xижа Ехо

Аз препорчвам тръгване от с. Розино. Преходът не е лек. Следва се зимната маркировка. Вр. Юмрука изисква внимание.

Определено от Розино около 5 часа . След "гьола" не свивайте на дясно а, продължете напред. Приумрука ако има лавиноопасност карайте по зимната маркировка.

Много са готини новите хижари . Иван и Ваня. От русе са и наистина никога преди това не са ходили на планина. Правят всичко с мерак. Да са живи и здрави.
П.С. На тази хижа никога не е имало лоши хижари:)

Информацията ви е много стара Иван и Ваня вече не са хижари в хижа ЕХО - отказали са се ! Вече има нови хижари там!

Ваня и Иван са достойни хора. Поредните много достойни след Пепа и Николай киранови, които сега хижарстват достойно на хижа Васильов. Явно чичо Стефко Принца от СТПД "Академик" им е изиграл поредната лоша шегичка... Този безотговорник... Който иска да коментира темата да заповяда. нека най-после извадим кирливите ризи на Принца - Стефан георгиев, който манипулира ръководството на цял Университет с лъжемениджърските си способности в управлението на хижите! няма ли кой да го изрина от Академик! Пребройте само колко хижари се смениха, след като Пепа и Николай бяха принудени да напуснат хижа Ехо, чрез машинациите на Принца - граничещи на маниери на хора с обратно полово сцепление...

Аз днес тъкмо се връщам от хижата. Просто съм възхитен от всичко видяно... намира се на невероятно местенце! Заслужава си човек да отиде, даже и да изпитва някой трудности.
За пътя мога да ви посъветвам в това зимно време да следвате зимната маркировка. Тръгнах от с.Розино. На качване направих тази грешка и вървях по летния път. А пътеката е доста тясна и под снега въобще не се разбира каде минава. А се минава по доста стръмни места. Но лесно можеш да следваш посоката по зелената маркировка. Достатъчно начесто е поставена и нямах проблем с нея. Единствено преспите ме изтощиха. В този 30-40см. сняг идрапах до хижата за 10,30ч!!!
За тези който искат да се качат зимно време от с.Розино ще кажа да се отклонят веднага след езерото в дясно по зелената и жълтата маркировка, нека да неследват летния път направо през гората - прекалено тежко е за заснежен път от там. По дясния път започваш да се изкачваш по-постепенно по коловата маркировка. По-приятно е и за гледане, а и слънцето и вятъра отнемат от дебилината на снега за да се върви по-леко.
Хижарите сега са съвсем нови. Но са готини хора и са мераклии да подобрят условията в хижата. Според мен ще успеят да я направят перфектна хижата, но ще им трябва време... Инъче условията в хижата са добри. Аз небих се оплакъл от нищо.
Ето и последния телефон на който ще намеприте хижара - 0885452509 Но е мн трудно да се свъже човек. Мн рядко има обхват!

Хижата е супер, хижарите също.Качвахме се от Рибарица за 4.30 минути имаше около 40см сняг..Качихме се и до връх Юмрука, а времето беше перфектно и се виждаше идеално..и така де препоръчваме ви да се качите, няма да съжалявате.

Радвам се, че напоследък хижа "Ехо" случва на хижари! Само дето нещо ги кара да не стоят много за дълго там... Дали е от надмирската височина или от управата на СТПД "Академик" - Русе... Знае ли човек и казва ли ти някой!? Хайде да дискутираме по този въпрос. защото не е сериозно, дори това е най-слабо казаната дума, просто безотговорно и престъпно е да се хранят напразни надежди у новопостъпващите хижари... Защото работата им е рискована, къртовска, а благодарността накрая - дори изразена и във финикийски знаци от страна на въпросният им работодател е честно казано - смешна и подигравателна...

