Аз препорчвам тръгване от с. Розино. Преходът не е лек. Следва се зимната маркировка. Вр. Юмрука изисква внимание.

Определено от Розино около 5 часа . След "гьола" не свивайте на дясно а, продължете напред. Приумрука ако има лавиноопасност карайте по зимната маркировка.

Много са готини новите хижари . Иван и Ваня. От русе са и наистина никога преди това не са ходили на планина. Правят всичко с мерак. Да са живи и здрави.
П.С. На тази хижа никога не е имало лоши хижари:)

Информацията ви е много стара Иван и Ваня вече не са хижари в хижа ЕХО - отказали са се ! Вече има нови хижари там!

Ваня и Иван са достойни хора. Поредните много достойни след Пепа и Николай киранови, които сега хижарстват достойно на хижа Васильов. Явно чичо Стефко Принца от СТПД "Академик" им е изиграл поредната лоша шегичка... Този безотговорник... Който иска да коментира темата да заповяда. нека най-после извадим кирливите ризи на Принца - Стефан георгиев, който манипулира ръководството на цял Университет с лъжемениджърските си способности в управлението на хижите! няма ли кой да го изрина от Академик! Пребройте само колко хижари се смениха, след като Пепа и Николай бяха принудени да напуснат хижа Ехо, чрез машинациите на Принца - граничещи на маниери на хора с обратно полово сцепление...

Аз днес тъкмо се връщам от хижата. Просто съм възхитен от всичко видяно... намира се на невероятно местенце! Заслужава си човек да отиде, даже и да изпитва някой трудности.
За пътя мога да ви посъветвам в това зимно време да следвате зимната маркировка. Тръгнах от с.Розино. На качване направих тази грешка и вървях по летния път. А пътеката е доста тясна и под снега въобще не се разбира каде минава. А се минава по доста стръмни места. Но лесно можеш да следваш посоката по зелената маркировка. Достатъчно начесто е поставена и нямах проблем с нея. Единствено преспите ме изтощиха. В този 30-40см. сняг идрапах до хижата за 10,30ч!!!
За тези който искат да се качат зимно време от с.Розино ще кажа да се отклонят веднага след езерото в дясно по зелената и жълтата маркировка, нека да неследват летния път направо през гората - прекалено тежко е за заснежен път от там. По дясния път започваш да се изкачваш по-постепенно по коловата маркировка. По-приятно е и за гледане, а и слънцето и вятъра отнемат от дебилината на снега за да се върви по-леко.
Хижарите сега са съвсем нови. Но са готини хора и са мераклии да подобрят условията в хижата. Според мен ще успеят да я направят перфектна хижата, но ще им трябва време... Инъче условията в хижата са добри. Аз небих се оплакъл от нищо.
Ето и последния телефон на който ще намеприте хижара - 0885452509 Но е мн трудно да се свъже човек. Мн рядко има обхват!

Хижата е супер, хижарите също.Качвахме се от Рибарица за 4.30 минути имаше около 40см сняг..Качихме се и до връх Юмрука, а времето беше перфектно и се виждаше идеално..и така де препоръчваме ви да се качите, няма да съжалявате.

Радвам се, че напоследък хижа "Ехо" случва на хижари! Само дето нещо ги кара да не стоят много за дълго там... Дали е от надмирската височина или от управата на СТПД "Академик" - Русе... Знае ли човек и казва ли ти някой!? Хайде да дискутираме по този въпрос. защото не е сериозно, дори това е най-слабо казаната дума, просто безотговорно и престъпно е да се хранят напразни надежди у новопостъпващите хижари... Защото работата им е рискована, къртовска, а благодарността накрая - дори изразена и във финикийски знаци от страна на въпросният им работодател е честно казано - смешна и подигравателна...

Все ми се струва, че колкото се напъваш да очерниш Принца, повече вредиш на Николай. Не допускам, че човек горд като Киранов ще гради и поддържа авторитет с унизителни състрадалчески писания по повод нещастна хижарска участ.
Повтаряйки вече 4 години едни и същи неистини и клевети предизвикваш по-скоро досада и съжаление. Самозаблуждаваш се и не си на “ти” с фактите. Толкова ли много ти се виждат людете, които днес се грижат за поддържането на труднодостъпните хижи и заслони та гониш, настройваш, демотивираш? И защо преди да отправяш персонални обвинения не се постара да разбереш истинските причини за честата смяна на хижари? Точната статистика показва, че Николай е сменил през последните си три години хижарстване на “Ехо” повече помощник хижари, отколкото нашият партньор Йотовски за неговият тригодишен период от VIII.2003 до VIII.2006 г.
А ако се окаже, че възнагражденията на семейство Иванови и грижите за тях са по-високи /по-големи от тези на редица техни колеги от високата планина?.....
Защо не си направи труда да се информираш, че Принца и хора от дружеството (в т.ч. и моя милост) сме в планината в помощ на хижарите много по-често, отколкото колегите от повечето местни дружества. Необяснимо е с интригантски призиви и т.п. да се опитваш да изопачаваш и проваляш много добрите отношения на Стефан Георгиев към нашите хижари, предишни и настоящи. Ако не си бил скоро на хижата и не си видял, вземи та питай с какво и колко “дръпнахме” “Ехо” напред през 2005 и 2006.
Ние се гордеем С НОВИТЕ ПРИДОБИВКИ ЗА ТУРИСТИТЕ на “Ехо”, но се радваме и на стореното от Николай на “Васильов”. И то не само защото е наш кадър. “Васильов” и “Ехо” са съседни хижи и двете предпочитани от студенти и преподаватели.
Вместо твоето клеветническо “КОЛИ И БЕСИ” ние от дружеството и стотиците туристи, посещаващи хижата казваме за Принца друго - “ГРАДИ ЧОВЕКА” и оставя за поколенията.
Познавам и уважавам и двамата. Хора допринесли много за българския туризъм.
Всъщност Принца и като цяло хората около него са въвели Николай в планинарството, в хижарството. Но след като натрупа опит и след предоставената му възможност да стопанисва ПО-САМОСТОЯТЕЛНО и базата в Рибарица, Николай определено се ориентира към алтернативната арендна форма на стопанисване, характерна с едноличното управление. Алтернативна на възприетата за спецификата на “Ехо” съюзно-клубна форма. Два съществено различни начини на стопанисване, които се използват у нас и в повечето страни в Европа.
А това, че Принца и ръководството на Академик” бяха последователни в разбиранията и действията си, съществено различаващи се от тези на вече оформилият се “ГОСПОДАР САМ НА СЕБЕ СИ”, не ти дава право да ги наричаш “ДОЛНИ РАБОТИ”. Смяташ ли, че ако Николай бе хижар на “Вежен”, на “Рай” или на “Тъжа” щеше да е другояче?
Тези различия можеха да бъдат използвани за доброто, както за “Ехо”, така и за “Козя стена”, за което в дружеството за 2003 г. бяха извършени промени в щата. На Николай бе предложено да бъде шеф-организатор на “Ехо” и отделно арендатор на “Козя стена”. Така дружеството изпълни предишно негово желание, първоначално той го прие, но по късно се отказа и обяви, че бил ПРИНУДЕН ДА НАПУСНЕ.
И въпреки написаното от теб, въпреки всичко, хижа “Ехо” в лицето на дружественото ръководство и нашите хижари не отказва “ПРИЯТЕЛСТВОТО И ДОБРОНАМЕРЕНОСТ” към всекиго!

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...

Извадка от Справка за въжената линия..........
...................
..................
При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)

"При това състояние на трайни отрицателни икономически резултати и доказана неефективност с непоносими за дружеството непрекъснати разходи (САМО ТЕКУЩИТЕ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ РАЗХОДИ ПО СХЕМАТА “автомобил – м. Остриките – ТВЛ – х. Ехо” НАДВИШАВАХА С НАД 25% РАЗХОДИТЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ), задлъжнялост за доставени резервни части, нисък остатъчен ресурс на отделните елементи на линията, намаляването на товарите за нуждите на хижата до незначителните 1-2 тона годишно) и на остра нужда от ремонти на течащ хижен покрив, наводнени и необитаеми две спални помещения и на разрушаваща се сграда – агрегатно, УС на СТПД “Академик” взе решение за отказ от понататъшно инвестиране в линията и за задействане на процедура за нейната ликвидация.
На основание доклад на комисия с председател доц. д-р инж. Вилям Манев за негодност поради изтекъл срок за разрешена експлоатация на “кратковремените” ( с/о чл. 11 ал. 2 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии - ДВ бр.40 и 41/1979 г., изм. и доп. ДВ бр. 86/1989 г.). линии, със срок на експлоатация ДО ПЕТ ГОДИНИ, невъзможност за узаконяване на изградения по стопански начин и незавършен втори участък,
в съответствие с Наредба № 7/1977 г. и експертна оценка от лицензиран оценител от град Тетевен бе взето решение за продажба на активите на линията. При оценка на стойност 5400 лв, линията в резултат на наддаването от общо 4 дърводобивни фирми от Троян, с.Черни Осъм, Тетевен и с.Рибарица бе продадена за 9111 лв. С получените средства бяха извършени крайно неотложните ремонти и доставени инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” (приложение ИР).
Приложения: 1) Справка за разходите за строително-монтажни работи на въ-жената линия до х.“Ехо” от 1991 до 2003 г.
2) Експертна оценка от лиценирания оценител;
3) Приложение’ ИРЕ Извършени строително-ремонтни дейности и доставен инвентар и съоръжения за хижа “Ехо” през 2003 г 02.2004г.
С пълния текст на справката желаещите могат да се запозначт в офиса на дружеството и от хижарите на х.”Ехо”.

СТПД “Академик” – Русе

Председател: / п /
(доц. д-р инж. Ст.Вичев)"


Хубаво сте го казали уважаеми доцент Вичев, ала нейсе, пак ви вързаха тенекия от Дружеството - Принца и Принцесата... Цялото горно изложение, опряло се на фактология и нормативна база, говори, че именно на дружеството му липсва достоен мениджър, който да го издигне над тинята наречена Стефангеоргиевщина - на чист въздух... В кой век живеем, че ни говорите за транспорт с коне. Не говорим за културен и тем подобни видове туризъм, който дча туристите, а говорим за коне, които изкачват багаж и строителни материали. Само един зле с математиката научен работник, би заявил в официален документ, какъвто е по-горе цитираната справка, може да заяви, че "ПОЛЗВАНЕто НА КОНСКИ ТРАНСПОРТ" е по-изгодно от транспорт с товарната въжена линия, Бог да я прости... Тогава защо се изгради?! А да сте чували за проекта на Стефан Георгиев и Барбуков за съоръжение произвеждащо електроенергия от силата на вятъра?!! Попитайте господин Принца... Затова, доцент Вичев, прегледайте хубаво фактите, но от всички страни и тогава подписвайте подобни документи, които само говорят за липсата на ведро и отговорно управленско тяло в СТПД "Академик" - Русе...

