Хижата е супер . Имаше малък проблем с агрегата и нямаше ток , но това не беше проблем . Струва си да отидеш , наблизо е връх Юмрука и от там гледката е перфектна .

Здравеите.Ние сме търистическо дружество СТАРОПЛАНИНСКИ ТУРИСТ патя ни до х,Ехо беше далаг 2дни по 10 12часа но си заслужаваше,Прехода беше невероятен качихме юмрука варвиши псуваш каде си трагнал и като го качиш гледка невероятна сабираш душа и гледаш пощенска кутия така ти се дига адреналина че след 5мин,от гледката и кутията си жикасх добре че не пукнах вчера че щах да пропусна нещо велико,Пишеш се в книгата и продалжаваш спускаш по важето и ти става тежко за загиналите деца на метри от хижата,но продалжаваш по важето и вече си там на хижата,пиеш студена бира с най-веселата компания и чакаш топла вода после обикалиаш хижата няколко пати за обхват ниама никаде и правиш салата с друсана ракиа и се наслаждаваш на това колко си велик за да си на хижа ЕХО,ПРИАТНО ИСКАРЖАНЕ НА ВСИЧКИ КОИТО ЩЕ ПОСЕТЯТ ХИЖАТА И ДА ЗНАЕТЕ ЗАВИЖДАМЕ ВИ НО БЛАГОРОДНО,НАЗДРАВЕ ОТ СТАРОПЛАНИНСКИ ТУРИСТ

Маркировката от Клисура е доста объркана , така че ви препоръчвам , ако тръгвате за х.Ехо тръгнете от Розино .

да така е.За мвалко да се загубя

(hekasatae@yahoo.com) А , когато тръгнеш САМ да събираш мисли и парченца от себе си...обикновено ти се случват куп неща,които ще си спомняш ...От с.Розино-вр.Юмрука(това море от облаци...мъглата,залеза...)-х.Ехо,където,поради всичкото видяно,усетено,имаш усещането на удавника,току-що вкопчил се в сламката...Благодарности към хижаря!Благодарности подарявам и на Васил от Ловеч,Митко и Киро,с които слизахме през вр.Козя стена...Благодарности и на гадовете в колата от стопа...защото,както повтаряше Единия:"Това,което не ни убива ни прави по-силни"...а Аз пък му казах,че "Човек може да живее само с онова,което може да го накара да умре"...След това ,като да съм избягала.Няма да сбъркам ,ако кажа,че усещанията ме боляха-до сълзи и хриптене в дробовете...до сериозни размисли за хора в планината и за тези-долу...И за тази-моята си торба с късмета,дето си я нося на гръб...Така,щото то всичкото завършва добре...ей така-на въздишка от пропастта...А merci за вниманието!:))

Хижата е много добра, хижарите са мераклии, има баня на дърва, беше много приятно.

Привет на всички!!!
Имам прекрасни спомени от хижа:"ЕХО",
от далечната 1989 г.
Прекрасно място и прекрасни хора!!!
Природата е невероятна,хората чудесни!!!
Помня долу в гората имаше и една мечка с мечета...
А гората беше пълна със светулки!!!
Виждаше се цялата гора през ноща,
благодарение на тяхната светлина...
Доста призрачно беше,
Почти,като в Карпатите - село Бран...
/На 20 км.от Брашов замъка на Влад Цепеш - Дракула/
Долу в с.Рибарица имаше прекрасни мезета!!!
Ядяхме по 3-порций ПРАЖОЛИ на корем с бат ДОНЧО!!!
За всички,който помнят Дончо Стоянов Велев !??
Шофьорът на камион:"АВИЯ" от клуб:"АКАДЕМИК"-Русе.
Който снабдяваше хижата с разни неща....
Той почина на скоро от рак на белият дроб!
На 30.Септември.2006 г.в Русе на 46 г./не навършени/!
Погребан е в село:Писанец /Русенско/...
Както бе казал някога за Русе , ЕЛИАС КАНЕТИ!
Единственият българин НОБЕЛОВ ЛАОРЕАТ!
Тези негови дуи с пълна сила важат за района на с.Рибарица и х.ЕХО !!!


"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случвало някога в Русчук … събитията от онези години са се съхранили в паметта ми с цялата си мощ и свежест – повече от шестдесет години аз се подхранвах с тях."/Е.КАНЕТИ/

Здравейте! Тази събота искаме да се качим на ЕХО, та бихте ли ме посъветвали кой е най удобния маршрут до хижата откъм южната страна на балкана. Благодаря!!!

Аз препорчвам тръгване от с. Розино. Преходът не е лек. Следва се зимната маркировка. Вр. Юмрука изисква внимание.

Определено от Розино около 5 часа . След "гьола" не свивайте на дясно а, продължете напред. Приумрука ако има лавиноопасност карайте по зимната маркировка.

Приятна изненада за мен беше, че в хижата има телевизор, който хижарят ни пусна на избрана от нас програма. Ние естествено се спряхме на БТВ с Луи дьо Финес. Цялата хижа също бе осветена, с диоди, които мъждят, но осигуряват достатъчно видимост навсякъде.
Вечерта хижарят седна при нас на масата, поговорихме си, и аз останах много силно изненадан. Оказа се, че човекът не е планинар, никога не е ходил по планините, преди да стане хижар на “Ехо”, но той и жена му са изпълнени със ентусиазъм относно тяхното бъдеще на хижата и на самата хижа. “С планитата шега не бива, това разбрах вече” каза човекът и сподели, че вече на два пъти е бил на косъм от сериозни премеждия. А аз си мислех колко ли време ще им изтрае още ентусиазма. Сега им е първа зима, добре, но за догодина със сигурност сериозно ще си помислят какво да правят. А си личеше, че всичко засега е правено с мерак – и подредените и нацепени дърва, и поддържаната хижа... Евала им, дано да продължат все така и да се задържат.

Дадоха ми координати, предполагам тук са давани неведнъж, но не перчи да ги пусна и аз:
Хижа “Ехо”:
0896 715 193 и 0885 994 129,
като човекът каза да сме по-настоятелни, ако звъним на тези телефони
и СТПД “Академик” – 0896715327 и 0885335004

Много са готини новите хижари . Иван и Ваня. От русе са и наистина никога преди това не са ходили на планина. Правят всичко с мерак. Да са живи и здрави.
П.С. На тази хижа никога не е имало лоши хижари:)

Информацията ви е много стара Иван и Ваня вече не са хижари в хижа ЕХО - отказали са се ! Вече има нови хижари там!

Ваня и Иван са достойни хора. Поредните много достойни след Пепа и Николай киранови, които сега хижарстват достойно на хижа Васильов. Явно чичо Стефко Принца от СТПД "Академик" им е изиграл поредната лоша шегичка... Този безотговорник... Който иска да коментира темата да заповяда. нека най-после извадим кирливите ризи на Принца - Стефан георгиев, който манипулира ръководството на цял Университет с лъжемениджърските си способности в управлението на хижите! няма ли кой да го изрина от Академик! Пребройте само колко хижари се смениха, след като Пепа и Николай бяха принудени да напуснат хижа Ехо, чрез машинациите на Принца - граничещи на маниери на хора с обратно полово сцепление...

Смятам да се кача от Розино никога не съм ходил там /дано не се изгубя/ ,
разбрах че има нови хижари????.
Споделете хижата добра ли е ? Не търся лукс а спокойствие , добро отношение и чистота.

Аз днес тъкмо се връщам от хижата. Просто съм възхитен от всичко видяно... намира се на невероятно местенце! Заслужава си човек да отиде, даже и да изпитва някой трудности.
За пътя мога да ви посъветвам в това зимно време да следвате зимната маркировка. Тръгнах от с.Розино. На качване направих тази грешка и вървях по летния път. А пътеката е доста тясна и под снега въобще не се разбира каде минава. А се минава по доста стръмни места. Но лесно можеш да следваш посоката по зелената маркировка. Достатъчно начесто е поставена и нямах проблем с нея. Единствено преспите ме изтощиха. В този 30-40см. сняг идрапах до хижата за 10,30ч!!!
За тези който искат да се качат зимно време от с.Розино ще кажа да се отклонят веднага след езерото в дясно по зелената и жълтата маркировка, нека да неследват летния път направо през гората - прекалено тежко е за заснежен път от там. По дясния път започваш да се изкачваш по-постепенно по коловата маркировка. По-приятно е и за гледане, а и слънцето и вятъра отнемат от дебилината на снега за да се върви по-леко.
Хижарите сега са съвсем нови. Но са готини хора и са мераклии да подобрят условията в хижата. Според мен ще успеят да я направят перфектна хижата, но ще им трябва време... Инъче условията в хижата са добри. Аз небих се оплакъл от нищо.
Ето и последния телефон на който ще намеприте хижара - 0885452509 Но е мн трудно да се свъже човек. Мн рядко има обхват!

Здравейте на всички, които ще четете тези редове. За пръв път пиша в такъв форум, но и за пръв път усещам така силно, че искам да споделя възторга и всичко останало свързано с ходенето ми на хижа Ехо.
Бях там миналия уикенд (24-25 февруари) и смея да кажа, че това бе една от най-вълнуващите и запомнящи се разходки из Стара Планина.
Хижа Ехо - нищо не знаех за нея, единствената информация, с която разполагах беше тази, която прочетох тук и преди всичко ми хареса как звучи самото й име и мястото, на което се намира. И така тръгнахме - началото бе в село Розино и планът бе в събота да сме на Ехо, а в неделя през хижа Козя Стена пак да слезнем в Розино. Така и стана и беше прекрасно, защото след всичко остават спомените за Ехо - за това, как в мъглата, и вече тъмното и студено време загубихме зимната маркировка, как в опитите да се ориентираме намерихме един кол, но той се оказа възпоменателен за мъж и жена, които са починали там (става въпрос на билото към връх Юмрука) от бялата смърт, как звъннахме в хижата и хижарят (чичо Мишо) каза, че веднага тръгва да ни посрещне, как все пак успяхме да намерим зимните колове и продължихме, как се срещнахме с хижаря на върха и как той ни се усмихна и ни поведе към хижата, как изведнъж излезнахме над мъглата и видяхме само върхове, звезди и луната и как уморени, след като сме ходили около 7 часа вратите на хижата се отвориха и влезнахме в най-уютното и топло място на света! Ето това искам да споделя с вас - посрещна ни леля Венци (хижарката) и двамата, заедно с чичо Мишо, веднага ни сгряха с чай, после седнахме всички заедно на масата и ядохме най-вкусната картофена супа и след сладки приказки си легнахме и през цялото време гостоприемството и усмивките бяха около нас и в нас! А навън вече беше около -15 градуса! На сутринта, изненадите продължиха, като видяхме цяла тава с бухти само за нас (бяхме само ние в хижата) и отново усмихнати хора с големи сърца! И така след малко, взехме малко бухти и за изпът и се разделихме с тези невероятно мили хора!
Та значи това е - хижа Ехо е едно прекрасно място с прекрасни хора, те са отскоро там, но ентусиазъмът и желанието, с което са подходили и подхождат към всичко, което са заварили като са отишли там, си личи от всички неща, които попаднат пред погледа! Хижата е много повече от това, което човек може да очаква, защото макар и на сравнително ниска надморска височина, мястото не е толкова достъпно от гледна точка на снабдяване и човек сам се убеждава в това докато върви натам (поне от маршрута, по който ние тръгнахме).
Но каквото и да е, най-важни са хората и бих искала тук, още веднъж, да им благодаря за всичко и препоръчвам на всеки да отиде там и да ги зарадва със своята усмиква, така както те зарадваха нас! :)
Това е... останалото е в сърцето!
До нови срещи с хижа Ехо!

Хижата е супер, хижарите също.Качвахме се от Рибарица за 4.30 минути имаше около 40см сняг..Качихме се и до връх Юмрука, а времето беше перфектно и се виждаше идеално..и така де препоръчваме ви да се качите, няма да съжалявате.

Радвам се, че напоследък хижа "Ехо" случва на хижари! Само дето нещо ги кара да не стоят много за дълго там... Дали е от надмирската височина или от управата на СТПД "Академик" - Русе... Знае ли човек и казва ли ти някой!? Хайде да дискутираме по този въпрос. защото не е сериозно, дори това е най-слабо казаната дума, просто безотговорно и престъпно е да се хранят напразни надежди у новопостъпващите хижари... Защото работата им е рискована, къртовска, а благодарността накрая - дори изразена и във финикийски знаци от страна на въпросният им работодател е честно казано - смешна и подигравателна...

Радвам се, че напоследък хижа "Ехо" случва на хижари! Само дето нещо ги кара да не стоят много за дълго там... Дали е от надмирската височина или от управата на СТПД "Академик" - Русе... Знае ли човек и казва ли ти някой!? Хайде да дискутираме по този въпрос. Защото не е сериозно, дори това е най-слабо казаната дума, просто безотговорно и престъпно е да се хранят напразни надежди у новопостъпващите хижари... Защото работата им е рискована, къртовска, а благодарността накрая - дори изразена и във финикийски знаци от страна на въпросният им работодател е честно казано - смешна и подигравателна... Още повече, че хижа "Ехо" по времето на Пепа и Николай Киранови бе ПЕРЛАТА НА СТАРА ПЛАНИНА, това го казва, човек който е бил там и много добре ги познава. Дано и з в бъдеще тази малка хижица бъде такава. Още повече, че благодарение на семейство киранови и на хора от цялата страна - там, горе до хижата, под връх Юмрука се издига малък параклис - наречен "Света Троица"... Тези хора дадоха всичко от себе си параклисът да бъде факт. Как ли не им попречи Стефан георгиев - няма да ви разказвам, защото това са долни работи. само ще подчертая дебело, че той впрегна цялата си съботьорска машина от тромава администрация и бюрокрация от научни и всякакви динозаври от РУ "А. Кънчев" да ги отстрани - по-точно чрез неизгодни за тях нови трудово-правни отношения, промени на щата и тем подобни - ДА ГИ ПРИНУДИ ДОБРОВОЛНО ДА НАПУСНАТ. Въпреки това, Николай ходи на строежа на параклиса - гради и строи с приятели, спа в спален чувал под открито небе или вътре в параклиса, с изключение на моментите, когато хижарите на Ехо го опознаха и го боготворяха - та той спеше и в хижата... Но това са дребни работи... Думата ми е затова - защо все още Стефан Георгиев с прозвището принца, все още "коли и беси" в СТПД "Академик". Кога сметната палата най-после ще ревизира дружеството, защото, повярвайте ми, ей Богу, там е страшна финансова тиня... пишете приятели, нека дадем отпор на Принца и новите хижари на "Ехо" да бъдат вече наистина уважавани и добре платени... Да изгоним безоотговорниците от БТС!!!

Все ми се струва, че колкото се напъваш да очерниш Принца, повече вредиш на Николай. Не допускам, че човек горд като Киранов ще гради и поддържа авторитет с унизителни състрадалчески писания по повод нещастна хижарска участ.
Повтаряйки вече 4 години едни и същи неистини и клевети предизвикваш по-скоро досада и съжаление. Самозаблуждаваш се и не си на “ти” с фактите. Толкова ли много ти се виждат людете, които днес се грижат за поддържането на труднодостъпните хижи и заслони та гониш, настройваш, демотивираш? И защо преди да отправяш персонални обвинения не се постара да разбереш истинските причини за честата смяна на хижари? Точната статистика показва, че Николай е сменил през последните си три години хижарстване на “Ехо” повече помощник хижари, отколкото нашият партньор Йотовски за неговият тригодишен период от VIII.2003 до VIII.2006 г.
А ако се окаже, че възнагражденията на семейство Иванови и грижите за тях са по-високи /по-големи от тези на редица техни колеги от високата планина?.....
Защо не си направи труда да се информираш, че Принца и хора от дружеството (в т.ч. и моя милост) сме в планината в помощ на хижарите много по-често, отколкото колегите от повечето местни дружества. Необяснимо е с интригантски призиви и т.п. да се опитваш да изопачаваш и проваляш много добрите отношения на Стефан Георгиев към нашите хижари, предишни и настоящи. Ако не си бил скоро на хижата и не си видял, вземи та питай с какво и колко “дръпнахме” “Ехо” напред през 2005 и 2006.
Ние се гордеем С НОВИТЕ ПРИДОБИВКИ ЗА ТУРИСТИТЕ на “Ехо”, но се радваме и на стореното от Николай на “Васильов”. И то не само защото е наш кадър. “Васильов” и “Ехо” са съседни хижи и двете предпочитани от студенти и преподаватели.
Вместо твоето клеветническо “КОЛИ И БЕСИ” ние от дружеството и стотиците туристи, посещаващи хижата казваме за Принца друго - “ГРАДИ ЧОВЕКА” и оставя за поколенията.
Познавам и уважавам и двамата. Хора допринесли много за българския туризъм.
Всъщност Принца и като цяло хората около него са въвели Николай в планинарството, в хижарството. Но след като натрупа опит и след предоставената му възможност да стопанисва ПО-САМОСТОЯТЕЛНО и базата в Рибарица, Николай определено се ориентира към алтернативната арендна форма на стопанисване, характерна с едноличното управление. Алтернативна на възприетата за спецификата на “Ехо” съюзно-клубна форма. Два съществено различни начини на стопанисване, които се използват у нас и в повечето страни в Европа.
А това, че Принца и ръководството на Академик” бяха последователни в разбиранията и действията си, съществено различаващи се от тези на вече оформилият се “ГОСПОДАР САМ НА СЕБЕ СИ”, не ти дава право да ги наричаш “ДОЛНИ РАБОТИ”. Смяташ ли, че ако Николай бе хижар на “Вежен”, на “Рай” или на “Тъжа” щеше да е другояче?
Тези различия можеха да бъдат използвани за доброто, както за “Ехо”, така и за “Козя стена”, за което в дружеството за 2003 г. бяха извършени промени в щата. На Николай бе предложено да бъде шеф-организатор на “Ехо” и отделно арендатор на “Козя стена”. Така дружеството изпълни предишно негово желание, първоначално той го прие, но по късно се отказа и обяви, че бил ПРИНУДЕН ДА НАПУСНЕ.
И въпреки написаното от теб, въпреки всичко, хижа “Ехо” в лицето на дружественото ръководство и нашите хижари не отказва “ПРИЯТЕЛСТВОТО И ДОБРОНАМЕРЕНОСТ” към всекиго!

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...

Извадка от Справка за въжената линия..........
...................
..................
При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)

"При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)"


Хубаво сте го казали уважаеми доцент Вичев, ала нейсе, пак ви вързаха тенекия от Дружеството - Принца и Принцесата... Цялото горно изложение, опряло се на фактология и нормативна база, говори, че именно на дружеството му липсва достоен мениджър, който да го издигне над тинята наречена Стефангеоргиевщина - на чист въздух... В кой век живеем, че ни говорите за транспорт с коне. Не говорим за културен и тем подобни видове туризъм, който дча туристите, а говорим за коне, които изкачват багаж и строителни материали. Само един зле с математиката научен работник, би заявил в официален документ, какъвто е по-горе цитираната справка, може да заяви, че "ПОЛЗВАНЕто НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ" е по-изгодно от транспорт с товарната въжена линия, Бог да я прости... Тогава защо се изгради?! А да сте чували за проекта на Стефан Георгиев и Барбуков за съоръжение произвеждащо електроенергия от силата на вятъра?!! Попитайте господин Принца... Затова, доцент Вичев, прегледайте хубаво фактите, но от всички страни и тогава подписвайте подобни документи, които само говорят за липсата на ведро и отговорно управленско тяло в СТПД "Академик" - Русе...

За мотивите за написаното от “спътник” ще се въздържа от коментар.
Но дори и да е несъзнателно, то си е чиста манипулация. Първоначално това бе една въжена линия, експлоатирана две години яко от “горските” от Рибарица, която те с взрив свалиха на земята, взеха си “есовете” и я “зарязаха”. За която Стефан Георгиев с големи мъки организира чрез Данчо Димитров, Кольо Генков, Кольо Пенчев и др. специалисти от Васильово и Рибарица изправянето и удължаването й до хижата с три достроявания и ново вдигане след прогниването на подпора и ново сриване на линията. Годините за допустима експлоатация като временна линия се изнизаха, необходимите хилядарки за дострояването й като постоянна чрез подмяна на ръждасялите обтяжки, закотвянето им към терена с бетон, доокомплектоване на лебедката и цялата линия надвишаваха многократно разходите за транспорт с коне на намалелите товари до тон - два годишно. Ако ми бяха поискали мнението, линията трябваше да се демонтира и се вземе от нея каквото може много по-рано. Тя бе нито нормално оборудвана, нито обезопасена, нито узаконена. За това са необходими много и много пари, които и да беше ЕХО 5 пъти по-голяма хижа нямаше да се върнат и за 20 години. Защото през зимата на 2003 се срина още една подпора, а с нея и цялата линия за ТРЕТИ ПЪТ падна и с все въжета гни още 6 месеца на земята.
Но евалла на русенци – и пари си върнаха и не оставиха тонове железария да прогнива в балкана, както е с доста изоставени линии по нашия край и в Троянско, над Розино, в Трите дола, сигурно и другаде.

ннж. Минков

Драги ми инженере Минков! Много си наясно с въъжената линия за към хижа Ехо. Браво за компетентните разсъждения. Но къде беше драги ми инженере Минков, да го рекнеш горенаписаното на Стефан Георгиев още след двете години експлоатация от горското стопанство за да и се тури пепел на фикс - идеята за въжена линия от Остриките до хижа Ехо!!! А не сега да се правиш на вещ по въпроса и да оправдаваш Стефко! Ясно ли е. Каквото е градил - всичко е оплескал. И както виждаме - ОТГОВОРНОСТ НИКОЙ НЕ ПОЕМА. Аз, както русенец, а и гарантирам и за други русенци - хич не се гордеем за провала на линията - че и пари сме взели били... Пари взеха Стефан Георгиев и компания... Защо бяха всички тези усилия на хората простовати от Рибарица и Васильово, на студенти и преподаватели от Русе и страната, щом се е знаело още в зародиш, че линията няма да я бъде... Защо са наливани пари в нея??? Чии са тези пари и как са се оправдавали. Знаеш ли драги ми Минков, как трудно бе домъкнат тролейбусния стълб от Русе до Остриките и нагоре - за подпора на въжената линия на билото до връх Кавалдан??? С къртовски труд и пот на чело!!! А за замисъла на м. с. инж. по ДВГ Стефан Георгиев да се обтегне въжето на линията високо над каптажа на връх Юмрука знаеш ли инж. Минков. Последната станция на ТВЛ трябваше да е над Желязна до хижа ЕХО... Питайте и четете преди да пишете приятели мои... И изведнъж - ПРОДАН - ЛИКВИДАЦИЯ... АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ И ХИЖА ЕХО ЩЕ ПРОДАДЕТЕ НА СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОХАБЯВА...

