xижа Ехо
Съседни туристически обекти:
- засл.Академик - 2.00ч.
- х.Вежен - 3.00ч.
- х.Козя стена - 2.00ч.
- х.Хайдушка песен - 3.30ч.
- х.Васильов - 5.00ч.
- вр.Кавладан/1710м./ - 0.10ч.
Пътеките са маркирани.
Изходни места:
1.Село Рибарица - 3.30ч.
2.м.Беклемето - 5.00ч. /през х.Козя стена /
3.Село Розино - 4.30ч.
4.Град Клисура - 4.30ч.
Снимки: 1)->Миро, 2,3)->Владимир Гергов, 4)->Александър, 5)->Николай
| Sleeping places | 42 |
| Address | |
| Hut phone | 0882/966333, 0885/994129, 0897/948268 |
| ehotooo@gmail.com | |
| URL | http://www.ehoto.org/ |
| Sea level(m) | 1645 |
| GPS North width | 42.77500 |
| GPS East length | 24.48128 |
Re: х.Ехо
Маркировката от Клисура е доста объркана , така че ви препоръчвам , ако тръгвате за х.Ехо тръгнете от Розино .
Re: х.Ехо
(hekasatae@yahoo.com) А , когато тръгнеш САМ да събираш мисли и парченца от себе си...обикновено ти се случват куп неща,които ще си спомняш ...От с.Розино-вр.Юмрука(това море от облаци...мъглата,залеза...)-х.Ехо,където,поради всичкото видяно,усетено,имаш усещането на удавника,току-що вкопчил се в сламката...Благодарности към хижаря!Благодарности подарявам и на Васил от Ловеч,Митко и Киро,с които слизахме през вр.Козя стена...Благодарности и на гадовете в колата от стопа...защото,както повтаряше Единия:"Това,което не ни убива ни прави по-силни"...а Аз пък му казах,че "Човек може да живее само с онова,което може да го накара да умре"...След това ,като да съм избягала.Няма да сбъркам ,ако кажа,че усещанията ме боляха-до сълзи и хриптене в дробовете...до сериозни размисли за хора в планината и за тези-долу...И за тази-моята си торба с късмета,дето си я нося на гръб...Така,щото то всичкото завършва добре...ей така-на въздишка от пропастта...А merci за вниманието!:))
Re: х.Ехо
Re: х.Ехо
Имам прекрасни спомени от хижа:"ЕХО",
от далечната 1989 г.
Прекрасно място и прекрасни хора!!!
Природата е невероятна,хората чудесни!!!
Помня долу в гората имаше и една мечка с мечета...
А гората беше пълна със светулки!!!
Виждаше се цялата гора през ноща,
благодарение на тяхната светлина...
Доста призрачно беше,
Почти,като в Карпатите - село Бран...
/На 20 км.от Брашов замъка на Влад Цепеш - Дракула/
Долу в с.Рибарица имаше прекрасни мезета!!!
Ядяхме по 3-порций ПРАЖОЛИ на корем с бат ДОНЧО!!!
За всички,който помнят Дончо Стоянов Велев !??
Шофьорът на камион:"АВИЯ" от клуб:"АКАДЕМИК"-Русе.
Който снабдяваше хижата с разни неща....
Той почина на скоро от рак на белият дроб!
На 30.Септември.2006 г.в Русе на 46 г./не навършени/!
Погребан е в село:Писанец /Русенско/...
Както бе казал някога за Русе , ЕЛИАС КАНЕТИ!
Единственият българин НОБЕЛОВ ЛАОРЕАТ!
Тези негови дуи с пълна сила важат за района на с.Рибарица и х.ЕХО !!!
"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случвало някога в Русчук … събитията от онези години са се съхранили в паметта ми с цялата си мощ и свежест – повече от шестдесет години аз се подхранвах с тях."/Е.КАНЕТИ/
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Re: х.Ехо
Вечерта хижарят седна при нас на масата, поговорихме си, и аз останах много силно изненадан. Оказа се, че човекът не е планинар, никога не е ходил по планините, преди да стане хижар на “Ехо”, но той и жена му са изпълнени със ентусиазъм относно тяхното бъдеще на хижата и на самата хижа. “С планитата шега не бива, това разбрах вече” каза човекът и сподели, че вече на два пъти е бил на косъм от сериозни премеждия. А аз си мислех колко ли време ще им изтрае още ентусиазма. Сега им е първа зима, добре, но за догодина със сигурност сериозно ще си помислят какво да правят. А си личеше, че всичко засега е правено с мерак – и подредените и нацепени дърва, и поддържаната хижа... Евала им, дано да продължат все така и да се задържат.
Дадоха ми координати, предполагам тук са давани неведнъж, но не перчи да ги пусна и аз:
Хижа “Ехо”:
0896 715 193 и 0885 994 129,
като човекът каза да сме по-настоятелни, ако звъним на тези телефони
и СТПД “Академик” – 0896715327 и 0885335004
Replies to this comment
П.С. На тази хижа никога не е имало лоши хижари:)
Re: х.Ехо
разбрах че има нови хижари????.
Споделете хижата добра ли е ? Не търся лукс а спокойствие , добро отношение и чистота.
Replies to this comment
За пътя мога да ви посъветвам в това зимно време да следвате зимната маркировка. Тръгнах от с.Розино. На качване направих тази грешка и вървях по летния път. А пътеката е доста тясна и под снега въобще не се разбира каде минава. А се минава по доста стръмни места. Но лесно можеш да следваш посоката по зелената маркировка. Достатъчно начесто е поставена и нямах проблем с нея. Единствено преспите ме изтощиха. В този 30-40см. сняг идрапах до хижата за 10,30ч!!!
За тези който искат да се качат зимно време от с.Розино ще кажа да се отклонят веднага след езерото в дясно по зелената и жълтата маркировка, нека да неследват летния път направо през гората - прекалено тежко е за заснежен път от там. По дясния път започваш да се изкачваш по-постепенно по коловата маркировка. По-приятно е и за гледане, а и слънцето и вятъра отнемат от дебилината на снега за да се върви по-леко.
Хижарите сега са съвсем нови. Но са готини хора и са мераклии да подобрят условията в хижата. Според мен ще успеят да я направят перфектна хижата, но ще им трябва време... Инъче условията в хижата са добри. Аз небих се оплакъл от нищо.
Ето и последния телефон на който ще намеприте хижара - 0885452509 Но е мн трудно да се свъже човек. Мн рядко има обхват!
Re: х.Ехо
Бях там миналия уикенд (24-25 февруари) и смея да кажа, че това бе една от най-вълнуващите и запомнящи се разходки из Стара Планина.
Хижа Ехо - нищо не знаех за нея, единствената информация, с която разполагах беше тази, която прочетох тук и преди всичко ми хареса как звучи самото й име и мястото, на което се намира. И така тръгнахме - началото бе в село Розино и планът бе в събота да сме на Ехо, а в неделя през хижа Козя Стена пак да слезнем в Розино. Така и стана и беше прекрасно, защото след всичко остават спомените за Ехо - за това, как в мъглата, и вече тъмното и студено време загубихме зимната маркировка, как в опитите да се ориентираме намерихме един кол, но той се оказа възпоменателен за мъж и жена, които са починали там (става въпрос на билото към връх Юмрука) от бялата смърт, как звъннахме в хижата и хижарят (чичо Мишо) каза, че веднага тръгва да ни посрещне, как все пак успяхме да намерим зимните колове и продължихме, как се срещнахме с хижаря на върха и как той ни се усмихна и ни поведе към хижата, как изведнъж излезнахме над мъглата и видяхме само върхове, звезди и луната и как уморени, след като сме ходили около 7 часа вратите на хижата се отвориха и влезнахме в най-уютното и топло място на света! Ето това искам да споделя с вас - посрещна ни леля Венци (хижарката) и двамата, заедно с чичо Мишо, веднага ни сгряха с чай, после седнахме всички заедно на масата и ядохме най-вкусната картофена супа и след сладки приказки си легнахме и през цялото време гостоприемството и усмивките бяха около нас и в нас! А навън вече беше около -15 градуса! На сутринта, изненадите продължиха, като видяхме цяла тава с бухти само за нас (бяхме само ние в хижата) и отново усмихнати хора с големи сърца! И така след малко, взехме малко бухти и за изпът и се разделихме с тези невероятно мили хора!
Та значи това е - хижа Ехо е едно прекрасно място с прекрасни хора, те са отскоро там, но ентусиазъмът и желанието, с което са подходили и подхождат към всичко, което са заварили като са отишли там, си личи от всички неща, които попаднат пред погледа! Хижата е много повече от това, което човек може да очаква, защото макар и на сравнително ниска надморска височина, мястото не е толкова достъпно от гледна точка на снабдяване и човек сам се убеждава в това докато върви натам (поне от маршрута, по който ние тръгнахме).
Но каквото и да е, най-важни са хората и бих искала тук, още веднъж, да им благодаря за всичко и препоръчвам на всеки да отиде там и да ги зарадва със своята усмиква, така както те зарадваха нас! :)
Това е... останалото е в сърцето!
До нови срещи с хижа Ехо!
