маркирана пътека друг път...маркировката е стара и поставена не където трябва - на важни места, където човек може да се омотае няма никакъв ориентир - дори картата много не ти помага, а когато вече няма как да се объркаш табелите са през 50м. да не говорим, че някои табели са скрити из трънаците. а и има разни заблуждаващи маркировки и едва по някое време (при първата по-запазена табела) става ясно, че трябва да следваш ЧЕРВЕНА боя. НЕ зелена, НЕ синя, а ЕДИНСТВЕНО и САМО ЧЕРВЕНА. единственото нещо, което ни спаси е,че бяхме 3 човека и 6 широко отворени очи. ако някой прочете това и може да направи нещо по въпроса да действа. а ако в момента четете това и просто имате желание да посетите хижата - НЕ ТРЪГВАЙТЕ САМИ и се подгответе за впускане в едно приключение (надявам се с добър край). добре е да имате бинокъл, за да търсите по-добре маркировките. сега 2 думи за самата хижа - голяма, чиста, уютна, топла. столовата е с хубава камина. заслужава внимание :@)

Аз и моето семейство посетихме тази хижа на 21 август 2005 г. Бяхме общо пет човека и достигнахме до хижата без проблем от гара Златица. Изкачвал съм се до хижата и върха и от Челопеч. Малко съм изненадан от онова, което са написали колегите, но ще кажа за онези, които ще се изкачат от Челопеч - от м.Селищара на р.Воздол започва изкачване, подобно на това на Стената на Витоша. Последните порои са позаличили пътеката, но е ясно едно - нагоре по ясно очертаващото се било между Равнидолската и Белешката река. Все пак полезно ще бъде с Вас да бъде човек, свикнал с релефа на планината и неговите особености - така дори и маркировката ще ви служи само за сигурност. Посетете тази част от Етрополската планина - гледката от Централното било на юг е внушителна, на север - лунния пейзаж на открития рудник Елаците.... До хижата може да достигнете и с кола - истински можете да опознаете планината само при ходене. Благодарим на персонала на хижата - той допринесе за нашето добро настроение.

към комнтара на Гери мога да добавя, че в момента хижата е с нов хижар казва се бай Пешо и е страхотен пич. прекарах два дни на хижата и беше супер. колкото до трасето от Челопеч то е под всякаква критика. губих се на два пъти и само някакъв вроден инстинкт ме спаси да не преспя някъде по пътеката. колкото до обявените 2 часа за преход то са доста относителни, защото: -1-се губиш често и реално се минава по голямо разстояние заради обиколките -2-баира е невероятен, а с 25 кг. на гръб си е направо постижение ако се вземе за 2,5-3 ч. иначе за автотуристите от Кашана пътя е оправен и с кола стигането няма никакви проблеми

Тръгнахме веднъж преди година за въпросната хижа на еднодневен излет. Поради лошата маркировка, може да се каже, че здраво объркахме пътя и дори не стигнахме до нея. Не съжалявам ,защото се забихме в една наистина страхотна гора и едни скали...имаше какво да се види. Все пак, ако сте решили да спите на хижата, тръгнете от рано :-)

Достигането на хижата през Челопеч не би трябвало да е особен проблем. Върви се по дерето на реката покрай мината и табаните й, а където тя се разклонява - се поема НАДЯСНО и се върви само нагоре, като се минава през развалините на бившата мандра....
Оттам има избор - или по маркираната пътека през гората, или право по очертаната пътека, до средата на баира под хижата...

Благополучно сме стигали дотам даже и в мъгла нощем. Но трябва да се помни, че отделящите се наляво пътища, по принцип главно удължават прехода.

Моля, да посочите маршрута от гара Златица (растояние, маркировка)
Благодариа предварително :)

От гара Златица тръгвате по посока на Етрополския проход.Върви се по шосето, особено ако е зима.Пътят се извива живописно, но е дълъг.Минават коли/понякога/.На билото при хижа "Кашана" има чешма и табелка: завивате НА ЛЯВО.При ветровито време има участък с преспи.Маршрутът не труден технически, но е продължителен.Според мен си предвиждайте достатъчно време проне 5 часа а ако сте добре подготвени и времето е добро минимума е 3часа.