Все ми се струва, че колкото се напъваш да очерниш Принца, повече вредиш на Николай. Не допускам, че човек горд като Киранов ще гради и поддържа авторитет с унизителни състрадалчески писания по повод нещастна хижарска участ.
Повтаряйки вече 4 години едни и същи неистини и клевети предизвикваш по-скоро досада и съжаление. Самозаблуждаваш се и не си на “ти” с фактите. Толкова ли много ти се виждат людете, които днес се грижат за поддържането на труднодостъпните хижи и заслони та гониш, настройваш, демотивираш? И защо преди да отправяш персонални обвинения не се постара да разбереш истинските причини за честата смяна на хижари? Точната статистика показва, че Николай е сменил през последните си три години хижарстване на “Ехо” повече помощник хижари, отколкото нашият партньор Йотовски за неговият тригодишен период от VIII.2003 до VIII.2006 г.
А ако се окаже, че възнагражденията на семейство Иванови и грижите за тях са по-високи /по-големи от тези на редица техни колеги от високата планина?.....
Защо не си направи труда да се информираш, че Принца и хора от дружеството (в т.ч. и моя милост) сме в планината в помощ на хижарите много по-често, отколкото колегите от повечето местни дружества. Необяснимо е с интригантски призиви и т.п. да се опитваш да изопачаваш и проваляш много добрите отношения на Стефан Георгиев към нашите хижари, предишни и настоящи. Ако не си бил скоро на хижата и не си видял, вземи та питай с какво и колко “дръпнахме” “Ехо” напред през 2005 и 2006.
Ние се гордеем С НОВИТЕ ПРИДОБИВКИ ЗА ТУРИСТИТЕ на “Ехо”, но се радваме и на стореното от Николай на “Васильов”. И то не само защото е наш кадър. “Васильов” и “Ехо” са съседни хижи и двете предпочитани от студенти и преподаватели.
Вместо твоето клеветническо “КОЛИ И БЕСИ” ние от дружеството и стотиците туристи, посещаващи хижата казваме за Принца друго - “ГРАДИ ЧОВЕКА” и оставя за поколенията.
Познавам и уважавам и двамата. Хора допринесли много за българския туризъм.
Всъщност Принца и като цяло хората около него са въвели Николай в планинарството, в хижарството. Но след като натрупа опит и след предоставената му възможност да стопанисва ПО-САМОСТОЯТЕЛНО и базата в Рибарица, Николай определено се ориентира към алтернативната арендна форма на стопанисване, характерна с едноличното управление. Алтернативна на възприетата за спецификата на “Ехо” съюзно-клубна форма. Два съществено различни начини на стопанисване, които се използват у нас и в повечето страни в Европа.
А това, че Принца и ръководството на Академик” бяха последователни в разбиранията и действията си, съществено различаващи се от тези на вече оформилият се “ГОСПОДАР САМ НА СЕБЕ СИ”, не ти дава право да ги наричаш “ДОЛНИ РАБОТИ”. Смяташ ли, че ако Николай бе хижар на “Вежен”, на “Рай” или на “Тъжа” щеше да е другояче?
Тези различия можеха да бъдат използвани за доброто, както за “Ехо”, така и за “Козя стена”, за което в дружеството за 2003 г. бяха извършени промени в щата. На Николай бе предложено да бъде шеф-организатор на “Ехо” и отделно арендатор на “Козя стена”. Така дружеството изпълни предишно негово желание, първоначално той го прие, но по късно се отказа и обяви, че бил ПРИНУДЕН ДА НАПУСНЕ.
И въпреки написаното от теб, въпреки всичко, хижа “Ехо” в лицето на дружественото ръководство и нашите хижари не отказва “ПРИЯТЕЛСТВОТО И ДОБРОНАМЕРЕНОСТ” към всекиго!

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...