Replies to this comment
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Повтаряйки вече 4 години едни и същи неистини и клевети предизвикваш по-скоро досада и съжаление. Самозаблуждаваш се и не си на “ти” с фактите. Толкова ли много ти се виждат людете, които днес се грижат за поддържането на труднодостъпните хижи и заслони та гониш, настройваш, демотивираш? И защо преди да отправяш персонални обвинения не се постара да разбереш истинските причини за честата смяна на хижари? Точната статистика показва, че Николай е сменил през последните си три години хижарстване на “Ехо” повече помощник хижари, отколкото нашият партньор Йотовски за неговият тригодишен период от VIII.2003 до VIII.2006 г.
А ако се окаже, че възнагражденията на семейство Иванови и грижите за тях са по-високи /по-големи от тези на редица техни колеги от високата планина?.....
Защо не си направи труда да се информираш, че Принца и хора от дружеството (в т.ч. и моя милост) сме в планината в помощ на хижарите много по-често, отколкото колегите от повечето местни дружества. Необяснимо е с интригантски призиви и т.п. да се опитваш да изопачаваш и проваляш много добрите отношения на Стефан Георгиев към нашите хижари, предишни и настоящи. Ако не си бил скоро на хижата и не си видял, вземи та питай с какво и колко “дръпнахме” “Ехо” напред през 2005 и 2006.
Ние се гордеем С НОВИТЕ ПРИДОБИВКИ ЗА ТУРИСТИТЕ на “Ехо”, но се радваме и на стореното от Николай на “Васильов”. И то не само защото е наш кадър. “Васильов” и “Ехо” са съседни хижи и двете предпочитани от студенти и преподаватели.
Вместо твоето клеветническо “КОЛИ И БЕСИ” ние от дружеството и стотиците туристи, посещаващи хижата казваме за Принца друго - “ГРАДИ ЧОВЕКА” и оставя за поколенията.
Познавам и уважавам и двамата. Хора допринесли много за българския туризъм.
Всъщност Принца и като цяло хората около него са въвели Николай в планинарството, в хижарството. Но след като натрупа опит и след предоставената му възможност да стопанисва ПО-САМОСТОЯТЕЛНО и базата в Рибарица, Николай определено се ориентира към алтернативната арендна форма на стопанисване, характерна с едноличното управление. Алтернативна на възприетата за спецификата на “Ехо” съюзно-клубна форма. Два съществено различни начини на стопанисване, които се използват у нас и в повечето страни в Европа.
А това, че Принца и ръководството на Академик” бяха последователни в разбиранията и действията си, съществено различаващи се от тези на вече оформилият се “ГОСПОДАР САМ НА СЕБЕ СИ”, не ти дава право да ги наричаш “ДОЛНИ РАБОТИ”. Смяташ ли, че ако Николай бе хижар на “Вежен”, на “Рай” или на “Тъжа” щеше да е другояче?
Тези различия можеха да бъдат използвани за доброто, както за “Ехо”, така и за “Козя стена”, за което в дружеството за 2003 г. бяха извършени промени в щата. На Николай бе предложено да бъде шеф-организатор на “Ехо” и отделно арендатор на “Козя стена”. Така дружеството изпълни предишно негово желание, първоначално той го прие, но по късно се отказа и обяви, че бил ПРИНУДЕН ДА НАПУСНЕ.
И въпреки написаното от теб, въпреки всичко, хижа “Ехо” в лицето на дружественото ръководство и нашите хижари не отказва “ПРИЯТЕЛСТВОТО И ДОБРОНАМЕРЕНОСТ” към всекиго!
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...
...................
..................
При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.
СТПД “Академик” – Русе
Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.
СТПД “Академик” – Русе
Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)"
Хубаво сте го казали уважаеми доцент Вичев, ала нейсе, пак ви вързаха тенекия от Дружеството - Принца и Принцесата... Цялото горно изложение, опряло се на фактология и нормативна база, говори, че именно на дружеството му липсва достоен мениджър, който да го издигне над тинята наречена Стефангеоргиевщина - на чист въздух... В кой век живеем, че ни говорите за транспорт с коне. Не говорим за културен и тем подобни видове туризъм, който дча туристите, а говорим за коне, които изкачват багаж и строителни материали. Само един зле с математиката научен работник, би заявил в официален документ, какъвто е по-горе цитираната справка, може да заяви, че "ПОЛЗВАНЕто НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ" е по-изгодно от транспорт с товарната въжена линия, Бог да я прости... Тогава защо се изгради?! А да сте чували за проекта на Стефан Георгиев и Барбуков за съоръжение произвеждащо електроенергия от силата на вятъра?!! Попитайте господин Принца... Затова, доцент Вичев, прегледайте хубаво фактите, но от всички страни и тогава подписвайте подобни документи, които само говорят за липсата на ведро и отговорно управленско тяло в СТПД "Академик" - Русе...
Но дори и да е несъзнателно, то си е чиста манипулация. Първоначално това бе една въжена линия, експлоатирана две години яко от “горските” от Рибарица, която те с взрив свалиха на земята, взеха си “есовете” и я “зарязаха”. За която Стефан Георгиев с големи мъки организира чрез Данчо Димитров, Кольо Генков, Кольо Пенчев и др. специалисти от Васильово и Рибарица изправянето и удължаването й до хижата с три достроявания и ново вдигане след прогниването на подпора и ново сриване на линията. Годините за допустима експлоатация като временна линия се изнизаха, необходимите хилядарки за дострояването й като постоянна чрез подмяна на ръждасялите обтяжки, закотвянето им към терена с бетон, доокомплектоване на лебедката и цялата линия надвишаваха многократно разходите за транспорт с коне на намалелите товари до тон - два годишно. Ако ми бяха поискали мнението, линията трябваше да се демонтира и се вземе от нея каквото може много по-рано. Тя бе нито нормално оборудвана, нито обезопасена, нито узаконена. За това са необходими много и много пари, които и да беше ЕХО 5 пъти по-голяма хижа нямаше да се върнат и за 20 години. Защото през зимата на 2003 се срина още една подпора, а с нея и цялата линия за ТРЕТИ ПЪТ падна и с все въжета гни още 6 месеца на земята.
Но евалла на русенци – и пари си върнаха и не оставиха тонове железария да прогнива в балкана, както е с доста изоставени линии по нашия край и в Троянско, над Розино, в Трите дола, сигурно и другаде.
ннж. Минков
Драги хижестроителю!
Считам, че обзелите те крайни емоции и лични амбиции не ти позволяват да преценяваш реално нещата, като пропускаш същественото–техническата и икономическата им страна.
Как да ти се обясни, че всички строежи у нас, в т.ч. и висящите въжени линии са или временни (в случая “КРАТКОВРЕМЕННИ”) или постоянни. Проектът на колегата Димитров от бившето стопанство "Рибарица" е за кратковременна линия тип “Пирин” (за системата на НУГ), използван през 70-те и 80-те години за сваляне на трупи с допустим срок на експлоатация до 5 години.Поради това,че проектът НЕ Е ЗА ПОСТОЯННА ЛИНИЯ, той е без конструктивна документация, без разрешение за строеж, за него не са предвидени и съответно не са изготвени 11 от всичките 13 изискващи се единици работна документация /чл.12(2)от Наредба № 24/,а строителството е започнато като вътрешноведомствено за стопанството.
Известни са ми още няколко случаи, при които подобни линии са построени с цел обслужване на отделен строителен обект за срок до неговото завършване. Такива линии имаше навремето до вр. Мусала, до Василашките езера, в МОК “Елаците”, но те отдавна не съществуват.
И преди да изразяваш категорично мнение би трябвало да се замислиш защо хората от Мусала са се отказали от въжената си линия, а ползват за целта услугите на хеликоптер.
Не съм имал намерение да адвокатствам на когото и да било, но опитите ти да налагаш определени тези чрез некоректен тон и речник и заобикаляне на факти може да се определи по-скоро като наглост и непочтеност. Използваните от теб пресилени и намахани изрази, голи твърдения и "афиши" за псевдоинформираност не работят в твоя полза.
На твоето“къде беше..да го рекнеш” ще ти отвърна с: “строителството не е като детска игра с кубчета, става с пари”. Първо дружеството Ви е закупило всички по-важни части за линията, след което хората от горското са започнали изпълнението на строителството и предвиденото сваляне на трупи.
Като продължение на твоето “АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ....” надявам се да не стигнеш до там, че да ме изкараш виновен и за разпадането на рибаришката строителна бригада.
Да ме прощаваш драги, но това “с къртовски труд и пот на челото”, “хора простовати”,“провал на линията”, “хижа Ехо ще продадете” са си чиста проба журналистически упражнения с предозиран популистки и манипулативен привкус. Квалифицираните изпълнители – въжари, мотористи и шофьори са вършили онова, което са вършили преди това на много други линии. Срещу заплащане по сключени договори.
Ако условията на предишната система (до 1989/1990 г.) са позволявали подобна временна линия да бъде изградена съвместно за нуждите на дърводобива, а по-късно и за нуждите на хижата, като първи етап, и в последствие да бъде реконструирана и оборудвана като постоянна, то при днешните пазарни условия ТОВА Е БЕЗМИСЛЕНО ПОРАДИ ОЧЕВАДНА ИКОНОМИЧЕСКА НЕИЗГОДА.