Драги хижестроителю!
Считам, че обзелите те крайни емоции и лични амбиции не ти позволяват да преценяваш реално нещата, като пропускаш същественото–техническата и икономическата им страна.
Как да ти се обясни, че всички строежи у нас, в т.ч. и висящите въжени линии са или временни (в случая “КРАТКОВРЕМЕННИ”) или постоянни. Проектът на колегата Димитров от бившето стопанство "Рибарица" е за кратковременна линия тип “Пирин” (за системата на НУГ), използван през 70-те и 80-те години за сваляне на трупи с допустим срок на експлоатация до 5 години.Поради това,че проектът НЕ Е ЗА ПОСТОЯННА ЛИНИЯ, той е без конструктивна документация, без разрешение за строеж, за него не са предвидени и съответно не са изготвени 11 от всичките 13 изискващи се единици работна документация /чл.12(2)от Наредба № 24/,а строителството е започнато като вътрешноведомствено за стопанството.
Известни са ми още няколко случаи, при които подобни линии са построени с цел обслужване на отделен строителен обект за срок до неговото завършване. Такива линии имаше навремето до вр. Мусала, до Василашките езера, в МОК “Елаците”, но те отдавна не съществуват.
И преди да изразяваш категорично мнение би трябвало да се замислиш защо хората от Мусала са се отказали от въжената си линия, а ползват за целта услугите на хеликоптер.
Не съм имал намерение да адвокатствам на когото и да било, но опитите ти да налагаш определени тези чрез некоректен тон и речник и заобикаляне на факти може да се определи по-скоро като наглост и непочтеност. Използваните от теб пресилени и намахани изрази, голи твърдения и "афиши" за псевдоинформираност не работят в твоя полза.
На твоето“къде беше..да го рекнеш” ще ти отвърна с: “строителството не е като детска игра с кубчета, става с пари”. Първо дружеството Ви е закупило всички по-важни части за линията, след което хората от горското са започнали изпълнението на строителството и предвиденото сваляне на трупи.
Като продължение на твоето “АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ....” надявам се да не стигнеш до там, че да ме изкараш виновен и за разпадането на рибаришката строителна бригада.
Да ме прощаваш драги, но това “с къртовски труд и пот на челото”, “хора простовати”,“провал на линията”, “хижа Ехо ще продадете” са си чиста проба журналистически упражнения с предозиран популистки и манипулативен привкус. Квалифицираните изпълнители – въжари, мотористи и шофьори са вършили онова, което са вършили преди това на много други линии. Срещу заплащане по сключени договори.
Ако условията на предишната система (до 1989/1990 г.) са позволявали подобна временна линия да бъде изградена съвместно за нуждите на дърводобива, а по-късно и за нуждите на хижата, като първи етап, и в последствие да бъде реконструирана и оборудвана като постоянна, то при днешните пазарни условия ТОВА Е БЕЗМИСЛЕНО ПОРАДИ ОЧЕВАДНА ИКОНОМИЧЕСКА НЕИЗГОДА.
Преходът към пазарна икономика и произтичащите от това коренни промени в икономическите условия у нас, предизвикаха съществени промени в цените на материали, труд, съоръжения, намаление на посещаемостта и натоварването на хижите, реорганизации на стопански структури и преустановяване на дейности. Както се знае, ГС “Рибарица” не си е изпълнило задълженията по договора за строеж на линията поради закриване на монтажната му група.
Поради това НАМЕРЕНИЯТА И РАЗЧЕТИТЕ ОТ 1989-1990 г. НЕ СА ПРИЛОЖИМИ ПРЕЗ 2003 и още по-малко през 2007 г.
А трудно ли е да се пресметнат разходите за експлоатация и текуща подръжка към днешна дата? За възнаграждения, осигуровки и застраховки на квалифицирани специалисти, които да поддържат и експлоатират линията, да изпълняват изискващите се периодични технически обслужвания, за транспортните им разходи от и до населеното място, за горива, масла и други консумативи. До тук са не по-малко от 700-800 лв. Ами за амортизационни отчисления? Тръбейки “линията, та линията” не помисли ли, че за съоръжения под открито небе, които са подложени на активна корозия амортизационната норма е над 10 %, което означава около 1500 лв ежегодни разходи само за компенсиране на кородирали и амортизирани елементи и детайли - обтяжки, стойки, въжета, ферода, ролки, вагонетки, котви, зъбни колела, лагери и т.п. Предполагам си наясно, че ако навремето метър обикновено въже струваше стотинки или имаше откъде да се вземе и без пари, днес цената е 10-15 пъти по-висока.
В случай,че някой би подарил 15-16 хиляди лв и преоборудвал и узаконил линията като ПОСТОЯННА, дори и тогава размерът на експлопатационните разходи би бил твърде висок и ползването й при общо годишно натоварване под 40-50 тона би било ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНО. След като необходимите за функционирането на хижата товари за една година сега се доставят с коне срещу 500-600, нека бъдат 700 лв., от какъв зор трябва да се плаща два и над два пъти повече.
Несериозно е да се мисли, че при това положение една неголяма високопланинска хижа има избор! Както например човекът с пълен джоб - да пътува до работното си място с градския бус или с такси.
И още нещо.За разлика от времето на множеството екскурзионни групи, вече все по-често за хижата ще се необходими доставки за по-малобройни групи и групички с обем 50-60 кг - главно пресни зеленчуци, плодове, други нетрайни продукти. Обеми, за които Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ЛИНИЯ!
Написал си ми "Питайте и четете преди да пишете...".
А ти драги запита ли се преди да пишеш
КОЛКО ХИЖИ без път и с капацитет до 40 -50 места у нас разчитат за текущата си многогодишна експлоатация на товарни въжени линии?
А в планините на съседните балкански страни, в Алпите, Карпатите, Татрите?
На мен не ми е известна НИТО ЕДНА!
инж. Минков

Драги инж. Минков!
И все пак - добре казани и на място са всички ваши коректни и аргументирани отговори на моето становище по въпроса за въжената линия от местността Остриките до хижа Ехо в Стара планина... Но ТВЛ можеше все още да я има, ако не беше тромавата административна машина - обслужваща хижа Ехо Ето за това ми е била винаги думата! Иначе - нищо лично към Вас! Жив и здрав, приятелю!

искам да попитам кое епо изгодно 10 конски товара или 20 литра нафта?

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...
КАК ШТЕ ОТГОВОРИШ НАТОВА?????????????

Много мъдро, Стефане!!!

Защо обаче не пишеш твоето име? Ти ли пишеш под псевдонима "Спутник"? Типично за теб да се похвалиш сам. Наистина е време да оставиш хората, които истински работят за туризма на мира и да започнеш да се занимаваш с нещо друго. Ти направи достатъчно поразии по двете хижи.

стефанеееее засрамисе бе КОЛКО ПЪТИ СИ БРАЛ ДЪРВА за х ЕХО ЗНАЕШ ЛИ колко пъти се зареждаше хижата със коне на сезон ,И ОЩЕ ЕДО ВЪПРОСЧЕ,ОБИЧАШ ЛИ ЗИПНИЯТ ТУРИЗЪМ? СТЕФЧО,СТЕФЧО УА КАЖИ СИ БЕ ФИНЛИИИИИИ,

САТЕЛИТИТЕ НА МАРКО ТОДОРОВ НЕСЕ НУЖДАЯТ ОТ ИМЕНА ТЕ СЕ ЗНАЯТ

Много, много сте разсъждавали, уважаеми мой опоненте! Много сте мислили като пишете за ОТГОВОРНОСТТА НА СТЕФАН ГЕОРГИЕВ - ГРАДЯЩИЯТ ЧОВЕК... Е хайде да не са правим на Супермени!!! Ако Вие уважаеми, опоненте мой, сте решили да подлеете вода на някого, то да знаете, че след вашата кофичка, реки ще се излеят за да удавят ретро-фактите с които ми опонирате... Просто те вече не въса слаби - попити с огромна доза популизъм, който минава за пред невещите и незрящите в СТПД "Академик", но не и за нас - от същото дружествоо, които виждаме и наричаме фактите и истината с точните им названия... Това, че говорите от името на туристическата общност в Университета, да има да вземате, че тя стои зад вашите писания. Истинуристическа общност на СТПД "Академик" е адски погнусена от управленските манипулации на Стефан Георгиев и компания... Защо не говорите с финансови факти... А, кажете да ви чуем. Знаете ли, че паравана, който градите около действията на Принца може да се стовари върху самите вас - Самоотвержени защитници на Принцовщината и да в така като никога не ви е боляло досега????? Къде е Сметната палата да ви подхване игрите... Кажете, питайте по-точно Принца, колко къщи или Вили се построиха покрай ГРАДЕЖА НА ХИЖА ЕХО... Как Стефан продаваше царевица на бедните Рибарчани със съюзния камион??? Ами за къщата на Марин Балтов в село Розино - главния майстор на строежа на хижа Ехо и брат на съпругата на Принца??? Попитайте вашия Принц за тези подробности??? Да говорим ли още за машинациите на Принца??? Как се зареждаше с дърва хижа Ехо за през зимата??? Как един и същи инвентар се завеждаше по два пъти - като нов... Как Н Георгиев прокара водозахранмването на хижа ЕХо??? С какви тръби и какъв размер... Как специалистът Принц по ДВГ не може да подкара един ел.агрегат??? Как един Принц не може една лампа да завие, камо ли контакт да постави... Та взе ли сте да говорите за Градил човека!!! Градил, но двойно окрал и навредил... Коментирайте...

искам да изкажа моите огромни благодарности към хижарите- чичо Мишо и леля Венци-невероярни хора и дано се задържат там.чувството е прекрасно след дълъг преход да те посрещнат усмихнати и любезни хора. ние тръгнахме в петъка преди великден и изкарахме празника там- в неделя сутринта леля венци ни беше изпекла страхотен козунак и беше боядисала две яйца( само с толкова разполагаше) които си разделихме, после отидохме до параклиса да запалим по една свещ.....не съм изкарвала по-прекрасен великден!!!
тръгнахме от с. розино. пътеката е доста стръмна и има още сняг на билото и трябва да се мине през връх юмрука...на нас ни отне около 9-10 часа.така че не се подлъгвайте да тръгвате късно..
струва си да се отиде до там...красота- нямам думи...който не е ходил до там - непременно трябва да отиде, който не го направи - ще съжалява и поздрави на хижарите;-))))

Много хубава хижа на страхотно красиво място и страхотни хижари (поздрави от великденската група:-))))! Заслужава си да се посети.Относно качването до хижата: Зимата - препоръчвам маршрута от с.Розино, но се пригответе за 10 часов преход, а след като се излезе на билото задължително минаване по зимната маркировка през вр.Юмрука, от кадето слизането към хижата е леко екстремно, но пък има метално въже:-))))Качването през зимата от с.Рибарица не е препоръчително, тъй като се извършва изцяло по северозападен склон с доста вятър и навявания, но пък е подходящто за слизане при хубаво време - 4 часа(лятната пътека) - доста стръмно е и към края се върви 20тина че и повече километра първо по горски, а след това и асвалтиран път.През лятото от Розино до х.Ехо по лятната пътека прехода е около 6 часа.А хижарката прави страхотен козунак;-)

Сърдечни благодарности и от нас на леля Венци и чичо Мишо! След изморителен преход от с.Розино до хижа Ехо, неколкократно лутане в търсене на маркировката и голямата изненада-спускане по метално въже по стръмния склон на връх Юмрука, усмихнатите лица на хижарите и ентусиазмът им ни ободриха мигновено. Затършуваха се за чехли, настаниха ни в обширното помещение за хранене, донесоха цяла кана с ароматен билков чай, а леля Венци с намигване ни попита дали искаме ром. Цяла вечер разговаряхме с тези безкрайно добронамерени, общителни и непринудени хора, пощипвахме от домашния хляб на леля Венци, сърбахме супата от леща и се смяхме от сърце. Когато около полунощ умората надделя и се оттеглихме да спим, приятно ни изненада загрятата стая (чичо Мишо между разговорите беше отскачал да добави по някое дръвце в печката в стаята)и безбройните грейнали звездици, надничащи през малките прозорчета на стаята, опасани с чисто-бели тензухени перденца! За такава идилия не бяхме и мечтали в тази на вид мъничка къщура. Всичко спретнато и чисто, хижарите-гостоприемни, сговорчиви и чистосърдечни, природата наоколо- омайващо красива с наситената яркост на лилавите минзухари и величествените заснежени върхове! Уви, думите са безсилни да опишат завладяващото чувство на това необикновено място...затова идете и сами се уверете в казаното. Позволявам си да отправя няколко съвета към бъдещите посетители на хижа Ехо, които ще им помогнат както да се ориентират по-лесно по пътя, така и да изберат маршрута, който най ги устройва.

1) Времетраенето на прехода от с.Розино до хижата отнема повече от 4,30 h (на нас ни отне 7 h), така че по-добре тръгнете по-навреме, за да не бъдете неприятно изненадани. Когато пристигнете на ж.п. гарата в с. Розино, помолете някой да ви упъти за пътеката директно към хижа Ехо,защото ние направихме грешката да тръгнем по синята маркировка за хижа Козя стена и после малко се полутахме, докато открием зелената маркировка за хижа Ехо.

2) Имайте в предвид,че слизането по склона на връх Юмрука по метални въжета изисква усилено внимание и най-малкото добри планински обувки, така че не тръгвайте по маратонки или чехли и не правете експерименти да се плъзгате по меки задни части по склона! Придържайте се здраво за въжетата и ще се справите:) Лятно време спокойно можете да минете по лятната маркировка под върха и да избегнете изкачването му и слизането по въпросните въжета. Сега, обаче, летният път е все още затрупан със сняг, който се топи и всеки момент може да поддаде и да се откъсне, затова по-безопасно е да изкачите върха и да слезете по въжетата.
3) Ако решите на връщане от хижата да слезете към село Рибарица, както ние направихме, преходът трае около 3 h ( в нашия случай 3,10 h), върви се през гората около 1 h, слиза се до Кольовата чешма и след това се продължава по коларски път чак до селото. Има автобуси до град Тетевен през цялата седмица и оттам се прави връзка със София. Ние хванахме автобуса в с. Рибарица в 14,30 h в неделя, след половин час бяхме в Тетевен и в 15,30 h тръгна автобусът за София. Доколкото помня, последният автобус от с.Рибарица до гр.Тетевен е в 17 h., а последният от Тетевен за София е в 19 h в неделя.

4) Препоръчвам да си вземете карта на Мобилтел,защото ние бяхме с Глобул и Вивател, но нямахме покритие. Вивател въобще се появи чак в Горни Богров!Отново ще напиша телефоните на чичо Мишо и леля Венци, за да няма объркване и да не звъните напразно на Глобулския номер, посочен по-горе. Номерата са:
- 088 545 2509- чичо Мишо
- 088 775 7029- леля Венци

С нетърпение очаквам отново да отида при леля Венци и чичо Мишо в най-скоро време, а на тези, които скоро ще ги посетят, пожелавам лек път и приятно прекарване в това прекрасно кътче в компанията на толкова мили и сърцати стопани!


До нови срещи и много поздрави от Аглика и Марек!

Два невероятни дни под връх Юмрука
С Пепо отдавна планирахме този излет. От спирката в горния край на Рибарица за 2 часа и половина достигнахме края на пътя в м. Остриките. Нагоре наклонът си го бива, но добре е че някой се сетил и на всеки 15-20 минути катерене има по две равнички хубавички пейки за отпочиване. Общо до Ехо направихме още два часа. Не бяхме смъкнали още раниците от гърбовете и вече хижарите добродушно и зарадвани от пристигането ни обсипаха с внимание. Въобще през времето на целия ни престой в хижата леля Венци и чичо Мишо се отнасяха с нас като със свои деца. Той, хижарът при обръщения към нас поне 5-6 пъти употреби “мойто момче”, “мойто момиче” – ”....ето чайчето мойто момиче”, “....сега, сега мойто момче”. Много отзивчиви, експедитивни, енергични и неуморни хорица. Наистина чувствахме се като у дома си.
В хижата, където и да погледнеш в блести от чистота. Спални, тоалетни – патентовано ухание на бор. Ами бельото – бяло, бяло, с друг чуден аромат. Добро впечатление ни направи поддържания асортимент от напитки, лакомства и др. стоки в барчето, предлаганите два вида супи, ястия и закуски бърза поръчка.
Както ни обясниха, а по-късно и сами се уверихме през последните две години в резултат на усилията на дружеството, на БТС, университета и общината в Русе и на хижарите Ванко, Ваня, Вени и Мишо, в Ехо са направени нови съществени подобрения за туристите. Дооборудвани са и пуснати в действие санитарни възли към две от спалните помещения и отделно още две етажни тоалетни. Инсталирана е съвременна елетрозахранваща система с акумулиране на слънчева енергия, което е позволило да се реализира постоянно и надеждно хижно осветление, а в столовата и дневната зала атрактивно да се допълни тяхното своеобразно и неповторимо вътрешно оформление.
За нуждите на хижата са доставени резервен електроагрегат, автоматична пералня, моторен трион, подови настилки, печки-камини за столовата и стаята на хижарите, спално бельо, възстановен е набора от хижен алпийски инвентар. Инсталирана е антена на “Булсатком”, дарени са нови два телевизора, чаши, съдове, инструменти. Разговорчивите хижари добавяха и добавяха. В района съществено е подобрена туристическата маркировка.
Но Венци и Мишо определено заслужават и повече. За това съвсем непринудено стана дума за подкрепата, която получават, на която се надяват и разчитат - от страна на ръководството на дружеството, на деятели и членове на “Академик”, на специалистите от “Централен Балкан”, участъци “Клисура” и “Тетевен”, които и през цялата зима не са престанали да им помагат.
За настъпващия активен сезон чичо Мишо е започнал майсторене на нови външни маси за пред хижата, а на сутринта той и екип от дружеството правеха последни уточнения за следващите подобрения - предвидената подмяна на старата дограма, инсталиране на локално водно отопление, на колектори и бойлери за топла вода, на допълнително водоснабдаване.
И не само това. Научиме, че е започнала подготовка за цялостно обновяване и поставяне на азимутни указателни табелки за стълбовата маркировка от вр.Вежен до Троянския проход. Направеното досега не е малко - нови лъскави указателни стрелки с емблемки, цветнички, шаренички, контрастно боядисани стълбове, красиви информационни табла. При изкачването и още повече при слизането по ръба на Юмрука напълно се убедихме в необходимостта от заявеното желание за основно ремонтиране на обезопасителния парапет.
На раздяла покрай пожеланията за добър път получихме и по една малка диплянка на хижата. За интересуващите се, ето и телефоните за връзка: 0885 994 129, 0885 452 509, а чрез дружеството в Русе 0896 715 327, 082 888 660 и 0885 335 004.
Мони

Сега почивните дне се стягаме огромна група да атакуваме хижа Ехо, като част от хората ще преминат от Беклемото, други от Розино. Проявата е посветена на нашите приятели загинали под вр Юмрука на Коледа 1994 година-Валко, Пламена и Митко!!!

Група от над 30 души бяхме сега събота срещу неделя на Ехо/ 23 и 24 юни/. Не желая да коментира хижата и който и да е, за мене мястото е божествено и това ми стига. Важното е, че успяхме след прехода от Беклемето надвечер да поставим и табелата на мястото където на Коледа 1994 година загинаха нашите приятели Валко, Митко и Плами. Почетохме Валко и му поставихме на 4 кол от Юрмука към Розино по билото нова табела в негова памет, той за нас си истава винаги на 28! Прекрасно място!

АМИ УВАС АКОЕ КОЧИНА И НЕ СЕ САБУВАШ!НО В ХИЖАТА БЕШЕ АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА И ХОРАТА ЗАТОВА СА ТЕ НАКАРАЛИ ДА СЕ САБУЕШ.А И КАТО СИ ТРЪГНАЛА НА ХОТЕЛ ВАРВИ НА МОРЕ НЕ В БАЛКАНА,ТАМ ХОДЯТ ХОРА КОИТО ЗНАЯТ ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС.

Бяхме там в края на юли 2007. И друг път съм бил на хижи, където трябва да се събуеш, но са създадени удобни условия за това. В нищожното пристроено преддверийце на Ехо, просто не става, когато групата е 30 души, семейства с деца, вън вали и трябва да се съберем навреме за да тръгнем към следващата цел.
Хижарите наистина бяха аджамии, а за глупостите, с които ни тормозеха се оправдаваха с разпоредби от Русе. Не ме интересува, кой решава да се ходи по нервите на туристите, но няма да се върна там, ако не разбера със сигурност, че нещата са се оправили.
Родителите ми започнаха да ме водят по планините от съвсем малък, сега аз водя децата си и организирам големи групи от приятели, бил съм в казарма, а от няколко години съм и ловец, така че не ми разправяйте, че търся лукс в планината. Виждал съм и кал и киша и ужасна умора и съм спал къде ли не. Луксът няма нищо общо с нормалното човешко отношение към работата, към другите хора и към природата. На Ехо нямаше такова нормално отношение.