Извадка от Справка за въжената линия..........
...................
..................
При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)

"При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)"


Хубаво сте го казали уважаеми доцент Вичев, ала нейсе, пак ви вързаха тенекия от Дружеството - Принца и Принцесата... Цялото горно изложение, опряло се на фактология и нормативна база, говори, че именно на дружеството му липсва достоен мениджър, който да го издигне над тинята наречена Стефангеоргиевщина - на чист въздух... В кой век живеем, че ни говорите за транспорт с коне. Не говорим за културен и тем подобни видове туризъм, който дча туристите, а говорим за коне, които изкачват багаж и строителни материали. Само един зле с математиката научен работник, би заявил в официален документ, какъвто е по-горе цитираната справка, може да заяви, че "ПОЛЗВАНЕто НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ" е по-изгодно от транспорт с товарната въжена линия, Бог да я прости... Тогава защо се изгради?! А да сте чували за проекта на Стефан Георгиев и Барбуков за съоръжение произвеждащо електроенергия от силата на вятъра?!! Попитайте господин Принца... Затова, доцент Вичев, прегледайте хубаво фактите, но от всички страни и тогава подписвайте подобни документи, които само говорят за липсата на ведро и отговорно управленско тяло в СТПД "Академик" - Русе...

За мотивите за написаното от “спътник” ще се въздържа от коментар.
Но дори и да е несъзнателно, то си е чиста манипулация. Първоначално това бе една въжена линия, експлоатирана две години яко от “горските” от Рибарица, която те с взрив свалиха на земята, взеха си “есовете” и я “зарязаха”. За която Стефан Георгиев с големи мъки организира чрез Данчо Димитров, Кольо Генков, Кольо Пенчев и др. специалисти от Васильово и Рибарица изправянето и удължаването й до хижата с три достроявания и ново вдигане след прогниването на подпора и ново сриване на линията. Годините за допустима експлоатация като временна линия се изнизаха, необходимите хилядарки за дострояването й като постоянна чрез подмяна на ръждасялите обтяжки, закотвянето им към терена с бетон, доокомплектоване на лебедката и цялата линия надвишаваха многократно разходите за транспорт с коне на намалелите товари до тон - два годишно. Ако ми бяха поискали мнението, линията трябваше да се демонтира и се вземе от нея каквото може много по-рано. Тя бе нито нормално оборудвана, нито обезопасена, нито узаконена. За това са необходими много и много пари, които и да беше ЕХО 5 пъти по-голяма хижа нямаше да се върнат и за 20 години. Защото през зимата на 2003 се срина още една подпора, а с нея и цялата линия за ТРЕТИ ПЪТ падна и с все въжета гни още 6 месеца на земята.
Но евалла на русенци – и пари си върнаха и не оставиха тонове железария да прогнива в балкана, както е с доста изоставени линии по нашия край и в Троянско, над Розино, в Трите дола, сигурно и другаде.

ннж. Минков

Драги ми инженере Минков! Много си наясно с въъжената линия за към хижа Ехо. Браво за компетентните разсъждения. Но къде беше драги ми инженере Минков, да го рекнеш горенаписаното на Стефан Георгиев още след двете години експлоатация от горското стопанство за да и се тури пепел на фикс - идеята за въжена линия от Остриките до хижа Ехо!!! А не сега да се правиш на вещ по въпроса и да оправдаваш Стефко! Ясно ли е. Каквото е градил - всичко е оплескал. И както виждаме - ОТГОВОРНОСТ НИКОЙ НЕ ПОЕМА. Аз, както русенец, а и гарантирам и за други русенци - хич не се гордеем за провала на линията - че и пари сме взели били... Пари взеха Стефан Георгиев и компания... Защо бяха всички тези усилия на хората простовати от Рибарица и Васильово, на студенти и преподаватели от Русе и страната, щом се е знаело още в зародиш, че линията няма да я бъде... Защо са наливани пари в нея??? Чии са тези пари и как са се оправдавали. Знаеш ли драги ми Минков, как трудно бе домъкнат тролейбусния стълб от Русе до Остриките и нагоре - за подпора на въжената линия на билото до връх Кавалдан??? С къртовски труд и пот на чело!!! А за замисъла на м. с. инж. по ДВГ Стефан Георгиев да се обтегне въжето на линията високо над каптажа на връх Юмрука знаеш ли инж. Минков. Последната станция на ТВЛ трябваше да е над Желязна до хижа ЕХО... Питайте и четете преди да пишете приятели мои... И изведнъж - ПРОДАН - ЛИКВИДАЦИЯ... АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ И ХИЖА ЕХО ЩЕ ПРОДАДЕТЕ НА СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОХАБЯВА...

