благодаря за информацията относно кучето Тъжа, с нея сме приятелки от години:), но 2007 не успях да се кача, та ми беше мъчно за нея, не знаех къде е, как е и т.н. Добре, че Боби се е сетил за нея да си я прибере, той е най-верният й фен! Мястото е невероятно, но обстановката вече не става, гадно е да гледаш как сградата се руши ... А съм имала хиляди невероятни преживявания там. Абе с една дума - Балканът си е супер!!! А и мисля, че хижата не е имала по-добър хижар от Боби, втори като него няма! Благодаря ти, приятелю, че винаги си ни приемал супер, липсваш ни!

Рядко ми се иска да пиша по разни ти му там места из нета,но не мога да стоя равнодушен,като чета толкова много глупости изписани за х.Тъжа.Разбирам изнежените градски туристчета дръзнали да напъплят в планината(това си е геройска постъпка за мамини детенца и закоравели ърбънчета),но от доста години ходя на тази хижа през всички сезони и твърдя,че там е едно от най-прекрасните места в Балкана.Щто се отнася до хижаря,бай Ангел е добър човек,който е истърпял много в дългите самотни нощти на това място(а вие стенете само от една нощ)Между другото той вече няма да ви дразни,няма го.Премести се малко по-нагоре в една частна хижа,където му даодха много по-добри условия.Иначе хижата е чудесно място,където рядко ходят мрънкащи туристчета,лично на мен това ми допада.В тази хижа времето е спряло и има особен чар,който липсва в излъсканите хижи(няма да ги изброявам),които приличат на хотели от селски тип и които вземат за нощувка колкото в хотели от градски тип.Виждал съм не веднаж туристи,които им е солено да нощтуват по тези хижи.Планинския туризъм трябва да баде достъпен.Иначе за послено ходихме към 20 декември 07 и заварихме хижата празна,студена и под метър сняг.Хижарят(не този лошият Ангел,а другият-новият)кой знае защо беше решил да си отиде в Русе.Разбирам го-не е лесно наистина там,особено зимата.Пристигнахме по тъмно и добре,че бяхме от онези с челниците,та с много усилия успяхме да изкопаем дървата и да запалим печките с мокри метровки.Прекарахме си чудесно,защото това беше предизвикателство за нас,което друйно преодоляхме и изкарахме една чудесна вечер на свещи (и челници):)Така че всеки който търси първичното-там е едно от местата.А топлите и уредени местенца са в друга посока-на 3-4 часа надолу по урвата-в низината. Успех на всички!

Здравейте какво става със хижата. Мисля сега март да ходя по балкана а тя ми се пада по маршрута. И се чуствам малко притеснен какво ще правя ако няма къде да се нощува :(

Здравейте и от мен от 1ви до 4ти март бяхме на хижата.Постоянно има хижар -който щеви посрещне и нагости с топли гозби.

Здравей, Мишо!
Последното ми сведение за хижа Тъжа е, че има хижар (някой си) и хижата функционира. Но не мисля, че имаш основание за притеснение, дори и да няма хижар, хижата ще е отворена, освен ако не се надяваш на храна ... А и малко по-надолу, по течението на р. Тъжа,на 15 мин. има друга хижа, тя може да е отворена и да ви подслони. Желая ти късмет, ако разбера нещо повече, ще пиша. ;)

Отдавна не съм ходила на х.Тъжа.Чочо наистина е там и се надявам,че ще предаде както само той може това очоравание на хижата както беше на Рай.Присъствието му там ще е една от причините да се завъртим скоро и нататък.

Е, че как тоя "Чочо" ще придаде очарование на хижата, че не ми е много ясно. Вие го изкарвате бог тоя. Смятате, че който всяка вечер сяда на софтара с гостите и се изявява като дерибей той е единствения хижар ли? Отидете на Дерменка, на Мазалат вижте какво значи да те посрещнат и изпратят както подобава и тогава.