Преходът към пазарна икономика и произтичащите от това коренни промени в икономическите условия у нас, предизвикаха съществени промени в цените на материали, труд, съоръжения, намаление на посещаемостта и натоварването на хижите, реорганизации на стопански структури и преустановяване на дейности. Както се знае, ГС “Рибарица” не си е изпълнило задълженията по договора за строеж на линията поради закриване на монтажната му група.
Поради това НАМЕРЕНИЯТА И РАЗЧЕТИТЕ ОТ 1989-1990 г. НЕ СА ПРИЛОЖИМИ ПРЕЗ 2003 и още по-малко през 2007 г.
А трудно ли е да се пресметнат разходите за експлоатация и текуща подръжка към днешна дата? За възнаграждения, осигуровки и застраховки на квалифицирани специалисти, които да поддържат и експлоатират линията, да изпълняват изискващите се периодични технически обслужвания, за транспортните им разходи от и до населеното място, за горива, масла и други консумативи. До тук са не по-малко от 700-800 лв. Ами за амортизационни отчисления? Тръбейки “линията, та линията” не помисли ли, че за съоръжения под открито небе, които са подложени на активна корозия амортизационната норма е над 10 %, което означава около 1500 лв ежегодни разходи само за компенсиране на кородирали и амортизирани елементи и детайли - обтяжки, стойки, въжета, ферода, ролки, вагонетки, котви, зъбни колела, лагери и т.п. Предполагам си наясно, че ако навремето метър обикновено въже струваше стотинки или имаше откъде да се вземе и без пари, днес цената е 10-15 пъти по-висока.
В случай,че някой би подарил 15-16 хиляди лв и преоборудвал и узаконил линията като ПОСТОЯННА, дори и тогава размерът на експлопатационните разходи би бил твърде висок и ползването й при общо годишно натоварване под 40-50 тона би било ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНО. След като необходимите за функционирането на хижата товари за една година сега се доставят с коне срещу 500-600, нека бъдат 700 лв., от какъв зор трябва да се плаща два и над два пъти повече.
Несериозно е да се мисли, че при това положение една неголяма високопланинска хижа има избор! Както например човекът с пълен джоб - да пътува до работното си място с градския бус или с такси.
И още нещо.За разлика от времето на множеството екскурзионни групи, вече все по-често за хижата ще се необходими доставки за по-малобройни групи и групички с обем 50-60 кг - главно пресни зеленчуци, плодове, други нетрайни продукти. Обеми, за които Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ЛИНИЯ!
Написал си ми "Питайте и четете преди да пишете...".
А ти драги запита ли се преди да пишеш
КОЛКО ХИЖИ без път и с капацитет до 40 -50 места у нас разчитат за текущата си многогодишна експлоатация на товарни въжени линии?
А в планините на съседните балкански страни, в Алпите, Карпатите, Татрите?
На мен не ми е известна НИТО ЕДНА!
инж. Минков
И все пак - добре казани и на място са всички ваши коректни и аргументирани отговори на моето становище по въпроса за въжената линия от местността Остриките до хижа Ехо в Стара планина... Но ТВЛ можеше все още да я има, ако не беше тромавата административна машина - обслужваща хижа Ехо Ето за това ми е била винаги думата! Иначе - нищо лично към Вас! Жив и здрав, приятелю!
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...
КАК ШТЕ ОТГОВОРИШ НАТОВА?????????????
Защо обаче не пишеш твоето име? Ти ли пишеш под псевдонима "Спутник"? Типично за теб да се похвалиш сам. Наистина е време да оставиш хората, които истински работят за туризма на мира и да започнеш да се занимаваш с нещо друго. Ти направи достатъчно поразии по двете хижи.
Re: х.Ехо
Re: х.Ехо
тръгнахме от с. розино. пътеката е доста стръмна и има още сняг на билото и трябва да се мине през връх юмрука...на нас ни отне около 9-10 часа.така че не се подлъгвайте да тръгвате късно..
струва си да се отиде до там...красота- нямам думи...който не е ходил до там - непременно трябва да отиде, който не го направи - ще съжалява и поздрави на хижарите;-))))
Re: х.Ехо
Replies to this comment
1) Времетраенето на прехода от с.Розино до хижата отнема повече от 4,30 h (на нас ни отне 7 h), така че по-добре тръгнете по-навреме, за да не бъдете неприятно изненадани. Когато пристигнете на ж.п. гарата в с. Розино, помолете някой да ви упъти за пътеката директно към хижа Ехо,защото ние направихме грешката да тръгнем по синята маркировка за хижа Козя стена и после малко се полутахме, докато открием зелената маркировка за хижа Ехо.
2) Имайте в предвид,че слизането по склона на връх Юмрука по метални въжета изисква усилено внимание и най-малкото добри планински обувки, така че не тръгвайте по маратонки или чехли и не правете експерименти да се плъзгате по меки задни части по склона! Придържайте се здраво за въжетата и ще се справите:) Лятно време спокойно можете да минете по лятната маркировка под върха и да избегнете изкачването му и слизането по въпросните въжета. Сега, обаче, летният път е все още затрупан със сняг, който се топи и всеки момент може да поддаде и да се откъсне, затова по-безопасно е да изкачите върха и да слезете по въжетата.
3) Ако решите на връщане от хижата да слезете към село Рибарица, както ние направихме, преходът трае около 3 h ( в нашия случай 3,10 h), върви се през гората около 1 h, слиза се до Кольовата чешма и след това се продължава по коларски път чак до селото. Има автобуси до град Тетевен през цялата седмица и оттам се прави връзка със София. Ние хванахме автобуса в с. Рибарица в 14,30 h в неделя, след половин час бяхме в Тетевен и в 15,30 h тръгна автобусът за София. Доколкото помня, последният автобус от с.Рибарица до гр.Тетевен е в 17 h., а последният от Тетевен за София е в 19 h в неделя.
4) Препоръчвам да си вземете карта на Мобилтел,защото ние бяхме с Глобул и Вивател, но нямахме покритие. Вивател въобще се появи чак в Горни Богров!Отново ще напиша телефоните на чичо Мишо и леля Венци, за да няма объркване и да не звъните напразно на Глобулския номер, посочен по-горе. Номерата са:
- 088 545 2509- чичо Мишо
- 088 775 7029- леля Венци
С нетърпение очаквам отново да отида при леля Венци и чичо Мишо в най-скоро време, а на тези, които скоро ще ги посетят, пожелавам лек път и приятно прекарване в това прекрасно кътче в компанията на толкова мили и сърцати стопани!
До нови срещи и много поздрави от Аглика и Марек!
Два невероятни дни под връх Юмрука
С Пепо отдавна планирахме този излет. От спирката в горния край на Рибарица за 2 часа и половина достигнахме края на пътя в м. Остриките. Нагоре наклонът си го бива, но добре е че някой се сетил и на всеки 15-20 минути катерене има по две равнички хубавички пейки за отпочиване. Общо до Ехо направихме още два часа. Не бяхме смъкнали още раниците от гърбовете и вече хижарите добродушно и зарадвани от пристигането ни обсипаха с внимание. Въобще през времето на целия ни престой в хижата леля Венци и чичо Мишо се отнасяха с нас като със свои деца. Той, хижарът при обръщения към нас поне 5-6 пъти употреби “мойто момче”, “мойто момиче” – ”....ето чайчето мойто момиче”, “....сега, сега мойто момче”. Много отзивчиви, експедитивни, енергични и неуморни хорица. Наистина чувствахме се като у дома си.
В хижата, където и да погледнеш в блести от чистота. Спални, тоалетни – патентовано ухание на бор. Ами бельото – бяло, бяло, с друг чуден аромат. Добро впечатление ни направи поддържания асортимент от напитки, лакомства и др. стоки в барчето, предлаганите два вида супи, ястия и закуски бърза поръчка.
Както ни обясниха, а по-късно и сами се уверихме през последните две години в резултат на усилията на дружеството, на БТС, университета и общината в Русе и на хижарите Ванко, Ваня, Вени и Мишо, в Ехо са направени нови съществени подобрения за туристите. Дооборудвани са и пуснати в действие санитарни възли към две от спалните помещения и отделно още две етажни тоалетни. Инсталирана е съвременна елетрозахранваща система с акумулиране на слънчева енергия, което е позволило да се реализира постоянно и надеждно хижно осветление, а в столовата и дневната зала атрактивно да се допълни тяхното своеобразно и неповторимо вътрешно оформление.
За нуждите на хижата са доставени резервен електроагрегат, автоматична пералня, моторен трион, подови настилки, печки-камини за столовата и стаята на хижарите, спално бельо, възстановен е набора от хижен алпийски инвентар. Инсталирана е антена на “Булсатком”, дарени са нови два телевизора, чаши, съдове, инструменти. Разговорчивите хижари добавяха и добавяха. В района съществено е подобрена туристическата маркировка.
Но Венци и Мишо определено заслужават и повече. За това съвсем непринудено стана дума за подкрепата, която получават, на която се надяват и разчитат - от страна на ръководството на дружеството, на деятели и членове на “Академик”, на специалистите от “Централен Балкан”, участъци “Клисура” и “Тетевен”, които и през цялата зима не са престанали да им помагат.