Драги хижестроителю!
Считам, че обзелите те крайни емоции и лични амбиции не ти позволяват да преценяваш реално нещата, като пропускаш същественото–техническата и икономическата им страна.
Как да ти се обясни, че всички строежи у нас, в т.ч. и висящите въжени линии са или временни (в случая “КРАТКОВРЕМЕННИ”) или постоянни. Проектът на колегата Димитров от бившето стопанство "Рибарица" е за кратковременна линия тип “Пирин” (за системата на НУГ), използван през 70-те и 80-те години за сваляне на трупи с допустим срок на експлоатация до 5 години.Поради това,че проектът НЕ Е ЗА ПОСТОЯННА ЛИНИЯ, той е без конструктивна документация, без разрешение за строеж, за него не са предвидени и съответно не са изготвени 11 от всичките 13 изискващи се единици работна документация /чл.12(2)от Наредба № 24/,а строителството е започнато като вътрешноведомствено за стопанството.
Известни са ми още няколко случаи, при които подобни линии са построени с цел обслужване на отделен строителен обект за срок до неговото завършване. Такива линии имаше навремето до вр. Мусала, до Василашките езера, в МОК “Елаците”, но те отдавна не съществуват.
И преди да изразяваш категорично мнение би трябвало да се замислиш защо хората от Мусала са се отказали от въжената си линия, а ползват за целта услугите на хеликоптер.
Не съм имал намерение да адвокатствам на когото и да било, но опитите ти да налагаш определени тези чрез некоректен тон и речник и заобикаляне на факти може да се определи по-скоро като наглост и непочтеност. Използваните от теб пресилени и намахани изрази, голи твърдения и "афиши" за псевдоинформираност не работят в твоя полза.
На твоето“къде беше..да го рекнеш” ще ти отвърна с: “строителството не е като детска игра с кубчета, става с пари”. Първо дружеството Ви е закупило всички по-важни части за линията, след което хората от горското са започнали изпълнението на строителството и предвиденото сваляне на трупи.
Като продължение на твоето “АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ....” надявам се да не стигнеш до там, че да ме изкараш виновен и за разпадането на рибаришката строителна бригада.
Да ме прощаваш драги, но това “с къртовски труд и пот на челото”, “хора простовати”,“провал на линията”, “хижа Ехо ще продадете” са си чиста проба журналистически упражнения с предозиран популистки и манипулативен привкус. Квалифицираните изпълнители – въжари, мотористи и шофьори са вършили онова, което са вършили преди това на много други линии. Срещу заплащане по сключени договори.
Ако условията на предишната система (до 1989/1990 г.) са позволявали подобна временна линия да бъде изградена съвместно за нуждите на дърводобива, а по-късно и за нуждите на хижата, като първи етап, и в последствие да бъде реконструирана и оборудвана като постоянна, то при днешните пазарни условия ТОВА Е БЕЗМИСЛЕНО ПОРАДИ ОЧЕВАДНА ИКОНОМИЧЕСКА НЕИЗГОДА.
Преходът към пазарна икономика и произтичащите от това коренни промени в икономическите условия у нас, предизвикаха съществени промени в цените на материали, труд, съоръжения, намаление на посещаемостта и натоварването на хижите, реорганизации на стопански структури и преустановяване на дейности. Както се знае, ГС “Рибарица” не си е изпълнило задълженията по договора за строеж на линията поради закриване на монтажната му група.
Поради това НАМЕРЕНИЯТА И РАЗЧЕТИТЕ ОТ 1989-1990 г. НЕ СА ПРИЛОЖИМИ ПРЕЗ 2003 и още по-малко през 2007 г.
А трудно ли е да се пресметнат разходите за експлоатация и текуща подръжка към днешна дата? За възнаграждения, осигуровки и застраховки на квалифицирани специалисти, които да поддържат и експлоатират линията, да изпълняват изискващите се периодични технически обслужвания, за транспортните им разходи от и до населеното място, за горива, масла и други консумативи. До тук са не по-малко от 700-800 лв. Ами за амортизационни отчисления? Тръбейки “линията, та линията” не помисли ли, че за съоръжения под открито небе, които са подложени на активна корозия амортизационната норма е над 10 %, което означава около 1500 лв ежегодни разходи само за компенсиране на кородирали и амортизирани елементи и детайли - обтяжки, стойки, въжета, ферода, ролки, вагонетки, котви, зъбни колела, лагери и т.п. Предполагам си наясно, че ако навремето метър обикновено въже струваше стотинки или имаше откъде да се вземе и без пари, днес цената е 10-15 пъти по-висока.
В случай,че някой би подарил 15-16 хиляди лв и преоборудвал и узаконил линията като ПОСТОЯННА, дори и тогава размерът на експлопатационните разходи би бил твърде висок и ползването й при общо годишно натоварване под 40-50 тона би било ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНО. След като необходимите за функционирането на хижата товари за една година сега се доставят с коне срещу 500-600, нека бъдат 700 лв., от какъв зор трябва да се плаща два и над два пъти повече.
Несериозно е да се мисли, че при това положение една неголяма високопланинска хижа има избор! Както например човекът с пълен джоб - да пътува до работното си място с градския бус или с такси.
И още нещо.За разлика от времето на множеството екскурзионни групи, вече все по-често за хижата ще се необходими доставки за по-малобройни групи и групички с обем 50-60 кг - главно пресни зеленчуци, плодове, други нетрайни продукти. Обеми, за които Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ЛИНИЯ!
Написал си ми "Питайте и четете преди да пишете...".
А ти драги запита ли се преди да пишеш
КОЛКО ХИЖИ без път и с капацитет до 40 -50 места у нас разчитат за текущата си многогодишна експлоатация на товарни въжени линии?
А в планините на съседните балкански страни, в Алпите, Карпатите, Татрите?
На мен не ми е известна НИТО ЕДНА!
инж. Минков