Ехо,незнам в какъв вид е х.Тъжа сега,обаче съм сигурна каква ще е след година.Познавам Чочо от 20 години и знам какво направи с х.Рай докато беше там.Рай никога не е имала по добър хижар.И макар че ми стана тъжно,че няма да е вече на Рай,защото обичам да ходя там,знам че х.Тъжа си намери най-добрия стопанин.Пожелавам на Чочо здраве здраве здраве.......всичко останало той го може и знае как.Каквото и да говорят за него той е ЧОВЕКА.Хижаря на хижарите.Дайте му малко време и ще се говорим за х.Тъжа догодина.Готино време в планината на всички тръгнали нагоре.....

идваме другата седмица - киро копара и били, където е румен е класика, а стопанина е хижаря на хижарите Чочо

Каква са магистрала направили до хижата, ако знаете.... ;-)

И едни крайпътни капанчета имаа ... :) не ти е работа А сега сериозно - път за автомобили от север, Априлци де, смятай, че няма, трябва да имате здрава високопроходима машина, иначе не препоръчвам да тръгвате. От юг е друга работа, от с.Тъжа има път, който беше доста добър, след тази зима не знам как ще е, но по принцип може по него да се стигне до Тъжа. Успех и да кажете дали сте успели да се качите:)

Ами не знам как се казва точно тази хижа, но преди беше мандра, от години не е използвана, сега един зъболекар от Стара Загора (май) я е стегнал, чух, че условията са добри, но докато не се провери, не мога да кажа нищо повече. Айде да предположим, че хижата се казва "Мандрата", примерно ;)

Значи "Мандрата" работи!!!За сега има хора от петък до неделя.Цена на нощувката.8 лева.Всички стаи са със самостоятелен санитарен възел.Условията са отлични,на фона на х."Тъжа".Управител е наистина стоматолог,но от Казанлък.Казва се Николай Беев.За справки и резервации-0898 448 356.

В крайна сметка условията ли са толкова важни или посрещането и усещането, че ти там си желан гост, а не натрапник, свърнал случайно от пътя. Така че не ми говорете за Дерменка и Мазалат. Идете на Тъжа! Чочо и Румен ще ви посрещнат още отвън и после веднага ще ви донесат чайника с чай. А вечерите там са незабравими - шеги, смях и песни! Сутринта рано чаят отново ще ви чака. Не без значение е и една от най-ниските цени за нощувка в момента - 6 лв. и 5лв. за членове на БТС. Тоалетни вече има и вътре, топла вода в банята винаги и не се плаща допълнително 1 левче. Ето и новият телефон за връзка, т.е. на Чочо: 0878886081. Бъдете живи и здрави, до нови срещи!

Никой не отговаря на посочения телефонен номер за връзка

Резервациите за хижа "Тъжа" се приемат в ТД"Приста"-Русе на моб.т. 0896 688 552
и стационарен 082/ 82 02 72. Очакваме Вашите заявки. ТД"Приста"-Русе.

Приста, то докато чаката за заявки по хванете се за работа и стегнете малко хижата, че то хижа, хижа, ама не бива чак такава мизерия, 21 век сме все пак.

Абе няма да мога да ти помогна кой знае колко, но ме сърбят ръцете да попиша. Аз също съм новоизлюпено туристче, но мога да кажа, че съм минавала по този маршрут до половината - а именно до вр. Росоватец. Е, до там вървиш и пееш, но хвани северната пътека, южната е мнооого страшна. Изкачват се само Пеещи скали, след това следва Росоватец - по желоните, леко нагоре. И дотук сведенията ми свършват... :) Предполагам, че следват Кадемлиите, но не се изкачват, ако не искаш, секат се, но нищо повече не мога да кажа. Следва спускане през Гърмящата гора и си на Смесито, от там до Тъжа са около 40 мин, но това все пак е много общо. И понеже сме нови в този занаят, не си позволявай да тръгваш ако нямаш 100 % видимост. Безупречни спасители са се губили в мъгла по Росоватец ... Успех и да разкажеш как е било ;)

