Е...
Ще ви разкажа за състоянието на пътеките аз. След като се върнах успешно!

Пътеката от х. Студенец до х. Момчил юнак е премаркирана :) - няма какво повече да кажа. Представлява горски път с изходна точка до хотел ресторант Рожен на отбивката за Рожен и Обсерваторията, после маркировката я има, но малко е объркваща/там се катери здраво нагоре, ама наистина здраво/. Следва спускане и излизане успоредно на асвалтов път. Точно там липсва маркировка, че трябва да се поеме по пътя, но човек бързо схваща, защото направо е само маркировка за Момчиловци. По пътя до хижата е ясно, но отегчаващо трамбоване по хасвалт..

От х. Момчил юнак/ отварям скоба - хижата е с намален леглови капацитет, защото част от бунгалата са отдадени на частни лица, които са собственици на земята на хижата. Хижаря го нямаше, но разбрах, че се качвал през уикенда и при отправена заявка от туристи.../ Та пътеката посока х. Пашалийца е ясна. От разклона за Лъки-Момчиловци-х. М.ю. се хваща фронтално нагоре по билото както си вървите по пътя от хижата към разклона. От там само по билото на Радюва планина се трамбова с приятни изкачвания и спускания, чешми не липсват, маркировка също. Тук маркировката е достатъчна. На места липсва, но къде поради паднали дървета къде незнайно поради какви причини, но се върви само направо и на ключовите места е с добър статус. До Пашалийца си е маане доволно, не липсват следи от мечки, за щастие без срещи.

От х. Пашалийца до гр. Лъки. Думите на хижаря бяха следните: [i]"А, то надолу се слиза за 40мин.. Теее, тия от дебелариума от долу го качват за час и половина, та вие ли ще се мотате..."[/i]

Е да, ама не! Да е жив и здрав, но такова зверско слизане, без раница ко ще да си, за 40мин нема как да стане, освен с хеликоптер :)))
Денивелацията от хижата до града е 1000м и е зверски склон почти постоянно косо надолу. Маркировка има, доста е кът, но на ключовите места е с добър статус. Забележката ми е чак след 2/3 от спускането маркировката изчезва - тотално до града, което ме навява на мисълта, че сме я изтървали, но с оглед на единствения възможен път за ходене това малко ме съмнява. След като се стигнат махалите на града е добре да се ориентирате за некоя козарска пътека слизаща по бързичко до града, че има да си виете по пъто още маса време. Обаче... тия козарски пътеки са по едни сипеи и едни камънаци, дето след час и половина слизане краката са вече по инерция и требе се внимава. Бързо се слиза, но е доста натоварващо, доста стръмничко, постоянно трябва човек да е на спирачката. Слизането го направихме за 2ч. Хижаря нещо ни прекара, но не очаквах да го направя за 40мин с оглед на дължината на пътеката на туристическата карта, която имах...:grin:

Живи и здрави, има страхотни гледки, маршрута си заслужава!
Задължително си носете малко пиратки за сплашване на некой неприятел и е желателно да спите край или в хижите, огън е препоръчително. Вървете шумно и си пейте или свиркайте, за препоръчване е да си носите свирка. Рядко се вижда жив човек там..
Горските от Чепеларе /срещнахме ги на средата на марщрута М.ю. -> Паш./ рекоха [i]"Тука в района имаме 3 мечки и няма от какво да се боите. Те са дрюжелюбни, но не им оставяйте сладко."[/i] След което ми видяха пиратките и се засмяха и одобриха.