За настъпващия активен сезон чичо Мишо е започнал майсторене на нови външни маси за пред хижата, а на сутринта той и екип от дружеството правеха последни уточнения за следващите подобрения - предвидената подмяна на старата дограма, инсталиране на локално водно отопление, на колектори и бойлери за топла вода, на допълнително водоснабдаване.
И не само това. Научиме, че е започнала подготовка за цялостно обновяване и поставяне на азимутни указателни табелки за стълбовата маркировка от вр.Вежен до Троянския проход. Направеното досега не е малко - нови лъскави указателни стрелки с емблемки, цветнички, шаренички, контрастно боядисани стълбове, красиви информационни табла. При изкачването и още повече при слизането по ръба на Юмрука напълно се убедихме в необходимостта от заявеното желание за основно ремонтиране на обезопасителния парапет.
На раздяла покрай пожеланията за добър път получихме и по една малка диплянка на хижата. За интересуващите се, ето и телефоните за връзка: 0885 994 129, 0885 452 509, а чрез дружеството в Русе 0896 715 327, 082 888 660 и 0885 335 004.
Мони
Re: х.Ехо
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Хижарите наистина бяха аджамии, а за глупостите, с които ни тормозеха се оправдаваха с разпоредби от Русе. Не ме интересува, кой решава да се ходи по нервите на туристите, но няма да се върна там, ако не разбера със сигурност, че нещата са се оправили.
Родителите ми започнаха да ме водят по планините от съвсем малък, сега аз водя децата си и организирам големи групи от приятели, бил съм в казарма, а от няколко години съм и ловец, така че не ми разправяйте, че търся лукс в планината. Виждал съм и кал и киша и ужасна умора и съм спал къде ли не. Луксът няма нищо общо с нормалното човешко отношение към работата, към другите хора и към природата. На Ехо нямаше такова нормално отношение.
Прекрасно място, което трябва да се посети.
НИЕ ВАРНЕНЦИ СМЕ "ЗА" МИЩО И ВЕНЦИ
От началото на 2006 до миналия уйкенд ми се отдаде възможност общо четири пъти да нощувам на “Ехо”. И при четирите посещения с моите приятели си прекарахме отлично, имахме приятни часове в компанията на хижарите. От непринудените разговори и от престоя в хижата можахме да се уверим и да споделим непрестанните им усилия за чистота и уют в хижата, за поддържане и разширяване на предлаганите за нас туристите услуги и придобивки. При последното ни отпътуване-изпращане пред хижата си пожелахме да гостуваме на ВЕНЦИ И МИШО отново по боровинково време.
Ако ли боровинки няма, пак ще сме на “Ехо”.
С моята групичка сме винаги ‘ЗА” “Е х о “ с чичо Мишо и леля Венци!
Replies to this comment
Re: х.Ехо
Replies to this comment
10x предварително ;)
Като заключвате хижата, пускайте поне чешмата вън!
Но уви!
ХИЖАТА ЗАКЛЮЧЕНА, СЛОЖЕНА БЕЛЕЖКА "ЩЕ СЕ ВЪРНА", ВЪНШНАТА ЧЕШМА СПРЯНА,ЕДНО КУЧЕ ПОМИЯР ДЖАФКА И НАЛИТА ДА ХАПЕ, ...
Лошо, ТД - Русе... И вие да бяхте на наше място, щяхте да кажете само едно с пресъхнали устни - Д..в.. м..Ами ако бях примерно с малкия и жена ми в тази убийствена жега, както мислехме да посетим хижата един ден, никога повече не биха си помислили вече за планина- да стоиш вън , да те пърли горещия въздух и да се питаш ще дойде ли този хижар ид...
Все пак, редно е когато излиза, да оставя поне столовата в хижата отворена за подслон и поне някаква чешма пусната .Наоколо всички дерета са пресъхнали.Не ви пожелавам някъде по планините да ви посрещнат така!
Replies to this comment
Наистина било е възможно и ДРУГО РЕШЕНИЕ за избягване на случая като този по време на непродължителното отсъствие на хижарите, състоящо се в неистови усилия за подготовка посрещането на участниците в похода 100 км за 24 часа. На тяхно място, особено след случая с изчезналото момче от Христо Даново в разгара на ромските ннстъпления наоколо и вандалските разбивания на кранове, шахти, холендри и др. участъци от уникалния над 1000-метров водопровод и ПАГУБНО ИЗТОЧВАНЕ НА РЕЗЕРВОАРА аз също бих рискувал за час-два заключване, разбира се с поставяне на бележка за информиране на евентуалните преминаващи туристи.
Но да се маха оставената от хижарите бележка според мен Е ДЕЙСТВИЕ ИЗВЪН ВСЯКАКВА ПЛАНИНАРСКА ЕТИКА, ПО-СКОРО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Ще бъде ли направена най-малкото забележка на тези хора от стопанина на хижата ?
Десетки са туристите, които леля Венци и чичо Мишо посрешат по нощите и до 04 - 05 ч. сутрин. На 19.07. е имало сложна ситуация за оказване спешна помощ по пътеката откъм Рибарица и реална опасност от опропастяване на хижата от навъртащи се наоколо лица. Оставена е бележка с информация, че хижарът ще се върне най-скоро. Както е и станало.И какво излиза! Можем да чакаме влаковете, закъсняващи поради високите температури, а хижарът, трепещ се по стръмнините 20 минути не можем!
Re: х.Ехо
Там ще видиш и хижа Ехо.Ужким дребна изглежда,а вътре столовата може да вземе бая народ едно тридесет,четиредесет. Каквото им поискаш,по възможностите им,ще ти го предоставят и като обстановка,като ядене.
Никой сам и недраг не ще стои щом гостува в хижата. Обстановката е почти домашна, хижарите повеждат разговор и искат и твоето отношение кое ти харесва,кое не толкова.
Мога да ги точкувам по качество на гостоприемство от 1 до 4-като 4 е максималното: ще им дам 3. Също пиша точки и за бизнесменството да предлагат срещу свои цени- дори да скачат от време навреме.
Не разчитайте винаги на подслон и вода в хижа Ехо!
Но това , което прочетох сега за нея, хвърля сянка върху нея. И аз, ако бях на мястото на тези, намерили я заключена и с някаква бележка , ще се върна / напомня за подобни оставени по врати на канцеларии и др. администрации, но не прилича за хижа/,щях да изсумтя нещо за близките на хижаря и да си замина по пътя.Защо не са писали на бележката в колко ще се върнат, къде са....Пък и циганите , все пак и те са хора , и циганин от жажда примира.
Replies to this comment
х.Ехо - хижарите са чудесни - добре посрещат туристи с палатки!
Re: х.Ехо
Re: х.Ехо
Replies to this comment
В останалите стаи цените са 6, 7 и 8 лв без карта и съответно 4,80, 5,60 и 6,40 с карта.
В "резервните" помещения цените са 5 и 4 лв.
От изнесените цени се правят и отстъпки за деца,пенсионери, групи, семейства от трима и повече членове, повече от една нощувка и др.
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Останах с добри впечатления.
Re: х.Ехо
OСМИ на "ЕХО"
Ако не се свържете чрез хижните телефони 0885 994 129 и 0885 452 509, звънете на 082 888 660, 0896 715 327 или 0885 335 004 в дружеството в Русе.
Галя П.
Replies to this comment
нии сме от Ст.Загора ама маи незнаем как се стига до там,кажете каде се намира точно,пи6ете на скайп:KOZ_40.
аре кажете ниии :):):)
Ние евентуално ще пътуваме от Варна, така че ако някой може да ни разясни какъв транспорт трябва да използваме...
Пишете ни тук или на скайп: wickedgirl5 :)
За интересуващите се от Варна, Стара Загора и Търново ще е удобна "връзката" от гара Карлово сутрин в 05,02 или 7,43. До гара Христо Даново се пътува около 20 мин. От нея или от центъра на селото може да се уреди превоз с автомобил/и с висока проходимост по пътя покрай р.Дамлъдере до границата (входа) на НП “Централен Балкан”. От там при безснежни условия хижата се достига за около 3,30-4 часа. Пътеката е маркирана.
За цените за нощуване вече бе писано - в по-уредените стаи (една с 2 легла и две стаи със санитарен възел с по 8 легла) за две нощувки е 14 лв, а само за една 7,50 лв. За останалите стаи е по-евтино.
Хижата е заредена с разнообразни храни и напитки, а при заявка се предлагат супи, салати, пържени картофи, скара, мезета, бухти, мекички и др. асортимент.
На разположение са два салона с камини.
Директната връзка с хижата е на тел.0885 994 129 и 0885 452 509, а при затруднено избиране можете да се звъни на 082 888 660, 0896 715 327 или 0885 335 004 в дружеството в Русе.
Може и да пишете на academic@ru.acad.bg
СТПД
Единственото, което ме притеснява, е този преход... 3-4 часа при хубаво време-да, но не можем да разчитаме, че то наистина ще е добро...
Иначе звучи като приказка да бъдем там на осми!
СТПД е написал (или написала) 3,30-4 часа при безснежни условия и над 4-5 часа при очакваното в началото на декември наличие на снежна покривка. Времето дали е добро или лощо - това си е друг фактор.