За мотивите за написаното от “спътник” ще се въздържа от коментар.
Но дори и да е несъзнателно, то си е чиста манипулация. Първоначално това бе една въжена линия, експлоатирана две години яко от “горските” от Рибарица, която те с взрив свалиха на земята, взеха си “есовете” и я “зарязаха”. За която Стефан Георгиев с големи мъки организира чрез Данчо Димитров, Кольо Генков, Кольо Пенчев и др. специалисти от Васильово и Рибарица изправянето и удължаването й до хижата с три достроявания и ново вдигане след прогниването на подпора и ново сриване на линията. Годините за допустима експлоатация като временна линия се изнизаха, необходимите хилядарки за дострояването й като постоянна чрез подмяна на ръждасялите обтяжки, закотвянето им към терена с бетон, доокомплектоване на лебедката и цялата линия надвишаваха многократно разходите за транспорт с коне на намалелите товари до тон - два годишно. Ако ми бяха поискали мнението, линията трябваше да се демонтира и се вземе от нея каквото може много по-рано. Тя бе нито нормално оборудвана, нито обезопасена, нито узаконена. За това са необходими много и много пари, които и да беше ЕХО 5 пъти по-голяма хижа нямаше да се върнат и за 20 години. Защото през зимата на 2003 се срина още една подпора, а с нея и цялата линия за ТРЕТИ ПЪТ падна и с все въжета гни още 6 месеца на земята.
Но евалла на русенци – и пари си върнаха и не оставиха тонове железария да прогнива в балкана, както е с доста изоставени линии по нашия край и в Троянско, над Розино, в Трите дола, сигурно и другаде.

ннж. Минков

Драги ми инженере Минков! Много си наясно с въъжената линия за към хижа Ехо. Браво за компетентните разсъждения. Но къде беше драги ми инженере Минков, да го рекнеш горенаписаното на Стефан Георгиев още след двете години експлоатация от горското стопанство за да и се тури пепел на фикс - идеята за въжена линия от Остриките до хижа Ехо!!! А не сега да се правиш на вещ по въпроса и да оправдаваш Стефко! Ясно ли е. Каквото е градил - всичко е оплескал. И както виждаме - ОТГОВОРНОСТ НИКОЙ НЕ ПОЕМА. Аз, както русенец, а и гарантирам и за други русенци - хич не се гордеем за провала на линията - че и пари сме взели били... Пари взеха Стефан Георгиев и компания... Защо бяха всички тези усилия на хората простовати от Рибарица и Васильово, на студенти и преподаватели от Русе и страната, щом се е знаело още в зародиш, че линията няма да я бъде... Защо са наливани пари в нея??? Чии са тези пари и как са се оправдавали. Знаеш ли драги ми Минков, как трудно бе домъкнат тролейбусния стълб от Русе до Остриките и нагоре - за подпора на въжената линия на билото до връх Кавалдан??? С къртовски труд и пот на чело!!! А за замисъла на м. с. инж. по ДВГ Стефан Георгиев да се обтегне въжето на линията високо над каптажа на връх Юмрука знаеш ли инж. Минков. Последната станция на ТВЛ трябваше да е над Желязна до хижа ЕХО... Питайте и четете преди да пишете приятели мои... И изведнъж - ПРОДАН - ЛИКВИДАЦИЯ... АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ И ХИЖА ЕХО ЩЕ ПРОДАДЕТЕ НА СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОХАБЯВА...

Драги хижестроителю!
Считам, че обзелите те крайни емоции и лични амбиции не ти позволяват да преценяваш реално нещата, като пропускаш същественото–техническата и икономическата им страна.
Как да ти се обясни, че всички строежи у нас, в т.ч. и висящите въжени линии са или временни (в случая “КРАТКОВРЕМЕННИ”) или постоянни. Проектът на колегата Димитров от бившето стопанство "Рибарица" е за кратковременна линия тип “Пирин” (за системата на НУГ), използван през 70-те и 80-те години за сваляне на трупи с допустим срок на експлоатация до 5 години.Поради това,че проектът НЕ Е ЗА ПОСТОЯННА ЛИНИЯ, той е без конструктивна документация, без разрешение за строеж, за него не са предвидени и съответно не са изготвени 11 от всичките 13 изискващи се единици работна документация /чл.12(2)от Наредба № 24/,а строителството е започнато като вътрешноведомствено за стопанството.
Известни са ми още няколко случаи, при които подобни линии са построени с цел обслужване на отделен строителен обект за срок до неговото завършване. Такива линии имаше навремето до вр. Мусала, до Василашките езера, в МОК “Елаците”, но те отдавна не съществуват.
И преди да изразяваш категорично мнение би трябвало да се замислиш защо хората от Мусала са се отказали от въжената си линия, а ползват за целта услугите на хеликоптер.
Не съм имал намерение да адвокатствам на когото и да било, но опитите ти да налагаш определени тези чрез некоректен тон и речник и заобикаляне на факти може да се определи по-скоро като наглост и непочтеност. Използваните от теб пресилени и намахани изрази, голи твърдения и "афиши" за псевдоинформираност не работят в твоя полза.
На твоето“къде беше..да го рекнеш” ще ти отвърна с: “строителството не е като детска игра с кубчета, става с пари”. Първо дружеството Ви е закупило всички по-важни части за линията, след което хората от горското са започнали изпълнението на строителството и предвиденото сваляне на трупи.
Като продължение на твоето “АМИ ТО КАКТО ВЪРВИ....” надявам се да не стигнеш до там, че да ме изкараш виновен и за разпадането на рибаришката строителна бригада.
Да ме прощаваш драги, но това “с къртовски труд и пот на челото”, “хора простовати”,“провал на линията”, “хижа Ехо ще продадете” са си чиста проба журналистически упражнения с предозиран популистки и манипулативен привкус. Квалифицираните изпълнители – въжари, мотористи и шофьори са вършили онова, което са вършили преди това на много други линии. Срещу заплащане по сключени договори.
Ако условията на предишната система (до 1989/1990 г.) са позволявали подобна временна линия да бъде изградена съвместно за нуждите на дърводобива, а по-късно и за нуждите на хижата, като първи етап, и в последствие да бъде реконструирана и оборудвана като постоянна, то при днешните пазарни условия ТОВА Е БЕЗМИСЛЕНО ПОРАДИ ОЧЕВАДНА ИКОНОМИЧЕСКА НЕИЗГОДА.
Преходът към пазарна икономика и произтичащите от това коренни промени в икономическите условия у нас, предизвикаха съществени промени в цените на материали, труд, съоръжения, намаление на посещаемостта и натоварването на хижите, реорганизации на стопански структури и преустановяване на дейности. Както се знае, ГС “Рибарица” не си е изпълнило задълженията по договора за строеж на линията поради закриване на монтажната му група.
Поради това НАМЕРЕНИЯТА И РАЗЧЕТИТЕ ОТ 1989-1990 г. НЕ СА ПРИЛОЖИМИ ПРЕЗ 2003 и още по-малко през 2007 г.
А трудно ли е да се пресметнат разходите за експлоатация и текуща подръжка към днешна дата? За възнаграждения, осигуровки и застраховки на квалифицирани специалисти, които да поддържат и експлоатират линията, да изпълняват изискващите се периодични технически обслужвания, за транспортните им разходи от и до населеното място, за горива, масла и други консумативи. До тук са не по-малко от 700-800 лв. Ами за амортизационни отчисления? Тръбейки “линията, та линията” не помисли ли, че за съоръжения под открито небе, които са подложени на активна корозия амортизационната норма е над 10 %, което означава около 1500 лв ежегодни разходи само за компенсиране на кородирали и амортизирани елементи и детайли - обтяжки, стойки, въжета, ферода, ролки, вагонетки, котви, зъбни колела, лагери и т.п. Предполагам си наясно, че ако навремето метър обикновено въже струваше стотинки или имаше откъде да се вземе и без пари, днес цената е 10-15 пъти по-висока.
В случай,че някой би подарил 15-16 хиляди лв и преоборудвал и узаконил линията като ПОСТОЯННА, дори и тогава размерът на експлопатационните разходи би бил твърде висок и ползването й при общо годишно натоварване под 40-50 тона би било ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНО. След като необходимите за функционирането на хижата товари за една година сега се доставят с коне срещу 500-600, нека бъдат 700 лв., от какъв зор трябва да се плаща два и над два пъти повече.
Несериозно е да се мисли, че при това положение една неголяма високопланинска хижа има избор! Както например човекът с пълен джоб - да пътува до работното си място с градския бус или с такси.
И още нещо.За разлика от времето на множеството екскурзионни групи, вече все по-често за хижата ще се необходими доставки за по-малобройни групи и групички с обем 50-60 кг - главно пресни зеленчуци, плодове, други нетрайни продукти. Обеми, за които Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ ПОЛЗВА ЛИНИЯ!
Написал си ми "Питайте и четете преди да пишете...".
А ти драги запита ли се преди да пишеш
КОЛКО ХИЖИ без път и с капацитет до 40 -50 места у нас разчитат за текущата си многогодишна експлоатация на товарни въжени линии?
А в планините на съседните балкански страни, в Алпите, Карпатите, Татрите?
На мен не ми е известна НИТО ЕДНА!
инж. Минков

Драги инж. Минков!
И все пак - добре казани и на място са всички ваши коректни и аргументирани отговори на моето становище по въпроса за въжената линия от местността Остриките до хижа Ехо в Стара планина... Но ТВЛ можеше все още да я има, ако не беше тромавата административна машина - обслужваща хижа Ехо Ето за това ми е била винаги думата! Иначе - нищо лично към Вас! Жив и здрав, приятелю!

искам да попитам кое епо изгодно 10 конски товара или 20 литра нафта?