Ходих на Ехо, на 10 и 11 юни. И много съжалявам, че нямах възможност да остана повече. Хижата в момента е в повече от прилично състояние. И е в процес на усилено подновяване. Най ценното там са именно хижарите, които влагат огромно желание и труд за възтановяване, доброто име на хижата. Посрещането е топло и с усмивка. Посетителите са подложени на внимание и едва ли не се чувстваш...глезен. Кафе, чай, супи, безлкохолни, вафли, и питиета за сгряване. Лафката е добре заредена, предвид че всичко се носи с коне и на гръб. Мога да кажа, че в хижата е достатъчно чисто. Осветлението е с диоди, но за всевъзможни екстри,може да претендираме в тризвезден хотел, а не горе в планината. Където важно е: подслона, топлината, и отношението. Прочетох внимателно горните мнения и мисля, се потвърждава факта, че сме много добри в оплюването. Без да се интересуваме от подробностите. Факт е, че одеялата са прани за първи път,(откак са одеяла станали) точно от тази хижарка. Не ми се впряга да описвам подробности, защото недоволни винаги ще има. За мен туриста получава добри условия, прекрасни гледки и запомнящи се изживявания. Скоро пак съм там.

НИЕ СМЕ “ЗА” ВАС МИШО И ВЕНЦИ!

От началото на 2006 до миналия уйкенд ми се отдаде възможност общо четири пъти да нощувам на “Ехо”. И при четирите посещения с моите приятели си прекарахме отлично, имахме приятни часове в компанията на хижарите. От непринудените разговори и от престоя в хижата можахме да се уверим и да споделим непрестанните им усилия за чистота и уют в хижата, за поддържане и разширяване на предлаганите за нас туристите услуги и придобивки. При последното ни отпътуване-изпращане пред хижата си пожелахме да гостуваме на ВЕНЦИ И МИШО отново по боровинково време.
Ако ли боровинки няма, пак ще сме на “Ехо”.
С моята групичка сме винаги ‘ЗА” “Е х о “ с чичо Мишо и леля Венци!

borovinkata e gotova moje da doydete vednaga

А как са малините,имали ги..........

С няколко приятели планираме към средата на юли да пообиколим този район на планината на палатка. Може ли да ми кажете дали е възможно да си опънем палатка до хижата?

Хижата разполага с две сравнително малки площадки за опъване на палатки, общо за 4-5 бр.в случай, че са 2-3- местни.

Супер ! :) Ние сме с една триместна. А случайно да можеш да ми кажеш, дали мога да я опъна на х.Хайдушка песен и х.Козя стена ???
10x предварително ;)

Горе няма вода - трябва да го имате предвид ако ще преспивате на палатки.

Вода си има достатъчно в хижата - в столовата, кухнята, умивалнята, четирите вътрешни санитарни възли, душ-банята. Пусната е и външната чешма пред хижата. А площадките, които имах предвид са на по 10-20 м от тази чешма и самата хижна сграда.За предотвратяване неудобствата от намаляването дебита на хижния водоизточник в края на лятото и есента вече е завършен основен ремонт на хижния резервоар за питейна вода.

На 19.07. в голямата жега на път от Троянския проход към Вежен минахме пристигнахме в най-голямата жега,към 14.10 ч. на х. Ехо.Надявахме се там да изпием една студена вода и да продължим.Чакахме 25 мин. в надежда, но...
Но уви!
ХИЖАТА ЗАКЛЮЧЕНА, СЛОЖЕНА БЕЛЕЖКА "ЩЕ СЕ ВЪРНА", ВЪНШНАТА ЧЕШМА СПРЯНА,ЕДНО КУЧЕ ПОМИЯР ДЖАФКА И НАЛИТА ДА ХАПЕ, ...
Лошо, ТД - Русе... И вие да бяхте на наше място, щяхте да кажете само едно с пресъхнали устни - Д..в.. м..Ами ако бях примерно с малкия и жена ми в тази убийствена жега, както мислехме да посетим хижата един ден, никога повече не биха си помислили вече за планина- да стоиш вън , да те пърли горещия въздух и да се питаш ще дойде ли този хижар ид...
Все пак, редно е когато излиза, да оставя поне столовата в хижата отворена за подслон и поне някаква чешма пусната .Наоколо всички дерета са пресъхнали.Не ви пожелавам някъде по планините да ви посрещнат така!

На 19.07 явно съм пристигнал малко след вас на хижата. Беше заключена, но въпросната бележка "ЩЕ СЕ ВЪРНА" я нямаше. И понеже съм почти сигурен, че други не са минавали оттам, та да ви попитам, къде отиде бележката. Вие поне сте знаели, че ще се върне. А какво трябваше да си помисля аз, след като смятах да остана на хижата. Кучето помияр, което джафка и налита да хапе, въобще не ми обърна внимание. Въобще не бях притеснен, тъй-като имах спален чувал, а вода има на 10 минути от параклиса. Разбира се след време, както и очаквах хижарите се върнаха с провизии от Рибарица. Хижата е била заключена заради циганите, които сноват наоколо за боровинки, а чешмата е била спряна именно поради същата причина. А на всички, които бродят из планината им пожелавам по хижите да ги посрещат така, както посрещат Мишо и Венци/хожарите на Ехо/ своите туристи.

ПСУВАЧО?
Наистина било е възможно и ДРУГО РЕШЕНИЕ за избягване на случая като този по време на непродължителното отсъствие на хижарите, състоящо се в неистови усилия за подготовка посрещането на участниците в похода 100 км за 24 часа. На тяхно място, особено след случая с изчезналото момче от Христо Даново в разгара на ромските ннстъпления наоколо и вандалските разбивания на кранове, шахти, холендри и др. участъци от уникалния над 1000-метров водопровод и ПАГУБНО ИЗТОЧВАНЕ НА РЕЗЕРВОАРА аз също бих рискувал за час-два заключване, разбира се с поставяне на бележка за информиране на евентуалните преминаващи туристи.
Но да се маха оставената от хижарите бележка според мен Е ДЕЙСТВИЕ ИЗВЪН ВСЯКАКВА ПЛАНИНАРСКА ЕТИКА, ПО-СКОРО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Наистина е непростимо това, в такова тежко време хижарите да не оставят поне столовата отворена или чешмата отвън без вода. Покрай много хижи съм минавал,дори и съседната Козя стена, колокото и да е с лоши битови условия, винаги през деня е била отключена . Не бях очаквал това от Ехо.
Ще бъде ли направена най-малкото забележка на тези хора от стопанина на хижата ?

Хижата не се заключва нито денем, нито нощем.
Десетки са туристите, които леля Венци и чичо Мишо посрешат по нощите и до 04 - 05 ч. сутрин. На 19.07. е имало сложна ситуация за оказване спешна помощ по пътеката откъм Рибарица и реална опасност от опропастяване на хижата от навъртащи се наоколо лица. Оставена е бележка с информация, че хижарът ще се върне най-скоро. Както е и станало.И какво излиза! Можем да чакаме влаковете, закъсняващи поради високите температури, а хижарът, трепещ се по стръмнините 20 минути не можем!

естестжено,че ще заключи хижатА!НАОКОЛО Е ПЪЛНО САС ЦИГАНИ КОИТО БЕРАТ БОРОВИНКИ.

В лятно слънчево време с дружна компания, какъвто и товар да теглеш на раменете и гърбините си,покачването на седлото откъм Кавладан те дарява с многократно повече, отколкото предугаждаш преди да погледнеш пред себе си.
Там ще видиш и хижа Ехо.Ужким дребна изглежда,а вътре столовата може да вземе бая народ едно тридесет,четиредесет. Каквото им поискаш,по възможностите им,ще ти го предоставят и като обстановка,като ядене.
Никой сам и недраг не ще стои щом гостува в хижата. Обстановката е почти домашна, хижарите повеждат разговор и искат и твоето отношение кое ти харесва,кое не толкова.
Мога да ги точкувам по качество на гостоприемство от 1 до 4-като 4 е максималното: ще им дам 3. Също пиша точки и за бизнесменството да предлагат срещу свои цени- дори да скачат от време навреме.

Фен съм на хижата.
Но това , което прочетох сега за нея, хвърля сянка върху нея. И аз, ако бях на мястото на тези, намерили я заключена и с някаква бележка , ще се върна / напомня за подобни оставени по врати на канцеларии и др. администрации, но не прилича за хижа/,щях да изсумтя нещо за близките на хижаря и да си замина по пътя.Защо не са писали на бележката в колко ще се върнат, къде са....Пък и циганите , все пак и те са хора , и циганин от жажда примира.

Стига бе, ей толкоз добри хижари и омаскарихте ги майка му стара. Ти, защитнико на човешките права, кажи колко пъти си пускал цигани у вас и имал ли си работа с цигани и минавал ли си след тях да видиш каква кочина, меко казано, оставят след себе си като берат боровинки. Иди и виж на какво прилича района между Беклемето и Кучето. Иди и виж на какво прилича поляната около параклиса до Ехо, там където се хранят циганите "носещи душа". Определено аз не бих отдъхнал на тази поляна, въпреки усилията на Мишо хижара, да им събира боклуците. И познаваш ли що за хора са хижарите Мишо и Венци, как посрещат туристите си, че да им теглиш м... , само защото някви си минали отттам и без да се заинтересуват от причините, веднага надават вой, що това, що онова...Пък ако прочетеш коментарите по нагоре, ще разбереш що за туристи са, пък ти им се връзвай на тъпотиите, ако ти е толкоз акъла. Айде със здраве...

Пътешестваики с ПАЛАТКИ из Стара Планина минахме през х.Ехо. Хижарите са много гостоприемни - можете да си опъните ПАЛАТКИТЕ спокойно и да се храните в хижата! Ще отидем пак на х.Ехо!

Хубава хижа, гостоприемни хижари. Минахме около обяд на път от х. Вежен за х. Козя стена. От Клисурски проход се обадихме по GSM-а да ни приготвят обяд. Картофената супа беше много вкусна, имаше и боб с наденица и пълнени чушки Хижарката ни почерпи и с много хубави бухти. Нямаха достатъчно хляб, но бира имаше всякаква. Хижарите положиха доста усилия да ни убедят да останем за нощувка в тяхната хижа. Вода има, гледката към планината е неповторима.

Здравейте!Искам да попитам,ако някой има някаква информация на каква цена е нощувката там...Благодаря предварително :)

В края на юли, нощувката беше 7 или 8лв. Банята е левче. Приятно изкарване и носете здраве на хижарите. Много са готини.

Цената на нощувката е 9лв., а ако останеш повече от една вечер-8лв.Информацията е актуална, днес се връщам от там

Да, но не за всички стаи и случаи! В двете стаи със самостоятелен санитарен възел цената е 9 лв без карта "БТС" и 7,20 с карта.
В останалите стаи цените са 6, 7 и 8 лв без карта и съответно 4,80, 5,60 и 6,40 с карта.
В "резервните" помещения цените са 5 и 4 лв.
От изнесените цени се правят и отстъпки за деца,пенсионери, групи, семейства от трима и повече членове, повече от една нощувка и др.

Благодаря още веднъж...дано само времето да е хубаво-хах :)

Много хубаво място.Хижарите са усмихнати и вежливи.Минах от там на поход от х Вежен до х Хайдушка песен.Направи ми впечатление ремонта. Хората много се стараят. Не ги плюйте.Аз докато бях там / за около час/ хижаря ходи да гледа няколко пъти на пътеката идва ли някой.Много са гостоприемни.Има и добра храна.
Останах с добри впечатления.

здравейте скоро се ка4вах на Ехо хижаря ме помоли да се обърна към някой от вси4ки вас който може да му помогнете ако разполагате със зимна екипировка остаряла или по омаляла на по поносими цени ако може разбирасе.Той ли4но предварително ви благодариблагодаря на вси4ки вас дето може да им помогнете

Четири момичета сме от Пловдив и сме си заплюли хижа “Ехо” за празника 8 декември. Ще се радваме ако се съберем повече народ. В хижата са се обадили и други колеги, но потвърждения все още нямало. От с. Христо Даново ни предлагат доста изгодно транспорт със специален бус до подстъпа към хижата от към Дамлъдере. От хижарите, с които се свързахме трудничко разбрахме, че те се подготвят твърде усилено. Барчето е било добре заредено с храни и напитки, а при заявка се предлагат супи, скара, салати, пържени картофи, мезета, бухти, мекички и какво ли не. Имало два салона, в които ще е купона при това с камини. Цената за празника в по-уредените стаи със санинатерн възел за две нощувки е 13 лв, а само за една 7 лв. За останалите стаи е по-ефтино.
Ако не се свържете чрез хижните телефони 0885 994 129 и 0885 452 509, звънете на 082 888 660, 0896 715 327 или 0885 335 004 в дружеството в Русе.
Галя П.

Ми аре на 8-ми да избухваме заедно еее:):):)
нии сме от Ст.Загора ама маи незнаем как се стига до там,кажете каде се намира точно,пи6ете на скайп:KOZ_40.
аре кажете ниии :):):)

Здравейте! И на нас ни допадна тази хижичка за Осми, но май и ние не сме много информирани за това как се стига и там подробностите около цените за нощувката за дните около и на празника, ако някой може да ни помогне, ще съм много благодарна!!!
Ние евентуално ще пътуваме от Варна, така че ако някой може да ни разясни какъв транспорт трябва да използваме...
Пишете ни тук или на скайп: wickedgirl5 :)

При очертаващата се снежна обстановка по тазгодишния 8-и декември е наложително, тези които ще се насочат към хижа “Ехо” да бъдат добре екипирани и имат добра подготовка за зимен преход от над 4-5 часа. Като по-безопасен препоръчваме маршрутът от ж.п. гара Христо Даново или от самото село (където могат да се оставят коли) по р. Дамлъдере през м. Алимански егреци.
За интересуващите се от Варна, Стара Загора и Търново ще е удобна "връзката" от гара Карлово сутрин в 05,02 или 7,43. До гара Христо Даново се пътува около 20 мин. От нея или от центъра на селото може да се уреди превоз с автомобил/и с висока проходимост по пътя покрай р.Дамлъдере до границата (входа) на НП “Централен Балкан”. От там при безснежни условия хижата се достига за около 3,30-4 часа. Пътеката е маркирана.
За цените за нощуване вече бе писано - в по-уредените стаи (една с 2 легла и две стаи със санитарен възел с по 8 легла) за две нощувки е 14 лв, а само за една 7,50 лв. За останалите стаи е по-евтино.
Хижата е заредена с разнообразни храни и напитки, а при заявка се предлагат супи, салати, пържени картофи, скара, мезета, бухти, мекички и др. асортимент.
На разположение са два салона с камини.
Директната връзка с хижата е на тел.0885 994 129 и 0885 452 509, а при затруднено избиране можете да се звъни на 082 888 660, 0896 715 327 или 0885 335 004 в дружеството в Русе.
Може и да пишете на academic@ru.acad.bg
СТПД

Всичко е невероятно добре описано!!! Искрено благодаря за отделеното време!
Единственото, което ме притеснява, е този преход... 3-4 часа при хубаво време-да, но не можем да разчитаме, че то наистина ще е добро...
Иначе звучи като приказка да бъдем там на осми!

Чети по-внимателно!
СТПД е написал (или написала) 3,30-4 часа при безснежни условия и над 4-5 часа при очакваното в началото на декември наличие на снежна покривка. Времето дали е добро или лощо - това си е друг фактор.

Кристи, благодаря ти за корекцията, но прекрасно разбрах какво се има в предвид... както и да е...

Прекарах Невероятно! Хижарката е изключително гостоприемна!

Всички си изкарахме супер, догодина пак!

Очарована съм от х. Ехо! Била съм там 2 пъти, последно през май тази година. Хижарите са супер - много гостоприемни, много енергични и ентусиазирани. Вижда се, че с голямо желание си вършат работата - както се казва, отвътре им идва :). А пък за хижата нямам думи! Такова спокойствие, такава идилия... Самата обстановка вътре много ми допадна, особено всекидневната.
След 5 дена пак тръгвам за там и с нетърпение чакам :)

интересно ми е дали има условия за зимни спортове там? например сноуборд или ски? някой знае ли?

Лелеее - от 5 години не съм ходила там, ама 1 съвет - носете си храна.Много кофти без храна, особено на последна спирка от екскурзионно :) не че нямаше - имаше - леща и ориз - сурови :)

Харно, че прочетох къде Юмрука вече имало хижа. И мен подобно теб вятър ме вей на бял кон - не съм ходил по тези места повече от 25 ГОДИН. Инак както съм се наканил нататък щях и креват с тюфляк да помъкна.

Надявам се това ми съобщение ще е от полза за групичките от Стара Загора и от София, резервирали си места, а и за планинари, които все още не са решили къде да посрещанат 2008 г.
Утре, четвъртък 26.12. малка групичка приятели ше преминe маршрута от с. Розино през Шамака, Дългата поляна и връх Юмрука до “Ехо”, включително направа на стъпки по трасето на обезопасителния парапет по северния ръб на върха. Тъй като през следващите 3-4 дни не се очакват нови значителни валежи и навявания има голяма вероятност пъртината да се запази, макар и не изцяло, с което изкачващите се в събота – неделя откъм да бъдат улеснени. И едно напомняне от хижарите – На хижата има почти всичко и ако решите може да не утежнявате раниците излишно!
kamik

с което изкачващите се в събота – неделя откъм РОЗИНО да бъдат улеснени.
kamik

Екстра изкарване на ехо с много сняг и топли хижари. Но чай повече няма да пия там не мога да си го позволя !!!!

абе ди за без парили ти требе или за без ич колко ти го фанаха че РЕВЕШ толкова

На хижа Ехо 5 години по-късно

Така се получи, че заради пътувания извън страната цели 5 години не успявах да намеря и ден свободен за излет по нашите балкани. Но преди Коледа при идеално време отново настъпвах познатата пътека от Розино към Юмрука и хижа “Ехо”. По върха се наложи да сложа котки, а при спускането по ръба се прихващах и за въжето. Хижарът ме посрещна най - радушно отвън пред хижата, наблюдавал ме бе с бинокъла човекът и се притеснявал при слизането ми от върха. Но истинското ми задоволство от нелекия преход почувствах в часовете за разпускане в хижата. Страхотен чай, отзивчив и добродушен хижар, топличко и много чисто навсякъде. Ей богу доста работа е падала тук и доста промени има! Та такива тоалетни нямат и повечето от хижите на запад! Чисти помещения и вътрешни таоалетни, денонощно осветление 12 волта, изобилие от вода, топъл душ, топла столова и стаи с подготвени дръвца, топла храна, напитки всякакви, та дори питки, бухти, мекици и какво ли не се предлага тук и то посред зима. Ползва се слънчева инсталация за тока, има нова алуминиева дограма, нови камини, ами новото панорамно предверие?
Имах си едно наум за отрицателните постинги в сайта, но това което видях изцяло потвърди съмненията ми за характерната нашенска непочтенност и злонамереност къде ли не и за какво ли не.
Всичко видяно, усетено и ползвано предизвика у мен възхищение и гордост, че всичко това е наше българско, съградено и се поддържа за нас ходещите братя, да даде господ и за нашите деца и внуци. Желая да поздравя и най - искрено да благодаря за гостоприемството на стопанина на хижата и на неговата съпруга – тези енергични и можещи хорица и разбира се на шефовете на дружеството от Русе “Академик”. Всъщност се запознах само с хижара чичо Мишо, тъй като жена му бе отскочила до Русе. Докато се любувах от новото предверие на фантастичния залез, някак си неканени в главата ми нахълтаха спомените от преди 5 години, от януари 2002. Едни опикани и ос....ни край хижата снегове, едни дълги и мокри кютуци, които се мъчехме някак си да пригодим за горене, един съмнителен казан с доволно мазен чай, едни разхождащи се, от изпражненията вън, до масите с храната ни вътре кучета и котки. И един навъсен, подпухнал и фъфлещ разградлия, който филийка хляб и поне вафличка не ни предложи. Дефакто и през двата дни не се отлепваше от софрата с някакви приятели по чашка. Наистина не е много за припомняне!
И дано това не се случва повече, нито на Ехо, нито на която и да е друга хижа! Добре е, че е минало, съвсем различно от състоянието днес, когато нещата са други, когато хижата прогресира и “върви” напред.
На това невероятно и несравнимо по красота и величие кътче на балкана, това му най-приляга!
Ники Миланов София

абе стефко тва пак ли ти си го писал а ман от самохвалства защо не разкажеш на хората как се молиш и тези хижари да ги няма там за да можеш да безчинстваш както ти си знаеш как ги злепоставяш и как ГИ крадеш ти дето за 5 пари работа не свършваш ама имаш претенций за хилядите откраднати ЛЕВЧЕТА ДА ПРИБЕРЕШ (озакониш) как синъти замина да ви осигъри законно оправдаване на паричките откраднати от теб ли моля иза това да отговориш на всички туристи дето те познават

Дайте актуална инфо за хижата - телефони, и маршрут за към края на април. В Розино може ли да се остави автомобил. И изобщо всичко - ако има някакви особености по маршрута, който препоръчвате също.

Колеги, планирам изкачване до хижа Ехо откъм село Розино. В нета намерих няколко описания на маршрути от по няколко реда само. Моля някой които добре познава този маршрут да даде подробно описание с контролно време до по-значими обекти или местности. Благодаря предварително. Поздрави!

С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,30 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка. Предвижването по билния купол на вр.Юмрука става с повишено внимание над щеметни улеи и висящи снежни козерки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста. Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.

Как е маршрута от Клисура до Каменната порта и от там до х.Ехо. Има ли сняг по маршрута?

Ако не държиш на всяка цена да изкачиш Каменната порта и след това продължително да спускаш до Горни ветровити преслап, тръгни направо от Клисура към паметника на Никола Караджов и преслапа. По-долу е изписано кратко описание на маршрута.
КЛИСУРА – Х. ЕХО (5-5,30 ч)
Тръгва се от площада на североизток към Боримечкова могила и историческия Зли дол (40 мин). Пресича се главния автомобилен път София-Бургас и се продължава по стръмен път по южните гористи плещи на планината. Прехвърля се хребета и се стига студения извор Чаталчучур, бликащ сред мочурище, в което расте оранжевата царичина. Пътят се спуска през гората и извежда до кристалната Равна река (2,15 ч). Продължава се на североизток покрай овчарници, през открит терен към изоставената Розинска мандра и се стига паметника (1 ч) на Никола Караджов–водач на въстанието в Клисура. На север, над пътеката, е Рибаришкият проход, а на юг и по-ниско е границата на гористия пояс. След паметника пътеката е отново на североизток и води почти по хоризонтал до седл. Горни ветровити преслап в западното подножие на скалистата грамада Юмрука (45 мин). При опасност от снежни свличния е наложително от паметника да се изкачиш в северна посока по разлатия хребет до главното било и от там по стълбовата маркировка да продължиш към близкия Горни ветровити преслап. Траверсират се почти по хоризонтал северозапад-западните склонове на Юмрука, като пътеката следва границата на гората и извежда до Сладкото кладенче (15 мин). Навлиза се в гора, излиза се от нея и с умерен наклон се стига главното било при Железни врата и х. Ехо (25 мин).Ако няма непосредствена опасност от снежни свличания по склоновете на Юмрука, то уплътнените снежни преспи в улеите са опасен за преминаване.Особено ако сте без котки, добри обувки за правене на сигурни стъпки, пикел или поне щеки.
При по-големи снежни натрупвания предвижването става по стълбовата маркировка по самия билен купол на вр. Юмрука, с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
За препоръчване е преди тръгване за хижата да известите хижарите на тел. 0885 994 129 или 0885 452 509. При затруднение можете да се обадите и в д-во "Академик", тел. 0885 335 004 или 0896 715 327.