Драги инж. Минков!
И все пак - добре казани и на място са всички ваши коректни и аргументирани отговори на моето становище по въпроса за въжената линия от местността Остриките до хижа Ехо в Стара планина... Но ТВЛ можеше все още да я има, ако не беше тромавата административна машина - обслужваща хижа Ехо Ето за това ми е била винаги думата! Иначе - нищо лично към Вас! Жив и здрав, приятелю!

искам да попитам кое епо изгодно 10 конски товара или 20 литра нафта?

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...
КАК ШТЕ ОТГОВОРИШ НАТОВА?????????????

Много мъдро, Стефане!!!

Защо обаче не пишеш твоето име? Ти ли пишеш под псевдонима "Спутник"? Типично за теб да се похвалиш сам. Наистина е време да оставиш хората, които истински работят за туризма на мира и да започнеш да се занимаваш с нещо друго. Ти направи достатъчно поразии по двете хижи.

стефанеееее засрамисе бе КОЛКО ПЪТИ СИ БРАЛ ДЪРВА за х ЕХО ЗНАЕШ ЛИ колко пъти се зареждаше хижата със коне на сезон ,И ОЩЕ ЕДО ВЪПРОСЧЕ,ОБИЧАШ ЛИ ЗИПНИЯТ ТУРИЗЪМ? СТЕФЧО,СТЕФЧО УА КАЖИ СИ БЕ ФИНЛИИИИИИ,