Re: засл.Академик
Изпратен от спътник на 21.03.2007 19:40
Заслон Академик е едно русенско недоносче на тамошното университетско дружество, което майстор на спорта Стефан Георгиев си беше въобразил, че ще стопанисва. Да, ама не. той сам му тегли ножа дето се казва. Заслона се намираше в местността Остриките, където беше и началото на товарната въжена линия за хижа Ехо - построена с къртовски и всеотдаен труд от хора от горските стопанства в Рибарица и Васильова, а както и благодарение на безвъзмездния труд на русенски преподаватели и студенти. Въжената линия бе открита тържествено от тогавашния ректор на РУ проф. Борис Томов - един достоен българин - през пролетта на 1996 година, месец май. Само след няколко годино - около 2004 май, Стефан Георгиев я продаде за жълти стотинки на някакви хора... И така едно от най-сложните лифтови съоръжения в Стара планина и най-практично също, бе погребано - от един БЕЗОТГОВОРНИК...
КАК ШТЕ ОТГОВОРИШ НАТОВА?????????????

Много мъдро, Стефане!!!

Защо обаче не пишеш твоето име? Ти ли пишеш под псевдонима "Спутник"? Типично за теб да се похвалиш сам. Наистина е време да оставиш хората, които истински работят за туризма на мира и да започнеш да се занимаваш с нещо друго. Ти направи достатъчно поразии по двете хижи.

стефанеееее засрамисе бе КОЛКО ПЪТИ СИ БРАЛ ДЪРВА за х ЕХО ЗНАЕШ ЛИ колко пъти се зареждаше хижата със коне на сезон ,И ОЩЕ ЕДО ВЪПРОСЧЕ,ОБИЧАШ ЛИ ЗИПНИЯТ ТУРИЗЪМ? СТЕФЧО,СТЕФЧО УА КАЖИ СИ БЕ ФИНЛИИИИИИ,

САТЕЛИТИТЕ НА МАРКО ТОДОРОВ НЕСЕ НУЖДАЯТ ОТ ИМЕНА ТЕ СЕ ЗНАЯТ

Сърдечни благодарности и от нас на леля Венци и чичо Мишо! След изморителен преход от с.Розино до хижа Ехо, неколкократно лутане в търсене на маркировката и голямата изненада-спускане по метално въже по стръмния склон на връх Юмрука, усмихнатите лица на хижарите и ентусиазмът им ни ободриха мигновено. Затършуваха се за чехли, настаниха ни в обширното помещение за хранене, донесоха цяла кана с ароматен билков чай, а леля Венци с намигване ни попита дали искаме ром. Цяла вечер разговаряхме с тези безкрайно добронамерени, общителни и непринудени хора, пощипвахме от домашния хляб на леля Венци, сърбахме супата от леща и се смяхме от сърце. Когато около полунощ умората надделя и се оттеглихме да спим, приятно ни изненада загрятата стая (чичо Мишо между разговорите беше отскачал да добави по някое дръвце в печката в стаята)и безбройните грейнали звездици, надничащи през малките прозорчета на стаята, опасани с чисто-бели тензухени перденца! За такава идилия не бяхме и мечтали в тази на вид мъничка къщура. Всичко спретнато и чисто, хижарите-гостоприемни, сговорчиви и чистосърдечни, природата наоколо- омайващо красива с наситената яркост на лилавите минзухари и величествените заснежени върхове! Уви, думите са безсилни да опишат завладяващото чувство на това необикновено място...затова идете и сами се уверете в казаното. Позволявам си да отправя няколко съвета към бъдещите посетители на хижа Ехо, които ще им помогнат както да се ориентират по-лесно по пътя, така и да изберат маршрута, който най ги устройва.

1) Времетраенето на прехода от с.Розино до хижата отнема повече от 4,30 h (на нас ни отне 7 h), така че по-добре тръгнете по-навреме, за да не бъдете неприятно изненадани. Когато пристигнете на ж.п. гарата в с. Розино, помолете някой да ви упъти за пътеката директно към хижа Ехо,защото ние направихме грешката да тръгнем по синята маркировка за хижа Козя стена и после малко се полутахме, докато открием зелената маркировка за хижа Ехо.

2) Имайте в предвид,че слизането по склона на връх Юмрука по метални въжета изисква усилено внимание и най-малкото добри планински обувки, така че не тръгвайте по маратонки или чехли и не правете експерименти да се плъзгате по меки задни части по склона! Придържайте се здраво за въжетата и ще се справите:) Лятно време спокойно можете да минете по лятната маркировка под върха и да избегнете изкачването му и слизането по въпросните въжета. Сега, обаче, летният път е все още затрупан със сняг, който се топи и всеки момент може да поддаде и да се откъсне, затова по-безопасно е да изкачите върха и да слезете по въжетата.
3) Ако решите на връщане от хижата да слезете към село Рибарица, както ние направихме, преходът трае около 3 h ( в нашия случай 3,10 h), върви се през гората около 1 h, слиза се до Кольовата чешма и след това се продължава по коларски път чак до селото. Има автобуси до град Тетевен през цялата седмица и оттам се прави връзка със София. Ние хванахме автобуса в с. Рибарица в 14,30 h в неделя, след половин час бяхме в Тетевен и в 15,30 h тръгна автобусът за София. Доколкото помня, последният автобус от с.Рибарица до гр.Тетевен е в 17 h., а последният от Тетевен за София е в 19 h в неделя.

4) Препоръчвам да си вземете карта на Мобилтел,защото ние бяхме с Глобул и Вивател, но нямахме покритие. Вивател въобще се появи чак в Горни Богров!Отново ще напиша телефоните на чичо Мишо и леля Венци, за да няма объркване и да не звъните напразно на Глобулския номер, посочен по-горе. Номерата са:
- 088 545 2509- чичо Мишо
- 088 775 7029- леля Венци

С нетърпение очаквам отново да отида при леля Венци и чичо Мишо в най-скоро време, а на тези, които скоро ще ги посетят, пожелавам лек път и приятно прекарване в това прекрасно кътче в компанията на толкова мили и сърцати стопани!


До нови срещи и много поздрави от Аглика и Марек!

АМИ УВАС АКОЕ КОЧИНА И НЕ СЕ САБУВАШ!НО В ХИЖАТА БЕШЕ АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА И ХОРАТА ЗАТОВА СА ТЕ НАКАРАЛИ ДА СЕ САБУЕШ.А И КАТО СИ ТРЪГНАЛА НА ХОТЕЛ ВАРВИ НА МОРЕ НЕ В БАЛКАНА,ТАМ ХОДЯТ ХОРА КОИТО ЗНАЯТ ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС.

Бяхме там в края на юли 2007. И друг път съм бил на хижи, където трябва да се събуеш, но са създадени удобни условия за това. В нищожното пристроено преддверийце на Ехо, просто не става, когато групата е 30 души, семейства с деца, вън вали и трябва да се съберем навреме за да тръгнем към следващата цел.
Хижарите наистина бяха аджамии, а за глупостите, с които ни тормозеха се оправдаваха с разпоредби от Русе. Не ме интересува, кой решава да се ходи по нервите на туристите, но няма да се върна там, ако не разбера със сигурност, че нещата са се оправили.
Родителите ми започнаха да ме водят по планините от съвсем малък, сега аз водя децата си и организирам големи групи от приятели, бил съм в казарма, а от няколко години съм и ловец, така че не ми разправяйте, че търся лукс в планината. Виждал съм и кал и киша и ужасна умора и съм спал къде ли не. Луксът няма нищо общо с нормалното човешко отношение към работата, към другите хора и към природата. На Ехо нямаше такова нормално отношение.

borovinkata e gotova moje da doydete vednaga

А как са малините,имали ги..........

Хижата разполага с две сравнително малки площадки за опъване на палатки, общо за 4-5 бр.в случай, че са 2-3- местни.

Супер ! :) Ние сме с една триместна. А случайно да можеш да ми кажеш, дали мога да я опъна на х.Хайдушка песен и х.Козя стена ???
10x предварително ;)

Горе няма вода - трябва да го имате предвид ако ще преспивате на палатки.

Вода си има достатъчно в хижата - в столовата, кухнята, умивалнята, четирите вътрешни санитарни възли, душ-банята. Пусната е и външната чешма пред хижата. А площадките, които имах предвид са на по 10-20 м от тази чешма и самата хижна сграда.За предотвратяване неудобствата от намаляването дебита на хижния водоизточник в края на лятото и есента вече е завършен основен ремонт на хижния резервоар за питейна вода.

На 19.07 явно съм пристигнал малко след вас на хижата. Беше заключена, но въпросната бележка "ЩЕ СЕ ВЪРНА" я нямаше. И понеже съм почти сигурен, че други не са минавали оттам, та да ви попитам, къде отиде бележката. Вие поне сте знаели, че ще се върне. А какво трябваше да си помисля аз, след като смятах да остана на хижата. Кучето помияр, което джафка и налита да хапе, въобще не ми обърна внимание. Въобще не бях притеснен, тъй-като имах спален чувал, а вода има на 10 минути от параклиса. Разбира се след време, както и очаквах хижарите се върнаха с провизии от Рибарица. Хижата е била заключена заради циганите, които сноват наоколо за боровинки, а чешмата е била спряна именно поради същата причина. А на всички, които бродят из планината им пожелавам по хижите да ги посрещат така, както посрещат Мишо и Венци/хожарите на Ехо/ своите туристи.

ПСУВАЧО?
Наистина било е възможно и ДРУГО РЕШЕНИЕ за избягване на случая като този по време на непродължителното отсъствие на хижарите, състоящо се в неистови усилия за подготовка посрещането на участниците в похода 100 км за 24 часа. На тяхно място, особено след случая с изчезналото момче от Христо Даново в разгара на ромските ннстъпления наоколо и вандалските разбивания на кранове, шахти, холендри и др. участъци от уникалния над 1000-метров водопровод и ПАГУБНО ИЗТОЧВАНЕ НА РЕЗЕРВОАРА аз също бих рискувал за час-два заключване, разбира се с поставяне на бележка за информиране на евентуалните преминаващи туристи.
Но да се маха оставената от хижарите бележка според мен Е ДЕЙСТВИЕ ИЗВЪН ВСЯКАКВА ПЛАНИНАРСКА ЕТИКА, ПО-СКОРО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Наистина е непростимо това, в такова тежко време хижарите да не оставят поне столовата отворена или чешмата отвън без вода. Покрай много хижи съм минавал,дори и съседната Козя стена, колокото и да е с лоши битови условия, винаги през деня е била отключена . Не бях очаквал това от Ехо.
Ще бъде ли направена най-малкото забележка на тези хора от стопанина на хижата ?