Блогодаря за отговора. Маршрутът ми хареса, но гледах картата и там не си вижда маркировка от Клисура през Зли дол, мандрата до Ветровити преслап. Съмнявам се , че ще улучим точната пътека, още повече че тази година сигурно не е минавано от там.

Еховец, сърдечно благодаря за подробното описание на маршрута. Сега остава да си разпечатам описанието ти и да изпробвам указаните маршрути. Поздрави!

Еховец, сърдечно благодаря за подробното описание на маршрута. Сега остава да си разпечатам описанието ти и да изпробвам указаните маршрути. Поздрави!

Здравейте..
Не съм ходил до хижата от 3-4 години.Ако някой може да ме осветли как стоят нещата с хижата , хижарите и т.н/...........
Поздрави на всички...:)

На 5юли 08. се качихме шест човека на хижа Ехо . През село Розино . До местност Шамака няма проблем . Но от там по първият , успореден на блатото маршрут ТРЯБВА да се внимава . Излизате след пет минути на открита местност , отдясно е пътеката за село Христо Даново .
Отляво започва изкачване по зимния , маркиран маршрут . ние влязохме в гората от дясно по летния маршрут . Маркировката е много лоша и се замотахме бая много . Удължихме си пътя с два часа . А през гората е трудно , направо се загубихме . Е, оправихме се и излязахме чак горе на десетина минути под параклиса .
Иначе хижата е супер . Гледки и природа величествени . Хазяйката леля Венци прави чудни бухти с шипков мармалад към тях . Те с хижаря са си колоритни и готини .
Идете на " Ехо " , няма да съжалявате .
любомир

Искам да попитам как е маркировката от хижа Хайдушка песен до хижа Ехо? Благодаря предварително.

От с. Чифлик през х. Хайдушка песен и връх Ушите до х. Ехо се стига за 4,30-5 ч.
Маркировката от х.Хайдушка песен до връх Ушите е жълта(бяло/жълто/бяло.Като описание мога да Ви добавя следното.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръмния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.

На 8 юли бяхме на х.Ехо и срещнахме най-очарователните хижари които мога да си представя.Толкова усмихнати и непринудени хора, направо ми стоплиха сърцето.И ние опитахме прослувутите бухти на леля Венци - невероятни са със супа от зарзават ;)
За хижата просто няма какво да се коментира, чувстваш се като у дома си - чисто и подредено, килимчета,мокети и всичко грее от чистота!Браво на хижарите, личи си че се грижат за х.Ехо като за свой собствен дом!
Ама аз всички Русенци съм ги признала още преди години хахаха страшно развъртяни хора са ей...
Да са ни живи и здрави и още дълги години все така да си посрещат туристите:)

Абсолютно съм съгласен с казаното от Елица! Хижарите са прекрасни! Пристигнахме мокри и леля Венци набързо ни взе морките дрехи, запали печката в стаята си и ги изсуши! Чичо Мишо ни донесе прекрасен чай (струва само 30ст.!!!!!) и ракийка (от неговата)! Имаше приготвена и вечеря - телешко с грах и то без да сме заявявяли предварително. По-добро посрещане на хижа не съм виждал!
Хигиената е безупречна, цялта хижа блести, одеялата и чаршафите са абсолютно чисти.
Тоалетната е 6+. Имаше бира, коняк, ракия и т.н (нямаше ром) :-) !
Природата е страхотна, направо райско място.

На 23.08.2008г. група от Ботевград бяхме на х.Ехо. Целта всъщност ни беше х.Вежен -х.Козя стена но 30 мин. преди х.Ехо ни застигна добра буря. Дъжд,град,вятър и гръмотевиците се случват над теб.От всички местенца по нас шуртеше вода така че, х. Ехо ни дойде като манна небесна.А хижарите-за хижарите просто нямам думи. Чакаха ни на вратата ,веднага запалиха печката,два вида топла супа,бира ,безалкохолно просто какво повече да искаш. Дъждът продължаваше така че решихме да пренущуваме там. Вечерта ни нагостиха обилно въпреки че, нямахме предварителна заявка.Очаровани сме от хижата,хижарите и топлото и гостоприемно посрещане.
Чичо Мишо, лельо Венци БЛАГОДАРИМ ВИ! Дано да има все повече такива хижари по нашите красиви планини!
От групата от Ботевград.

Грешка става въпрос за 23.07.2008г. ОТ АВТОРА

На 08.08.2008г., случайно преминавах през х. Ехо и така случайно, станах свидетел на сватба в параклиса "Св. Троица", който се намира в подножието на връх Юмрука. Както разбрах, това е третата по ред сватба там. Преживяването да се венчаеш толкова близо до Бог, сигурно си заслужава. Оказа се, че младоженците са дъщерята и зета на хижарите леля Венци и чичо Мишо. След церемонията всички присъстващи бяхме почерпени както си му е реда. Пожелавам на младоженците много любов, разбирателство, деца, материално благополучие и късмет. Да не пропусна, че и отеца, който беше там доста се постара за доброто ни настроение.

Хижа Ехо е една от малкото, до които няма път за автомобили и затова там е чисто и спокойно.Хижите , до които може да се стигне с автомобил , понякога ходят хора с големи джипоже които се напиват и вдигат голяма врява и слушат чалга цяла нощт и така развалят удовослтвието на истинските любители на планината!

моля ,направете повече снимки,искам да видя и параклиса за който носихме камъни.

Ето една http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=905223&USER_ID=70354
Ако искаш още - дай мейл, да не флудим тука:))))

30.08 - 31.08.2008 Няма друго такова местенце, невероятно е! Качихме с един приятел от х.Хайдушка поляна през х.Козя стена, приятен преход около 4 часа, а и времето беше супер.
Чичо Мишо ни посрещна с репликата - "Хайде бе момчета, от кога ви чакам." Много приятен човек, беше направил боб чорбичка и яхниика, а на сутринта в неделя ни направи и бухтички, няма такива вкусни бухтички. С боровинковото сладко, което са правили чичо Мишо и леля Венци, направо си изяждате и пръстите.

Искам само да те поправя - хижата от която сте се качили е хижа Хайдушка песен не е Хайдушка поляна (Хайдушка поляна е кижата, която от години е разрушена, намираща се над град Тетевен. Иначе за хижа Ехо - Ден преди вас си трагнахме от хижа Ехо към хижа Бенковски. Хижарят на Ехо е невероятен. Тогава от четвъртък до събота направихме преход от м. Беклемето до х. Бенковски.

аз бях по времето когато се правише проекта за параклиса и му се уточняваше мястото му.
моляви качете повече снимки .
подгониме мусталгията.
трябва да се кача.
с базата в рибарица какво стана?

На 11 срещу 12 септември през нощта, някъде към 1.30ч. пристигнахме 3-ма приятели на хижа Ехо от село Розино. Невероятно гостоприемните хижари чичо Мишо и леля Венци ни чакаха. Уникално е това място, което ме накара за четвърти път това лято да се докосна до магнетичния му заряд. Всеки път се връщам зашеметен от изключителната природна сила, от незабравимите гледки, от усещането, че времето е спряло. Хижа Ехо е мястото, където потъваш в Балкана, сливаш се с билата, изрязаните долини, горите, птиците, дивите животни, небето, облаците ... ставаш част от един безметежен свят, където се изливат кофи щастие в хорските души...

Хижарите са с големи души. Сякаш това са най-правилните хора за това място, те са неразделна част от тази иделична картина. Хижата се поддържа изклчючително добре, полагат се огромни грижи, за да може туристите да се чувстват по най-уютния начин. Аз лично не съм срещал по перфектно съчетание на природа, хижа и хижари...

Не съм от хората, които сипат критики наляво и надясно, но искам да споделя някой неща, които според мен е добре да се знаят.
В петък заваля силен дъжд, придружен с бурен вятър. Ламаринения покрив на предверието, започна да трака, сякаш щеше да изхвърчи, от дъжда прокапа покрива ... аз бях две, три седмици по-рано, тогава го слагаха. От туристическото дружество, което стопанисва бяха наели някакви работници да го слагат. Още тогава ми направи впечатление сравнително нестабилното слагане. На следващия ден като погледнах, мога да споделя, че човек дори и грам да не разбира от покривни конструкции, ще каже че тия хора, където са го правили са си оставили ръцете.
Бих си позволил да кажа, че за мен това е недопустимо. Не може да идва кой да е да оправя по такъв нескопосан начин покрива на хижата при положение, че всички знаем за бурния вятър по билото на Стара Планина. Оказва се, че нищо не зависи от хижарите, даже благодарение на това, че чичо Мишо е оставил найлона над гредите не си валеше направо в помещението. Дано хората от които зависи това да се замислят и да си дадат сметка, че са си дали парите на вятъра. Защото с на никой няма да му хареса прокапала хижа или хижа без покрив, дори да се намира на неземно красивото място между върховете Кавалдан и Юмрука.


В неделя тръгнахме 8 човека да се прибираме по лятната пътека за град Клисура. Искам да кажа на хората които решат да предприемат този маршрут, по иначе маркираната преди седмица пътека, да внимават изклчително много или въобще да не тръгват. Ние се губихме 4-ри пъти. Вярно имаше мъгла и дъжд, но маркировката не места я няма. Първо от хижата се тръгва по посока на хижа Вежен(съответно връх Вежен). Стига се едно колче с няколко стари табели, всяка си сочи накъдето иска, има една за град Клисура, която може да ви обърка, трябва да се продължи по билото и някъде на третото колче има табела наляво и се следва жълта маркировка. Пътеката е добре маркирана до момента в който изведнъж изчезва, мъглата беше доста гъста, може би при ясно време се виждат някви ориентири, но ние разчитахме изключително на въпросната маркировка, след половин часово лутане в мъглата дочухме кучешки лай, тръгнахме по нещо като пътека и се срещнахме с 3-ма човека от село Розино. те ни опътиха. минава се една малка рекичка и се минава през два обора. Първия е добре да се мине о тляво, а втория задължително от дясно. там отново се появява маркировката. След известно време се навлиза в гора. В един момент се попада в доста гъст участък, с адски много паднали дървета, където маркировката отново изчезва. Първо е изключително трудно проходимо, второ от двете страни се намират едно стръмно дере и едно свлачище. Просто за мен това е престъпление. Тук човек няма да разбере как може да пропадне някъде, не може изведнъж да свършва маркировката, все пак се разчита на нея. С доста усилия и предположения тръгнахме надолу и след известно време се добрахме до нещо като пътека и след още известно време намерихме отново маркировката. За 7 часа слезнахме в Клисура. Обръщам се към хората от които зависи маркирането на туристическите пътеки. Хора, ако по такъв небрежен начин се маркират пътеките, то по-добре да ги няма, за да не се заблуждават туристите.

Непознати Тодор,
Мисля, че не си спазил едно основно планинарско правило - Не си ли минавал по един маршрут, преди да тръгнеш добре го проучи. Вие кога взехте решение за слизане към Клисура? В Пловдив, в Розино, на хижата?
Ако е било в последния момент на хижата, попитахте ли хижаря как е пътеката? При запитване той е длъжен да ви информира къде е маркирано, къде не, къде е проходимо, къде не. Те днешните хижари много, много с пътеки не се занимават, но би трябвало тамошният Мишо - освен с кожодерска търговийка и за това да има грижа.То остава и за две години хижарстване поне веднъж да не е извървял този маршрут и да не знае и да не може да те предупреди за някои работи - за смерча, за Душевадника, Кривулите, Комина, Зли дол и т.н.
От повече от месец горското в Клисура, за съжаление ту наляво, ту надясно и твърде лениво разчиства пораженията в гората, дори районът става по- и по-непроходим. Постоянно се похабяват следващи и следващи знаци и табели от маркировката и тя не може да влезе в ред, докато не се извози по-голямата част от огромната паднала маса.

Тоя пък Христо...
Какво си почнал да даваш съвети като стар планински мъдрец като след като си написал това си прекарал поне 2 часа в съзерцание на написаното от теб в сладка наслада от опитността си и от прекрасната възможност да я покажеш на всички. Та мъдрецо, ти не си спазил едно основно правило , това да си държиш егото в гащите. Това което Тодор е написал не ми звучи като написано от малко дете та да започваш да го порицаваш за това че някое негово другарче е изтрило маркировката с гумичката... Та, придържай се към схемите стар планински мъдрецо и само се надявай да не си си забравил учебника когато ударят непридвидените обстоятелства, защото тогава ще си глътнеш езика и ще започнеш да хлипаш като малко дете.

Боби Чумата.

Здравейте, Христо

Благодаря Ви за отговора. Съжалявам ако съм провокирал у Вас някакви негативи емоции. Наистина ценя критиката. Признавам за това, че реших в последния момент да тръгна по лятната маркировка за град Клисура. Вървял съм от вр. Вежен- до гр. Клисура, но по този път не бях минавал. Не съм спазил основното планинарско правило да проуча обстойно маршрута, за което не търся вина в никой.
В случая не става въпрос за мен или моите приятели. Аз знам отдавна че има такъв път, знаех, че пътеката е маркирана преди седмица, знаех че на едно място е прекъсната маркировката, но не предполагах, че пътека маркирана преди седмица, няма да има указание или поне една малка стрелкичка в участъка, в който не е било възможно да се положи маркировка поради паднали дървета.
Не искам да се изтъквам, не съм перфектния планинар, не съм най-опитният турист, може би и не съм опитен, но ние имахме палатки, имахме дрехи, дъждобрани, имахме добри обувки, имахме храна, имахме компас, имахме въжета, бяхме подготвени, ако трябваше да останем дори 3 дена в планината … въпроса е че утре ще тръгне някой, ще се подведе по прясно маркираната маркировка, ще стигне до въпросното място с преминалия смерч и ще запомнят това място докато е жив (стига да не стане по-голяма беля).
Относно горското в Клисура бих си позволил един цитат от една много българска книга на Георги Данаилов – „Къща отвъд света” …

„…но горе в планината се изви смерч и стори страшни поразии…
…Смерчът беше покосил върховете на младите борове, беше прекършил старите, а смърчовете и елите бе изтръгнал направо с корените и пръстта. Гората приличаше на лобно поле след жестока бран. Като загинали рицари с пречупени копия и мечове лежаха безброй дървеса, някой се крепяха наранени и прекършени, други залитнали се подпираха на оцелелите си другари. Не си спомям да съм виждал по тягостна гледка, може би само опожарения Йелоустоун, но там поне имаше някакъв порядък, обгорелите, почерняли дървета бяха останали в редиците си, а тук смъртта бе избивала безогледно. Поражението нямаше да бъде толкова жестоко, ако не беше намесата на човека, ако не беше дивашкото ни отношение към гората. Защото тя умее да се пази сама от бурите. Тя се обгражда с борове, които впиват дълбоко в земята яките си корени, те поемат напора на ветровете, удържат го, омаломощават го и бурята достига вече отслабнала до по-беззащитните ели и смърчове. Но нашата алчност нарушава тази самозащита. За да можем по- лесно да сечем дърветата, за да достигаме без усилия до тях, ние правим просеки, прокарваме безразборно пътища, булдозерите рият и сриват всичко пред себе си, те не щадят дори младите дръвчета, свличат ги и ги погребват под купища пръст. Сетне по тези просеки, пътища и пътеки се стичат буйните пролетни води, отнасят тънката горска почва, отмиват я, докато се появят камъни и скали и на тези места вече никога няма да поникне гора. И вихрите през тях нахлуват лесно в леса, навлизат дълбоко в него и вършат пакостите си свободно…
…- Аз мога да обичам едно дърво, повече от един човек - беше казал Бетовен.
Прав е бил. И отсичането на едно дърво е убийство, не по-малко от застрелването на едно животно. Острието на брадвата проблясва, тя се впива в плътта на дървото, то стене, раната в снагата му расте, то изпуква, изпъшква, накланя се, клоните му са разперени като безпомощни ръце, елата пада и се чува последната и дълга въздишка, преди да издъхне. И винаги, когато чуя в гората злобното ръмжене на моторната резачка, ме обвзема безсилно отчаяние…”
Гледката беше подобна … и защото ние свалихме 3 чувала боклуци през целия път, навсякъде беше пълно с фасове, найлони, бутилки, кофички от кисело мляко и какви ли не боклуци …

…, а чичо Мишо сади дървета … за Вас незнам

Надявам се тази информация да ви е полезна: хижите + координатите на няколко ориентира
по маршрути:
х. Хайдушка песен -> х. Ехо
х. Хайдушка песен -> х. Козя стена
х. Ехо -> х. Козя стена

хижа Ехо
N 042 46.502
E 024 28.880
хижа Хаидушка песен
N 042 48.363
E 024 31.498
хижа Козя стена
N 042 47.108
E 024 31.773
Местноста Ушите
N 042 47.620
E 024 29.686
Заслон (към 21.09.2008 в почти приключил строеж)
N 042 48.319
W 024 30.246
Заслон (от х. Козя стена към х. Хайдушка песен)
N 042 47.888
E 024 32.274
Параклиса до х. Ехо
N 042 46.338
E 024 28.951
Паметник на Петко Дачев (разделяне на пътеката от х. Козя стена към Чифлика, х. Хайдушка песен)
N 042 47.449
E 024 32.215

(с точност до 5-6 метра)

Проблем по пътеката от хижа Ехо до Клисура
СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА
За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори. За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над Душевадника.Корекции на маркираното преди повече от 20години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, а обновяването й все още не приключено. Съществува вероятност поради прокарване на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано. След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол. До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за за не по-малко от 5- 6 часа.






















СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА

За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута.
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори.
За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над стръмнината Кривулите.Корекции на маркираното преди повече от 20 години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, обновяването й все още не е приключено. Съществува вероятност поради прокарване през следвашите няколко седмици на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано.
След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол.
До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за не по-малко от 5- 6 часа.

Привет на всички ценители на планината и на тези,които и посвещават с любов свободното си време!
От няколко години имаме щастието и ние да сме всеки уикенд в планината и можем да твърдим,че сме натрупали известни впечатления и пристрастия, едно от които е любовта ни към Стара планина.Минахме много маршрути, бяхме в повечето хижи и без обвързаност и клакьорство заявяваме
прекрасните си впечатления от хижа ЕХО,която посетихме на 03.10.2008
Всичко добро, казано за хижата и стопаните и, се потвърди- чисто,уютно място,а хижарите са мили и гостоприемни.Гозбите на Венци са много вкусни и двамата с Милчо правят всичко, за да бъде престоят в хижата незабравим.Не разбирам пошлите подмятания за "търговииката" на хижарите- такава ние не видяхме.Нормално е консумираното да се заплаща, а цените да съответстват на трудната доставка на консумативите.Жалко, че договорът на тези прекрасни хора може да не бъде подновен.Господа управници на" Академик", тези хора са родени да бъдат домакините на х. Ехо, не разочаровайте туристите, които идват, както за природата, така и заради Човеците Венци и Милчо.