Наистина през Пеещите скали прехода е много приятен. Гледката е невероятна и прехода не тежък. Върви се по било(хребет) и няма големи изкачвания или спускания. Маркировката е от желони на места има и боя. Когато го минавах аз бях с байк и неминах през Русоватец а южно от него то си има пътеки. След това следва разклона за Кадемлиите. Пътя е много широк и хубав и без проблем проходим с кола ( разбирам машина тип лада нива или нещо такова). Хваща се този път и мисля че излиза в местността Смесите. Аз минах през Гърмящатата гора за по напряко но пътеката беше много запусната и маркировка нямаше. През нея се минава по пътека която с хваща от пътя. Почва с поляна и едно по самотно дърво. Тва е точно в началото на гората на един завой. Пътеката също излиза на Смесите. От там при ясно време хижата се вижда . Има си маркировка и също много широк и хубав път. Тва е което си спомням . Прехода нее тежък просто е малко по дълъг. Приятно изкарване и дано съм бил полезен .

Здравейте!
Относно питането за маршрута, ще ви кажа някои неща. Като за начало ще кажа, че съм минавал по него всичко
на всичко 2 пъти, първият път в мъгла и вторият в ясно време. При положение, че има мъгла на тръгване от х.
Мазалат, съветвам да се заобиколи вр. Вълчата глава, който е първият по маршрута, по подсичаща го пътека от
север (мисля, че има подсичаща пътека и от юг, но не съм вървял по нея и не я препоръчвам, а и мисля, че
минаваше някъде в гората под билото, като съответно по нея се губи и денивелация. В случай на хубаво време
може да се мине и по пътеката, минаваща през няколкото възвишения, образуващи самия връх. По време на
преход в мъгла, съветът ми е да се внимава с подсичането от север, понеже горе билото е разлато и дори на едно място на човек му се струва като че ли се връща обратно към х.Мазалат. Това е така, зашото подсичащата от
север пътека, преди да се слее с основната, извършва доста голям ляв завой. При добра видимост този проблем
отпада. Всичко това биха могли да ви кажат, ако попитате и хижарите на Мазалат. От тук щастливецът, улучил добро време, вижда на около 15-на минути път пред себе си, скалисти зъбери, а зад него е масивът на Триглав. Достигне ли се до скалистия ръб, пътеката хваща изкачване по него. Достигнали сте участък - природен резерват, наречен "Пеещите скали". Просторът и гледките в посока Триглав, а и въобще наоколо, са невероятни. Тук отново съветвам да се внимава при лоша видимост и мокро време, защото има опасност от подхлъзвене. За около 5-10 минути се преминава по камъните, които нагоре постепенно се снишават и отново се излиза на разлатата билна поляна.
До тук добре. От тук нагоре започва едно дъъъъълго и плавно набиране на височина в западна посока към връх
Росоватец. В този участък при лошо време се следи жалонно-зимната маркировка, която така или иначе минава
през върха. При добро време и ясна видимост не е зле да се подходи в ляво, южно от вр.Росоватец, по очертана
пътека, подсичайки го. Не след дълго се излиза на седловина, образувана между върховете Голям Кадемлия и
Росоватец. Тук се излиза и на път с макаданова настилка, изкачващ се до най-високата част на Кадемлията
(Триглав) и идващ от Русалийски проход (с. Тъжа - гр. Априлци). От това място има два варианта за слизане към
х.Тъжа, които могат да се ползват и в двата случая - при мъгла и без мъгла. Пирвият от тях е да се тръгне надолу директно по пътя, а вторият (при добра видимост) е по пряка пътека, която общо взето следи посоката на пътя. Бих могъл да посъветвам, при положение, че се използва пряката пътека, да се следят жалоните на зимната
маркировка, които в тази си част са на по-голямо разстояние един от друг. От седловината за около десетина
минути по пътеката се достига до своеобразен паметник - ориентир, не си споням на кого беше. Слизайки още
надолу, пътеката веднъж пресича пътя, и на два три пъти се слива с него като общо взето посоката й остава все една и съща. При ясно време, когато се слезе достатъчно надолу, малко преди да се навлезе в горския пояс, макаданът се отделя със завой в ляво, пътеката продължава направо и се достига до месността, наречена "Гърмящата гора". В самото начало на гората има едно отличаващо се голямо и сравнително дебелостенно дърво с полянка под него - място, удобно за почивка и евентуално обяд или лека закуска, а при влажно и слънчево време и за бране на гъби. Тук някъде, поглеждайки напред, при добра видимост, би трябвало да се вижда х. Тъжа долу в ниското, леко в ляво.
Следва спускане по все по разширяващата се пътека в гората, която с ляв завой и перпендикулярно пресичане на
макадановия път се спуска на вече описаната преди мен местност "Смесите", завършвайки на въпросния път до
самата река. Месността е получила наименовението си от смесването на реките Тъжанска и още една, да я
наречем ляв приток на Тъжанска. Това място е своеобразна продълговата котловина. Недалеч, отпред на
поляната, се вида постройка, в дясно още една. От тук нататък отново се хваща по макадана в западна посока,
срещу течението на реката, която тук се пада в ляво от пътя или по следващата го успоредно и в непосредствена
близост пътека. Върви се в указаната посока по протежение на цялата котловина, стесняваща се отпред. Хижа
Тъжа вече се вижда през цялото време отпред, една идея над реката. Следи се за маркировка и табела в лява посока, указващи хижата. Ако се избере да се върви по пътя, се достига до по-голям десен завой, като непосредствено преди него се хваща по успоредната му пътека по-долу до реката, завиваща наляво, пресича се реката, свива се леко в дясно, според указателни табели на едно голямо дърво, тръгва се нагоре и след 7-8 минутно сериозно изкачване в същата посока, което съм чувал много туристи да наричат "Душевадника", се достига до х. Тъжа.
Е, това е.
Поздрави на групата и на хижаря Чочо!
Приятен поход!
п.п.
То май се очертава и аз да ходя нейде нататък другия или по-другия месец.