Хижата не се заключва нито денем, нито нощем.
Десетки са туристите, които леля Венци и чичо Мишо посрешат по нощите и до 04 - 05 ч. сутрин. На 19.07. е имало сложна ситуация за оказване спешна помощ по пътеката откъм Рибарица и реална опасност от опропастяване на хижата от навъртащи се наоколо лица. Оставена е бележка с информация, че хижарът ще се върне най-скоро. Както е и станало.И какво излиза! Можем да чакаме влаковете, закъсняващи поради високите температури, а хижарът, трепещ се по стръмнините 20 минути не можем!

естестжено,че ще заключи хижатА!НАОКОЛО Е ПЪЛНО САС ЦИГАНИ КОИТО БЕРАТ БОРОВИНКИ.

Стига бе, ей толкоз добри хижари и омаскарихте ги майка му стара. Ти, защитнико на човешките права, кажи колко пъти си пускал цигани у вас и имал ли си работа с цигани и минавал ли си след тях да видиш каква кочина, меко казано, оставят след себе си като берат боровинки. Иди и виж на какво прилича района между Беклемето и Кучето. Иди и виж на какво прилича поляната около параклиса до Ехо, там където се хранят циганите "носещи душа". Определено аз не бих отдъхнал на тази поляна, въпреки усилията на Мишо хижара, да им събира боклуците. И познаваш ли що за хора са хижарите Мишо и Венци, как посрещат туристите си, че да им теглиш м... , само защото някви си минали отттам и без да се заинтересуват от причините, веднага надават вой, що това, що онова...Пък ако прочетеш коментарите по нагоре, ще разбереш що за туристи са, пък ти им се връзвай на тъпотиите, ако ти е толкоз акъла. Айде със здраве...

В края на юли, нощувката беше 7 или 8лв. Банята е левче. Приятно изкарване и носете здраве на хижарите. Много са готини.

Цената на нощувката е 9лв., а ако останеш повече от една вечер-8лв.Информацията е актуална, днес се връщам от там

Да, но не за всички стаи и случаи! В двете стаи със самостоятелен санитарен възел цената е 9 лв без карта "БТС" и 7,20 с карта.
В останалите стаи цените са 6, 7 и 8 лв без карта и съответно 4,80, 5,60 и 6,40 с карта.
В "резервните" помещения цените са 5 и 4 лв.
От изнесените цени се правят и отстъпки за деца,пенсионери, групи, семейства от трима и повече членове, повече от една нощувка и др.

Много хубаво място.Хижарите са усмихнати и вежливи.Минах от там на поход от х Вежен до х Хайдушка песен.Направи ми впечатление ремонта. Хората много се стараят. Не ги плюйте.Аз докато бях там / за около час/ хижаря ходи да гледа няколко пъти на пътеката идва ли някой.Много са гостоприемни.Има и добра храна.
Останах с добри впечатления.

Ми аре на 8-ми да избухваме заедно еее:):):)
нии сме от Ст.Загора ама маи незнаем как се стига до там,кажете каде се намира точно,пи6ете на скайп:KOZ_40.
аре кажете ниии :):):)

Здравейте! И на нас ни допадна тази хижичка за Осми, но май и ние не сме много информирани за това как се стига и там подробностите около цените за нощувката за дните около и на празника, ако някой може да ни помогне, ще съм много благодарна!!!
Ние евентуално ще пътуваме от Варна, така че ако някой може да ни разясни какъв транспорт трябва да използваме...
Пишете ни тук или на скайп: wickedgirl5 :)

При очертаващата се снежна обстановка по тазгодишния 8-и декември е наложително, тези които ще се насочат към хижа “Ехо” да бъдат добре екипирани и имат добра подготовка за зимен преход от над 4-5 часа. Като по-безопасен препоръчваме маршрутът от ж.п. гара Христо Даново или от самото село (където могат да се оставят коли) по р. Дамлъдере през м. Алимански егреци.
За интересуващите се от Варна, Стара Загора и Търново ще е удобна "връзката" от гара Карлово сутрин в 05,02 или 7,43. До гара Христо Даново се пътува около 20 мин. От нея или от центъра на селото може да се уреди превоз с автомобил/и с висока проходимост по пътя покрай р.Дамлъдере до границата (входа) на НП “Централен Балкан”. От там при безснежни условия хижата се достига за около 3,30-4 часа. Пътеката е маркирана.
За цените за нощуване вече бе писано - в по-уредените стаи (една с 2 легла и две стаи със санитарен възел с по 8 легла) за две нощувки е 14 лв, а само за една 7,50 лв. За останалите стаи е по-евтино.
Хижата е заредена с разнообразни храни и напитки, а при заявка се предлагат супи, салати, пържени картофи, скара, мезета, бухти, мекички и др. асортимент.
На разположение са два салона с камини.
Директната връзка с хижата е на тел.0885 994 129 и 0885 452 509, а при затруднено избиране можете да се звъни на 082 888 660, 0896 715 327 или 0885 335 004 в дружеството в Русе.
Може и да пишете на academic@ru.acad.bg
СТПД

Всичко е невероятно добре описано!!! Искрено благодаря за отделеното време!
Единственото, което ме притеснява, е този преход... 3-4 часа при хубаво време-да, но не можем да разчитаме, че то наистина ще е добро...
Иначе звучи като приказка да бъдем там на осми!

Чети по-внимателно!
СТПД е написал (или написала) 3,30-4 часа при безснежни условия и над 4-5 часа при очакваното в началото на декември наличие на снежна покривка. Времето дали е добро или лощо - това си е друг фактор.

Кристи, благодаря ти за корекцията, но прекрасно разбрах какво се има в предвид... както и да е...

Всички си изкарахме супер, догодина пак!

Харно, че прочетох къде Юмрука вече имало хижа. И мен подобно теб вятър ме вей на бял кон - не съм ходил по тези места повече от 25 ГОДИН. Инак както съм се наканил нататък щях и креват с тюфляк да помъкна.

с което изкачващите се в събота – неделя откъм РОЗИНО да бъдат улеснени.
kamik

абе ди за без парили ти требе или за без ич колко ти го фанаха че РЕВЕШ толкова

абе стефко тва пак ли ти си го писал а ман от самохвалства защо не разкажеш на хората как се молиш и тези хижари да ги няма там за да можеш да безчинстваш както ти си знаеш как ги злепоставяш и как ГИ крадеш ти дето за 5 пари работа не свършваш ама имаш претенций за хилядите откраднати ЛЕВЧЕТА ДА ПРИБЕРЕШ (озакониш) как синъти замина да ви осигъри законно оправдаване на паричките откраднати от теб ли моля иза това да отговориш на всички туристи дето те познават

Колеги, планирам изкачване до хижа Ехо откъм село Розино. В нета намерих няколко описания на маршрути от по няколко реда само. Моля някой които добре познава този маршрут да даде подробно описание с контролно време до по-значими обекти или местности. Благодаря предварително. Поздрави!

С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,30 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка. Предвижването по билния купол на вр.Юмрука става с повишено внимание над щеметни улеи и висящи снежни козерки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста. Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.

Как е маршрута от Клисура до Каменната порта и от там до х.Ехо. Има ли сняг по маршрута?

Ако не държиш на всяка цена да изкачиш Каменната порта и след това продължително да спускаш до Горни ветровити преслап, тръгни направо от Клисура към паметника на Никола Караджов и преслапа. По-долу е изписано кратко описание на маршрута.
КЛИСУРА – Х. ЕХО (5-5,30 ч)
Тръгва се от площада на североизток към Боримечкова могила и историческия Зли дол (40 мин). Пресича се главния автомобилен път София-Бургас и се продължава по стръмен път по южните гористи плещи на планината. Прехвърля се хребета и се стига студения извор Чаталчучур, бликащ сред мочурище, в което расте оранжевата царичина. Пътят се спуска през гората и извежда до кристалната Равна река (2,15 ч). Продължава се на североизток покрай овчарници, през открит терен към изоставената Розинска мандра и се стига паметника (1 ч) на Никола Караджов–водач на въстанието в Клисура. На север, над пътеката, е Рибаришкият проход, а на юг и по-ниско е границата на гористия пояс. След паметника пътеката е отново на североизток и води почти по хоризонтал до седл. Горни ветровити преслап в западното подножие на скалистата грамада Юмрука (45 мин). При опасност от снежни свличния е наложително от паметника да се изкачиш в северна посока по разлатия хребет до главното било и от там по стълбовата маркировка да продължиш към близкия Горни ветровити преслап. Траверсират се почти по хоризонтал северозапад-западните склонове на Юмрука, като пътеката следва границата на гората и извежда до Сладкото кладенче (15 мин). Навлиза се в гора, излиза се от нея и с умерен наклон се стига главното било при Железни врата и х. Ехо (25 мин).Ако няма непосредствена опасност от снежни свличания по склоновете на Юмрука, то уплътнените снежни преспи в улеите са опасен за преминаване.Особено ако сте без котки, добри обувки за правене на сигурни стъпки, пикел или поне щеки.
При по-големи снежни натрупвания предвижването става по стълбовата маркировка по самия билен купол на вр. Юмрука, с повишено внимание над шеметни улеи и висящи снежни козирки. При слизането по северния му ръб се ползва поставения въжен парапет.
За препоръчване е преди тръгване за хижата да известите хижарите на тел. 0885 994 129 или 0885 452 509. При затруднение можете да се обадите и в д-во "Академик", тел. 0885 335 004 или 0896 715 327.

Блогодаря за отговора. Маршрутът ми хареса, но гледах картата и там не си вижда маркировка от Клисура през Зли дол, мандрата до Ветровити преслап. Съмнявам се , че ще улучим точната пътека, още повече че тази година сигурно не е минавано от там.