Искам да попитам някой от споделилите мнение относно условията в хижа Амбарица или коя да е хижа,как мога да стана аз самият хижар? Имам висше образование-икономическо и много обичам Тетевенският и Торянският дял на Стара Планина.Въпросът ми е съвсем сериозен.Аз съм 71-ви набор.Моля пишете ми ако знаете.Ще ви бъда мн.благодар

да разбира се от всички познати на ПРИНЦА(СТЕФАН ГЕОРГИЕВ) И НА ПРИНЦЕСАТА(ПЕФИЦАТА) СЕ ГОВОРИ че чичо Мишо и леля Венци не са благонадеждни за БЛАГОТО НА Х. ЕХО ЗА ТОВА СИ МИСЛЯТ И СЕ МЪЧАТ ДА ГИ ИЗГОНЯТ ТАКА,ЧЕ МОЖЕ ДА ПОЧАКАШ МАЛКО И ДА ИМ ЗАЕМЕШ РАБОТАТА САМО НАМЕРИ И ПОГОВОРИ С ПРИНЦА (КРАДЕСА)НА КОЙТО, СИНЪ МУ НЯМА НУЖДА ДА РАБОТИ ОСВЕН СЪГЛЕДВАЧ НА ХИЖАРИТЕ.ХОДИ ДО ЧУЖБИНА ДА СИ УЗАКОНИ ОТКРАДНАТОТО ОТ ТАТЕ МУ,ДАЛИ Е РАБОТИЛ ИЛИ СЕДЯЛ РАЗЛИКА ЗА ТЯХ НЯМА. ДЕТО НЕ ЗНАЕ КАКВО Е РАБОТА НО ОТ ДРУЖЕСТВОТО СИ МЪЛЧАТ ЗАЩОТО ПАРИ ОТКРАДНЕЛИ ПРИНЦО И ЗА НАС КЕ ИМАААААААААА КОЛКО ПОВЕЧЕ КРАДЕ ТОЛКОВА ДРУЖЕСТВОТО (УПРАВЛЕНИЕТО) ПО ДОБРЕ А СТУДЕНТИТЕ МЪЛЧАТ ЩОТО ПРИНЦА НЕ ПОДПИСВА(СТУДЕНТСКИ КНИЖКИ) . А ПРИНЦЕСАТА=ПЕВИЦА ХА-ЗАПЕЕ И УВИСВАТ.НАМЕРИ ПРИНЦА ТОЙ И ТЕБЕ ЩЕ УПРАЙ И НАКРАЯ КОЙ ТЕ ЗНАЙ А ПЪК И НА ТЕБ ТИ ИДВА КРАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ С УВАЖЕНИЕ ОТ АЙ-ЛА-РИ-ПИ И НА ТЕБЕ ПРИНЦО КЕ ТИ СИПИ АРЕ СЯ ОТ МЕН СТИГА ТОЛКОЗ АРЕ ЧАО

бе ей тра-ла-ла като си толкова осведомена личност къде и как може да се гласува или да си избираме подходящите хора за хижари?Знаеш ли въобще дали има такова място МОЛЯ ПОМОГНИ .Ние сме една малка компанийка и скоро скачвахме горе и сме много очаровани от хижата(Ехо) ,хижарите (леля Венци и чичо Мишо)и не на последно място от местността голямо съчетание и трите са в чудна комбинация и са перфектни.Как може да се помогне на такива хора с толкова ентусиазъм и такава енергия и чистосърдечност да ги оставим да си идат или да бъдат позорно изгонени от това райско кътче.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ С КОЯТО МОЖЕТЕ ДА МИ БЪДЕТЕ ПОЛЕЗНИ ЧАО

Може да попиташ РУ АНГЕЛ КЪНЧЕВ ТАМ ШЕ ПОТЪРСИШ ПРИНЦА СТЕФКО ТОЙ Е ПОСТРОИЛ 2 ХИЖИ ТОЙ КОЛИ ТОЙ БЕСИ И НЕКРАДИ ПОВЕЧЕ ОТ НЕГО ДА ЗНАЕШ ЕЙЙЙЙЙ
ПРИГОТВИСЕ ЗА МИЗЕРИЯТА ОКОЛО ТЕБ ЗА 200 ЛЕВА ЗАПЛАТА И АКО ПОИСКАШ ПОВЕЧЕ СИ ОТ НЕУДОБНИТЕ АКО ВИДИШ КАК СЕ КРАДАТ ПАРИ (изписват )да си мълчиш заштото и на теб ще намерят заместник а АКО ПЪК КАЖЕШ НА ДЕКАНА ЗА НЕЩО ТО СИ ИЗБЕРИ КАДЕ ДА СЕ ДЕНЕШ ЧЕ И ТЕБ В МИША ДУПКА ДА ЗАВРЪТ

Някой дали знае зимата колко е от Рибарица и как е маркировката

търся си компания за нова година за ехо

ПРИЯТЕЛ И НИЕ ИСКАМЕ ДА ПРЕКАРАМЕ НОВАТА ГОДИНА НА ХИЖА ЕХО НО НЕЗНАМ КАКЪВ Е ПЪТЯ ДО ТАМ А И КАКВО щЕ Е ВРЕМЕТО МАЙ ГО ДАВАТ МНОГО СНЯГ НИЕ СМЕ ГРУПА ОТ 10 ЧОВЕКА.ИМА И ДРУГО ХИЖАТА Е МАЛКА И НЕ СЕ ЗНАЕ БЕЗ РЕЗЕРВАЦИЯ ДАЛИ щЕ ИМА МЕСТА.

До сега за Нова година има само едно запитване от ГЕОРГИЕВ от София за малка гупичка. Така, че ако решите хижата ще Ви посрещне на топло и на широко.

Моля за телефон за връзка с хижа Ехо!Спешно!!!!!!!!!!

0885 994 129, 0885 452 509
Снегът по данни от 8,00 ч. тази сутрин е 40 см. Между 26 и 28.12. 3-4 души предвиждаме да се качим до хижата и слезем през м.Остриките и Рибарица.

ей хора тази хижа и аз съм я строил.за първи път бях там през 89 година.качих се през остриките за около 3 часа и си казах че оттук само ще сляза. в следващите 9 дена се качвах и слизах оттам по два пъти на ден.още я нямаше въжената линия и всичко се качваше на гръб или с мулета.след края на студентската бригада си мислех че никога повече нама да се кача там.но уви- броях ги до около 20 път. след това спрях.качвал съм се на юмрука 3 пъти и само веднъж през деня и трезвен- много стръмно бе хора- през нощта и .... просто вървиш.и така до 93 година, когато се ожених там.от тогава не съм се качвал.тогава керанов викаше не не не ще загубим момчето, а пепа - тези идиоти пак си правят майтап с момичето.момчето и момичето имат две дъщери и скоро ще ги качат на ЕХО а оттам ще ги заведат на Васильов
хижари на ЕХО не разрешавайте да се говори лошо за ХИЖАТА
рано или късно Маргото,Докито,Тихия,Попа/Младен Кмета/,Антон,Никито,Жоро Майната,Петко Рацов,Иван Папрата и другите ще се върнат

Здравейте,
Това лято(2008г.) бях на хижа Ехо. Усещането е невероятно, чувстваш се откъснат от света. Гледката е страхотна пред хижата, вътре хижарката и хижарят са мили хора, който съвестно си вършат работата. Чисти чаршафи и завивки, нямах проблеми с тоалетната. Има и прилична баня. Въобще ми се ходи пак там.

Моля за информация дали хижари на х. Ехо са все още Венци и Милчо?Доколкото съм запознат договорът им изтичаше м. януари.Чакам отговори

Днес (13.02.2009) говорих с леля Венци - все още те са хижари. Събота и неделя ще съм на хижата, като се върна ще пиша, какво е положението.

За съжаление не успях да отида...

приказна хижа!!!

знаете ли дали може все още да се стига с кола до остриките и дали е безопасно да се остави колата там

2-3 км преди остриките пътя е пропаднал, но от там е един час пеш до остриките

за безопасно никой не може да гарантира напълно, аз няколко пъти съм си оставял колата и не е имало проблем и като цяло в този район рядко има такива проблеми

За хижарите мога да кажа само хубави неща. Благодарение на навременната намеса на хижаря успяхме да стигнем невредими хижата, тъй като замръкнахме малкоо преди да стигнем билото.Не мога да си представя как щяхме да изкачим върха преди хижата откъм Рибарица, ако не бяха ни посрещнали хижаря и 4 момчета от Стара Загора. :)След това хижарите се грижиха за нас като за писани яйца - почувствах се все едно съм на гости на приятели, а не високо в негостоприемната планина.
Чичо Мишо и леля Венци споделиха с нас, че ще са на хижата само още месец, защото искали да ги махнат оттам, за причината нищо не успях да разбера. Стискам им палци да задържат работата си, защото ми се струва, че я вършат с голямо удоволствие.
Благодаря им от името на цялата софийска група :)

Привет и от групата от Стара Загора:). Като цяло и ние останахме с доста добро впечатление от хижарите. Това ни е второто посещение на хижата откакто те са хижари и мога да кажа, че и двата пъти ни посрещнаха много добре.

Колеги, някой да знае как са пътеките към хижата в момента? Колко е снега по билото? Благодаря предварително!

За последните 4-5 дни снежната покривка на х.Ехо в резултат на слягане, уплътняване и топене е намаляла от 150 на 95 см. По билата
и ръбовете, до които достига слънцето дебелината бързо изтънява. Но в улеите и по склоновете със северно изложение снегът е много. През следващите три-четири дни, ако се сбъднат прогнозите евентуалните валежи ще са от дъжд до около 1800 м.н.в., снежната покривка ще изтънее още и района на "Ехо" ще бъде по-достъпен.

Спеди, сърдечно ти благодаря за информацията! Поздрави!

Телефонът за резервации и информация за хижа "Ехо" е 0882 96 6333. Абонатите от групата на БТС / М-тел набират само 6333.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com.

Телефонът на хижарите е 0885 99 4129, а краткият номер е 4129. Tелефони 088/5452509 и 089/7670953 НЕ СА АКТУАЛНИ.

Само добри думи мога да кажа за тях. Много добре стопанисват хижата. Много лоялни към туристите. Винаги разбрани и усмихнати. Пример за подражание като семейство, нека има повече хора като вас не само в планините. Винаги сме искали да ви благодарим за топлото и сърдечно посрещане. Благодарим :)

ако си прав защо дружеството гледа да се отърве и пожелава късмет на новите хижари не разбирам за кое толкова СА ИМ КРИВИ ХОРИЦАТА КОИТО ПОМАГАТ НА ДРУГИ

Привет, планинари! Отдавна имам желание да се кача на Ехо, и вече съм твърдо решена :) Само моля, ако може някой да ми каже как стои въпросът с пътеката от Беклемето към Ехо, добре ли е маркирана и става ли за неопитни туристи. Уж прочетох коментарите, ама повечето хора са се качвали от юг - Розино, не срещнах някой да е идвал от Беклемето. Предварително благодаря, късмет и хубаво време в планината на всички :)

Пътеката е много добре маркирана в червено и личаща си, част е от прехода "Ком - Емине" и върви само по билото. Но Ви съветвам да изчакате до началото на май. На места по лятната (маркираната) пътека е много възможно все още да има преспи, които съвсем не са безопасни за неопитни (както пишете) туристи.

Успех

Антон, сърдечно благодаря за отговора! Разбира се, че ще е на лято този преход, за зимата и дума не може да става :) Аз просто реших отрано да проуча терена :)) Още един път много благодаря и успехи и на теб!

Изпратен от @--->-- на 09.04.2009 15:39
Здравейте фенове на хижа Ехо! Искам да споделя с вас, че Мишо и Венци яката злоупотребяват с чая. Досега това го е нямало на хижата. Пожелаваме успех на следващите хижари.:)

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО СЕ КАЧИХ ТАН ЕДНА ВИЛИЦА НЕ БЕШЕ ИЗМИТА А СЕГА ДАЖЕ ЧАЙНИКА СВЕТЕШ САМО ТВА СИ НАПРАВИ СМЕТКАТА

Здравейте, приятели на планината.По празниците бях на хижа Ехо.Тръгнахме от село Розино.Ако сте решили да ходите там искам да ви кажа,че пътеките са много лошо маркирани.Няколко пъти се губихме,маркировката на много места изчезваше.Но за сметка на това като пристигнахме в хижата бяхме приятно изненадани от усмихнатите и гостоприемни хижари-леля Венци и чичо Мишо.В хижата беше топло,чисто и уютно.Вечерта ни гостиха с вкусна чорба от коприва. Не изпускайте маркировката нито за миг!!!

Здрасти unknown ! През октомври с още петима приятели бях по този маршрут – Розино – Шамака – Дълга поляна – Карагьол – Ехо. Маркировката си беше напълно в ред. В по-ниската част през есента е възможно някое и друго маркирано дърво да са станали на цепенеци за розинска камина. Най-добре напиши точно къде сте се губили, къде маркировката изчезва. Ако не моята компания, то познати студенти със сигурност ще се качват на хижата по първи май и могат без затруднения да подсилят знаците, там където има нужда.

Здравей,Младене!Тръгнахме от село Розино от един завой, където видяхме стрелка със заличен от времето надпис.По-нагоре започна маркировка синьо и бяло;зелено и бяло.Преминахме жп линията при старата жп гара,след около 15-20 мин. разбрахме,че няма маркировка-продължихме без такава.След това излязохме на сечищен път и след около 20 мин. видяхме маркировка синьо и бяло.Продължихме по нея -оказа се,че тя е за хижа Козя стена, защото нямаше време да се връщаме.Стигнахме до една разрушена къщурка,където имаше разклонение за хижа Ехо.Е там ако не знаеш посоката трудно ще се ориантираш на къде да вървиш.Тук там има изкривени стрелки по дърветата и пътеката въобще не личи къде е - доста е обрасла.Като излязохме в ночалото на дългата поляна видяхме нашата маркировка, по която е трябвало да вървим.От там нагоре по дългата поляна нямо проблем.На връщане минахме през езерото.До "вилната" зона на селото,където е края на гората също маркировка не видях.Ние сме в планината много често и сме свикнали да вървим и без пътека, имаме усет за посока и добре се ориантираме,но начинаещи планинари трудно ще се оправят.Маркировката трябва да се обнови нацяло още от селото.Затова от туристическото дружество да отпуснат пари за някоя друга кутия боя !Мерси за отговора!

Здравейте, ние се каним да се качим на Вежен да минем през х.Ехо, Козя стена и х.Вежен в края на май. Не сме сигурни още в коя хижа ще нощуваме,но искам да питам;

Може ли да се ходи с куче там? Хижарите разрешават ли или няма на ни подслонят? Видях правилата на х.Козя стена и там изрично забраняват кучета, и заради това със сигурност няма да останем.Но как е в Ехо и Вежен?
Имам си един Шаро планинар, който повечето пъти идва с нас. Досега в други хижи нямахме проблеми да спи при нас.

Втори въпрос: Как е времето по тази част на балкана през май, трябва ли да взимаме снегоходки за Вежен :) ?
Благодаря на всички за отговорите!

Искам да отправя апел кам управата на хижите по принцип и кам БТС:

Уважаеми БТС, хижари и приятели на планинарите,
не е ли време да се променят безмислените забрани за домашни любимци? Все повече се увеличава броя на хората които взимат кучетата си на походите си в планините и изобщо на всичките си пътувания с тях. Във почти всички европейски хотели гостите могат да вземат и домашните си любимци без никакав проблем и без никакви уговорки срещу определена сума на ден. Цените са офицялни на сайтовете и се движат около 10 - 15 € на ден. Във хижите в Алпите около Zugspitze и Южен Тирол сме били на много хижи с кучето ни и нямахме никакви проблеми да нощушаме.
Защо в Българските хижи все още съществува това архаично правило? Икономически това води до загуба за хижите, защото гостите с кучета избягват такива хижи.А в същото време броят на гостите с кучета се увеличава. Само в моето обкражение вече 2/3 от хората имат кучета. И какво се получава: че в х.Козя стена ще пренущуват 10 вместо 20 човека. Сметнете го в пари и сте видите колко се губи. Да не говориме за загубата на прихода който би дошъл от нощувката на самото куче, напр. ако се взима 1/2 от цената на човек. Всеки собственик с удоволствие би платил за удобството да вземе любимеца си на почивка.
Отделен въпрос е че повечето хижари също имат кучета - те знаят за какво става вапрос.Хижа Козя стена пишат:"Забранено пренощуването на дом.любимци в саите." А къде тогава? Аз не мога да оставя кучето ми да спи навънка, при положение че в къщи то спи в стаята. Още повече когато кучето ми е съпо, като собстеник платил сумати пари та да имам това куче, аз не искам през нощта до да се разболее от студ навън и да умре или да го нахапят кучетата пазачи на хижата.
На фиктивния аргумент, че кучетата мърсят в стаите, мога само да отговоря:
- С какво точно? Повечето кучета почти не ръсят косми, а НИКОЕ ДОМАШНО КУЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА ВЪТРЕ.Това е първото нещо на което се научава едно домашно куче.И нашите кучета ходят до тоалетна по планинските поляни, точно както и кучетата-пазачи на хижата :) Така че този аргумент е безсмислен уважаеми Управители на хижи и БТС.
Хижарите могат да се застраховат допълнително като още при влизане се уговорят със собствениците на кучето на спазват определени хигиенични правила докато пребивават в хижата, като например да изметат стаята като напускат или да си носят кърпа за лапите на кучето (за да не оставя кучето стъпки вътре ако навън има сняг).
С това завършвам апела за по-разумно уреждане на нощувката на гости с кучета.
Надявам се в скоро време да се радвам на българските планини с кучето ми и на едно любезно посрещане и нощувка във всяка хижа.
С уважение

На мен пък ми писнА от вашите кучета.По паркове и улици им газя лайната.Детето ми не го пускам да си играе в пясъчника,защото там си водите домашните любимци да си извършват физиологичните нужди.Няма да коментирам че за един немалък процент от собствениците думички като ветеринар,ваксинация и профилактичен преглед са напълно неознати...
Няма да коментирам колко пъти съм виждал видимо агресивни кучета пуснати без повод от стопаните си да се разхождат.Все едно в планината няма други хора и някой е длъжен да се съобразява вечно с вас.
Веднъж(не на туристически поход,а бях излязъл просто за гъби) ми се наложи един доберман да го застрелям,защото просто щеше да изяде един съвсем невинен човечец.
Няма да коментирам че има хора,които са алергични към кучета,котки,към козина и прочие и присъствието на такива животни в стаята и после на следващата вечер някой такъв алергичен човечец знаем до какво ще доведе.Виждал съм такива хора,виждал съм какъв задух ги хваща и как се изприщват и зачервяват целите...
Като искате куче-държите си го у вас-и по другите места,където е разрешено.То май стаите по хижите останаха едно от последните места в които можем да се опазим от тая напаст.
Живеем в ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО-като не ти харесват условията и правилата в него-можеш просто да се разкараш.Така лекинко улево...

Това според теб в рамките на добря тон ли е? Виж какво е написано с червено горе на тази страница!!! Като не ти е дошъл собствен въпрос на акъла не се заяждай с другите хора и питанията им!

Да, знам какво имаш впредвид и защо те дразнят кучета.Но за всичко което си изброил не са виновни кучетата а стопаните им.И то точно определен вид хора, хора от които гъмжи в България, хора без възпитание, игноранти и безотговорни към другите около тях. Като съдя по правописа ти и нивото на езика ти - хората към които принадлежиш ти!
По-добре си помисли дали и ти самия ти не правиш същата свинщина за която обвиняваш хората с кучета.
Този форум е за обсъждане на всякакви въпроси и проблеми на хора които ходят в планината. Включително и хората с кучета. Като не ти харесва и не те засяга -не го чети!:angry:

Като заговорихме за правопис погледни си предния пост. И там има 5-6 правописни грешки.

Здравейте планинари,но явно Вие сте повече кучкари.Соред мен,хижите са за планинари и техните другари.А за вашите хайванчета са селските сайванчета.

Просто госпойцата е решила че трябва да си пренесе сичкио люкс от къщи и у балкано и да не се съобразяяя с останалите-иска си кучето.Сигурно си иска и банята с джакузито,салатата със синьо сирене и плазмен телевизор в стаята.Ама не става.Типично за гражданята от големио град с големото самочувствие,които смятат че са център на вселената,а всички останали да следват наставлението на чичовото(Любо Пенев).
Съобразявам се навсякъде и със всеки-ако на дадена хижа,заслон или било там каквото било не пушат-не пуша и аз,ако се събуват-събувам сe и аз,ако алкохола е забранен-не пия и аз,ако високата музика е забранена-не слушам.Ако пък не ми е хептен угодно нещо и не мога да се съобразя с него(примерно специално за мен-пиянските изпълнения и компании,силната музика-особено чалга)-спя нвън-поне в този сезон-места за бивакуване и условия има прекрасни...
В планината има далеч по-важни неща от чисто градските удоволствия.А за който му липсват и иска сакън да е неговата-с кучето,със ваната и с плазмения телевизор(шото така си бил свикнАл)-е па има достатъчно хотели.
И още предостатъчно се строят.

Абе хора защо сте толкова агресивни? Какво толкова като някой иска да си води кучето на хижа. Защо така агресивно нападате човека? Затова ни мислят за варвари в цяла Европа. Успокойте топката, малко човечност.

Не сме агресивни.Като иска да си го води-да си го води-но да седи отвън кучето.Като го води-да го води с каишка и намродник.Щото неведнъж ми се е случвало да гледам как скачат на хора такива водени от някойси кучета.Който някойси ги е пуснал без нашийник и блее нанякъде.Веднъж и на малко 4 годишно дете.И то не да си играе.
Като ходят в парка-като акат-да си чистят след тях.А не нашите деца да играят в пясъчник пълен с лайна.Веднъж ми се налагаше в СФ(не съм софиянец) да мина през Южния парк мисля се водеше-ами то по алеите-лайно до лайно-ами то вървиш и се чудиш къде да стъпиш.Като в миниран участък от фронта.
За това че за българските кучелюбци думички като ваксинация и обезпаразитяване на нещо непознато-отделен въпрос.Нищо че по закон са задължителни.
Та това драги ми приятелю са практиките в същата тази европа за която ти говориш.Когато ние станем като манталитет като европейците-па нека да има и кучета по хижите.
Но докато сме ганювци и гледаме как да подминем закона(щото бил врата в полето) и как на нас да ни е угодно и комфортно(пък останалите да го духат)-НЕ!

Колеги планинари,
Имам куче от 10 години, обиколило е сума ти и хижи по Стара Планина, Рила, Пирин и Родопи с мен, там винаги е спало отвън, никога вътре в хижите!!! До сега не са го изяли нито на хижарите кучетата, нито мечките, нито вълците от студ няма как да умре и в най-лютата буря, просто си заспива на кравай в някой ъгъл където не духа и на сутринта ме посреща с махане на опашка!!!
Ако вашето куче не може да издържи 2-3 вечери навън значи не му е мястото на планината, а ако вие не можете без него, значи и вие не сте за планината, ходете в парковете!!! Едва ли като ходите на гости с преспиване го взимате и спи при вас в стаята!!!

Новите хижари Галя и Иван са чудесни хора! Въпреки че току що бяха пристигнали и им беще всичко ново, се погрижиха прекрасно за нас. Чакаха ни постлани легла и топла баня,а понеже бяхме единствените гости в хижата ни поканиха на тяхната трапеза и нагостиха с вкусна леща и тетевенска ракийка. Прекарахме една незабравима вечер с тях в хижа Ехо. Галя и Иван благодарим Ви за гостоприемството !!! Надяваме се да ви посетим догодина пак и да мине леко установяването ви в хижа Ехо! Хриси и Иван
П.С.Тъй като хижата има нужда от нов агрегат (с вятър, там постоянно духа) има кутия за дарения, не я подминавайте ако и на вас е харесало в Ехо и прекрасното и местоположение.

точно така давайте си парите и се чудете защо нищо не става нали имат слунчеви панели ми защо спряха ли да работят какво е станало мълния ли ги удари или се обърнаха на долу с краката а каде са парите на БТС-то кой може да докажа каде са похарчени някой документи да е показал колко ли пари се влачат от една такава хижичка

Панелите на Ехо са си напълно в ред. В събота за мача с ирландците и след това до късно с панелите работеха два цветни телевизора, oсветителни тела, зарядни и т.п..
Новите хижари Иван и Галя с техни приятели от Русе и Тетевен пуснаха в действие нова готварска печка и хладилник с фризер на газ пропан-бутан, обслужиха основно бензиновите елагрегати, ремонтираха още един телевизор, спретнаха нова заличка за туристи с кокетно барче.
Започнат е и монтажът на водно отопление с голям бойлер за топла вода.
А хижарският чай от билки вече е безплатен.