M-da!

M-да, ама не!

М -да!

Не и не!

покрива трябва да се ремонтира

Здравейте!
Аз не знам точно към кои туристи спадам,към новоизлюпените или към ветераните.Ходя по планините от 10 годишна с баща ми.Сега съм на 17.По отношение на възрастта ми съм новоизлюпено,но 7 години по чукарите никак не е малко.При всички положения наи посещаваната от мен хижа е Тъжа.Любимата ми е.Самата атмосфера там те кара да се отпуснеш и да и по1инеш от забързаното всекидневие.Факт е че в планината има много малко млади хора.Затова пък като малка колкото пъти сме ходили на хижа с баща ми и съм виждала групи от младежи да отидат така на хижа,да седнат,да се веселят,ми е било много драго.Ето че дойде и моят ред да заведа моя група младежи.В момента се уточняваме с компанията и ще е тези дни.Много се вълнувам.И държа първото място на което сама да заведа новаците да е Тъжа.Относно новият хижар-Чочо,смятам че е мил човек.Добре ще поддържа хижата.Макар че за мен Боби си остава No.1 в класацията за най-добър хижар.

Привет на всички планинари.
Чудя се от къде да започна. Защо не и от темата за хижа Тъжа?
За първи път я видях, когато бях на 10 години. Тя беше втората хижа (след х.Мазалат) от маршрута ни през парк Централен Балкан - тогава все още не знаех за парка. След доста уморителен преход спряхме на билото под Голям Кадемлия и водачът ни посочи с бастунката нещо в далечината и каза "ето там е, след малко пристигаме". Какво облекчение за мен. Можех да вървя до безкрая, но огромната раница на гърба ми тежеше ли тежеше. Имам снимка, на която се вижда една раница с два крака под коленете и връх от шапка. Нямам спомен, колко сме вървяли до хижата, но след още 4 години аз бях отново там, на същото било и посочвах на първите след мен бялата хижа с малка горичка пред нея.
Следват няколко години на застой, като през последната получих и лека гръбначна травма, която ще ме мъчи до края на дните ми. Поради тази причини започнах да практикувам автотуризъм. За целта обаче са необходими средства и сериозен автомобил. Сдобих се с автомобил, но средствата не са много, затова рядко (веднъж годишно) ходя в планината.
На 3-ти май тази година, точно 25 години след последното ми посещение натоварихме багажа и цялото семейство отидохме на хижа Тъжа. Качихме се от Юг. Повечето от Вас знаят какви гледки се разкриват пред погледа на всеки, дръзнал да поеме път през Балкана. Още като стигнахме местността Смесито ме обзе странно чувство, примесено със стари спомени. Погледът ми се вдигна леко нагоре и се спря на на същата бяла хижа с малка горичка пред нея. Дълго време не можех, а и не исках да помръдна от това място, но жена ми и синът ми бяха леко облечени навън и заради тях трябвше да продължим. Качихме се до горе и оставихме автомобила до хижата. Посрещнаха ни и двамата хижари Чочо и Румен още преди да паркираме.
Тук ще вметна, че пърото ми мнение за Чочо бе напълно негативно. Виждах го за пръв път и изобщо не го познавах. След повече от 48 часа престой мнението ми се промени и мога спокойно да кажа , че ако се окажете в трудна ситуация в планината, ще се радвате ако той е с вас или ще съжалявате, че не сте го послушали.
