Привет планинари! Вече съм във Варна и чак сега започвам да осмислям преживяното! Та да почвам - първо за водачката - бях се настроила да не контактувам с нея. Пряк разговор така и не проведохме. Тя е, така да кажа, сурова жена. Доста вика, може би за да запази дисциплината в голямата ни група. Но също умее да разказва забавни вицове и да пее планински песни. Лошото остана във Варна, в планината всичко си дойде на мястото. С храната и нощувките проблеми нямахме. Прехода за мен хич не беше лесен, но темпото беше добро и всички цели бяха достигнати. Зор видях от Карлово до х.Хубавец, доста камънак изкатерихме, а края все не идваше. Треперяха ми краката и по т.н.Тарзанова пътека до в.Ботев. Красотата на върховете е божествена, но си има и своята цена. Умората горе сякаш не ми даде възможност да се насладя подобаващо на гледките, но сега, вече седяща на стола в офиса, знам че миговете прекарани там са несравними с нищо друго!