По-точно е да се каже, че за условията на хижа "Ехо", където липсват връзка с еленергийната мрежа на страната и на водни ресурси за електропроизводство освен волтаични панели, които са скъпи и с неголеми мощности трябва да се използват и ветрогенератори.
Такива са стремленията на новия хижар Иван, на ръководствата на "Академик" и на Сдружението "За Ехо". Предстои монтаж на малък ветърен генератор, разработен в Русенски университет "Ангел Кънчев".
Със средства от дарения е предвидено да се достави и монтира ветрови генератор с мощност 500 или 1000 вата, което ще позволи неограничено използване на елеенергия за осветление, готвене, други битови нужди.

една от любимите ми хижи в Централен Балкан.. утре се стягам за там да направим някоя друга супичка с биричка :)

извинявам се за глупавия въпрос:може ли да се ходи с кола до хижата и ако не къде се оставя колата на съхранение и колко е пътя после пеша.и може ли някъкъв тел.за връзка за запазване на места в хижата.

Път за автомобили няма.
Колата си можете да оставите:
1) Откъм курортното селище Рибарица - в района на базата за ловен туризъм ("Кучкарника") по Черна река, която се намира на около 4 км от последната автобусна спирка "Смесите"(Стара Рибарица) на селото. От там до хижата се върви около 3 часа.
2) В туристическия комплекс "Беклемето", откъдето преходът до "Ехо" през х. "Козя стена" трае 5-6 часа;
3) В района на басейна над с. Чифлик, откъдето до "Ехо" се стига за 4-4,30 часа;
4) В село Розино. От селото до хижата се върви 4-5 часа.
Телефонът за резервации и информация за х. "Ехо" е 0882 96 6333. Абонатите от групата на БТС/М-тел набират само 6333.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com

Телефоните на хижарите са 0885 99 4129 (кратък номер 4129) и
0897 948 268.

Телефони 0885 452 509 и 0897 670 953 НЕ СА АКТУАЛНИ

благодаря за информацията

Искам да споделя радостта си от това колко добре се развива хижа "Ехо". Новите хижари, Галя и Иван, са може би най-доброто което се е случвало на тази хижа в последните 2-3 години. Атмосферата е изключително гостоприемна, и първото нещо, което човек чува, е едно топло "Добре дошли!". Бях там с група приятели миналия петък, и се възхитих как Галя цяла нощ посрещаше участниците в 100 км преход от хижа "Мазалат". Да не говорим, че синът и е вече изпечен барман :) Изобщо, ако смятате да посетите тази хижа, не се колебайте - мястото е вълшебно, и ще бъдете посрещнати от хора, на които наистина им милее за планината. Всъщност, сигурен съм че тепърва ще почват и други подобрения, все пак Иван и Галя са там едва от 20 май, така че съм много сигурен, че това ще се превърне в една от най-забележителните хижи в Стара планина.

Също така искам да добавя, че пътеката от гр. Клисура (през Розинската мандра) е разчистена, а маркировката (жълта) - подновена. Маркировката започва близо до края на черния път, чието начало е при по-източното разклонение за Клисура от подбалканското шосе. В интерес на истината, аз далеч повече предпочитам за изкачване подстъпите от с. Розино, от Беклемето или от х. Васильов, но това вече е въпрос на личен вкус. А, и говорейки за пътеката от х. Васильов - Галя ми каза, че са сложили каменна настилка на по-голяма част от пътя, което означава, че вече няма да е толкова кален в съответните сезони, така че имайте и този вариант предвид.

Здравей,
може ли да качим коментара ти на сайта на хижа Ехо http://ehoto.org/.
Много ми хареса:-)
Михаил Михов

здравейте планинари,
възможен ли е преход за един ден от х.Ехо до х.Дерменка?

Да, за около 7 часа спокойно може да се вземе разстоянието. По миналото лято го изминах за 5-6 часа, но пътя от Дерменка до Беклемето ми го спести един джип. :-))). Приятно изкарване.

da

Да, за 7 часа спокойна разходка при хубаво време е напълно възможен преход. Направихме го преди седмица и беше много приятно.Успех :)

Нормално е около 6 часа.В тази връзка преди много години мои приятели правиха Ком -Емине.След ритуала по изпращането тръгнахме от Ехо около 10 часа.След 20тина минути бяхме под Ушите.Седнахме да починем,извадихме нужните за почивка атрибути и Жоро Майната каза- Айде майна седим тука 2 часа и след четири сме на Дерменка.Около 10 вечерта стигнахме Добрила.Приятно изкарване на всички.

Здравей Антоне, хубави времена бяха тогава. И за по кратко време сме го правили, но ... тогава. И да намериш време да се видим през ноември.Жоро Майната обеща присъствие. Сега уговаряме и Киранов.

здравейте всички. искам да питам колко време е прехода от Хайдушка песен до Ехо и от къде е по-добре да се мине,през Козя стена или по пътеката за Васильов и след това на юг покрай заслон Академик. Благодаря предварително ако някой ме осведоми.

С. Чифлик –х. Хайдушка песен – х. Ехо (4,30-5 ч)
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръм-ния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.

С.Чифлик - Тумин дял – м.Киселинча –х.Козя стена (3–3,30 ч)
с продължение до х.Ехо - общо 5,30 - 6 ч.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва в юг-югозападна посока по път, прокаран между вили и бунгала, високо над басейна. Пътят с поредица от серпентини (на места с преки пътеки) преминава покрай ливади и изоставени овощни насаждения по разлатия хребет, спускащ се от вр. Тумин дял. За около 1,20 ч се стига малка полянка на билото на хребета. Следва по-лек и приятен път по гръбнака на Тумин дял. Преминава се през Папратлива поляна с чуден изглед към вр. Козя стена и Бальова планина. По-нагоре пътят (използван и от автомобили с висока проходимост) се изоставя, като се продължава на дясно по пътека. Излиза се до м. Киселинча - удължена по билото на Тумин дял наклонена поляна (50 мин), до която извежда и пътеката от х. Хайдушка песен. Продължава се с умерен наклон до маркировъчен стълб под зъберите на вр. Кучето (20 мин). Оттук в югозападна посока през гора, а по-нагоре през открит терен се достига седл.Ветровити преслап (15 мин) Тук е издигнат паметник на хижаря Петко Дачев, загинал от лавина в улея до седловината. От преслапа в запад–югозападна посока, с подсичане от юг на открития скат на главното било, се стига х. Козя стена (15 мин).
При снежни натрупвания преминаването от м. Киселинча до седл. Ветровити преслап задължително става през купола на вр. Кучето.
От х. Козя стена се продължава на запад високо над горския пояс по южния скалист скат на билото, известно тук с името Трионите. Пътеката на места е много тясна, под която зеят шеметни склонове и пропасти, което изисква добри обувки, известен планинанрски опити най-вече особено внимание. Върви се ту от северната, ту от южната му страна и се достига елипсовидната Маркова ливада (1 ч). Пътеката криволичи между скалите, отначало северно, а впоследствие южно и в близост до билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин). Оставащият път до х. Ехо е описан по-горе.
В а р и а н т: От курорта Чифлик до м. Киселинча може да се стигне и през х. Хайдушка песен , като от нея се продължи по пътека със стръмни серпентини по десния склон на Рогачева река към билото на Тумин дял, общо 2,30 ч от курорта.

благодаря много Емо за информацията за вариантите на достъп до х.Ехо.Дано да са ни от полза в събота или неделя.Мислим трима човека да стигнем от Хайдушка песен до Ехо и обратно но никой от нас не е минавал този маршрут. Затова исках да разбера откъде е по-добре да се мине. Мерси още веднъж,жив и здрав.

вече под ново име ли се подписваш стефане ЕМО лие сега ?
и нали е ТКЗС не смее да се упражни по друг начимн а сипе самохвалства бе живот и здраве да е дано се намери човек де ще ти сипе и на теб с големия черпак кажи как се крадат пари с надписване от хижата и кажи как блсгодарение на предните хижари имаш ЧАЙ планински кажи де де се замълча надявам се поне малко доблест да ти е останала и как син ти узакони всичко откраднато от теб и ЛИБОВНИЦАТА ТИ ПЕВИЦАТА ПО БАРОВЕТЕ ОБЯСНИ НИ МОЛЯТИСЕ Ано забравик ти си смел само кога надписваш и крадеш много поздрави от запознат а между другото кой клас има син ти та КАНДИДАТСТВА за студентска екскурзийка и какво точно е работил ако искаш ела до розино да поразпитаме заедно с какво се е занимавал във Великобритания

Аз ходих преди около десет години в х.Ехо и смея да кажа, че няма по-добра хижа в цяла България. Хижарите бяха изключително приятни и гостоприемни.Спалните помещения бяха чисти и добре затоплени от голямата печка на дърва.Спомням си, че около сградата се разхождаха коне и трите немски овчарки на хижарите.Храната беше много добра, като за закуска дори ни сервираха домашно приготвен рачел.
Надявам се да се върна някой ден в х.Ехо,мястото наистина е невероятно :)

Утре тръгваме от Чорапогащника (Биклимито) през Козя стена за хижа ЕХО. Интересува ме предлагат ли храна на хижа Ехо.

Просто се чудя дали има вариант за повече правописни грешки в думата Биклимито

Може и с "У" накрая!

Здравейте, да запитам ако някой случайно има трак лог от с. Розино до х. Ехо за Garmin?
Ако не би ли някой бил така добър да ми опише маршрута - става ли за зимно без снегоходки и колко часа горе-долу е? Откъде е най-разумно да се тръгне и как изглежда пътеката? Маркирана ли е, обрасла ли е, такива нещица :)

Смятам да ходя там идните дни с приятели. Планинари сме, много сме обикаляли из Рила, но специално този район на Стара никой от нас не го знае, така че бих се радвал на всякаква информация :)

Благодаря предварително!

Понеже има и опция да тръгнем от Рибарица - ако някой има трак лога Рибарица - Ехо зимна също ще съм много благодарен :)

Ето едно описание на маршрута
С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонени-ето на маршрутите: направо по основния път - за х. Васильов и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Карчов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).
При снежни натрупвания излизането от второто почивало до билото се извършва по хребета право нагоре, след което се следи стълбовата билна маркировка и парапета по северния ръб на вр. Кавладан (1710 м).В повечето случаи преминаването по билото
от Долни ветровити преслап до началото на парапета без снегоходки или ски с панти е сериозно изпитание поради наветият на преспи и козирки сняг.

И НА МАРШРУТА
С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,40 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка, а преминаването на върха става според указаното в МАРШРУТ №1.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста.
Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.

Емо, благодаря изключително много за информацията, много ще ми е полезна и вярвам не само на мен!
Хубаво е, когато човек попадне на толкова приятни и услужливи хора, сърдечни благодарности!!

Лога Рибарица - Ехо си го намерих :) Ще е една изключително хубава Нова Година! :)

Хижата си е супер,хижарите и те.Беклемето-Козя стена-Ехо-вр.Вежен-х.Вежен-Клисура. За два дни е мн.добър маршрут.

Х. Вежен - х. Ехо ( 3 ч) {част от МАРШРУТ Е-3}
До х. Вежен най-лесно се стига от с. Рибарица, откъдето водят планински път и няколко пътеки. От хижата в юг-югоизточна посока се тръгва по пътека, която пресича последователно 4 улея по североизточния склон на вр. Вежен и извежда на седл. Каменната порта (1 ч). Оттук с плавна дъга на юг се обхожда вр. Каменица, където под Влашки кладенец се отделя пътеката за Клисура и Розино. Продължава се на изток и с леко слизане за около 40 мин се стига до седловината на Рибаришкия проход. Продължава се с траверс на билото от юг и се стига разклонението на пътеката за паметника на Никола Караджов – водач на Априлското въстание в Клисура и за самата Клисура (жълта маркировка). На стотина метра от разклонението е седловината Горни ветровити преслап (25 мин) в западното подножие на скалистата грамада Юмрука (1819 м). Оттук, както и от Рибаришки проход има пътеки, които в юг-югозападна посока се спускат до Розинската мандра, откъдето се отива до Клисура и с. Розино. Траверсират се почти по хоризонтал северозапад-западните склонове на Юмрука, като пътеката следва границата на гората и извежда до Сладкото кладенче (15 мин). Навлиза се в гора, излиза се от нея и с умерен наклон се стига главното било при Железни врата и х. Ехо (25 мин).
При снежни натрупвания е необходимо от х. Вежен да се изкачи вр. Вежен (2198 м) право в южна посока по ръба покрай маркировъчните стълбове и въжения парапет, след което се върви само по билото. Предвижването по билния купол на вр. Юмрука става с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.

Хижата е добра, хижарите още повече :) Въпреки че поради проблеми с радиостанцията не бяха разбрали, че ще идваме и бяхме единствените туристи на 14-и, веднага запалиха печката в столовата, приготвиха стаята и изобщо се отнесоха много гостоприемно. Дано по-често да се среща такова отношение.

На шести март пренощувахме в хижата група от 27 души. Всичко беше страхотно. Нищо, освен суперлативи не мога да кажа за хижарите. Ако не се страхувате от баира непременно посетете х.Ехо. Гледката от там е несравнима с нищо друго, особино ако се качите и на "Юмрука".

Здравейте! Дали може да ми дадете някакъв актуален телефон, чрез който да се свържа с хижарите, или поне да ми кажете дали хижата работи през седмицата, защото ние планираме да сме та в понеделник! Благодаря Ви!:))))

Сега за резервация и актуална информация можете да търсите направо хижарите Иван и Галя на 0885 99 4129 - кратък номер в бизнес групата БТС-М'тел" 4129
или на 0896 253 959 и 0884 79 12 23.
Звънете по-настоятелно, покритието не е много добро!
Вчера слязох от хижата, снегът в гората и улеите е доста. Мога да дам повече информация ако пожелаете и ако е уточнен маршрутът Ви.

Ами ние се чудехме откъде ще е най-удачно да тръгнем - от Клисура или от Розино? :)

Както сте се информирали от хижара на Ехо, по-добре ще е от Розино, НО ПРЕЗ ЮМРУКА. Улеите са много струмни опасни, с фирнован сняг.

Здравейте,

днес 18.04.2010г.се върнах след една нощувка на х.Ехо.
Местността е едно чудесно място за посещение, ако още не сте го направили, а още по-чудесно е посрещането на туристите от хижарите.
Хората си харесват работата, разбират от нея и я вършат коректно, много са приятни и лесни за комуникация.
Така че не четете по-горните коментарина някакви конформисти, на които някой им е казал, че стопаните не ги бива и те ви предават грешна информация, в крайна сметка свят голям, хора много, недоволни винаги има и ще има, по-важното е да има доволни :)))).

абе некой знае ли каде се денаха леля Венци и чичо Мишо на коя хижа отидоха , че са ми се прияли от нейните 'супер бухти' ще се радвам ако успея да ги опитам отново и ако се жидим пак с тези мили хижари ако някой знае нещо нека да ми пише тука. благодаря отново на всички

Здравейте , незнам каде са се покрили леля Венци и чичо Мишо но определено и на мен ми липсват а тези мекици(бухти)как си ходят със шипковия И мармалад колко много ми липсват на мен и на моята компания кога бяхме при нея на гости.Мисля че така е най правилно да се каже защото те не бяха ДОМАКИНИТЕ НА ХИЖА ЕХО бяха НАЙ ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ дето можеш да срещнеш във прохладния балкан.Такава сърдечност те окуражава само като поприказваш малко с тях че съм готов да остана ако имам време повечко и съм готов да си наруша разходката само да остана при тях и не съм чужд, а въпреки всичко такава сърдечност и то със първата ни среща беше, всички бяхме очаровани. Как не може да има повечи такива хора с такъв ентусиазъм със такъв мерак за работа. Аз за какво пиша а само за суперлативи се сещам към тези мили хижари. Даса ни живи и здрави още много много дълги години тези хора ще липсват не само на мен на всички които обичаме планините. Исках да напиша, че не само за шипковия мамрмалад , а то какво се получи Хайде ако някой знае нещо повече ще се радвам да се сподели за да може да се по разходим и ние до там и да ги зарадваме отново тези хора са родени с ОГРОМНИ ЧИСТИ СЪРЦА КЪМ СВОИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ / ЗА ТЯХ РАЗЛИКА ПРИЯТЕЛ И ПОСЕТИТЕЛ НЯМА/ така че зарадвайте ги с вашето присъствие кадето и да се принесли. Те отнесоха и чара от който се нуждаеше хижа Ехо с тях

Хижарите от х.Ехо в момента стопанисват х.Васильов.Направили са скален параклис(различен е от този до х.Ехо,защото са използували естествена пещера с три свода в подножието на един скален венец).На 29.06.2010г. ще бъде официалното му откриване,така че можеш хем да им отидеш на гости,хем да видиш параклиса.

Ходил съм две поредни години на тази хижа-през далечната 1992и93г.Маршрутът беше един и същ-Козя стена Ехо и Хайдушка песен.Беше невероятно-особенно на Ехо.Сами насред планината.Далеч от цивилизацията.Догодина с малко късмет може да отида пак но този път вече със семейството си.Невероятно е.

как е там горе-имали още сняг и каква е за момента подходящата екипировка.кухнята работи ли или трябва да се носи храна

Сняг няма нито по пътеките, нито в улеите.
Задават се по-топли и по-недъждовни дни, но планинанта винаги може да поднесе изненади. Така, че екипировката не е за подценяване. Кухнята работи, има и добре заредено барче, чаят е безплатен. За по-специални изисквания е добре да се правят предварителни заявки на телефон 0885 994 129 или 0884 791 223, 0896 253 959.

Хижата е много уютна и приветлива а мястото на което се намира е с невероятна красота.Хижарите са много гостоприемни и отзивчиви хора които винаги ще ти помогнат с каквото могат и престоят на хижата ще е още по-приятен.Благодаря на тях и на всички туристи,студенти и планинари които през 80-те год. са построили тази хижа ,за да може всеки да се порадва на това красиво място от нашата Родина.

Хижата е на фантастично място,хижарят е пич,но хижарката е доста недружелюбна.Тоалетните и банята са много,много мръсни.Има и бълхи.Въобще хижата не е това което беше при Николай.
Въпреки всичко поздравявам хижарят Иван за ентусиазмът и старанието което полага.Аз следващият път за нощувка бих предпочела Козя стена.

По въпроса на последният коментар:Аз също съм турист,като вас ходил съм,по-хижите в цяла "Стара планина" познавам се почти със всички хижари и знамн якои хижи как се потдържат вмомента.Преди години когато,Николай и Пепа,бяха на хижа "Ехо"и гледаха кози деиствително имаше много бълхи,кучетата Цезар и Клеопатра стояха зимния сезон вътре в хижата.След тях при следващите хижари все още,се намираха бъвхи,но последните 4 години хигиената на хижа "Ехо"се подобри.Особено след,като доидоха хижарите Галя и Иван Кавалски които всички планинари познаваме от миналите години като,домакинини на други хижи-хижа"Ехо"се промени коренно.Иван започна да прави ремонти,а Галя възстанови хигиената на ниво,тоалетните и банята са добре осветени и чисти,както столовата новото барче и спалните.Радваме се че, на билото на планината отново има кой да те посрещне и да ти каже-Добре дошъл,нека винаги така да ни посрещат и техните колеги по-другите хижи.С планинарски поздзрав-Б.Т.гр.Пловдив

Здравейте.Аз съм дъщерята на хижарите,там съм от началото на юли месец и помагам на родителите ми.Искам да ви попитам с какво толкова майка ми ви е направила такова впечатление,че е недрожелюбна.Може би с това,че прави всичко възможно туристите винаги да са посрещнати с усмивка,че прави всичко възможно за да се чувстват добре,да ги храни и да им готви без дори да са се обадили, че ще дойдат и въпреки това да им намери храна,да ги кара да си избират стая когато е възможно и няма много хора за да се чувстват добре,да могат да си починат и да се наслаждават на своята почивка,никога не е нагрубила турист и никой не е изгонила от хижата.Винаги прави всичко за да си прекарат добре на хижата и да са доволни.Радвам се,че поне баща ми ви е направил добро впечатление.Другото което искам да ви кажа е,че хижата постоянно има хора и правим всичко възможно да е чисто и уютно,а не мизерия.Не виждам какво толкова и е мръсно на банята ,като я чистим постоянно когато можем ,но хората идват и постоюнно искат баня.Мога да ви кажа само,че ние не сме виновни че банята не е кой знае какво щом говорите така значи,че и вие сте я използвали и сте видяли,че може да има нужда от малко ремонт,но извинявайте това не ви е 5 звезден хотел а хижа високо в планината и ако сте забелязали по някаква случайност като гледам какви глупости сте написали няма наблизо път и дотам всичко се прекарва с коне ,а когато ги няма тях се носи на гръб,така че можете да се радвате ,че има и такава баня.Другото което е за тоалетните били много мръсни, ами и те се чистят постоянно просто от казанчетата тече вода и тъй като има туристи които влизат с обувките,и дори и с чехли по земята остават следи от обувки,но хижарите не са виновни за това.И друго нещо което искам да ви попитам като аз съм тази която сега чисти и оправя стаите и въобще хижата и не съм видяла нито една бълха къде сте ги открили тези бълхи ?!?! Ами извинявайте ако вие сте си ги донесли от другата хижа тея паразити никой не ви е виновен.Аз съм сигурна,че съм била на хижата като сте идвали и ми е много интересно щом не ви е харесало защо сте останали.Никой не ви е спрял нито ви е накарал на сила да останете,да сте си хванали раницата и да сте отишли на другата хижа,защото аз не виждам друг,който не е доволен от престоя си на хижата и явно не разбирате,че с глупостите които сте написали по някакъв начин обиждате хижарите и вместо да пишете тези неща можехте да го кажете и горе на хижата.Щом не ви е харесало добре ,всеки има право на мнение, а и за това е този сайт за да коментирате,но това не означава,че трябва да пишете глупости и неща които изобщо не са верни,явно сте човек с доста големи претенции,и бих ви предложила следващият път като ходите на хижа да се обадите да ви постелят едно червено килимче специално за вас,че пристигате или може би просто трябва да идете на хотел ...там може обстановката да отговори на вашите критерии и да останете доволни. Вярно че хижата не е като при Николай както е била ,сега хижата има доста подобрения и е много по добре от преди.