САТЕЛИТИТЕ НА МАРКО ТОДОРОВ НЕСЕ НУЖДАЯТ ОТ ИМЕНА ТЕ СЕ ЗНАЯТ

Сърдечни благодарности и от нас на леля Венци и чичо Мишо! След изморителен преход от с.Розино до хижа Ехо, неколкократно лутане в търсене на маркировката и голямата изненада-спускане по метално въже по стръмния склон на връх Юмрука, усмихнатите лица на хижарите и ентусиазмът им ни ободриха мигновено. Затършуваха се за чехли, настаниха ни в обширното помещение за хранене, донесоха цяла кана с ароматен билков чай, а леля Венци с намигване ни попита дали искаме ром. Цяла вечер разговаряхме с тези безкрайно добронамерени, общителни и непринудени хора, пощипвахме от домашния хляб на леля Венци, сърбахме супата от леща и се смяхме от сърце. Когато около полунощ умората надделя и се оттеглихме да спим, приятно ни изненада загрятата стая (чичо Мишо между разговорите беше отскачал да добави по някое дръвце в печката в стаята)и безбройните грейнали звездици, надничащи през малките прозорчета на стаята, опасани с чисто-бели тензухени перденца! За такава идилия не бяхме и мечтали в тази на вид мъничка къщура. Всичко спретнато и чисто, хижарите-гостоприемни, сговорчиви и чистосърдечни, природата наоколо- омайващо красива с наситената яркост на лилавите минзухари и величествените заснежени върхове! Уви, думите са безсилни да опишат завладяващото чувство на това необикновено място...затова идете и сами се уверете в казаното. Позволявам си да отправя няколко съвета към бъдещите посетители на хижа Ехо, които ще им помогнат както да се ориентират по-лесно по пътя, така и да изберат маршрута, който най ги устройва.

1) Времетраенето на прехода от с.Розино до хижата отнема повече от 4,30 h (на нас ни отне 7 h), така че по-добре тръгнете по-навреме, за да не бъдете неприятно изненадани. Когато пристигнете на ж.п. гарата в с. Розино, помолете някой да ви упъти за пътеката директно към хижа Ехо,защото ние направихме грешката да тръгнем по синята маркировка за хижа Козя стена и после малко се полутахме, докато открием зелената маркировка за хижа Ехо.

2) Имайте в предвид,че слизането по склона на връх Юмрука по метални въжета изисква усилено внимание и най-малкото добри планински обувки, така че не тръгвайте по маратонки или чехли и не правете експерименти да се плъзгате по меки задни части по склона! Придържайте се здраво за въжетата и ще се справите:) Лятно време спокойно можете да минете по лятната маркировка под върха и да избегнете изкачването му и слизането по въпросните въжета. Сега, обаче, летният път е все още затрупан със сняг, който се топи и всеки момент може да поддаде и да се откъсне, затова по-безопасно е да изкачите върха и да слезете по въжетата.
3) Ако решите на връщане от хижата да слезете към село Рибарица, както ние направихме, преходът трае около 3 h ( в нашия случай 3,10 h), върви се през гората около 1 h, слиза се до Кольовата чешма и след това се продължава по коларски път чак до селото. Има автобуси до град Тетевен през цялата седмица и оттам се прави връзка със София. Ние хванахме автобуса в с. Рибарица в 14,30 h в неделя, след половин час бяхме в Тетевен и в 15,30 h тръгна автобусът за София. Доколкото помня, последният автобус от с.Рибарица до гр.Тетевен е в 17 h., а последният от Тетевен за София е в 19 h в неделя.

4) Препоръчвам да си вземете карта на Мобилтел,защото ние бяхме с Глобул и Вивател, но нямахме покритие. Вивател въобще се появи чак в Горни Богров!Отново ще напиша телефоните на чичо Мишо и леля Венци, за да няма объркване и да не звъните напразно на Глобулския номер, посочен по-горе. Номерата са:
- 088 545 2509- чичо Мишо
- 088 775 7029- леля Венци

С нетърпение очаквам отново да отида при леля Венци и чичо Мишо в най-скоро време, а на тези, които скоро ще ги посетят, пожелавам лек път и приятно прекарване в това прекрасно кътче в компанията на толкова мили и сърцати стопани!


До нови срещи и много поздрави от Аглика и Марек!