На 5юли 08. се качихме шест човека на хижа Ехо . През село Розино . До местност Шамака няма проблем . Но от там по първият , успореден на блатото маршрут ТРЯБВА да се внимава . Излизате след пет минути на открита местност , отдясно е пътеката за село Христо Даново .
Отляво започва изкачване по зимния , маркиран маршрут . ние влязохме в гората от дясно по летния маршрут . Маркировката е много лоша и се замотахме бая много . Удължихме си пътя с два часа . А през гората е трудно , направо се загубихме . Е, оправихме се и излязахме чак горе на десетина минути под параклиса .
Иначе хижата е супер . Гледки и природа величествени . Хазяйката леля Венци прави чудни бухти с шипков мармалад към тях . Те с хижаря са си колоритни и готини .
Идете на " Ехо " , няма да съжалявате .
любомир

Искам да попитам как е маркировката от хижа Хайдушка песен до хижа Ехо? Благодаря предварително.

От с. Чифлик през х. Хайдушка песен и връх Ушите до х. Ехо се стига за 4,30-5 ч.
Маркировката от х.Хайдушка песен до връх Ушите е жълта(бяло/жълто/бяло.Като описание мога да Ви добавя следното.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръмния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.

Абсолютно съм съгласен с казаното от Елица! Хижарите са прекрасни! Пристигнахме мокри и леля Венци набързо ни взе морките дрехи, запали печката в стаята си и ги изсуши! Чичо Мишо ни донесе прекрасен чай (струва само 30ст.!!!!!) и ракийка (от неговата)! Имаше приготвена и вечеря - телешко с грах и то без да сме заявявяли предварително. По-добро посрещане на хижа не съм виждал!
Хигиената е безупречна, цялта хижа блести, одеялата и чаршафите са абсолютно чисти.
Тоалетната е 6+. Имаше бира, коняк, ракия и т.н (нямаше ром) :-) !
Природата е страхотна, направо райско място.

Грешка става въпрос за 23.07.2008г. ОТ АВТОРА

Ето една http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=905223&USER_ID=70354
Ако искаш още - дай мейл, да не флудим тука:))))

Искам само да те поправя - хижата от която сте се качили е хижа Хайдушка песен не е Хайдушка поляна (Хайдушка поляна е кижата, която от години е разрушена, намираща се над град Тетевен. Иначе за хижа Ехо - Ден преди вас си трагнахме от хижа Ехо към хижа Бенковски. Хижарят на Ехо е невероятен. Тогава от четвъртък до събота направихме преход от м. Беклемето до х. Бенковски.

аз бях по времето когато се правише проекта за параклиса и му се уточняваше мястото му.
моляви качете повече снимки .
подгониме мусталгията.
трябва да се кача.
с базата в рибарица какво стана?

Непознати Тодор,
Мисля, че не си спазил едно основно планинарско правило - Не си ли минавал по един маршрут, преди да тръгнеш добре го проучи. Вие кога взехте решение за слизане към Клисура? В Пловдив, в Розино, на хижата?
Ако е било в последния момент на хижата, попитахте ли хижаря как е пътеката? При запитване той е длъжен да ви информира къде е маркирано, къде не, къде е проходимо, къде не. Те днешните хижари много, много с пътеки не се занимават, но би трябвало тамошният Мишо - освен с кожодерска търговийка и за това да има грижа.То остава и за две години хижарстване поне веднъж да не е извървял този маршрут и да не знае и да не може да те предупреди за някои работи - за смерча, за Душевадника, Кривулите, Комина, Зли дол и т.н.
От повече от месец горското в Клисура, за съжаление ту наляво, ту надясно и твърде лениво разчиства пораженията в гората, дори районът става по- и по-непроходим. Постоянно се похабяват следващи и следващи знаци и табели от маркировката и тя не може да влезе в ред, докато не се извози по-голямата част от огромната паднала маса.

Тоя пък Христо...
Какво си почнал да даваш съвети като стар планински мъдрец като след като си написал това си прекарал поне 2 часа в съзерцание на написаното от теб в сладка наслада от опитността си и от прекрасната възможност да я покажеш на всички. Та мъдрецо, ти не си спазил едно основно правило , това да си държиш егото в гащите. Това което Тодор е написал не ми звучи като написано от малко дете та да започваш да го порицаваш за това че някое негово другарче е изтрило маркировката с гумичката... Та, придържай се към схемите стар планински мъдрецо и само се надявай да не си си забравил учебника когато ударят непридвидените обстоятелства, защото тогава ще си глътнеш езика и ще започнеш да хлипаш като малко дете.

Боби Чумата.

Здравейте, Христо

Благодаря Ви за отговора. Съжалявам ако съм провокирал у Вас някакви негативи емоции. Наистина ценя критиката. Признавам за това, че реших в последния момент да тръгна по лятната маркировка за град Клисура. Вървял съм от вр. Вежен- до гр. Клисура, но по този път не бях минавал. Не съм спазил основното планинарско правило да проуча обстойно маршрута, за което не търся вина в никой.
В случая не става въпрос за мен или моите приятели. Аз знам отдавна че има такъв път, знаех, че пътеката е маркирана преди седмица, знаех че на едно място е прекъсната маркировката, но не предполагах, че пътека маркирана преди седмица, няма да има указание или поне една малка стрелкичка в участъка, в който не е било възможно да се положи маркировка поради паднали дървета.
Не искам да се изтъквам, не съм перфектния планинар, не съм най-опитният турист, може би и не съм опитен, но ние имахме палатки, имахме дрехи, дъждобрани, имахме добри обувки, имахме храна, имахме компас, имахме въжета, бяхме подготвени, ако трябваше да останем дори 3 дена в планината … въпроса е че утре ще тръгне някой, ще се подведе по прясно маркираната маркировка, ще стигне до въпросното място с преминалия смерч и ще запомнят това място докато е жив (стига да не стане по-голяма беля).
Относно горското в Клисура бих си позволил един цитат от една много българска книга на Георги Данаилов – „Къща отвъд света” …

„…но горе в планината се изви смерч и стори страшни поразии…
…Смерчът беше покосил върховете на младите борове, беше прекършил старите, а смърчовете и елите бе изтръгнал направо с корените и пръстта. Гората приличаше на лобно поле след жестока бран. Като загинали рицари с пречупени копия и мечове лежаха безброй дървеса, някой се крепяха наранени и прекършени, други залитнали се подпираха на оцелелите си другари. Не си спомям да съм виждал по тягостна гледка, може би само опожарения Йелоустоун, но там поне имаше някакъв порядък, обгорелите, почерняли дървета бяха останали в редиците си, а тук смъртта бе избивала безогледно. Поражението нямаше да бъде толкова жестоко, ако не беше намесата на човека, ако не беше дивашкото ни отношение към гората. Защото тя умее да се пази сама от бурите. Тя се обгражда с борове, които впиват дълбоко в земята яките си корени, те поемат напора на ветровете, удържат го, омаломощават го и бурята достига вече отслабнала до по-беззащитните ели и смърчове. Но нашата алчност нарушава тази самозащита. За да можем по- лесно да сечем дърветата, за да достигаме без усилия до тях, ние правим просеки, прокарваме безразборно пътища, булдозерите рият и сриват всичко пред себе си, те не щадят дори младите дръвчета, свличат ги и ги погребват под купища пръст. Сетне по тези просеки, пътища и пътеки се стичат буйните пролетни води, отнасят тънката горска почва, отмиват я, докато се появят камъни и скали и на тези места вече никога няма да поникне гора. И вихрите през тях нахлуват лесно в леса, навлизат дълбоко в него и вършат пакостите си свободно…
…- Аз мога да обичам едно дърво, повече от един човек - беше казал Бетовен.
Прав е бил. И отсичането на едно дърво е убийство, не по-малко от застрелването на едно животно. Острието на брадвата проблясва, тя се впива в плътта на дървото, то стене, раната в снагата му расте, то изпуква, изпъшква, накланя се, клоните му са разперени като безпомощни ръце, елата пада и се чува последната и дълга въздишка, преди да издъхне. И винаги, когато чуя в гората злобното ръмжене на моторната резачка, ме обвзема безсилно отчаяние…”
Гледката беше подобна … и защото ние свалихме 3 чувала боклуци през целия път, навсякъде беше пълно с фасове, найлони, бутилки, кофички от кисело мляко и какви ли не боклуци …

…, а чичо Мишо сади дървета … за Вас незнам

Проблем по пътеката от хижа Ехо до Клисура
СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА
За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори. За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над Душевадника.Корекции на маркираното преди повече от 20години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, а обновяването й все още не приключено. Съществува вероятност поради прокарване на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано. След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол. До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за за не по-малко от 5- 6 часа.






















СЪЩЕСТВУВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДЕН ЗА ПРЕМИНАВАНЕ УЧАСТЪК С МНОЖЕСТВО ПАДНАЛИ ДЪРВЕТА

За тези, които се решат на това изпитание, предлагам описание на маршрута.
От хижа Ехо се тръгва в юг-югоизточна посока. След около 200 м се подминава отклонението вляво за параклиса “Света Тройца” и за селата Розино и Христо Даново и се продължава по главната билна пътека за хижа Вежен. Следва подсичане на запад-северозападните скалисти склонове на връх Юмрука, навлиза се в гора и се върви с леко слизане в непосредствена близост до границата на открития тревисто-скален пояс, като се пресичат няколко стръмни улеи, по които през зимата често се свличат лавини. Достига се Сладкото изворче (25 мин) с изградена хубава чешма, преодолява се незначителна височинка и се пресича характерно заоблено ребро с причудливи скални образувания, спускащо се от връх Юмрука към долината на Трите дола. Следва полегато слизане до седловината Горни ветровити преслап, където летният и спускащият се от ляво, от връх Юмрука зимен път, очертан със стълбова маркировка, се съединяват. Продължава се в югозападна посока с леко изкачване от около 300-400 м до стълб № 306 (15 мин), на който е монтирана кръстачка с указателни стрелки. От този стълб по главното старопланинско било в югозападна, а по-нататък в западна посока е магистралният маршрут Е-3 към хижите Вежен, Бенковски и Планински извори.
За Клисура е трасирана лятна пътека, вляво, маркирана в жълто. Към 22.09.2008 г. маркировката е частично подновена в участъка от паметника на Никола Караджов – водач на въстанието в Клисура, до зоната на повалената гора над стръмнината Кривулите.Корекции на маркираното преди повече от 20 години трасе не са правени.
От стълб № 306 до паметника на Никола Караджов (40 мин) се върви предимно през открит тревист терен, почти по хоризонтал в юг-югозападна посока, като се пресичат малко поточе и две гористи дерета. Пътеката е слабо очертана, на много места маркировъчните знаци са поставени върху рядко намиращите се тук или допълнително разставените камъни и скални отломки, поради което е необходимо повишено внимание. Същото важи в още по-голяма степен при спускането от паметника до коритото на Равна река, едва където пасищата отстъпват територия на вековните сенчести букаци. Първоначално пътеката е в югозападна посока и извежда до водно дере малко над (северно) от разрушената и изоставена Розинска мандра. Маркировъчните знаци са поставени от дясната (север-северозападната) част на сградата, като на стотина метра от нея пътеката се влива в изоставен планински път, трасиран в югозападна и по-късно в южна посока към разположените по-долу овчарници. Междинни ориентири са голямо самотно дърво и по-долу оградените с храсталаци два каптажа за водоснабдяване на полуизоставения вече животновъден комплекс. Малко преди каптажите маркировката води в южна посока по пряка пътека и с кратко слизане с по-изразен наклон извежда отново на пътя, пресича го и достига коритото на първия приток на Равна река (35 мин). Вдясно, на около 150 м от пътеката е разположен изоставен полуразрушен овчарник, които може да се използва за подслон при крайна нужда. Вляво на около 300 м е изоставената битова сграда с все още не пропаднал покрив, а на още стотина метра по-надолу има обитавана малка частна хижичка. В букаците край близкия поток е единствената в района чешмичка с чиста изворна вода, която е за предпочитане пред тази от потоците наоколо поради шарещите навсякъде тук стада от стотици крави, овце, коне и др.
От брода на реката пътеката за Клисура продължава в южна посока през заравнен тревист терен с допълнително разставени каменни пирамидки и поставени маркировъчни знаци. До пресичането на втория поток на Равна река (5 мин) характерни ориентири са втори полуразрушен овчарник, оставащ вляво и самотна сливова туфа. Пътеката навлиза в гора, като непостредствено преди достигането на потока се слива с идващия от овчарниците път. Следва полегато изкачване в югозападна и южна посока по път покрай мочурища с течаща в коловозите вода до чешмата Чаталчучур (15 мин), където има малък кът за отдих. Изкачването продължава с още около 400 м до билната поляна, където са поставени бетонни пирамиди за обозначаване границата на НП “Централен балкан” . Слизането от билото първоначално е с умерен наклон в южна и югозападна посока през млади иглолистни насаждения, разкрасени с бели брези. Подминава се свлачище, оставащо от дясно на пътеката и се достига обширна, почти непроходима зона с повалени от смерч големи иглолистни дървета. Преминаването е изключително трудно, старата маркировка практически е унищожена, а поради неколкократното отлагане на разчистването от лесничейството в Клисура, обновяването й все още не е приключено. Съществува вероятност поради прокарване през следвашите няколко седмици на въжена линия и свързаните с нея подходи, трасето на маркировката да бъде корегирано.
След зоната на смерча се достига кратък горист, но много стръмен склон – страшен душевадник с множество серпентини. По-надолу последователно се пресичат два потока и се излиза на горски път, по който се достига пътният възел при паметника над историческия Зли дол.
До Клисура остават около 2 км по асфалтов път покрай разсадник отляво и внушителния паметник на Боримечката, издигнат в североизточните окрайнини на градчето.
Общо маршрутът от хижа Ехо до центъра на Клисура, при сегашните условия с неразчистените паднали дървета може да се измине за не по-малко от 5- 6 часа.

Привет на всички ценители на планината и на тези,които и посвещават с любов свободното си време!
От няколко години имаме щастието и ние да сме всеки уикенд в планината и можем да твърдим,че сме натрупали известни впечатления и пристрастия, едно от които е любовта ни към Стара планина.Минахме много маршрути, бяхме в повечето хижи и без обвързаност и клакьорство заявяваме
прекрасните си впечатления от хижа ЕХО,която посетихме на 03.10.2008
Всичко добро, казано за хижата и стопаните и, се потвърди- чисто,уютно място,а хижарите са мили и гостоприемни.Гозбите на Венци са много вкусни и двамата с Милчо правят всичко, за да бъде престоят в хижата незабравим.Не разбирам пошлите подмятания за "търговииката" на хижарите- такава ние не видяхме.Нормално е консумираното да се заплаща, а цените да съответстват на трудната доставка на консумативите.Жалко, че договорът на тези прекрасни хора може да не бъде подновен.Господа управници на" Академик", тези хора са родени да бъдат домакините на х. Ехо, не разочаровайте туристите, които идват, както за природата, така и заради Човеците Венци и Милчо.

да разбира се от всички познати на ПРИНЦА(СТЕФАН ГЕОРГИЕВ) И НА ПРИНЦЕСАТА(ПЕФИЦАТА) СЕ ГОВОРИ че чичо Мишо и леля Венци не са благонадеждни за БЛАГОТО НА Х. ЕХО ЗА ТОВА СИ МИСЛЯТ И СЕ МЪЧАТ ДА ГИ ИЗГОНЯТ ТАКА,ЧЕ МОЖЕ ДА ПОЧАКАШ МАЛКО И ДА ИМ ЗАЕМЕШ РАБОТАТА САМО НАМЕРИ И ПОГОВОРИ С ПРИНЦА (КРАДЕСА)НА КОЙТО, СИНЪ МУ НЯМА НУЖДА ДА РАБОТИ ОСВЕН СЪГЛЕДВАЧ НА ХИЖАРИТЕ.ХОДИ ДО ЧУЖБИНА ДА СИ УЗАКОНИ ОТКРАДНАТОТО ОТ ТАТЕ МУ,ДАЛИ Е РАБОТИЛ ИЛИ СЕДЯЛ РАЗЛИКА ЗА ТЯХ НЯМА. ДЕТО НЕ ЗНАЕ КАКВО Е РАБОТА НО ОТ ДРУЖЕСТВОТО СИ МЪЛЧАТ ЗАЩОТО ПАРИ ОТКРАДНЕЛИ ПРИНЦО И ЗА НАС КЕ ИМАААААААААА КОЛКО ПОВЕЧЕ КРАДЕ ТОЛКОВА ДРУЖЕСТВОТО (УПРАВЛЕНИЕТО) ПО ДОБРЕ А СТУДЕНТИТЕ МЪЛЧАТ ЩОТО ПРИНЦА НЕ ПОДПИСВА(СТУДЕНТСКИ КНИЖКИ) . А ПРИНЦЕСАТА=ПЕВИЦА ХА-ЗАПЕЕ И УВИСВАТ.НАМЕРИ ПРИНЦА ТОЙ И ТЕБЕ ЩЕ УПРАЙ И НАКРАЯ КОЙ ТЕ ЗНАЙ А ПЪК И НА ТЕБ ТИ ИДВА КРАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ С УВАЖЕНИЕ ОТ АЙ-ЛА-РИ-ПИ И НА ТЕБЕ ПРИНЦО КЕ ТИ СИПИ АРЕ СЯ ОТ МЕН СТИГА ТОЛКОЗ АРЕ ЧАО

бе ей тра-ла-ла като си толкова осведомена личност къде и как може да се гласува или да си избираме подходящите хора за хижари?Знаеш ли въобще дали има такова място МОЛЯ ПОМОГНИ .Ние сме една малка компанийка и скоро скачвахме горе и сме много очаровани от хижата(Ехо) ,хижарите (леля Венци и чичо Мишо)и не на последно място от местността голямо съчетание и трите са в чудна комбинация и са перфектни.Как може да се помогне на такива хора с толкова ентусиазъм и такава енергия и чистосърдечност да ги оставим да си идат или да бъдат позорно изгонени от това райско кътче.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ С КОЯТО МОЖЕТЕ ДА МИ БЪДЕТЕ ПОЛЕЗНИ ЧАО

Може да попиташ РУ АНГЕЛ КЪНЧЕВ ТАМ ШЕ ПОТЪРСИШ ПРИНЦА СТЕФКО ТОЙ Е ПОСТРОИЛ 2 ХИЖИ ТОЙ КОЛИ ТОЙ БЕСИ И НЕКРАДИ ПОВЕЧЕ ОТ НЕГО ДА ЗНАЕШ ЕЙЙЙЙЙ
ПРИГОТВИСЕ ЗА МИЗЕРИЯТА ОКОЛО ТЕБ ЗА 200 ЛЕВА ЗАПЛАТА И АКО ПОИСКАШ ПОВЕЧЕ СИ ОТ НЕУДОБНИТЕ АКО ВИДИШ КАК СЕ КРАДАТ ПАРИ (изписват )да си мълчиш заштото и на теб ще намерят заместник а АКО ПЪК КАЖЕШ НА ДЕКАНА ЗА НЕЩО ТО СИ ИЗБЕРИ КАДЕ ДА СЕ ДЕНЕШ ЧЕ И ТЕБ В МИША ДУПКА ДА ЗАВРЪТ

ПРИЯТЕЛ И НИЕ ИСКАМЕ ДА ПРЕКАРАМЕ НОВАТА ГОДИНА НА ХИЖА ЕХО НО НЕЗНАМ КАКЪВ Е ПЪТЯ ДО ТАМ А И КАКВО щЕ Е ВРЕМЕТО МАЙ ГО ДАВАТ МНОГО СНЯГ НИЕ СМЕ ГРУПА ОТ 10 ЧОВЕКА.ИМА И ДРУГО ХИЖАТА Е МАЛКА И НЕ СЕ ЗНАЕ БЕЗ РЕЗЕРВАЦИЯ ДАЛИ щЕ ИМА МЕСТА.

До сега за Нова година има само едно запитване от ГЕОРГИЕВ от София за малка гупичка. Така, че ако решите хижата ще Ви посрещне на топло и на широко.

Моля за телефон за връзка с хижа Ехо!Спешно!!!!!!!!!!

0885 994 129, 0885 452 509
Снегът по данни от 8,00 ч. тази сутрин е 40 см. Между 26 и 28.12. 3-4 души предвиждаме да се качим до хижата и слезем през м.Остриките и Рибарица.

Днес (13.02.2009) говорих с леля Венци - все още те са хижари. Събота и неделя ще съм на хижата, като се върна ще пиша, какво е положението.

За съжаление не успях да отида...