Напълно съм съгласен с написаното от момичето ! Иван и Галя са прекрасни хора! Живот и здраве тези дни ще посетя хижата за пореден път . Трябва да се каже също така,че х.Ехо лека-полека се превръща в образец за подръжание !!! До хижата вече е построен и новият компостен слънчев тоалет,който е факт благодарение и на няколко неправителствени организации и не малко доброволен труд .Старото сметище което завариха Иван и Галя е вече в историята.Всичко се носи и изнася или с конете или на гръб !Нямам търпение да видя малкото конче Калин колко е порасло :)Бъдете здрави и уважавайте хорския труд !!!

Добре дошла в сайта и не се стягай толкоз.Един го яли бълхи,друг му не било достатъчно чисто,трети му трещяло електрозахранването.Вероятно му трещи и главата,ама това е отделен въпрос.Озлобени лумпени дето да плюят по всичко постигнато и да намират кусури на всичко е имало,има и ще има.Просто не трябва да им се обръща толкоз внимание.

Еми да така е . Просто ми стана кофти че и аз и родителите не сме седнали да седим и да мързелуваме,а тука някакви дето изобщо не знаят за кво става на въпрос са тръгнали да пишат всякакви глупости,и за това коментирах.Блягодаря ти все пак за разбирането. :)

Т за 6 месеца само толкова ли постигнаха ми тогава защо избягаха или бяха изгонени като следващите или по предните или по предишните ит.нат.?

Т за 6 месеца само толкова ли постигнаха ми тогава защо избягаха или бяха изгонени като следващите или по предните или по предишните ит.нат.?

абе нали е на институт ли университет ли (както и да е ) собственост тази хижа там (тази машина за прозжодство на умни глави тъй да се каже )нямали кадърни хора бенемали кой да седне и да измисли да се напражи осветление да речем или с по прости думи за тези де са умни глави да го кажа така:алтернативен метод който не да муждука (за иДИОДЧЕТАТА), а да е с постоянно напрежение има т собствено водохващане и постоянна вода. Не може ли да се закачи турбина да речем и да бълва посточнно напрежение ,ако нема ток от слънцето ,А НЕ ДА ТРЕЩИ АГРЕГАТА И ДА СЕ МЪЧИ НЯКОЙ ДА СИ ПОЧИНЕ ОТ ТЕЖКИЯ ПРЕХОД.е те това е .Много по стари и по мъдри са го казали дай на простака власт и му гледай сеира товаможе да се случи само у нас в държавата АБСУРДИСТАН .Е ТОВА СМЕ НИЕ. И КАКТО ЕКАЗАЛ ФРАНЦУЗИНА ВСЕКИ НАРОД САМ СИ ЗАСЛУЖАВА У П Р А В Н И Ц И Т Е след като сами са си ги избирали ?


с уважение ВЕЧНО ваш
смехурко

Re: Re: Re: xижа Козя стена (Изпратен от Горичка на 04.08.2010 19:17)
Ние също бяхме в края на юли на тази хижа. Не се бяхме обадили, но ни посрещнаха добре. Храна нямаше, но не сме и търсили, защото не сме се и обаждали. Имаше чай за 50ст и кафе за 70 ст., имаше и лавка с разни неща..Къпахме се с топла вода. Хора, носете си храна в планината, не мога да си представя как сте тръгнали без храна по такива места..И как сте стигнали от там до хижа Дерменка за 6 часа с болен човек..Естествено, че на Дерменка ще има храна, виж

Да, наистина България е "Абсурдистан", защото при наличието на строг закон за националните паркове нито някой го спазва, нито някой следи дали се спазва.Абсурдно е в планината да искаш чиста баня и минивец, бълващ напрежение.Абсурдно е, защото тоновете сапунена вода и препарати в конкретния случай ще отидат в природен резерват "Царичина", на х."Дерменка" в резерват "Стенето" и така до всеки резерват има по една или няколко хижи, които да "подхранват" уникалните екосистеми на тези резервати с химикали и всевъзможни други отрови.В тези екосистеми обаче всяко камъче и капка вода си е на мястото и поддържа някой организъм и когато преместиш камъка или вземеш капката той умира.
Необходимо ли е с глезотиите си да утежняваме състоянието на тези природни дадености?Не са ли достатъчни такива рани като р-к "Елаците"; МДК "Пирдоп" или сечта до голо в района на х.Мазалат?
Дами и господа, за да можем да виждаме тези красоти са необходими драконовски мерки по тяхното опазване, а не бани и минивецове.Тези, които искат чисти бани и много електричество, да си налепят в къщи тапети на Стара планина, да се къпят в чистите си бани и пият в светлите си холове, съзерцавайки красотите на Балкана.

колега за това ли мирешеш толкова приятно като си се потил по баира че не се къпеш . ами ще умрем от смрадта на такива хора като тебе бе човек..

Ходил съм много и до сега няма умрели хора.Но райони съсипани от човешкото нехайство много.

Божествено място. Посетихме хижата на 14.08.2010г. С колата стигнахме до х. Хайдушка песен и от там към Ехо. В началото пътеката е стръмна и лоша. Впоследствие на един десен завой на коларския път я загубихме и така по коларския път, край две къщи и лека полека влязохме в една гора - рядка и без каквато и да е маркировка. Не се отклонявахме и само нагоре, докато не излезем на пътеката, която изтървахме долу на завоя- по -точно явно никой не си беше направил труда да маркира ясно.Продължихме по пътеката и излязохме от гората - след около пет минути се озовахме пред един гол и доста стръмен път нагоре и поехме - коларски път. След като го качихме щяхме да продължим нагоре по - билото, но в ляво от нас остана един кол с две табелки и аз реших да отида, за да го видя. Добре, че го направих, защото на едната табелка бе посочено -летен път х. Ехо и тя, както можете да се досетите, бе в съвсем различна от пътя посока.От там нагоре няма проблем - като изключим къпинака на около 30 мин. преди хижата. И така стигнахме в хижата - приятна и поддържана. Имаше вкусна леща - 2лв., безплатен чай, кафе -1лв, бира - 2,50, фанта - 2лв. Но нямаше хляб. Така, че носете си. В Хижата имаше около 40-50 човека. Мисля, че ако малко се вдигне нивото на обслужване, откъм асортимент, както и ако се подобри хигиената, хижата ще стане още по-привлекателно място. Спахме срещу 10 лв. Общо взето спалните са нормални, но при нас се случиха едни пияндурници от Христо Даново, дошли с мотори, които след като изпиха по 1литър ракия, така хъркаха, че почти не спахме. На сутринта кафе и за 2 часа на х. Козя стена- отидете и там, чисто и богат асортимент от всичко. От х. Козя стена - за 1 и 30 мин. до Хайдушка песен и от там на басейн в Чифлика. Благодаря на Цанко от Тетевен за хубавата ракия и на цялата му компания, с която изкарахме чудесна вечер.

Здравейте,
Аз бях на 14-ти на х.Козя Стена ,а на 15-ти на х.Ехо .Почти съм сигурен че съм ви срещнал някъде по пътеката между Ехо и Козя Стена,даже съм убеден:)Та,...на Ехо,както се досещате всичко се качва с конете /бира,фанта....хляб.../На такива места се готви по предварителна заявка,тъй като няма хладилник и храната не може да се съхранява повече от ден !!!Нямало било хляб : Къде сте тръгнали бре драги туристи без храна !!!Обслужване: Какво се оплаквате?Както сами казвате,на хижата е имало доста хора.Галя,Иван,Въло или Мишо,не мога да повярвам че не са ви обърнали нужното внимание !Хигиена:на достатъчно добро ниво ! И спалните , и останалите помещения са доста по-чисти от тези на много други хижи !Не ме разбирайте погрешно: не хуля никое друго място !!! Моля Ви,отнасяйте се снужното уважение и признателност към всички тези "ВИНОВНИЦИ" ,грижещи се за Вашето приятно пребиваване в планината !!!

НОВИ УЛЕСНЕНИЯ И ПРИДОБИВКИ’ 2010 ЗА ТУРИСТИТЕ, ПОСЕЩАВАЩИ ХИЖА ЕХО
От 23.10. в хижата има сигнал за безжичен интернет с неограничен достъп. Това стана възможно с предоставеното оборудване и монтаж от ПЛАДИ КОМПЮТЪРС ООД и участието на Станимир Станев, хижар-управителя Иван Кавалски, студенти от Русенски университет и деятели на СТПД „Академик” и сдружение „За Ехо”.
Строителен екип, ръководен от Иван приключи грубия строеж на ново помещение към хижата, в което ще се съхраняват дървата за отопление и „избута” по стръмнините от Карагьол 150-килограмова камина с водна риза, която до 3-4 седмици ще захрани 8-те радиатора в хижата.
Идва времето, когато старите печки ще се „пенсионират” и за топлината в хижата ще се ползват сухи дърва и въглища вместо досегашните недоизсушени, а понякога и мокри такива.
Екипи от студенти, преподаватели и деятели на „Академик” с минимална финансова и материална подкрепа от БТС, НП „Централен Балкан” и Русенски университет „Ангел Кънчев” и с незаменимата помощ на „кавалерията”, командвана от Иван, досега успяха в най-рисковите участъци в района да допълнят и обновят маркировката и обезопасителните съоръжения.
Монтирано е 50-метрово удължение на парапета в най-горната част на северния ръб на вр. Юмрука. С това преминаването зиме на образуващия се тук опасен остър 15-20 метров снежен ръб се улеснява значително. Извършена е подготовка и предстои допълнително изпъване на въжетата на двата парапета - на вр. Юмрука и вр. Кавладан.
По маршрут ПРЕВАЛ НА ТРОЯНСКИ ПРОХОД – Х. КОЗЯ СТЕНА – ВР. УШИТЕ (част от Е-3) са поставени 5 бр. указателни стрелки – 2 бр. на превала на Троянски проход и 3 бр. по обходната пътека, западно от х. Козя стена. Обходната пътека (обхождаща основната пътека с поставения през 2009 г. малък въжен парапет) е почистена от храсти и е маркирана бяло/червено/бяло.
По маршрут ВР. УШИТЕ – Х. ЕХО- ВР. ЮМРУКА (част от Е-3) са поставени с бетонов фундамент 10 маркировъчни стълба. Поставени са още 32 бр. азимутни табелки и 3 бр. указателни стрелки. Азимутните табелки са с включена ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, каквато не предоставят поставените досега табелки в нашите планини.
По маршрут С. РОЗИНО - ЧЕСНОВ ВРЪХ - ВР ЮМРУКА са поставени с бетонов фундамент 6 маркировъчни стълба в участъка Дълга поляна - Чеснов вр. вр. Юмрука. Поставени са и 10 бр. указателни стрелки – 5 бр. в участъка ж.п.сп.Розино Баадере и 5 бр. в участъка Дълга поляна - Чеснов връх-Караголски преслап, обновена е лентовата маркировка бяло/зелено/бяло в участъка ж.п.сп. Розино-Вито дере (Баадере)-Голяма поляна (Коджабаш тарлъ).
По маршрут С. РИБАРИЦА - Х. ЕХО (участък разклон Черна река – Зеленишки дол) са поставени 7 бр. указателни стрелки (табели), обновена е лентовата маркировка бяло/зелено/бяло.
По маршрут ВР.УШИТЕ - ПРЕВАЛ БОГОЯ са поставени 7 бр. указателни стрелки – 4 бр. в района на Червени бряг и 3 бр. при превала Богоя и еобновена лентовата маркировка бяло/жълто/бяло в участъка вр. Ушите - Кашка.
Предстои провеждане на работен лагер на сдружение „За Ехо”, след който се очаква завършване на основната работа за пускане в действие на компостна тоалетна. Съвместно с екип на „Академик” е предвидено да се поставят два стълба и до 62 бр. азимутни табелки по маршрута РИБАРИШКИ ПРОХОД – Х. ЕХО.

Много уютна и приятна хижа, разположена на страхотно красиво място !
Бълхи, че има - има, но като се замисля, има ли хижа у нас без бълхи. Като спиш в спален чувал до голяма степен се спасяваш.
По въпроса за хижарите:
Ходихме с жена ми на 5.09. Когато попитах хижарката за настаняване тя придоби супер намусена и кисела физиономия, почна на охка, да пъшка, да сумти, да гледа лошо.
Предната вечер имало сватба (това действително беше така) и хижата била предните 2 дена пълна, писнало и от много хора, никого не искала вече, а и нямало да може да си изпере чаршафите за френската група, която щяла да идва на следващия ден.
Безумни, безумни приказки на 1 хижар.
От никого не очаквам да ме приеме с усмивка, да ми любезничи или угажда. Никога не ми е пукало да спя на чувал с столовата или пред хижата, но тези безумни приказки на 1 хижар, че му било писнало и не искал никого вече наистина ме смаяха.
Иначе хижарят беше пич, настани ни (то нямаше и особено много хора в интерес на истината).
И 2те печки в столовата и бара се запалиха, имаше баня. Всичко си беше ОК.

Здравейте приятели и туристи !На Хижа Момина Поляна вече има нови хижари . Хижарите които са на хижа Ехо вече държат и хижа Момина Поляна .Заповядайте и посетете и Хижа Момина Поляна , a за тези който не са ходили на хижа Ехо Могат да отидат и там ...Хижарите Галя и Иван сега управляват и двете хижи ...Приятно Изкарване на тези които смятат да ги посетят, заслужава си !!!

Ей хора това е едно от най-красивите места в стара планина, а аз съм ходил доста по нея. Като се качиш на вр. Юмрука гледката е зашеметяваща. Бяхме на Ехо на 06.11. група 10 човека с 3 деца, хванахме страхотно време, хижата беше пълна до горе, даже преливаше - 57 човека. Място се намери за всеки. Отидете до там, няма да съжалявате. Най лесния път с деца(а защо не и най красивия ) е беклемето-х.Козя стена-вр.Ушите-х.Ехо. (Димо и Валя от Бургас)

Хижата е на прекрасно място. Пътят до там минава през приказни пейзажи. Силно препоръчвам на всеки да отиде там и да изживее емоцията и магията на Стара планина. Хижата е добре поддържана и хората, които е поддържата са много готини.

Здравейте, някой може ли да каже дали на Беклемето някъде може да се оставят колите. Смятаме да ходим към Ехо, та ако имате предложения къде е добре да се оставят, казвайте.

Най-добре на паркинга на Беклемето пред големия хотел ВИАТРАЯНА или хотел Сима.

може и на някои от паркингите на самия проход...аз там си остажям моята

По-добре да не катерите по билото в това променливо време ако още не сте го сторили - хижата е разкошна, гледките са невероятни, но лично аз имах сериозни проблеми да стигна до Козя стена миналата зима така че до Ехо би било почти невъзможно по билото в лошо време (мъгла+вятър+сняг) което балкана най-често не пести. От с.Рибарица се кача за 3-4 часа до х. Ехо без грижи, а гледките и маршрута си заслужават.

Гледката от х. Ехо е действително една от най-красивите, на които съм попадал. И ние бяхме там в пренаселения период 5-7.11. За хижата и хижаря не може да има и най-малка забележка. Искам да помоля този, който ми е откраднал тогава малкото жълто гумено пате, да продължава да го носи по хижи и красиви местности.
Патето се казва Сашко.

Да попитам, пътя от Рибарица прекъснат ли е или са то оправили! Понеже разбрах, че е оправен, но не ми се вярва понеже беше почти изцяло пропаднал!

Пътят от разклона С.РИБАРИЦА/С.ШИПКОВО/ЧЕРНА РЕКА към м. Остриките е проходим при беснежни условия или при по-малка снежна покривка САМО ОТ КОЛИ С ВИСОКА ПРОХОДИМОСТ.
Причината е, че с направения ремонт отнесеният участък от пътя е заобиколен (избегнат) с два последователни брода през самата река и прилежащи къси, доста стръмни новотрасирани отсечки през гората. След бродовете пътят е разширен и подравнен до крайната точка - м. Остриките.
Повечето туристи, насочили се към х. Ехо по този маршрут с леки коли паркират до самият основен път точно до отнесения участък, или стоварват багаж и пътници там, след което се връщат на около 3,5 км назад до обитаемите сгради "кучкарника" и рибарника, където оставят колите.

пропадналия в този райн с

Мерси за отговора,..... понеже съм 4X4, но съм с лек автомобил!
Не е много нисък, но достатъчно съм напатил по планински пътища!

Здравейте,
Можели да ме посъветвате от къде е по добре да минем за да стигнем до
хижата през лятото и после да се върнем пак от там,защото най-вероятно ще сме с кола и
маршрута да е приятен и не много труден,защото сме начинаещи туристи и нямам
много визическа подготовка.Най-голеният ми преход е хижа Рай.
Благодаря ви предварително за отговора!

Ако се отнася за лятото, няма проблем, но ако сте наистина толкова начинаещи, забравате за тази хижа в близките 3 месеца. Това е моя съвет. Иначе всички маршрути са много приятни. С кола най-лесно се стига до кучкарника на село Рибарица. Там има пазач; оставяте колата и имате около 2 часа доста стръмен, но много приятен и подходящ за начинаещи, преход през гората...излизате на билото и хвашате пътеката в дясно..след 15/20 минути крещите с цяло гърло "ЕХХОООООООООООО" и хижарката Галя изскача от някъде :) Маркировка има, но трябва да се следи.

СУПЕР ХИЖА! Това е една от най-добрите хижи ,в която съм бил. Супер ни посрешнаха на празник ВЕЛИКДЕН,а също тъка си бях забравил портфейла в хижата и след 2 дена го получих по еконт. Няма да съжалявате ако посетите хижата.

ПРЕДИ БРОЕНИ ЧАСОВЕ СЕ ЗАВЪРНАХМЕ ОТ ПРЕКРАСНАТА ХИЖА ЕХО.ПРЕКАРАХМЕ ТАМ НЕЗАБРАВИМИ ЧАСОВЕ.БЛАГОДАРИМ НА ХИЖАРИТЕ ИВАН И ГАЛЯ ЗА ТОПЛОТО ОТНОШЕНИЕ И ГОСТОПРИЕМНОСТ.БЛАГОДАРИМ НА ИВАН КОЙТО БЕШЕ НЕУМОРЕН С КИТАРАТА,БЛАГОДАРИМ НА РАДО ОТ СУНГУРЛАРЕ,КОЙТО ДОЙДЕ С НЕГОВАТА ТАМБУРА И НАКАРА ВСИЧКИ ДА ЗАПЕЯТ НЕЗАБРАИМИ ПЕСНИ.Х.ЕХО-СКОРО ПАК СМЕ ТАМ !

ГРУПАТА ОТ РУСЕ И С.ЧИФЛИК
15.05.2011

Спортно туристическо и природозащитно дружество „Академик” – Русе организира от 10 до 14 юли, с основна база хижа „Ехо”, доброволческа акция за доизграждане, обновяване, ремонт и подръжка на туристическата маркировка в района на хижите „Ехо” и „Козя стена”.
Маркировъчните работи са съгласувани и одобрени от Дирекция „Национален парк Централен Балкан ”, а при извършването им доброволците ще бъдат подпомогнати от хижарите на хижа „Ехо” и екип на дружеството.
За отбелязване е, че наред с другите маркировъчни дейности, ще се работи по разширяване обхвата на отсечките и маршрутите с азимутна маркировка от нов тип, в т.ч. и с GPS – координати.

Организаторите очакват заедно със заявилите досега участие студенти и ученици, в акцията да се включат и бивши деятели на дружеството, съмишленици, приятели на двете хижи, на дивния Централен Балкан.
Подкрепяно и ползотворно може да бъде включване и само за няколко часа, за ден или два, според възможностите на участниците.
За допълнителна информация тел.: (082) 888 660, 0882 966 369
e-mail: academic@uni-ruse.bg,
skype: marto8009

nqkoi moje li da mi kaje ot ribarica ima dve mesta ot koito se trugva za eho.ednoto e na kraq na seloto po edin asvaltov put,a drugiq e kato trugne6 da sliza6 za 6ipkovo ima pak tabela za eho.ot kude e po dobre da se trugne i da se ostavi kolata?

АКО ОСТАВИШ КОЛАТА НА БОГОЯ,ТОВА Е БИЛОТО НА ПРОХОДА РИБАРИЦА-ШИПКОВО ПЪТЯ ДО ВРЪХ КАШКА ТИ Е ОКОЛО 1,30ЧАСА И ОТ ТАМ ДО ЕХО ЗАВИСИ КОЛКО ГОЛЯМА Е ГРУПАТА ИМАТЕ ОКОЛО 2 ЧАСА ПЪТ ДО ХИЖА ЕХО,СЛЕД КОЕТО ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНЕ ЕДНО МИЛО КУЧЕ И ГОСТОПРИЕМНИТЕ ХИЖАРИ ИВАН И ГАЛЯ!А ОТ РИБАРИЦА НЕ СЪМ МИНАВАЛ ОТ ТАМ И НЕМОГА ДА ТИ ДАМ ИНФОРМАЦИЯ.

Здравейте, мисля в събота да направя с приятели преход от м.Беклемето през Козя стена, Ехо, Вежен до вр.Вежен и да останем на х.Вежен вечерта. Някой може ли да ми каже как са пътеките - имат ли маркировка, понеже досега не съм бил е тази част на Стара планина. Благодяря.

От Беклемето до х.Ехо няма да имаш никакъв проблем. Лятната пътека е добре очертана и подсича вр.Козя стена и Кучето. Зимната е маркирана с желони. Към вежен не съм ходил и не знам. Успех!

мерси!

