екипа ще достигнат определените 50-те планински върха и в 11,00 ч., едновременно ще проведат ритуал, с който да отбележат двата юбилея и да издигнат глас в защита на родната природа.
Уникалната проява се провежда под патронажа на кмета на община Русе инж. Божидар Йотов и ректора на РУ “Ангел Кънчев” проф. дтн Христо Белоев.
КАК ДА СЕ ЗАПИША ЗА УЧАСТИЕ
Желаещите да се включат в проявата:
Трябва да са свободни на 24, 25 и 26 септември (петък, събота и неделя).
До 15 септември да изпратят електронна поща на адрес academic@uni-ruse.bg или да се обадят на телефон +359 /82/ 888 660, посочвайки върха, когото желаят да изкачат, за да бъдат своевременно резервирани места в изходните хижи.

Iavkata 06 May 2011 06:30 PM
Здравейте.Имам еди стар пътеводител на Рила,в който фигурира хижа с име Борис Хаджисотиров.Това старото име на хижа Грънчар ли е?
PCL82 06 May 2011 08:45 PM
Да това е една и съща хижа. Хижата е построена с името Грънчар през 30-те години. През социализма е прекъртена на Борис Хаджисотиров и сега отново си е със първоначалното име. По маршрутите има табелки с едно от двете имена.
явката 18 May 2011 03:37 PM
Благодаря за отговора.
Турист 05 Aug 2011 05:36 PM
Природата е страхотна, но не мога да разбера защо ако харесваш българските планини, трябва да попадаш в едни от най-ужасните места (няма такава мизерия никъде!!!!) Баня е силно казано - рядко има топла вода и мирише на тоалетна. Когато помолихме хижарите да стоплят вода, след като групата ни беше вървяла 9 часа, небрежно ни посочиха - ей там в езерото имало джакузи! На всичкото отгоре вечерта след като всички бяха легнали, поради небрежност на персонала, оставил кашон близо до горяща печка в една от стаите, стана пожар. Никой от персонала не си направи труда да уведоми хората - добре, че един от нашите беше отишъл до тоалетна и ни предупреди навреме да напуснем хижата. Оказа се, че трябва да гасят с кофи, защото няма пожарогасител?!?!?!? така че накрая помислете си преди да отидете на това място - не ми се мисли какво можеше да се случи. В хижата беше пълно и с деца. Дори да приемем, че мизерията е разбираема (въпреки, че не е), с какво право рискуват живота на хората, със своята немарливост!
Denica 08 Aug 2011 08:43 PM
Здравейте,
Посетих хижата скоро и за жалост останах крайно недоволна. Била съм и по други хижи и неща като външна тоалетна и липса на вода и баня не са никак голям проблем за мен. Лошот отношение и липсата на всякакво гостоприемство обаче са недопустими в планината. Още с пристигането ни (към 16ч. следобед!) хижарката ни обясни, че трябва да я изчакаме да се наобядва за да ни настани. Чаршафите приличаха повече на дантела, но поне бяха чисти! На сутринта така и не дочаках да получа кафе или поне чаша топла вода за да си направя такова. Цените за място достъпно с кола също бяха по-високо в сравнение с х. Рай например, където се достига само с кон. Като цяло не бих повторила.
ГЕНОВЕВА 12 Aug 2011 06:44 PM
ПРИВЕТ БЪЛГАРСКИ ТУРИСТИ !И АЗ БЯХ НА Х.ГРЪНЧАР, СКОРО-ЗА ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ПЪТ......ЗА ВЪПРОСНИТЕ БУНГАЛА-НЯМА ПО-ГОЛЯМА МИЗЕРИЯ,ЗА ХИЖАРИТЕ-АБСОЛЮТНО БЕЗХАБЕРНИ СЪЩЕСТВА-ЗА ЦЕНИТЕ-ПЛАВАЩИ,СПОРЕД НАСТРОЕНИЕТО НА ВЪПРОСНОТО ВИЛИ(ЧЕРНОКОСАТА "БАРМАНКА")-ВСЕКИ ДЕН РАЗЛИЧНИ...НЯМЯМ ДУМИ ДА ОПИСВАМ В ДЕТАЙЛИ,НО ПИТАМ :КОЙ В БЪЛГАРИЯ ПОЗВОЛЯВА НА ПОДОБНИ МЕСТА ,А ТЕ СА ПРИКАЗНИ,КАТО ПРИРОДА,ИНДИВИДИ ОТ ПОДОБЕН РОД,ДА ТРОВЯТ ВАКАНЦИЯТА НА ХОРАТА ? НЕ Е РЕДНО ИНСТИТУЦИИТЕ,ДА СИ "КРИЯТ ГЛАВАТА В ПЯСЪКА КАТО ЩРАУСИ",И ДА НЕ ПОТЪРСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОДОБНИ СВОЕВОЛИЯ.БЪЛГАРИЯ Е ПРАВОВА ДЪРЖАВА ,И ВСИЧКИ НИЕ ИМАМЕ ПРАВА
Анонимен посетител 16 Aug 2011 10:52 PM
НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО ТВЪРДИМ, ЧЕ ОБИЧАМЕ ПРИРОДАТА, ДА СЕ ОБЕДИНИМ СРЕЩУ ТОТАЛНОТО БЕЗХАБЕРИЕ И МИЗЕРИЯ НА Т.НАР. "ХИЖАРИ" И СТОЯЩИТЕ НАД ТЯХ ИНСТАНЦИИ...
gramatikov 24 Jun 2012 07:44 PM
Омръзна ми да чета по форумите за някакви хора които не са доволни от хижи от хижари и от всичко на този свят.
Истината е следната - хижарите на Грънчар са прекрасни хора. Проблема не е в тях. Проблема е във всички които очакват за 10лв. на височина над 2000м. да получат условия като в тризвезден хотел. Проблема е в това че в нашата мила страна като цяло нищо не е наред, а вие очаквате хората които са отдали живота си да поддържат обекти от рода на хижа Гранчар за без пари да търпят огромния поток от мрънкащи български туристи, които са все недоволни. Ми няма да стане. Мога да ви кажа че по-миналата година целия покрив на хижата е подменен, а същевременно други съвести българи са окрали трансформатора намиращ се наблизо до хижата, както и кабелите - затова няма ток.Истината е че хижарите имат такова отношение каквото и вие имате към тях. Аз останах две вечери на хижата (слизайки от Мусала си изкълчих крака) и мога да ви кажа че с тези хора само за минути можете да се сприателите - стига да искате и да оценявате това което те все пак правят (въпрек и всичко).