знаете ли дали може все още да се стига с кола до остриките и дали е безопасно да се остави колата там

за безопасно никой не може да гарантира напълно, аз няколко пъти съм си оставял колата и не е имало проблем и като цяло в този район рядко има такива проблеми

Привет и от групата от Стара Загора:). Като цяло и ние останахме с доста добро впечатление от хижарите. Това ни е второто посещение на хижата откакто те са хижари и мога да кажа, че и двата пъти ни посрещнаха много добре.

За последните 4-5 дни снежната покривка на х.Ехо в резултат на слягане, уплътняване и топене е намаляла от 150 на 95 см. По билата
и ръбовете, до които достига слънцето дебелината бързо изтънява. Но в улеите и по склоновете със северно изложение снегът е много. През следващите три-четири дни, ако се сбъднат прогнозите евентуалните валежи ще са от дъжд до около 1800 м.н.в., снежната покривка ще изтънее още и района на "Ехо" ще бъде по-достъпен.

Спеди, сърдечно ти благодаря за информацията! Поздрави!

Телефонът за резервации и информация за хижа "Ехо" е 0882 96 6333. Абонатите от групата на БТС / М-тел набират само 6333.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com.

Телефонът на хижарите е 0885 99 4129, а краткият номер е 4129. Tелефони 088/5452509 и 089/7670953 НЕ СА АКТУАЛНИ.

ако си прав защо дружеството гледа да се отърве и пожелава късмет на новите хижари не разбирам за кое толкова СА ИМ КРИВИ ХОРИЦАТА КОИТО ПОМАГАТ НА ДРУГИ

Пътеката е много добре маркирана в червено и личаща си, част е от прехода "Ком - Емине" и върви само по билото. Но Ви съветвам да изчакате до началото на май. На места по лятната (маркираната) пътека е много възможно все още да има преспи, които съвсем не са безопасни за неопитни (както пишете) туристи.

Успех

Изпратен от @--->-- на 09.04.2009 15:39
Здравейте фенове на хижа Ехо! Искам да споделя с вас, че Мишо и Венци яката злоупотребяват с чая. Досега това го е нямало на хижата. Пожелаваме успех на следващите хижари.:)

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО СЕ КАЧИХ ТАН ЕДНА ВИЛИЦА НЕ БЕШЕ ИЗМИТА А СЕГА ДАЖЕ ЧАЙНИКА СВЕТЕШ САМО ТВА СИ НАПРАВИ СМЕТКАТА

Здрасти unknown ! През октомври с още петима приятели бях по този маршрут – Розино – Шамака – Дълга поляна – Карагьол – Ехо. Маркировката си беше напълно в ред. В по-ниската част през есента е възможно някое и друго маркирано дърво да са станали на цепенеци за розинска камина. Най-добре напиши точно къде сте се губили, къде маркировката изчезва. Ако не моята компания, то познати студенти със сигурност ще се качват на хижата по първи май и могат без затруднения да подсилят знаците, там където има нужда.

Здравей,Младене!Тръгнахме от село Розино от един завой, където видяхме стрелка със заличен от времето надпис.По-нагоре започна маркировка синьо и бяло;зелено и бяло.Преминахме жп линията при старата жп гара,след около 15-20 мин. разбрахме,че няма маркировка-продължихме без такава.След това излязохме на сечищен път и след около 20 мин. видяхме маркировка синьо и бяло.Продължихме по нея -оказа се,че тя е за хижа Козя стена, защото нямаше време да се връщаме.Стигнахме до една разрушена къщурка,където имаше разклонение за хижа Ехо.Е там ако не знаеш посоката трудно ще се ориантираш на къде да вървиш.Тук там има изкривени стрелки по дърветата и пътеката въобще не личи къде е - доста е обрасла.Като излязохме в ночалото на дългата поляна видяхме нашата маркировка, по която е трябвало да вървим.От там нагоре по дългата поляна нямо проблем.На връщане минахме през езерото.До "вилната" зона на селото,където е края на гората също маркировка не видях.Ние сме в планината много често и сме свикнали да вървим и без пътека, имаме усет за посока и добре се ориантираме,но начинаещи планинари трудно ще се оправят.Маркировката трябва да се обнови нацяло още от селото.Затова от туристическото дружество да отпуснат пари за някоя друга кутия боя !Мерси за отговора!

Искам да отправя апел кам управата на хижите по принцип и кам БТС:

Уважаеми БТС, хижари и приятели на планинарите,
не е ли време да се променят безмислените забрани за домашни любимци? Все повече се увеличава броя на хората които взимат кучетата си на походите си в планините и изобщо на всичките си пътувания с тях. Във почти всички европейски хотели гостите могат да вземат и домашните си любимци без никакав проблем и без никакви уговорки срещу определена сума на ден. Цените са офицялни на сайтовете и се движат около 10 - 15 € на ден. Във хижите в Алпите около Zugspitze и Южен Тирол сме били на много хижи с кучето ни и нямахме никакви проблеми да нощушаме.
Защо в Българските хижи все още съществува това архаично правило? Икономически това води до загуба за хижите, защото гостите с кучета избягват такива хижи.А в същото време броят на гостите с кучета се увеличава. Само в моето обкражение вече 2/3 от хората имат кучета. И какво се получава: че в х.Козя стена ще пренущуват 10 вместо 20 човека. Сметнете го в пари и сте видите колко се губи. Да не говориме за загубата на прихода който би дошъл от нощувката на самото куче, напр. ако се взима 1/2 от цената на човек. Всеки собственик с удоволствие би платил за удобството да вземе любимеца си на почивка.
Отделен въпрос е че повечето хижари също имат кучета - те знаят за какво става вапрос.Хижа Козя стена пишат:"Забранено пренощуването на дом.любимци в саите." А къде тогава? Аз не мога да оставя кучето ми да спи навънка, при положение че в къщи то спи в стаята. Още повече когато кучето ми е съпо, като собстеник платил сумати пари та да имам това куче, аз не искам през нощта до да се разболее от студ навън и да умре или да го нахапят кучетата пазачи на хижата.
На фиктивния аргумент, че кучетата мърсят в стаите, мога само да отговоря:
- С какво точно? Повечето кучета почти не ръсят косми, а НИКОЕ ДОМАШНО КУЧЕ НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА ВЪТРЕ.Това е първото нещо на което се научава едно домашно куче.И нашите кучета ходят до тоалетна по планинските поляни, точно както и кучетата-пазачи на хижата :) Така че този аргумент е безсмислен уважаеми Управители на хижи и БТС.
Хижарите могат да се застраховат допълнително като още при влизане се уговорят със собствениците на кучето на спазват определени хигиенични правила докато пребивават в хижата, като например да изметат стаята като напускат или да си носят кърпа за лапите на кучето (за да не оставя кучето стъпки вътре ако навън има сняг).
С това завършвам апела за по-разумно уреждане на нощувката на гости с кучета.
Надявам се в скоро време да се радвам на българските планини с кучето ми и на едно любезно посрещане и нощувка във всяка хижа.
С уважение

На мен пък ми писнА от вашите кучета.По паркове и улици им газя лайната.Детето ми не го пускам да си играе в пясъчника,защото там си водите домашните любимци да си извършват физиологичните нужди.Няма да коментирам че за един немалък процент от собствениците думички като ветеринар,ваксинация и профилактичен преглед са напълно неознати...
Няма да коментирам колко пъти съм виждал видимо агресивни кучета пуснати без повод от стопаните си да се разхождат.Все едно в планината няма други хора и някой е длъжен да се съобразява вечно с вас.
Веднъж(не на туристически поход,а бях излязъл просто за гъби) ми се наложи един доберман да го застрелям,защото просто щеше да изяде един съвсем невинен човечец.
Няма да коментирам че има хора,които са алергични към кучета,котки,към козина и прочие и присъствието на такива животни в стаята и после на следващата вечер някой такъв алергичен човечец знаем до какво ще доведе.Виждал съм такива хора,виждал съм какъв задух ги хваща и как се изприщват и зачервяват целите...
Като искате куче-държите си го у вас-и по другите места,където е разрешено.То май стаите по хижите останаха едно от последните места в които можем да се опазим от тая напаст.
Живеем в ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО-като не ти харесват условията и правилата в него-можеш просто да се разкараш.Така лекинко улево...

Това според теб в рамките на добря тон ли е? Виж какво е написано с червено горе на тази страница!!! Като не ти е дошъл собствен въпрос на акъла не се заяждай с другите хора и питанията им!

Да, знам какво имаш впредвид и защо те дразнят кучета.Но за всичко което си изброил не са виновни кучетата а стопаните им.И то точно определен вид хора, хора от които гъмжи в България, хора без възпитание, игноранти и безотговорни към другите около тях. Като съдя по правописа ти и нивото на езика ти - хората към които принадлежиш ти!
По-добре си помисли дали и ти самия ти не правиш същата свинщина за която обвиняваш хората с кучета.
Този форум е за обсъждане на всякакви въпроси и проблеми на хора които ходят в планината. Включително и хората с кучета. Като не ти харесва и не те засяга -не го чети!:angry:

Като заговорихме за правопис погледни си предния пост. И там има 5-6 правописни грешки.

Здравейте планинари,но явно Вие сте повече кучкари.Соред мен,хижите са за планинари и техните другари.А за вашите хайванчета са селските сайванчета.

Просто госпойцата е решила че трябва да си пренесе сичкио люкс от къщи и у балкано и да не се съобразяяя с останалите-иска си кучето.Сигурно си иска и банята с джакузито,салатата със синьо сирене и плазмен телевизор в стаята.Ама не става.Типично за гражданята от големио град с големото самочувствие,които смятат че са център на вселената,а всички останали да следват наставлението на чичовото(Любо Пенев).
Съобразявам се навсякъде и със всеки-ако на дадена хижа,заслон или било там каквото било не пушат-не пуша и аз,ако се събуват-събувам сe и аз,ако алкохола е забранен-не пия и аз,ако високата музика е забранена-не слушам.Ако пък не ми е хептен угодно нещо и не мога да се съобразя с него(примерно специално за мен-пиянските изпълнения и компании,силната музика-особено чалга)-спя нвън-поне в този сезон-места за бивакуване и условия има прекрасни...
В планината има далеч по-важни неща от чисто градските удоволствия.А за който му липсват и иска сакън да е неговата-с кучето,със ваната и с плазмения телевизор(шото така си бил свикнАл)-е па има достатъчно хотели.
И още предостатъчно се строят.