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Re: х.Ехо
След 5 дена пак тръгвам за там и с нетърпение чакам :)
Re: х.Ехо
Re: х.Ехо
Replies to this comment
Re: х.Ехо - ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ КАНЯТ ДА ПОСРЕЩНАТ НОВАТА ГОДИНА НА Х. “ЕХО”.
Надявам се това ми съобщение ще е от полза за групичките от Стара Загора и от София, резервирали си места, а и за планинари, които все още не са решили къде да посрещанат 2008 г.
Утре, четвъртък 26.12. малка групичка приятели ше преминe маршрута от с. Розино през Шамака, Дългата поляна и връх Юмрука до “Ехо”, включително направа на стъпки по трасето на обезопасителния парапет по северния ръб на върха. Тъй като през следващите 3-4 дни не се очакват нови значителни валежи и навявания има голяма вероятност пъртината да се запази, макар и не изцяло, с което изкачващите се в събота – неделя откъм да бъдат улеснени. И едно напомняне от хижарите – На хижата има почти всичко и ако решите може да не утежнявате раниците излишно!
kamik
Replies to this comment
с което изкачващите се в събота – неделя откъм РОЗИНО да бъдат улеснени.
kamik
Нова година в ехо
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Така се получи, че заради пътувания извън страната цели 5 години не успявах да намеря и ден свободен за излет по нашите балкани. Но преди Коледа при идеално време отново настъпвах познатата пътека от Розино към Юмрука и хижа “Ехо”. По върха се наложи да сложа котки, а при спускането по ръба се прихващах и за въжето. Хижарът ме посрещна най - радушно отвън пред хижата, наблюдавал ме бе с бинокъла човекът и се притеснявал при слизането ми от върха. Но истинското ми задоволство от нелекия преход почувствах в часовете за разпускане в хижата. Страхотен чай, отзивчив и добродушен хижар, топличко и много чисто навсякъде. Ей богу доста работа е падала тук и доста промени има! Та такива тоалетни нямат и повечето от хижите на запад! Чисти помещения и вътрешни таоалетни, денонощно осветление 12 волта, изобилие от вода, топъл душ, топла столова и стаи с подготвени дръвца, топла храна, напитки всякакви, та дори питки, бухти, мекици и какво ли не се предлага тук и то посред зима. Ползва се слънчева инсталация за тока, има нова алуминиева дограма, нови камини, ами новото панорамно предверие?
Имах си едно наум за отрицателните постинги в сайта, но това което видях изцяло потвърди съмненията ми за характерната нашенска непочтенност и злонамереност къде ли не и за какво ли не.
Всичко видяно, усетено и ползвано предизвика у мен възхищение и гордост, че всичко това е наше българско, съградено и се поддържа за нас ходещите братя, да даде господ и за нашите деца и внуци. Желая да поздравя и най - искрено да благодаря за гостоприемството на стопанина на хижата и на неговата съпруга – тези енергични и можещи хорица и разбира се на шефовете на дружеството от Русе “Академик”. Всъщност се запознах само с хижара чичо Мишо, тъй като жена му бе отскочила до Русе. Докато се любувах от новото предверие на фантастичния залез, някак си неканени в главата ми нахълтаха спомените от преди 5 години, от януари 2002. Едни опикани и ос....ни край хижата снегове, едни дълги и мокри кютуци, които се мъчехме някак си да пригодим за горене, един съмнителен казан с доволно мазен чай, едни разхождащи се, от изпражненията вън, до масите с храната ни вътре кучета и котки. И един навъсен, подпухнал и фъфлещ разградлия, който филийка хляб и поне вафличка не ни предложи. Дефакто и през двата дни не се отлепваше от софрата с някакви приятели по чашка. Наистина не е много за припомняне!
И дано това не се случва повече, нито на Ехо, нито на която и да е друга хижа! Добре е, че е минало, съвсем различно от състоянието днес, когато нещата са други, когато хижата прогресира и “върви” напред.
На това невероятно и несравнимо по красота и величие кътче на балкана, това му най-приляга!
Ники Миланов София
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,30 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка. Предвижването по билния купол на вр.Юмрука става с повишено внимание над щеметни улеи и висящи снежни козерки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста. Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.
КЛИСУРА – Х. ЕХО (5-5,30 ч)
Тръгва се от площада на североизток към Боримечкова могила и историческия Зли дол (40 мин). Пресича се главния автомобилен път София-Бургас и се продължава по стръмен път по южните гористи плещи на планината. Прехвърля се хребета и се стига студения извор Чаталчучур, бликащ сред мочурище, в което расте оранжевата царичина. Пътят се спуска през гората и извежда до кристалната Равна река (2,15 ч). Продължава се на североизток покрай овчарници, през открит терен към изоставената Розинска мандра и се стига паметника (1 ч) на Никола Караджов–водач на въстанието в Клисура. На север, над пътеката, е Рибаришкият проход, а на юг и по-ниско е границата на гористия пояс. След паметника пътеката е отново на североизток и води почти по хоризонтал до седл. Горни ветровити преслап в западното подножие на скалистата грамада Юмрука (45 мин). При опасност от снежни свличния е наложително от паметника да се изкачиш в северна посока по разлатия хребет до главното било и от там по стълбовата маркировка да продължиш към близкия Горни ветровити преслап. Траверсират се почти по хоризонтал северозапад-западните склонове на Юмрука, като пътеката следва границата на гората и извежда до Сладкото кладенче (15 мин). Навлиза се в гора, излиза се от нея и с умерен наклон се стига главното било при Железни врата и х. Ехо (25 мин).Ако няма непосредствена опасност от снежни свличания по склоновете на Юмрука, то уплътнените снежни преспи в улеите са опасен за преминаване.Особено ако сте без котки, добри обувки за правене на сигурни стъпки, пикел или поне щеки.
При по-големи снежни натрупвания предвижването става по стълбовата маркировка по самия билен купол на вр. Юмрука, с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
За препоръчване е преди тръгване за хижата да известите хижарите на тел. 0885 994 129 или 0885 452 509. При затруднение можете да се обадите и в д-во "Академик", тел. 0885 335 004 или 0896 715 327.
Re: xижа Ехо
Re: xижа Ехо
Re: xижа Ехо
Не съм ходил до хижата от 3-4 години.Ако някой може да ме осветли как стоят нещата с хижата , хижарите и т.н/...........
Поздрави на всички...:)
Replies to this comment
На 5юли 08. се качихме шест човека на хижа Ехо . През село Розино . До местност Шамака няма проблем . Но от там по първият , успореден на блатото маршрут ТРЯБВА да се внимава . Излизате след пет минути на открита местност , отдясно е пътеката за село Христо Даново .
Отляво започва изкачване по зимния , маркиран маршрут . ние влязохме в гората от дясно по летния маршрут . Маркировката е много лоша и се замотахме бая много . Удължихме си пътя с два часа . А през гората е трудно , направо се загубихме . Е, оправихме се и излязахме чак горе на десетина минути под параклиса .
Иначе хижата е супер . Гледки и природа величествени . Хазяйката леля Венци прави чудни бухти с шипков мармалад към тях . Те с хижаря са си колоритни и готини .
Идете на " Ехо " , няма да съжалявате .
любомир
Маркировката от х.Хайдушка песен до връх Ушите е жълта(бяло/жълто/бяло.Като описание мога да Ви добавя следното.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръмния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.
Re: xижа Ехо
За хижата просто няма какво да се коментира, чувстваш се като у дома си - чисто и подредено, килимчета,мокети и всичко грее от чистота!Браво на хижарите, личи си че се грижат за х.Ехо като за свой собствен дом!
Ама аз всички Русенци съм ги признала още преди години хахаха страшно развъртяни хора са ей...
Да са ни живи и здрави и още дълги години все така да си посрещат туристите:)
Replies to this comment
Хигиената е безупречна, цялта хижа блести, одеялата и чаршафите са абсолютно чисти.
Тоалетната е 6+. Имаше бира, коняк, ракия и т.н (нямаше ром) :-) !
Природата е страхотна, направо райско място.
Re: xижа Ехо
Чичо Мишо, лельо Венци БЛАГОДАРИМ ВИ! Дано да има все повече такива хижари по нашите красиви планини!
От групата от Ботевград.
Replies to this comment
Сватба на х. ЕХО
Re: xижа Ехо
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Ако искаш още - дай мейл, да не флудим тука:))))
Re: xижа Ехо
Чичо Мишо ни посрещна с репликата - "Хайде бе момчета, от кога ви чакам." Много приятен човек, беше направил боб чорбичка и яхниика, а на сутринта в неделя ни направи и бухтички, няма такива вкусни бухтички. С боровинковото сладко, което са правили чичо Мишо и леля Венци, направо си изяждате и пръстите.
Replies to this comment
моляви качете повече снимки .
подгониме мусталгията.
трябва да се кача.
с базата в рибарица какво стана?
Впечатления
Хижарите са с големи души. Сякаш това са най-правилните хора за това място, те са неразделна част от тази иделична картина. Хижата се поддържа изклчючително добре, полагат се огромни грижи, за да може туристите да се чувстват по най-уютния начин. Аз лично не съм срещал по перфектно съчетание на природа, хижа и хижари...