А за тези които са все недоволни ше кажа. - Недостатъците на хижите в българия са много, а предимството е едно - усещането за природа и красота коетотрябва да е вътре във вас.

Поздрав за всички мислещи хора:
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
  
Анонимен посетител 29 Jul 2012 02:24 PM
Михаил Станев
Напълно подкрепям написаното от г-н Н. Граматиков. Известно е че както всичко в нашата мила република така и хижите са доста изоставени. Какво може да направи хижаря --- и на него му се иска да стопанисва нова и добре уредена хижа. Известно е че в планината на тази работа се захващат хора които не разполагат със средства да построят частна хижа. Хижаря г.н А. Ангелов -- без да е задължен в късния вечерен час ми предостави якето си за което сърдечно му благодаря. Това което неговата фамилия върши е в рамките на приличието за дадената обстановка. На тези които имат повишени очаквания към условията в хижа Грънчар препоръчвам или да отидат в Швейцария за 100 Евро на вечер или всеки ден да правят преход до в. Мусала --- така вечер ще могат след умората от приятния преход да спят удобно даже закачени на закачалката зад входната врата на хижата. Желая на всички бодро настроение в планината и да нови срещи !!
Анонимен посетител 05 Aug 2012 05:31 PM
Айде стига с глупавите подканвания за Швейцария, тризвездни хотели и т.н. Въпросът е съвсем друг. Конкретно за Грънчар - хижарят Ангел е хубав човек, но явно вече е изморен и обезсърчен от всичко, сподели с нас как многократно хижата е ограбвана и разбивана. На човека му е писнало и вече кара отгоре-отгоре, не си дава зор. Иначе пак казвам, разбран човек е. Жена му също е хубав човек, държа се добре. Единствено така коментираната дъщеря има някакви проблеми с общуването с хора. Ако си затвориш очите за грубото и поведение, всичко е почти ок. Но там проблемът е този - на хората просто не им се занимава и не виждат смисъл да влагат средства, при положение, че периодично се случват такива кражби. Хижарят сподели, че турбината на ВЕЦ-а не само че била открадната, а и самото съоръжение било натрошено с чукове... Тъжно... Съвсем друга е картинката на Чакър Войвода и Заврачица - не става въпрос за лукс, аз отдавна ходя по планините и не очаквам жакузита-макузита :) Става въпрос за отношението. И на двете гореспоменати хижи хижарите са страхотни хора, накараха ни да се почувстваме у дома си, с което напълно компенсираха всички дребни битови проблеми. Особено Катя и Пламен на Заврачица са чудесни, всяко лято с удоволствие бих се завръщал там. Та така. Хората са важни...
galH 21 Aug 2012 03:50 PM
Онова , за което се качих,намерих премного, но не отидох за социални контакти. Добре, че хижата я има изобщо.
Анонимен посетител 23 Aug 2013 02:42 PM
Здравейте, интересува ме състоянито на хижа Грънчар, ще се спукам там през Мусала в края на септември и искам да знам, стопанисва ли се хижата и приготвят ли нещо за хапване, мерси предварително :)
Анонимен посетител 26 Aug 2013 05:58 PM
Вчера се върнах от там. Хижата се стопанисва, приготвя се и храна. Хижарите са невероятно приятна хора.
buba4ko 18 Aug 2014 10:54 PM
И аз да споделя моя опит.
Ходих миналото лято (08.2013). Горе-долу бива, ама нещо средно е хижата.
Храната - мисля ми хареса.
Спането - не съм доволен, натъпкаха ни 10-на човека които бяхме не-група в една стая. Аз исках ако може в другата стая да сме тия дето не хъркаме, но хижаря ме скастри "няма заради тебе да чистя и там я!".
Телефон - има на едни камъни като излезеш от хижата вдясно на 100м от нея.
Баня - доколкото си спомням бързо свърши водата и така и не се надявах да се къпя.

Като цяло не е кой знае какво, хората наистина си гледат най-вече печалбата, но се стараят колкото могат, явно многото работа ги преуморява. Ако трябва да дам оценка по десетобалната система - 5
Анонимен посетител 22 Aug 2014 09:54 AM
Бях там преди седмица и държа да споделя, че хижарите са много готини хора, които обичат планинарите, но се отнасят леко резервирано към взискателните "кашкавал" туристи, тръгнали с новите си анцунзи адидас и питащи за телешки стек с трюфели... Видях малка такава група кифли и кифльовци и ми идеше да повърна върху тях. Нашата група + двама немци ни почерпиха с невероятно вкусни домашни пръжки и по чашка ракия за добре дошли. Ние си знаехме за вкусната комбинация, но швабите онемяха и бяха очаровани. Така се печелят приятели, не само пари!

Хотели от BgHotelite.com

Интерактивен каталог с включени над 2000 реални обекта за настаняване в България

Най-новото
хижа Морулей
хижа Морулей
хижа Морулей
хижа Морулей
xижа Плевен
Facebook Like Box