сникми [url]http://www.panoramio.com/user/1018024[/url]

със Влак от София до Буново (1.40 мин) - от Буново до Хижа Чавдар по маркирована пътека (1.40) - връх Баба, паметника - върхове Говедарника, Челопешка баба и други и слизане към хижа Мургана (4 часа със почивки и много снимки). Следващия ден - от Мургана към връх Мургана - през Златишки Проход към връхове Капалу, Кордуна и Свищиплаз (4 часа), след това, слизане към хижа Свищиплаз през гората и най накрая слизане към град Златица (2часа) и със автобус до София. може и със влак, но не ми се чакаше 2 часа ))))

ходих вторник-сряда и не срещнах никого на пътя. във хижа Мургана е хубаво, спах сам в една стая с три легла, хубаво че нямаше други хора. нощувка само 6 лева, но няма храна. иначе е много чубаво, чисто.
на хижа Свищиплаз не спирах.

много лесно се минава този път, има зимна и лятна маркирова навсякъде. малко преди връх Мургана отива зимна маркировка до хижата.

само едно не ми хареса, от Кашана до връх Баба има черен път който върви паралено със зимната маркировка, този път е толково широк че сигурно 3 коли могат паралелно да се движат по него. остана само асфалт да сложат.... също такак има три станции със антени за Елаците, но ако отивате по маркировката, не се виждат и не ви пречат.

2 страници нови снимки, със карта, тук: [url]http://www.panoramio.com/user/1018024[/url]

Преди няколко дена посетихме хижа Мургана. За пръв път пристъпвах прага й, от форумите бях чел добри впечатления за нея. Аз обаче си тръгнах значително разочарован. Хижата е живописно кацнала на южния склон на вр. Мургана, с чудесна гледка към Златишката котловина надолу, особено нощем като заблещукат звездите, на респектираща надм. височина 1430 м., и с чудесни предпоставки за обслужването й - малко хижи могат да се похвалят с ел.захранване чрез ел.провод отдолу, че и асфалтов път до нея откъм Златица...Хижата е чиста , спретната, топла вода, че даже и отстъпки се полагат за членове на БТС...Но отношението на хижарката към двамата влизащи туристи в почти празната хижа ми се стори малко странно.. Размина се с нас в столовата, на усмивката ни и опита да поздравим и да попитаме може ли да останем каза да и седна на масата до мъжа си.. На "организационните" ни въпроси относно къде ще ни настани отвръщаше извивайки врат /аз като говоря с човек дори да не ми е приятен се обръщам изцяло към него, още повече ако е мой гост.../.Не се и опитвахме затова повече да завържем някакъв разговор с нея.. Ние си носихме храна, не разчитахме да ядем там, но все пак предлагаше само бира и фанта, дори и вафла не предлагала...На вратата на стаята им на табелки с големи букви бяха изписани имената им - тя управител, съпруга й домакин... Да, те се представиха като само едни чиновници, управител и домакин, за мен не бяха никакви хижари.Не знам аз ли очаквах повече, или така е нормално да бъде. Но следващите две нощувки на Бенковски и Козята стена, дори на Ехо / и трите хижи на фона на Мургана давам за пример - битовите условия са по-примитивни, но туристът се чувства като у дома си/, покрай която минахме транзит, хижарите излизаха, добре дошли,да се настаните първо или нещо да предложим и т. н., на Козята стена даже в момента на пристигането ни двата коня натоварени с провизии тъкмо излизаха от гората под хижата и още запъхтян собственикът се представи и сърдечно покани...Не знам, кое поведение според вас е по-нормално?

Преди 2 години бяхме там с класа. Много доволни останахме.

Някой може ли да даде подробности за района през зимата, моля! :)

През зимата хижата работи.Отолението е с локално парно. Пътя се почиства след снеговалеж. Желателно е предварително да си направите резервация, тъй като през зимните месеци хижата се пълни. За резеваций тел. 0887560995

Преди 2 дена се върнах от хижата.Гледката наистина е неописуема,особено вечер.Не се чудете а стягаите багажа - заслужава си!!!

