Е в крайна сметка, толкова дълго организирания (цяла седмица) поход до Рила, се състоя на 22-ри и 23-ти Август 2009 г. Групата от седем души (тип кашкавал турист), с водач Вили, премина успешно първоначалните тестове. Без тежки произшествия, изключая контузията на Развигор, след 10 часово катерене по чукарите на 22-ри и 5 часов преход на 23-ти, получи благословията на водача за бъдещи планински прояви, визирам Монблан :grin:

Пътуването започна от София в ранните часове на 22-ри Август. Eдната кола, четирима души, замина за Дупница и изчака там останалата част от групата а от там се отправихме към Рилски манастир. След Кирилова поляна започнаха предизвикателствата, като първото от тях бе най вече за автомобилите, а именно 8 километров участък тесен, едро чакълест и стръмен път. Този участък изминахме за 45 мин, за да стигнем до помпената станция на Тиха Рила, където оставихме автомобилите и се заехме с тестването на пешеходните си възможности. И така, знаехме крайната цел (хижа Рибни езера) но със сигурност никой не знаеше какво предстои да изминем, нито като маршрут нито като време.
Ето как започна преобразуването на групата в екип – в 8:45 ч. на 22-ри Ани, Боян, Вили, Жоро, Лили, Развигор и Тихомир ( изброени са по азбучен ред, не по възраст ;) ) се отправи на пътешествие в неизвестна, за повечето членове, посока. Първото препядствие се оказа изкачването на връх Шишковица(2669м). От приблизително 2000 м. н.в. започнахме да катерим нагоре, около 670 м денивелация. Тъй като това се оказа най-сериозното изкачване за деня, още преди да достигнем върха сред членовете на групата започнаха да се появяват и странни наименования на върха, които не смея да публикувам от срам :embarassed: . Щом стигнахме върха обаче, се откри невероятна гледка към Близнаците и Мусала на североизток, а в обратна посока виждахме и най високата цел за деня, а именно връх Йосифица(2696м). Без колебания, катерейки високи и ниски възвишения по билото и любувайки се на хубостите на Рила, се отправихме натам. На следващото възвишение, да ме прощава Вили че му забравих името, се откри гледка към Червивите езера. Това беше и едно от малкото места където телефоните ни имаха обхват и можехме да се похвалим къде сме се качили :cool:
На едно от следващите възвишения се случи и злополуката с Развигор. Слизайки по стръмен скалист склон едната му щека се счупи и резултата беше контузия в глезена. Все още очакваме подробности около травмата, но за учудване на всички Развигор продължи пътуването до хижата, с изключение на изкачването на връх Йосифица, с което си спечели прозвището „железния мъж”.
Продължихме по билото да драпаме към Йосифица и когато достигнахме последното възвишение, преди самия връх, в подножието видяхме и крайната си цел Рибните езера. Оставихме раниците и тръгнахме да катерим върха. От него гледката беше... уникална.
От всички страни се виждаха по-високите върхове, Мусала, Шишковица, Мальовица, Кьоравица, Рилец и др. Долу в ниското Рибните езера изглеждаха като нарисувани.
След кратка почивка и няколко снимки на върха, се отправихме към хижата, където прекарахме една чудесна вечер в добра компания с китара и песни. След вечеря си направихме нощна разходка до горното езеро и полежахме на тревата любувайки се на обсипаното със звезди небе. По-късно се прибрахме в хижата да поспим, а на сутринта се събудихме с приятната миризма на пържени филийки и наситения аромат на планински чай.
Така завърши първия ден от похода.