Не съм от хората, които сипат критики наляво и надясно, но искам да споделя някой неща, които според мен е добре да се знаят.
В петък заваля силен дъжд, придружен с бурен вятър. Ламаринения покрив на предверието, започна да трака, сякаш щеше да изхвърчи, от дъжда прокапа покрива ... аз бях две, три седмици по-рано, тогава го слагаха. От туристическото дружество, което стопанисва бяха наели някакви работници да го слагат. Още тогава ми направи впечатление сравнително нестабилното слагане. На следващия ден като погледнах, мога да споделя, че човек дори и грам да не разбира от покривни конструкции, ще каже че тия хора, където са го правили са си оставили ръцете.
Бих си позволил да кажа, че за мен това е недопустимо. Не може да идва кой да е да оправя по такъв нескопосан начин покрива на хижата при положение, че всички знаем за бурния вятър по билото на Стара Планина. Оказва се, че нищо не зависи от хижарите, даже благодарение на това, че чичо Мишо е оставил найлона над гредите не си валеше направо в помещението. Дано хората от които зависи това да се замислят и да си дадат сметка, че са си дали парите на вятъра. Защото с на никой няма да му хареса прокапала хижа или хижа без покрив, дори да се намира на неземно красивото място между върховете Кавалдан и Юмрука.
В неделя тръгнахме 8 човека да се прибираме по лятната пътека за град Клисура. Искам да кажа на хората които решат да предприемат този маршрут, по иначе маркираната преди седмица пътека, да внимават изклчително много или въобще да не тръгват. Ние се губихме 4-ри пъти. Вярно имаше мъгла и дъжд, но маркировката не места я няма. Първо от хижата се тръгва по посока на хижа Вежен(съответно връх Вежен). Стига се едно колче с няколко стари табели, всяка си сочи накъдето иска, има една за град Клисура, която може да ви обърка, трябва да се продължи по билото и някъде на третото колче има табела наляво и се следва жълта маркировка. Пътеката е добре маркирана до момента в който изведнъж изчезва, мъглата беше доста гъста, може би при ясно време се виждат някви ориентири, но ние разчитахме изключително на въпросната маркировка, след половин часово лутане в мъглата дочухме кучешки лай, тръгнахме по нещо като пътека и се срещнахме с 3-ма човека от село Розино. те ни опътиха. минава се една малка рекичка и се минава през два обора. Първия е добре да се мине о тляво, а втория задължително от дясно. там отново се появява маркировката. След известно време се навлиза в гора. В един момент се попада в доста гъст участък, с адски много паднали дървета, където маркировката отново изчезва. Първо е изключително трудно проходимо, второ от двете страни се намират едно стръмно дере и едно свлачище. Просто за мен това е престъпление. Тук човек няма да разбере как може да пропадне някъде, не може изведнъж да свършва маркировката, все пак се разчита на нея. С доста усилия и предположения тръгнахме надолу и след известно време се добрахме до нещо като пътека и след още известно време намерихме отново маркировката. За 7 часа слезнахме в Клисура. Обръщам се към хората от които зависи маркирането на туристическите пътеки. Хора, ако по такъв небрежен начин се маркират пътеките, то по-добре да ги няма, за да не се заблуждават туристите.
Replies to this comment
Мисля, че не си спазил едно основно планинарско правило - Не си ли минавал по един маршрут, преди да тръгнеш добре го проучи. Вие кога взехте решение за слизане към Клисура? В Пловдив, в Розино, на хижата?
Ако е било в последния момент на хижата, попитахте ли хижаря как е пътеката? При запитване той е длъжен да ви информира къде е маркирано, къде не, къде е проходимо, къде не. Те днешните хижари много, много с пътеки не се занимават, но би трябвало тамошният Мишо - освен с кожодерска търговийка и за това да има грижа.То остава и за две години хижарстване поне веднъж да не е извървял този маршрут и да не знае и да не може да те предупреди за някои работи - за смерча, за Душевадника, Кривулите, Комина, Зли дол и т.н.
От повече от месец горското в Клисура, за съжаление ту наляво, ту надясно и твърде лениво разчиства пораженията в гората, дори районът става по- и по-непроходим. Постоянно се похабяват следващи и следващи знаци и табели от маркировката и тя не може да влезе в ред, докато не се извози по-голямата част от огромната паднала маса.
Какво си почнал да даваш съвети като стар планински мъдрец като след като си написал това си прекарал поне 2 часа в съзерцание на написаното от теб в сладка наслада от опитността си и от прекрасната възможност да я покажеш на всички. Та мъдрецо, ти не си спазил едно основно правило , това да си държиш егото в гащите. Това което Тодор е написал не ми звучи като написано от малко дете та да започваш да го порицаваш за това че някое негово другарче е изтрило маркировката с гумичката... Та, придържай се към схемите стар планински мъдрецо и само се надявай да не си си забравил учебника когато ударят непридвидените обстоятелства, защото тогава ще си глътнеш езика и ще започнеш да хлипаш като малко дете.
Боби Чумата.
Благодаря Ви за отговора. Съжалявам ако съм провокирал у Вас някакви негативи емоции. Наистина ценя критиката. Признавам за това, че реших в последния момент да тръгна по лятната маркировка за град Клисура. Вървял съм от вр. Вежен- до гр. Клисура, но по този път не бях минавал. Не съм спазил основното планинарско правило да проуча обстойно маршрута, за което не търся вина в никой.
В случая не става въпрос за мен или моите приятели. Аз знам отдавна че има такъв път, знаех, че пътеката е маркирана преди седмица, знаех че на едно място е прекъсната маркировката, но не предполагах, че пътека маркирана преди седмица, няма да има указание или поне една малка стрелкичка в участъка, в който не е било възможно да се положи маркировка поради паднали дървета.
Не искам да се изтъквам, не съм перфектния планинар, не съм най-опитният турист, може би и не съм опитен, но ние имахме палатки, имахме дрехи, дъждобрани, имахме добри обувки, имахме храна, имахме компас, имахме въжета, бяхме подготвени, ако трябваше да останем дори 3 дена в планината … въпроса е че утре ще тръгне някой, ще се подведе по прясно маркираната маркировка, ще стигне до въпросното място с преминалия смерч и ще запомнят това място докато е жив (стига да не стане по-голяма беля).
Относно горското в Клисура бих си позволил един цитат от една много българска книга на Георги Данаилов – „Къща отвъд света” …
„…но горе в планината се изви смерч и стори страшни поразии…
…Смерчът беше покосил върховете на младите борове, беше прекършил старите, а смърчовете и елите бе изтръгнал направо с корените и пръстта. Гората приличаше на лобно поле след жестока бран. Като загинали рицари с пречупени копия и мечове лежаха безброй дървеса, някой се крепяха наранени и прекършени, други залитнали се подпираха на оцелелите си другари. Не си спомям да съм виждал по тягостна гледка, може би само опожарения Йелоустоун, но там поне имаше някакъв порядък, обгорелите, почерняли дървета бяха останали в редиците си, а тук смъртта бе избивала безогледно. Поражението нямаше да бъде толкова жестоко, ако не беше намесата на човека, ако не беше дивашкото ни отношение към гората. Защото тя умее да се пази сама от бурите. Тя се обгражда с борове, които впиват дълбоко в земята яките си корени, те поемат напора на ветровете, удържат го, омаломощават го и бурята достига вече отслабнала до по-беззащитните ели и смърчове. Но нашата алчност нарушава тази самозащита. За да можем по- лесно да сечем дърветата, за да достигаме без усилия до тях, ние правим просеки, прокарваме безразборно пътища, булдозерите рият и сриват всичко пред себе си, те не щадят дори младите дръвчета, свличат ги и ги погребват под купища пръст. Сетне по тези просеки, пътища и пътеки се стичат буйните пролетни води, отнасят тънката горска почва, отмиват я, докато се появят камъни и скали и на тези места вече никога няма да поникне гора. И вихрите през тях нахлуват лесно в леса, навлизат дълбоко в него и вършат пакостите си свободно…
…- Аз мога да обичам едно дърво, повече от един човек - беше казал Бетовен.
Прав е бил. И отсичането на едно дърво е убийство, не по-малко от застрелването на едно животно. Острието на брадвата проблясва, тя се впива в плътта на дървото, то стене, раната в снагата му расте, то изпуква, изпъшква, накланя се, клоните му са разперени като безпомощни ръце, елата пада и се чува последната и дълга въздишка, преди да издъхне. И винаги, когато чуя в гората злобното ръмжене на моторната резачка, ме обвзема безсилно отчаяние…”
Гледката беше подобна … и защото ние свалихме 3 чувала боклуци през целия път, навсякъде беше пълно с фасове, найлони, бутилки, кофички от кисело мляко и какви ли не боклуци …
…, а чичо Мишо сади дървета … за Вас незнам
Re: xижа Ехо
по маршрути:
х. Хайдушка песен -> х. Ехо
х. Хайдушка песен -> х. Козя стена
х. Ехо -> х. Козя стена
хижа Ехо
N 042 46.502
E 024 28.880
хижа Хаидушка песен
N 042 48.363
E 024 31.498
хижа Козя стена
N 042 47.108
E 024 31.773
Местноста Ушите
N 042 47.620
E 024 29.686
Заслон (към 21.09.2008 в почти приключил строеж)
N 042 48.319
W 024 30.246
Заслон (от х. Козя стена към х. Хайдушка песен)
N 042 47.888
E 024 32.274
Параклиса до х. Ехо
N 042 46.338
E 024 28.951
Паметник на Петко Дачев (разделяне на пътеката от х. Козя стена към Чифлика, х. Хайдушка песен)
N 042 47.449
E 024 32.215
(с точност до 5-6 метра)
Replies to this comment
СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА
За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори. За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над Душевадника.Корекции на маркираното преди повече от 20години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, а обновяването й все още не приключено. Съществува вероятност поради прокарване на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано. След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол. До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за за не по-малко от 5- 6 часа.
СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА
За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута.
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори.
За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над стръмнината Кривулите.Корекции на маркираното преди повече от 20 години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, обновяването й все още не е приключено. Съществува вероятност поради прокарване през следвашите няколко седмици на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано.
След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол.
До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за не по-малко от 5- 6 часа.
От няколко години имаме щастието и ние да сме всеки уикенд в планината и можем да твърдим,че сме натрупали известни впечатления и пристрастия, едно от които е любовта ни към Стара планина.Минахме много маршрути, бяхме в повечето хижи и без обвързаност и клакьорство заявяваме
прекрасните си впечатления от хижа ЕХО,която посетихме на 03.10.2008
Всичко добро, казано за хижата и стопаните и, се потвърди- чисто,уютно място,а хижарите са мили и гостоприемни.Гозбите на Венци са много вкусни и двамата с Милчо правят всичко, за да бъде престоят в хижата незабравим.Не разбирам пошлите подмятания за "търговииката" на хижарите- такава ние не видяхме.Нормално е консумираното да се заплаща, а цените да съответстват на трудната доставка на консумативите.Жалко, че договорът на тези прекрасни хора може да не бъде подновен.Господа управници на" Академик", тези хора са родени да бъдат домакините на х. Ехо, не разочаровайте туристите, които идват, както за природата, така и заради Човеците Венци и Милчо.
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
ПРИГОТВИСЕ ЗА МИЗЕРИЯТА ОКОЛО ТЕБ ЗА 200 ЛЕВА ЗАПЛАТА И АКО ПОИСКАШ ПОВЕЧЕ СИ ОТ НЕУДОБНИТЕ АКО ВИДИШ КАК СЕ КРАДАТ ПАРИ (изписват )да си мълчиш заштото и на теб ще намерят заместник а АКО ПЪК КАЖЕШ НА ДЕКАНА ЗА НЕЩО ТО СИ ИЗБЕРИ КАДЕ ДА СЕ ДЕНЕШ ЧЕ И ТЕБ В МИША ДУПКА ДА ЗАВРЪТ
Re: xижа Ехо
Нова Година xижа Ехо
Replies to this comment
Снегът по данни от 8,00 ч. тази сутрин е 40 см. Между 26 и 28.12. 3-4 души предвиждаме да се качим до хижата и слезем през м.Остриките и Рибарица.
Re: xижа Ехо
хижари на ЕХО не разрешавайте да се говори лошо за ХИЖАТА
рано или късно Маргото,Докито,Тихия,Попа/Младен Кмета/,Антон,Никито,Жоро Майната,Петко Рацов,Иван Папрата и другите ще се върнат
Re: xижа Ехо
Това лято(2008г.) бях на хижа Ехо. Усещането е невероятно, чувстваш се откъснат от света. Гледката е страхотна пред хижата, вътре хижарката и хижарят са мили хора, който съвестно си вършат работата. Чисти чаршафи и завивки, нямах проблеми с тоалетната. Има и прилична баня. Въобще ми се ходи пак там.
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Чичо Мишо и леля Венци споделиха с нас, че ще са на хижата само още месец, защото искали да ги махнат оттам, за причината нищо не успях да разбера. Стискам им палци да задържат работата си, защото ми се струва, че я вършат с голямо удоволствие.
Благодаря им от името на цялата софийска група :)
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
и ръбовете, до които достига слънцето дебелината бързо изтънява. Но в улеите и по склоновете със северно изложение снегът е много. През следващите три-четири дни, ако се сбъднат прогнозите евентуалните валежи ще са от дъжд до около 1800 м.н.в., снежната покривка ще изтънее още и района на "Ехо" ще бъде по-достъпен.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com.
Телефонът на хижарите е 0885 99 4129, а краткият номер е 4129. Tелефони 088/5452509 и 089/7670953 НЕ СА АКТУАЛНИ.
Най-яките хижари
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Успех
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Здравейте фенове на хижа Ехо! Искам да споделя с вас, че Мишо и Венци яката злоупотребяват с чая. Досега това го е нямало на хижата. Пожелаваме успех на следващите хижари.:)
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
С куче на xижа Ехо
Може ли да се ходи с куче там? Хижарите разрешават ли или няма на ни подслонят? Видях правилата на х.Козя стена и там изрично забраняват кучета, и заради това със сигурност няма да останем.Но как е в Ехо и Вежен?
Имам си един Шаро планинар, който повечето пъти идва с нас. Досега в други хижи нямахме проблеми да спи при нас.
Втори въпрос: Как е времето по тази част на балкана през май, трябва ли да взимаме снегоходки за Вежен :) ?
Благодаря на всички за отговорите!
Replies to this comment
Уважаеми БТС, хижари и приятели на планинарите,
не е ли време да се променят безмислените забрани за домашни любимци? Все повече се увеличава броя на хората които взимат кучетата си на походите си в планините и изобщо на всичките си пътувания с тях. Във почти всички европейски хотели гостите могат да вземат и домашните си любимци без никакав проблем и без никакви уговорки срещу определена сума на ден. Цените са офицялни на сайтовете и се движат около 10 - 15 € на ден. Във хижите в Алпите около Zugspitze и Южен Тирол сме били на много хижи с кучето ни и нямахме никакви проблеми да нощушаме.
Защо в Българските хижи все още съществува това архаично правило? Икономически това води до загуба за хижите, защото гостите с кучета избягват такива хижи.А в същото време броят на гостите с кучета се увеличава. Само в моето обкражение вече 2/3 от хората имат кучета. И какво се получава: че в х.Козя стена ще пренущуват 10 вместо 20 човека. Сметнете го в пари и сте видите колко се губи. Да не говориме за загубата на прихода който би дошъл от нощувката на самото куче, напр. ако се взима 1/2 от цената на човек. Всеки собственик с удоволствие би платил за удобството да вземе любимеца си на почивка.
Отделен въпрос е че повечето хижари също имат кучета - те знаят за какво става вапрос.Хижа Козя стена пишат:"Забранено пренощуването на дом.любимци в саите." А къде тогава? Аз не мога да оставя кучето ми да спи навънка, при положение че в къщи то спи в стаята. Още повече когато кучето ми е съпо, като собстеник платил сумати пари та да имам това куче, аз не искам през нощта до да се разболее от студ навън и да умре или да го нахапят кучетата пазачи на хижата.
На фиктивния аргумент, че кучетата мърсят в стаите, мога само да отговоря:
- С какво точно? Повечето кучета почти не ръсят косми, а НИКОЕ ДОМАШНО КУЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА ВЪТРЕ.Това е първото нещо на което се научава едно домашно куче.И нашите кучета ходят до тоалетна по планинските поляни, точно както и кучетата-пазачи на хижата :) Така че този аргумент е безсмислен уважаеми Управители на хижи и БТС.
Хижарите могат да се застраховат допълнително като още при влизане се уговорят със собствениците на кучето на спазват определени хигиенични правила докато пребивават в хижата, като например да изметат стаята като напускат или да си носят кърпа за лапите на кучето (за да не оставя кучето стъпки вътре ако навън има сняг).
С това завършвам апела за по-разумно уреждане на нощувката на гости с кучета.
Надявам се в скоро време да се радвам на българските планини с кучето ми и на едно любезно посрещане и нощувка във всяка хижа.
С уважение
Няма да коментирам колко пъти съм виждал видимо агресивни кучета пуснати без повод от стопаните си да се разхождат.Все едно в планината няма други хора и някой е длъжен да се съобразява вечно с вас.
Веднъж(не на туристически поход,а бях излязъл просто за гъби) ми се наложи един доберман да го застрелям,защото просто щеше да изяде един съвсем невинен човечец.
Няма да коментирам че има хора,които са алергични към кучета,котки,към козина и прочие и присъствието на такива животни в стаята и после на следващата вечер някой такъв алергичен човечец знаем до какво ще доведе.Виждал съм такива хора,виждал съм какъв задух ги хваща и как се изприщват и зачервяват целите...
Като искате куче-държите си го у вас-и по другите места,където е разрешено.То май стаите по хижите останаха едно от последните места в които можем да се опазим от тая напаст.
Живеем в ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО-като не ти харесват условията и правилата в него-можеш просто да се разкараш.Така лекинко улево...
По-добре си помисли дали и ти самия ти не правиш същата свинщина за която обвиняваш хората с кучета.