Хижарите са дръпнати, намусени и нелюбезни. Когато отидохме, им развалихме кефа - тъкмо гледаха някакъв спагети-уестърн по Диема и никак не ни се зарадваха. По късно, с пет - шест коли пристигнаха купища ергенаши от околните села и забичи мощна чалга - цяла нощ, и то няколко вида едновременно... Изобщо не можахме да починем....

Скоро смятаме с едни приятели да отидем до хижа Мургана - там ще има събрание на геолозите от СУ. Получавам различна информация дали може да се стигне до там с кола.Тъй като не съм много навит да си оставям колата в селото ако някой има информация да пише. Иначе след посещението ни, обещавам да напиша впечатленията си от сегашното състояние на хижата и на условията в нея.
Поздрави!

До хижата може да се стигне с кола. При х. Кашана на Златишкия проход има отбивка вляво (има малко площадче, на една поляна в съседство има паметник.). Пътят е асфалтов, на места е с дупки, както и пътя на самия проход, но се минава. След тази отбивка до Мургана е около 10 минути с кола. Не може да объркате хижата, ако не се лъжа, този път свършва при хижата. Не знам ако е заснежено дали ще има възможност за придвижване до хижата, чувала съм, че при по-тежки условия затварят самия проход. На-добре да се обадите на хижарите за актуална информация за прохода, те би следвало да знаят най-добре.

Да наистина до хижата се стига с кола.:) Големи сме туристи нямам думи спрях колата до хижата, минахме 15 метра и седнахме да пием... както и да е. В интерес на истината се поразходихме, има красиви гледки и прекрасни места. Условията са като на всяка друга хижа...!Вечерта... бяхме си се събрали там от университета... ама имаше някакви от клуб 4x4 или от клуб овчари, които много дразниха със селската си музика. Добре си изкарах, благодаря на времето, че беше хубаво и на хората които ми се довериха да ги возя с колата... а и на всички, които бяха там:)

GPS:
N 42.72836
E 24.05217

Хижа Мургана е една от най-красивите туристически обекти в Стара планина.Определено не сме доволни от хижара и хижарката.Ако искате уважаеми работодатели,да имате добра посещаемост на хижа Мургана моля предварително желаещите кандидат -хижари да преминат през така наречения конкурс за най-добър хижар-домакин-управител.В момента тези длъжности са заети от неподходящи и безотговорни личности.През 2005-2006г.с най-хубави впечатления си тръгвахме от х. Мургана,хижара бай Ангел ни посрещаше всички туристи с усмивка,никога не е имало проблеми с местните хора от Челопеч имаше деликатен подход към всеки един от нас.Той беше роден за хижар.Искаме такива хора да има в х.Мургана.НЕ КАТО НАСТОЯЩИТЕ БЕЗГРИЖНИ ДОМАКИНИ!

Споделям мнението си с цел да подготвя всички, решили да посетят въпросната хижа. Както прочетох и в други коментари хижата е на невероятно място с прекрасен изглед най-вече вечер. До тук. Относно хижарите не съм въобще очарована. Да не казвам,че бяха груби, но не бяха никак дружелюбно настроени (сякаш им разваляхме домашното спокойствие) при положение, че бях звъняла няколко пъти, за да запазя места, всичко се развиваше на място с възможност да няма места, тъй като се бяха качили да пият уикенда местните миньори, които "трещяха" доста здраво (на моменти простотията загрубяваше), като ни развалиха престоя. Що се касае до пътя с кола няма как да се сбърка, но е доста зле, да не казвам липсващ, а преди хижата няколко километра са коловоз, поставящ пред изпитание всяка градска кола. Все още не знам как минахме и нищо не се случи, но не препоръчвам да се минава от там поне през пролетта.

бях на тази хижа преди пет дена много ми хареса .топла вода и всичко останало.ще я посетя пак.

Прекрасно място ,хубава хижа-но негостоприемни хижари.Два пъти ме върнаха като първият път беше след обяд на1 януари 2010.Вторият път преди няколко дни-под предлог че трябвало да зареждат.Посъветваха ме да отида на хижа Чавдар,която е на 3 часа път от хижа Мургана.Може ли това да са хижари?

Какви хижари това са печелбари. Отностно хората които пишат и се оплакват немога да резбера какво искат. Имали път до хижа това е нормално да е по шумна по пианска