За Румен - Графа, мога да говоря много, защото се познаваме много, много отдавна и сме преживели заедно много радости и неволи. Добър и верен е достатъчно да се каже за него.
Относно ракийката - не пият с всеки и всичко. Втората вечер беше почти буря, а те се сменяхя един по един през 10-15 минути, докато не дйдоха и последните двама с резервация. И останаха още повече от час, защото видяхме на отсрещен склон мъждукаща светлинка. Като разбрахме, че се отклоняват пуснахме няколко фоерверка в тяна чест. Оказа се, че това са двама чехи - момче и момиче, тръгнали по маршрута доста късно и без резервация, но в последния момент GPS-ът им остава без батерия и се ориентирали за посоката по фоерверките, докато видят светлините на хижата.
Та сега за хижата. Наистина не е това, което най-вероятно сте очаквали, но не се лъжете по външния и донякъде по вътрешния вид. Някой беше казал по-горе "знаете ли как се строи по тези места...?" Да, отговорът е трудно и с много пари. Е, тези двамата са само хижари и правят всичко от нищо, за да има подслон в планината. Там при тях няма нежелани гости. Пробвайте. Ако не е така черпя с вафличка например. Дограмата е нова, дървена със стъклопакет. Вътрешните 2 бани с тоалетни и постоянно топла вода са налични. Започнато е разширяване на столовата, а до дни ще има и теракот. Възстановена е водата на външната чешма, а камъните предстои да бъдат пренаредени. Малко отклонение - когато отиват да приемат хижата, Румен и Чочо я заварват в безобразно състояние. Повече от 10 дена Румен е събирал стъклата по поляната от разбити прозорци и бутилки. Защо ли? Електричество има. За момента работи водна турбина монофазна 2КW. Има и още една 5KW трифазна, но е повредена. Взех я за поправка и се надявам скоро и тя да заработи. Спешно се нуждае от ремонт и пода на втория етаж, но и на него ще му дойде реда - материал вече е подсигурен. Наистина има какво да се прави, а двама души за какво по-напред. Това да не е центъра на София. Който може, нека да помогне.
Кучето е ново, на около година и 3-4 месеца. Там е от април 2008г. Казва се Петра и е много любвеобилна през деня. Обича да копае дупки. Котката е почти на година, казва се Шарка. През деня улавя сума ти мишки. Вечер е някъде сред хората, докато и омръзне, след което се скатава в някой ъгъл и ляга да спи.
Изкарахме си чудесно 3 дни и 2 нощи. Разходихме се до връх Русалка (или Мара Гидик), местността Табите и други, на които не запомних имената. До връх Ботев дори и не опитах да тръгна, но друг път със сигурност. Няма нужда да разказвам това, което трябва да се види поне веднъж. Скоро ще стана на 40 години и мога да се похваля, че съм видял много, а то е нищо в сравнение с това, което искам да видя.
Ще завърша със следния призив: Хора, без значение къде се намирате, проявете уважение към всеки и към всичко, забравете омразата и злобата и ще бъдете щестливи. Усмихвайте се.

А не е ли по хубаво сами да се убедите относно хижарите Тъжа.Защото има най различни хора

Има ли координати на тази хижа?

Зравеи.От Априлци-кв.Острец има овтомобилен път,макар и в лошо састояние такаче ня нямаш проблем.