Този форум е за обсъждане на всякакви въпроси и проблеми на хора които ходят в планината. Включително и хората с кучета. Като не ти харесва и не те засяга -не го чети!:angry:
Съобразявам се навсякъде и със всеки-ако на дадена хижа,заслон или било там каквото било не пушат-не пуша и аз,ако се събуват-събувам сe и аз,ако алкохола е забранен-не пия и аз,ако високата музика е забранена-не слушам.Ако пък не ми е хептен угодно нещо и не мога да се съобразя с него(примерно специално за мен-пиянските изпълнения и компании,силната музика-особено чалга)-спя нвън-поне в този сезон-места за бивакуване и условия има прекрасни...
В планината има далеч по-важни неща от чисто градските удоволствия.А за който му липсват и иска сакън да е неговата-с кучето,със ваната и с плазмения телевизор(шото така си бил свикнАл)-е па има достатъчно хотели.
И още предостатъчно се строят.
Като ходят в парка-като акат-да си чистят след тях.А не нашите деца да играят в пясъчник пълен с лайна.Веднъж ми се налагаше в СФ(не съм софиянец) да мина през Южния парк мисля се водеше-ами то по алеите-лайно до лайно-ами то вървиш и се чудиш къде да стъпиш.Като в миниран участък от фронта.
За това че за българските кучелюбци думички като ваксинация и обезпаразитяване на нещо непознато-отделен въпрос.Нищо че по закон са задължителни.
Та това драги ми приятелю са практиките в същата тази европа за която ти говориш.Когато ние станем като манталитет като европейците-па нека да има и кучета по хижите.
Но докато сме ганювци и гледаме как да подминем закона(щото бил врата в полето) и как на нас да ни е угодно и комфортно(пък останалите да го духат)-НЕ!
Re: xижа Ехо
П.С.Тъй като хижата има нужда от нов агрегат (с вятър, там постоянно духа) има кутия за дарения, не я подминавайте ако и на вас е харесало в Ехо и прекрасното и местоположение.
Replies to this comment
Новите хижари Иван и Галя с техни приятели от Русе и Тетевен пуснаха в действие нова готварска печка и хладилник с фризер на газ пропан-бутан, обслужиха основно бензиновите елагрегати, ремонтираха още един телевизор, спретнаха нова заличка за туристи с кокетно барче.
Започнат е и монтажът на водно отопление с голям бойлер за топла вода.
А хижарският чай от билки вече е безплатен.
Такива са стремленията на новия хижар Иван, на ръководствата на "Академик" и на Сдружението "За Ехо". Предстои монтаж на малък ветърен генератор, разработен в Русенски университет "Ангел Кънчев".
Със средства от дарения е предвидено да се достави и монтира ветрови генератор с мощност 500 или 1000 вата, което ще позволи неограничено използване на елеенергия за осветление, готвене, други битови нужди.
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
Колата си можете да оставите:
1) Откъм курортното селище Рибарица - в района на базата за ловен туризъм ("Кучкарника") по Черна река, която се намира на около 4 км от последната автобусна спирка "Смесите"(Стара Рибарица) на селото. От там до хижата се върви около 3 часа.
2) В туристическия комплекс "Беклемето", откъдето преходът до "Ехо" през х. "Козя стена" трае 5-6 часа;
3) В района на басейна над с. Чифлик, откъдето до "Ехо" се стига за 4-4,30 часа;
4) В село Розино. От селото до хижата се върви 4-5 часа.
Телефонът за резервации и информация за х. "Ехо" е 0882 96 6333. Абонатите от групата на БТС/М-тел набират само 6333.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com
Телефоните на хижарите са 0885 99 4129 (кратък номер 4129) и
0897 948 268.
Телефони 0885 452 509 и 0897 670 953 НЕ СА АКТУАЛНИ
Re: xижа Ехо
Също така искам да добавя, че пътеката от гр. Клисура (през Розинската мандра) е разчистена, а маркировката (жълта) - подновена. Маркировката започва близо до края на черния път, чието начало е при по-източното разклонение за Клисура от подбалканското шосе. В интерес на истината, аз далеч повече предпочитам за изкачване подстъпите от с. Розино, от Беклемето или от х. Васильов, но това вече е въпрос на личен вкус. А, и говорейки за пътеката от х. Васильов - Галя ми каза, че са сложили каменна настилка на по-голяма част от пътя, което означава, че вече няма да е толкова кален в съответните сезони, така че имайте и този вариант предвид.
Replies to this comment
може ли да качим коментара ти на сайта на хижа Ехо http://ehoto.org/.
Много ми хареса:-)
Михаил Михов
Re: xижа Ехо
възможен ли е преход за един ден от х.Ехо до х.Дерменка?
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
С. Чифлик –х. Хайдушка песен – х. Ехо (4,30-5 ч)
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръм-ния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.
С.Чифлик - Тумин дял – м.Киселинча –х.Козя стена (3–3,30 ч)
с продължение до х.Ехо - общо 5,30 - 6 ч.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва в юг-югозападна посока по път, прокаран между вили и бунгала, високо над басейна. Пътят с поредица от серпентини (на места с преки пътеки) преминава покрай ливади и изоставени овощни насаждения по разлатия хребет, спускащ се от вр. Тумин дял. За около 1,20 ч се стига малка полянка на билото на хребета. Следва по-лек и приятен път по гръбнака на Тумин дял. Преминава се през Папратлива поляна с чуден изглед към вр. Козя стена и Бальова планина. По-нагоре пътят (използван и от автомобили с висока проходимост) се изоставя, като се продължава на дясно по пътека. Излиза се до м. Киселинча - удължена по билото на Тумин дял наклонена поляна (50 мин), до която извежда и пътеката от х. Хайдушка песен. Продължава се с умерен наклон до маркировъчен стълб под зъберите на вр. Кучето (20 мин). Оттук в югозападна посока през гора, а по-нагоре през открит терен се достига седл.Ветровити преслап (15 мин) Тук е издигнат паметник на хижаря Петко Дачев, загинал от лавина в улея до седловината. От преслапа в запад–югозападна посока, с подсичане от юг на открития скат на главното било, се стига х. Козя стена (15 мин).
При снежни натрупвания преминаването от м. Киселинча до седл. Ветровити преслап задължително става през купола на вр. Кучето.
От х. Козя стена се продължава на запад високо над горския пояс по южния скалист скат на билото, известно тук с името Трионите. Пътеката на места е много тясна, под която зеят шеметни склонове и пропасти, което изисква добри обувки, известен планинанрски опити най-вече особено внимание. Върви се ту от северната, ту от южната му страна и се достига елипсовидната Маркова ливада (1 ч). Пътеката криволичи между скалите, отначало северно, а впоследствие южно и в близост до билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин). Оставащият път до х. Ехо е описан по-горе.
В а р и а н т: От курорта Чифлик до м. Киселинча може да се стигне и през х. Хайдушка песен , като от нея се продължи по пътека със стръмни серпентини по десния склон на Рогачева река към билото на Тумин дял, общо 2,30 ч от курорта.
Re: xижа Ехо
Replies to this comment
и нали е ТКЗС не смее да се упражни по друг начимн а сипе самохвалства бе живот и здраве да е дано се намери човек де ще ти сипе и на теб с големия черпак кажи как се крадат пари с надписване от хижата и кажи как блсгодарение на предните хижари имаш ЧАЙ планински кажи де де се замълча надявам се поне малко доблест да ти е останала и как син ти узакони всичко откраднато от теб и ЛИБОВНИЦАТА ТИ ПЕВИЦАТА ПО БАРОВЕТЕ ОБЯСНИ НИ МОЛЯТИСЕ Ано забравик ти си смел само кога надписваш и крадеш много поздрави от запознат а между другото кой клас има син ти та КАНДИДАТСТВА за студентска екскурзийка и какво точно е работил ако искаш ела до розино да поразпитаме заедно с какво се е занимавал във Великобритания
Re: xижа Ехо
Надявам се да се върна някой ден в х.Ехо,мястото наистина е невероятно :)
xижа Ехо
Replies to this comment
Re: xижа Ехо
Ако не би ли някой бил така добър да ми опише маршрута - става ли за зимно без снегоходки и колко часа горе-долу е? Откъде е най-разумно да се тръгне и как изглежда пътеката? Маркирана ли е, обрасла ли е, такива нещица :)
Смятам да ходя там идните дни с приятели. Планинари сме, много сме обикаляли из Рила, но специално този район на Стара никой от нас не го знае, така че бих се радвал на всякаква информация :)
Благодаря предварително!
Replies to this comment
С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонени-ето на маршрутите: направо по основния път - за х. Васильов и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Карчов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).
При снежни натрупвания излизането от второто почивало до билото се извършва по хребета право нагоре, след което се следи стълбовата билна маркировка и парапета по северния ръб на вр. Кавладан (1710 м).В повечето случаи преминаването по билото
от Долни ветровити преслап до началото на парапета без снегоходки или ски с панти е сериозно изпитание поради наветият на преспи и козирки сняг.
С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,40 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка, а преминаването на върха става според указаното в МАРШРУТ №1.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста.
Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.
Хубаво е, когато човек попадне на толкова приятни и услужливи хора, сърдечни благодарности!!
Хижата е супер . Имаше малък проблем с агрегата и нямаше ток , но това не беше проблем . Струва си да отидеш , наблизо е връх Юмрука и от там гледката е перфектна .