до Колегата, който пита за маршрута м.Беклемето -х.Козя стена -х.Ехо
Можеш да добиш визуална представа от следните снимки

http://esperanca.snimka.bg/mountain/h-kozya-stena-1660m-n-v-h-eho-1675m-n-v.595996.all

Колеги, в събота преди обяд 11.06. някой ще се качвали от с.Рибарица към х.Ехо?
Не съм минавал по този маршрут и ще се радвам ако имам компания :-)

Току що говорих с хижарката на х.Ехо за утре 11.06.2011г нямат места понеже чакат голяма група турусти.
Днес 10.06.2011г. времето в района на х.Ехо е кошмарно -ураганен вятър и мъгла,очаква се да завали.
Дано съм бил полезен.

Здравейте! Интересувам се кой маршрут до хижа Ехо е по-лесен - от гр.Клисура или от с.Розино? И като цяло подходящ ли е маршрута за сравнително начинаещи туристи? Благодаря предварително!

от розино първите 30тина мин е ОК
после ще трябва малко повече да внимавате защото е доста разредена маркировката
това е след езерото
а след час време вече маркировката става дори дразнещо на често...
не е тежкък прехода..но аз предпочитам от рибарица

С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза(маркировка бяло/зелено/бяло), намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до водоема и голямата добре поддържана чешма в м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,30 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна със запустяла чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Стига се чешма с много студена вода и скоро се излиза на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.

При жега е по-добър вторият вариант, че по първия се върви все по открито. За втория вариант, обаче, трябва да се внимава с ориентирането.

Вече започна работата по подръжка и ремонт на маркировката от с. Розино до х. Ехо.
Като начало в частта от ж.п.сп. Розино до средната част на Дълга поляна са разкрити чрез просичане от избуяли клони, храсти и треви една дузина напълно или полускрити или повредени указателни стрелки, поставени са и 4 бр. нови на местото на изчезнали такива.
Мненията и коментарите на преминаващите туристи могат да бъдат от съществена полза. Благодарим Ви за коментара. Само молим да конкретизирате отсечките, в които според Вас маркировката е разредена или много сгъстена. За улеснение правим следното делене на маршрута по отсечки:
- ж.п.спирка Розино-ж.п.прелез-начало на водното дере(пресича се поток);
- начало на водното дере - Голяма поляна(Коджабаштарлъ)- поляна Солен Камък(Тусташъ)-м.Шамака(водоем, нова благоустроена чешма);
- м.Шамака - м. Паниците (Чанакчиито)(има автомобилно отклонение за с. Христо Даново);
- м.Паниците - Дълга поляна - южно подножие на вр. Чеснов (Самсаклътепе);
- южно подножие - подсичане на върха - сипея - Карагьолски преслап (стълб N.17);
- Карагьолски преслап - м. Карагьол - главното било (параклис);
- Главно било - х. Ехо.

Ако имате предвид ВТОРИЯ ВАРИАНТ - от м. Шамака (с водоема) през Островно дере (Ададереси) и м. Керкмето до Карагьолски преслап, засега маркировката по него не се поддържа, тъй като тази пътека не е включена в Плана за управление на Национален парк "Централен Балкан" и работата по нея се санкционира от парковата администрация.
Но мнения и коментари за тази пътека също ще са полезни, тъй като има очакване, че в новия План за управление (след 2011 г.) пътеката ще бъде включена и че тя ще може да се маркира нормално.
Попето

Ръководството на Спортно туристическо и природозащитно дружество „Академик”-Русе благодари на всички участници в състояла се от 10 до 14 юли доброволческа акция за обновяване и подръжка на туристическата маркировка в района на хижите „Ехо” и „Козя стена” и за благоустрояване на кътовете за отдих пред хижа „Ехо".
Специална благодарност към хижарите на хижа „Ехо” Иван и Галя, към възпитаниците на Русенския университет Владимир Димитров и Мартин Николов и към децата от екоклуба по проекта на Каритас – Русе и международно дружество Елиас Канети с ръководител Кина Велчева.

Май маркировка е направена до Ехо а за Козя стена не лъжете!

По време на акцията са укрепени с циментов разтвор и оцветени в жълто-черно стълбове N 10, N 12 и N 20, които са по маршрута от хижа Ехо към хижа Козя стена.
Изправен и укрепен е падналият през миналата есен стълб от парапета, поставен на 20-на минути път преди х. Козя стена по пътеката за вр. Ушите, х.Ехо и х. Васильов.
Поставени са две малки информационни табла, преди и след парапета, за обозначаване на пряката пътека от около 800 м и обходната(част от старата пътека за х.Козя стена)пътека от около 1100 м.
По информацията от таблата туристите могат да изберат едната или другата пътека според своята подготовка, екипировка, метеорологичните и теренни условия и др.
Поставени са допълнителни маркировъчни колчета и знаци по обходната пътека, рязани са храсти, отстранявани са паднали клони.
Следващата акция през август също ще бъде обявена предварително, което Ви дава възможност да се включите в дейностите по маркировката.

Искам да попитам за маршрута от м. Богоя (там където свършва изкачването от Шипково и започва спускането към Рибарица)! Може ли да се разчита на маркировка, защото не съм ходила до х.Ехо? И има ли вероятност да се объркаме някъде?

Можете да разчитате на маркировка. Поставена е нормална лентова маркировка БЯЛО/СИНЬО/БЯЛО през връх Турлата до връх Ушите. След Турлата до вр. Кашка има стълбова маркировка, чието трасе тук съвпада с трасето на лентовата маркировка.
Възможните места за объркване са около вр. Турлата, където има странични хребети с пътеки на югоизток и североизток. Верният маркиран път е вдясно, на югозапад.Трябва да се внимава и след вр. Кашка, където маркираната лятна пътека се отделя от трасето на зимната стълбова маркировка с късо слизане вляво.От поставеното тук малко информационно табло, по пътеката със синя и жълта маркировка и подсичаща стръмните склонове на билото Червени бряг, се достига вр. Ушите.
От вр. Ушите, по главното било (маршрут Е - 3), до хижа Ехо има маркировка БЯЛО / ЧЕРВЕНО / БЯЛО.

Благодаря, Теди!

Гледката от х.Ехо е невероятна.Бяхме там на 12 и 13.08.2011г.-най-красивото място което сам виждала-всичко ти е в краката,за миг се чувстваш като на 18.Хижата много ни хареса.Хижарите са много гостоприемни хора.Заслужава си човек да отиде!

Гледката от х.Ехо е невероятна.Бяхме там на 12 и 13.08.2011г.-най-красивото място което сам виждала-всичко ти е в краката,за миг се чувстваш като на 18.Хижата много ни хареса.Хижарите са много гостоприемни хора.Заслужава си човек да отиде!

хахах за малко сме се разминали ние бяхме на 13-14 много е красиво аз ходя минимум 1 път годишно

Каквото и да кажа за хижа Ехо ще е малко. Това е едно от най-прекрасните места в България. Района около хижата, връх Юмрука, атмосферата и всичко си уникално.
Самата хижа е много хубава и всички там са много гостоприемни. Силно препоръчвам на всички да отидат и видят за какво говоря.
Последния път като се качихме, спахме на палатки пред хижата и нямаше никакви проблеми.
За да разпънеш палатка в района на хижата струва 2.50лв, което си е добре и аз съм съгласен да го правя пред всяка хижа, а не да бъда изгонен с причина, че е забранено да се разпъва палатка в конкретния район.
Относно нашият маршрут: Качихме се на Беклемето с кола и от там потеглихме към хижа Козя стена. Всичко беше много красиво, като се минава през старопланинското конче, което си е готино. Там има една местност, където може да се видят еделвайси, но трябва и да се знае точното място. Този път имаше хора, които ни го обясниха и вече го знаем.
От хижа Козя стена до хижа Ехо е около 2ч. Много приятен маршрут, като на връщане си събрахме риган и жълт кантарион, ядохме много, ама много боровинки и доста малини. Уникално е. Отидете!

Можете ли да ми кажете от къде се тръгва за хижа ехо от рибарица,защото там има дже табели.Едната е точно на края на селото по асвалтов път,а другата е между Рибарица и Шипково и за колко време ще се стигне до хижата и дали можем да се върнем за ден?

С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонението на маршрутите: направо по основния асфалтов път за с.Шипково и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Кар-чов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).

ОТ М.ХАДЖИЙСКОТО /РАЗКЛОНА ЗА С.РИБАРИЦА, ЧЕРНА РЕКА И С.ШИПКОВО/ МОЖЕ ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ ПО ПЪТЯ ЗА С.ШИПКОВО ДО ПРЕВАЛА БОГОЙ, ОТКЪДЕТО ПО МАРКИРАНИ ПЪТЕКИ НАЛЯВО СЕ ОТИВА ДО Х.ВАСИЛЬОВ, А НА ДЯСНО ДО Х.ЕХО(5 ч.)

Обезателно посетете това уникално място и тези гостоприемни хижари, на тази височина и при тези условия правят престоя приятен и незабравим.

Мястото е уникално, но условията в хижата не са от най-приятните - ясно е, че няма ток и осветлението е със светодиодчета на 12 волта, но защо поне в столовата няма една газена лампа? Нито е скъпо, нито е тежко, нито вредящо на природата, а за сметка на това дава хубава, нормална светлина, а не мъждукане. Самите хижари не са особено любезни, а безплатния чай е малко и е студен. Захарта се плаща - 5 ст. на пакетче. Обезателно посетете, но по възможност транзит.

Защо не поискахте да се затопли чая, или акъл за толкова нямаше.
Снощи и парно имаше.
Е, какво искате за хижа, която във всяка стая има тоалетна и баня.
И 5 ст. Ви беше много за захаче

таня, това с банята и тоалетната е доста подвеждащо. а мястото действително е божествено, хижарите правят всичко възможно според силите си (какво всъщност би могло да се направи в една занемарена 35 г. постройка без всякаква концепция и 0 инвестииции). всеки случай съм благодарна на хижарите, но не се заблуждавайте - разрухата не е подминала и тая хижа...

Хижа Ехо е открита в средата на 1987 г. и е несъстоятелно да се коментира период от 35 години. Изявлението, че хижата е занемарена без каквито и да било инвестиции няма как да се се приеме за вярно, най-вече от десетки ангажирани с развитието на хижата истински нейни приятели - проектанти,строители,специалисти,хижари,деятели на дружество "Академик" - студенти, преподаватели и др., изнесли на плещите си след 1987 г. три разширения (2 стаи със санитарни възли, две предверия,помещение за дърва), ремонт на покрив,изграждане на още три вътрешни тоалетни, подмяна на дограма, инсталиране на локално водно отопление, оборудване на електрозахранваща система с акумулиране на слънчева енергия (вече с 6 фотоволтаични модула), подземен кабел и монтаж на съоръжения за интернет връзка,ново кокетно барче,отводнително дренажно съоръжение и още др.
Принос за тези инвестиции имат БТС, държавни и общински институции, фирми, сдружения, отделни туристи.

за какви по-точно инвестиции става въпрос, стана ми интересно. като изключим фотоволтаичната система, което най-вероятно е дарение, всичко останало е отчитане на дейност, а сигурно и на "инвестиции". в никакъв случай не искам да омаловажавам труда на доброволците, сигурно има и такива. но да се говори за дренажна система и всичко останало без грам покритие... не бих искала да го окачествявам... качете се горе и вижте, какво е "инвестирано"... полуразрушени бани, хижарката с прискърбие заяви, че банята не може да се ползва, защото адски смърди, откакто е правн "ремонта". само сега да не вземете да си го изкарате на нея. престанете с тая демагогия, научете се да назовавате нещата с истинските им имена. ако някой е получил "инвестиции" от всички тези изброени инстанции, то те със сигурност не са "инвестирани" в тази хижа, или поне по-голяма част от тях. всичко това не прави планината по-малко красива, слава богу...

и кому е нужен интернет в планината?! явно на някой, който се е разпореждал с "инвестициите". или отново е отчел поредната дейност...

Какво чая бил студен ли ?!?!?! Като си толкова отворен защо не каза че е студен хижаря ще ти го стопли или може би пред него имаш слива в устата та не си казал а тук си решил да се правиш на интересн.Ти си турист като нещо не ти изнася може да го кажеш на работещото лице там и той да го поправи за да е всичко наред ,ама то е така изобщо не се и учудвам тук на приказки много можете да кажете и да говорите,а на хижата все едно сте си глътнали езиците пък после някой ви е виновен, че не ви е угодил на претенциите, защото вие не можете да си кажете какво точно искате.Марина Иванова

До Марина Иванова :
Намери ме във Фейсбук : Vladimir Ivanov /от Ловеч ! /

Здравете, приятели !!! На хижа Ехо има проблем с обхватът на Мтел вече трета седмица няма обхват, а причината не се знае каква е и няма никаква връзка с телефоните на хижата!! Баща ми закупи карта на друг мобилен оператор за да имат туристите, а и всички връзка с хижата!!! Новият телефонен номер за свързване е : 0877/ 31 42 96 !!! На него може да подавате заявки, да получавате информация директно от хижарите !!! Извиняваме се на всички които са се опитали да се свържат с хижата,но не са успяли!!!!

От Клисура до хижа “Ехо”

          Малкият градец Клисура (720 м н.в.) е закътан дълбоко в пазвите на междупланинието, свързващо висините на Стара планина и заоблените дипли на Средна гора. В неговия център, на историчския площад “20 април” е издигнат читалищен дом-паметник на априлци, в който днес е поместен историческият музей. В средата на площадчето светлее белокаменната фигура на Никола Караджов, тукашен ръководител на Априлското въстание.
                                              
        От площада се тръгва по основната пътна връзка на града към паметника на Боримечката, мотела на СБА, горския разсадник и пътния възел, изграден западно от отбранителните позиции на клисурци през април 1876 г. и издигнатия тук паметник-обелиск "Зли дол".
        При разсадника пътното платно се “разделя” на три платна. Маршрутът за х. “Ехо” е маркиран бяло-жълто-бяло по средното платно, повдигнато на мост - второ ниво, над главния път Пирдоп–Клисура–Розино, който е част от пътя София-Бургас. По едната негова лента, в посока към х.“Ехо”, става включване в главния път за София, а по втората – насрещната, излизане от главния път откъм Бургас и слизане към Клисура. Дясното платно има отбивка за паметника "Зли дол" и за входния портал на разсадника и служи за включване в главния път за Бургас, а лявото - за излизане от главния път от София и слизане към Клисура.
        На стотина метра от моста, вдясно, на североизток, се отделя горски работен път, по който се навлиза в една от най-живописните части на клисурския Балкан.
        От равнищата на първите достигнати по него височини, се откриват шеметни скали и бездни над шумно спускащите се води на реката. Гледките на юг се разширяват към близките селища от Розовата долина и разстлелите се надлъж и шир гористи върхове на Средна гора.
         Пътят, на издължени серпентини, набира височина по “Кривулите” и постепенно достига средната част на Зли дол, като завършва с тясно обръщало (1,15 ч). От обръщалото се тръгва по пътека, след стотина метра се пресича поточе - десния приток на р.Зли дол, където е необходимо повишено внимание, поради опасността от отклоняване от маршрута, в дясно, по добре очертан трупчийски път. Наляво, покрай бетонен резервоар, се захваща късо стръмно изкачване. Излиза се на открит заравнен терен, обрасъл с капини и ниски храсти и след около 500 м от пресичането на десния приток се стига и до левия приток на реката.
        По-нагоре пътеката с умерен наклон преминава през гора по дъга, отворена на югозапад и води до острото и стръмно било, по което предстои непродължително, но много стръмно “душевадно” изкачване на къси серпентини.
        Постепенно тя се отделя от билото, като подсича в североизточна посока най-горната му част. Няколкото паднали по пътеката и множеството изкоренени дърве- та, в дясно от нея, са грозна и ужасяваща следа от развихрилата се тук през 2006 г. природна стихия.
         Стръмнината завършва на заравнена седловинка по мощния хребет Гарвани-ца, спускащ се на югоизток. Недалече, в по-ниската му част, могат да се видят раз-валини от стара крепост.
         От седловината се продължава с умерен наклон на северозапад, достига се опасен пропастен участък, където ерозията периодично отнася части от пътеката. За по-безопасното и преминаване, отляво, е просечен обход от около 30 м.
         Следва полегато изкачване през млада смесена гора до просторна поляна (50 мин), разположена по основното за тази част на планината било, което свързва орографски вр. Каменица с местния Черни връх и огражда долината на р. Равна от запад-югозапад. Билото се прехвърля покрай побит граничен камък, бетонна пирамидка и маркировъчен стълб и по прокарания през поляната път за автомоби-ли с висока проходимост, след около 400 м се достига чешмата Чаталчучур.
          В мочурището наоколо лете цъфти красивата оранжева царичина. Оттук пътят се спуска през гората до десния приток на кристалната река Равна, в спокойните води на която може да се види игрива пъстърва.

          Равна, както сполучливо са я нарекли клисурци, събира водите си из долинките, набраздили югоизточните склонове на върховете Вежен и Каменица, образува към средната си част водо-пада“Скокът”, след което тече от запад на изток на около 4 км на 1000 м н.в, лъкатуши из гората между брегове, засенчени с грамадни букаци, прошарени с красиво разметнали клони елхи. По надолу се спуска стръмно, за да се влее заедно с водите на Шиндарица в река Стряма.

        Десният приток на Равна се преминава по широк и равен брод, пътят се изоставя като се продължава по пътека, която след стотина метра излиза на открит терен – начало на обширните тук високопланински пасища. Върви се покрай самотна сливова туфа, маркировъчен стълб № 23, полуразрушен овчарник отдясно и допълнително разставени каменни пирамидки с маркировъчни знаци.
         Достига се маркировъчен стълб № 22 (25 мин), поставен непосредствено до брода през левия приток на р. Равна на път, прокаран от Розино и Клисура до изградения в района животновъден комплекс.
          Понастоящем сградите са полуразрушени и необитаеми, но при крайна нужда могат да се ползват низши в овчарника отдясно, голямата битова сграда отляво или по-високоразположената Розинска мандра.
          След пресичането на реката се продължава с изкачване на североизток по пряка пътека към ограденото с циментови колове водохващане и покрай маркировъчен стълб № 21 се излиза на пътя, свързващ животновъдния комплекс с мандрата. С умерен наклон по пътя се достига водно дере, по което на 100-на метра в ляво може да се налее чешмяна изворна вода. От мястото, където стичащата се по дерето вода пресича пътя, се продължава наляво, по пряка пътека, през стръмнина към полуразрушената Розинска мандра (25 мин). До тук извеждат и пътят от животновъдния комплекс и прекият път от с. Розино и Клисура, които могат да се ползват само от автомобили с висока проходимост. За отбелязване е, че по склоновете над мандрата личат следите от пътя през Рибаришкия проход (1730 м.н.в.), който отдавна е изгубил стопанското си значение.
          Мандрата се подминава отляво, върви се в северна посока през пасищна заравненост, по която са разставени каменни пирамидки с маркировъчни знаци. След около 400 м се достига вдълбал се в терена ручей с издигната до него еднометрова каменна пирамида и маркировъчен стълб № 19. От тук в североизточна посока, по тясна пътека, започва изкачване през откритите южни склонове на главното старопланинско било. Вярната посока е трасирана с 3 маркировъчни стълба и указателни стрелки на самотно борче. Умереният наклон позволява за около 40 мин., считано от мандрата, да се стигне до паметника на Никола Караджов.

            Тук, при стърчащите каменни блокове, на 2 май 1876 г., след погрома на въстанието, Панайот Волов, Никола Караджов, Манчо Манчев и Христо Драганов, на път към Троянския манастир са застигнати от турска потеря. В ожесточената престрелка сред скалите загива Никола Караджов (1841-1876), ръководител на Априлското въстание в Клисура. През 1955 г., на това място признателните клисурци са издигнали внушителен паметник, открояващ се на характерното странично било – разклонение на близкото главно било.

Непосредствено до паметника е възловият маркировъчен стълб № 15 (1550 м.н.в), от който при снежни натрупвания преходът към х. “Ехо” е наложително да става вляво по широкия гръб на страничното било с новопоставените през 2011 г.стълбове.В северозападна посока се стига до главното старопланинско било на 1740 м н.в.при стълб No 293 от отлично маркирания участък Каменна порта(стълб Nо 249) - хижа "Ехо" (стълб Nо 333) от маршрут "Е - 3".
             При безснежни условия от стълб № 15 се продължава по едва очертаваща се
пътека в изток-североизточна посока през равен тревист терен, където липсват характерни естествени ориентири. Тук и в следващите открити части на маршрута зa улеснение на туристите са поставени номерирани метални стълбчета, като първото след паметника е с № 14, a последното, намиращо се до разклона хижа “Вежен”/хижа“ЕХО”/Клисура - с № 1. Тази част на маршрута е обгледна и живописна, с разнообразни теренни форми и растителност. За около 50 мин., почти по хоризонтал, последователно се преминават две ивици букова гора, няколко поточета, открити скалисти склонове с треви, храсти, цветя и билки и обширни, леко наклонени на юг-югоизток планински пасища. Самото разклонение “Вежен-Ехо-Клисура “ е обозначено с указателни стрелки, монтирани на стълб с № 305 от стълбовата маркировка по маршрут “Е - 3”. Тази номерация се отнася за участъка от х. “Планински извори” (стълб № 1) до хижа “Ехо” (стълб № 333).
         От стълб № 305 се продължава през м. Горни Ветрови преслап (1580 м н.в.), където има табло за събитията от 1876 г., станали в района, преминава се покрай стълб № 308, където лятната пътека се отделя в ляво от зимния път и след кратко изкачване и прехвърляне на скалисто ребро се достига чешмата Сладкото изворче.
         Следва подсичане на западните склонове на вр. Юмрука (1819 м н.в.) и незначително изкачване до х.“Ехо” (1675 м н.в., 1 час).

            При снежни натрупвания е необходимо от стълб № 308 да се изкачи вр. Юмрука (стълб № 320), като предвижването по билния му купол става с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки покрай маркировъчните стълбове. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
          Целият маршрут, от центъра на Клисура до хижа “Ехо”, при безснежни условия се изминава за около 5-5,30 ч.

          Допълнение: Маркировката от Клисура до х.“Ехо” е доизградена и обновена, а пътеката прочистена през 2009 г. от Спортно туристическо и природозащитно дружество “Академик”- Русе със съдействието на Български туристически съюз и Русенски университет “Ангел Кънчев”.