Абе хора защо сте толкова агресивни? Какво толкова като някой иска да си води кучето на хижа. Защо така агресивно нападате човека? Затова ни мислят за варвари в цяла Европа. Успокойте топката, малко човечност.

Не сме агресивни.Като иска да си го води-да си го води-но да седи отвън кучето.Като го води-да го води с каишка и намродник.Щото неведнъж ми се е случвало да гледам как скачат на хора такива водени от някойси кучета.Който някойси ги е пуснал без нашийник и блее нанякъде.Веднъж и на малко 4 годишно дете.И то не да си играе.
Като ходят в парка-като акат-да си чистят след тях.А не нашите деца да играят в пясъчник пълен с лайна.Веднъж ми се налагаше в СФ(не съм софиянец) да мина през Южния парк мисля се водеше-ами то по алеите-лайно до лайно-ами то вървиш и се чудиш къде да стъпиш.Като в миниран участък от фронта.
За това че за българските кучелюбци думички като ваксинация и обезпаразитяване на нещо непознато-отделен въпрос.Нищо че по закон са задължителни.
Та това драги ми приятелю са практиките в същата тази европа за която ти говориш.Когато ние станем като манталитет като европейците-па нека да има и кучета по хижите.
Но докато сме ганювци и гледаме как да подминем закона(щото бил врата в полето) и как на нас да ни е угодно и комфортно(пък останалите да го духат)-НЕ!

точно така давайте си парите и се чудете защо нищо не става нали имат слунчеви панели ми защо спряха ли да работят какво е станало мълния ли ги удари или се обърнаха на долу с краката а каде са парите на БТС-то кой може да докажа каде са похарчени някой документи да е показал колко ли пари се влачат от една такава хижичка

Панелите на Ехо са си напълно в ред. В събота за мача с ирландците и след това до късно с панелите работеха два цветни телевизора, oсветителни тела, зарядни и т.п..
Новите хижари Иван и Галя с техни приятели от Русе и Тетевен пуснаха в действие нова готварска печка и хладилник с фризер на газ пропан-бутан, обслужиха основно бензиновите елагрегати, ремонтираха още един телевизор, спретнаха нова заличка за туристи с кокетно барче.
Започнат е и монтажът на водно отопление с голям бойлер за топла вода.
А хижарският чай от билки вече е безплатен.

По-точно е да се каже, че за условията на хижа "Ехо", където липсват връзка с еленергийната мрежа на страната и на водни ресурси за електропроизводство освен волтаични панели, които са скъпи и с неголеми мощности трябва да се използват и ветрогенератори.
Такива са стремленията на новия хижар Иван, на ръководствата на "Академик" и на Сдружението "За Ехо". Предстои монтаж на малък ветърен генератор, разработен в Русенски университет "Ангел Кънчев".
Със средства от дарения е предвидено да се достави и монтира ветрови генератор с мощност 500 или 1000 вата, което ще позволи неограничено използване на елеенергия за осветление, готвене, други битови нужди.

извинявам се за глупавия въпрос:може ли да се ходи с кола до хижата и ако не къде се оставя колата на съхранение и колко е пътя после пеша.и може ли някъкъв тел.за връзка за запазване на места в хижата.

Път за автомобили няма.
Колата си можете да оставите:
1) Откъм курортното селище Рибарица - в района на базата за ловен туризъм ("Кучкарника") по Черна река, която се намира на около 4 км от последната автобусна спирка "Смесите"(Стара Рибарица) на селото. От там до хижата се върви около 3 часа.
2) В туристическия комплекс "Беклемето", откъдето преходът до "Ехо" през х. "Козя стена" трае 5-6 часа;
3) В района на басейна над с. Чифлик, откъдето до "Ехо" се стига за 4-4,30 часа;
4) В село Розино. От селото до хижата се върви 4-5 часа.
Телефонът за резервации и информация за х. "Ехо" е 0882 96 6333. Абонатите от групата на БТС/М-тел набират само 6333.
За удобство ползвайте следния е-mail: ehotooo@gmail.com

Телефоните на хижарите са 0885 99 4129 (кратък номер 4129) и
0897 948 268.

Телефони 0885 452 509 и 0897 670 953 НЕ СА АКТУАЛНИ

благодаря за информацията

Здравей,
може ли да качим коментара ти на сайта на хижа Ехо http://ehoto.org/.
Много ми хареса:-)
Михаил Михов

Да, за около 7 часа спокойно може да се вземе разстоянието. По миналото лято го изминах за 5-6 часа, но пътя от Дерменка до Беклемето ми го спести един джип. :-))). Приятно изкарване.

da

Да, за 7 часа спокойна разходка при хубаво време е напълно възможен преход. Направихме го преди седмица и беше много приятно.Успех :)

Нормално е около 6 часа.В тази връзка преди много години мои приятели правиха Ком -Емине.След ритуала по изпращането тръгнахме от Ехо около 10 часа.След 20тина минути бяхме под Ушите.Седнахме да починем,извадихме нужните за почивка атрибути и Жоро Майната каза- Айде майна седим тука 2 часа и след четири сме на Дерменка.Около 10 вечерта стигнахме Добрила.Приятно изкарване на всички.

Здравей Антоне, хубави времена бяха тогава. И за по кратко време сме го правили, но ... тогава. И да намериш време да се видим през ноември.Жоро Майната обеща присъствие. Сега уговаряме и Киранов.

С. Чифлик –х. Хайдушка песен – х. Ехо (4,30-5 ч)
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва на югозапад по асфалтиран път, който следва долината на реката. След около 2,5 км при водослива (40 мин) на Драганов дол и Рогачева река се достига кръстопът. Продължава се по левия път, прокаран по левия, а малко преди х. Хайдушка песен (20 мин) по десния долинен склон на Рогачева река. От хижата се върви в запад-северозападна посока през гора и вилни имоти до възловото кръстовище (50 мин) с маркировъчен кол, намиращо се на вододела между Драганов дол и Рогачева река. Изкачването до възловото кръстовище от водослива на Драганов дол и Рогачева река може да стане и по-направо, като се следва самия вододел или по пътя за х. Хайдушка песен и дясното отклонение, започващо на около 800 м след водослива. От кръстовището в североозападна посока може да се излезе на билото на Васильовската планина и се продължи към с. Рибарица или х. Васильов. За х. Ехо се продължава с изкачване на югозапад по пътека по северозападния склон на хребета Гребенец, спускащ се от билото на Васильовската планина. Стига се до маркировъчен стълб, поставен в края на гората и началото на ширналата се по хребета поляна Кашка (1 ч). Оттук изкачването става със завой на юг по пътечка в ляво от маркировъчните стълбове. Достига се чешма. Следва движение по стръм-ния открит източен склон на Васильовското било под зъберите на Червени бряг. Постепенно с умерен наклон и пресичане на улеи, обрасли с ивици гора се излиза до в. Ушите (40 мин) и билната пътека по МАРШРУТ Е-3. Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
Зиме преминаването от м. Кашка до х. Ехо става по билото с използване на алпийски съоръжения и поставения стоманен парапет по северния ръб на вр. Кавладан.

С.Чифлик - Тумин дял – м.Киселинча –х.Козя стена (3–3,30 ч)
с продължение до х.Ехо - общо 5,30 - 6 ч.
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва в юг-югозападна посока по път, прокаран между вили и бунгала, високо над басейна. Пътят с поредица от серпентини (на места с преки пътеки) преминава покрай ливади и изоставени овощни насаждения по разлатия хребет, спускащ се от вр. Тумин дял. За около 1,20 ч се стига малка полянка на билото на хребета. Следва по-лек и приятен път по гръбнака на Тумин дял. Преминава се през Папратлива поляна с чуден изглед към вр. Козя стена и Бальова планина. По-нагоре пътят (използван и от автомобили с висока проходимост) се изоставя, като се продължава на дясно по пътека. Излиза се до м. Киселинча - удължена по билото на Тумин дял наклонена поляна (50 мин), до която извежда и пътеката от х. Хайдушка песен. Продължава се с умерен наклон до маркировъчен стълб под зъберите на вр. Кучето (20 мин). Оттук в югозападна посока през гора, а по-нагоре през открит терен се достига седл.Ветровити преслап (15 мин) Тук е издигнат паметник на хижаря Петко Дачев, загинал от лавина в улея до седловината. От преслапа в запад–югозападна посока, с подсичане от юг на открития скат на главното било, се стига х. Козя стена (15 мин).
При снежни натрупвания преминаването от м. Киселинча до седл. Ветровити преслап задължително става през купола на вр. Кучето.
От х. Козя стена се продължава на запад високо над горския пояс по южния скалист скат на билото, известно тук с името Трионите. Пътеката на места е много тясна, под която зеят шеметни склонове и пропасти, което изисква добри обувки, известен планинанрски опити най-вече особено внимание. Върви се ту от северната, ту от южната му страна и се достига елипсовидната Маркова ливада (1 ч). Пътеката криволичи между скалите, отначало северно, а впоследствие южно и в близост до билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин). Оставащият път до х. Ехо е описан по-горе.
В а р и а н т: От курорта Чифлик до м. Киселинча може да се стигне и през х. Хайдушка песен , като от нея се продължи по пътека със стръмни серпентини по десния склон на Рогачева река към билото на Тумин дял, общо 2,30 ч от курорта.

вече под ново име ли се подписваш стефане ЕМО лие сега ?
и нали е ТКЗС не смее да се упражни по друг начимн а сипе самохвалства бе живот и здраве да е дано се намери човек де ще ти сипе и на теб с големия черпак кажи как се крадат пари с надписване от хижата и кажи как блсгодарение на предните хижари имаш ЧАЙ планински кажи де де се замълча надявам се поне малко доблест да ти е останала и как син ти узакони всичко откраднато от теб и ЛИБОВНИЦАТА ТИ ПЕВИЦАТА ПО БАРОВЕТЕ ОБЯСНИ НИ МОЛЯТИСЕ Ано забравик ти си смел само кога надписваш и крадеш много поздрави от запознат а между другото кой клас има син ти та КАНДИДАТСТВА за студентска екскурзийка и какво точно е работил ако искаш ела до розино да поразпитаме заедно с какво се е занимавал във Великобритания

Просто се чудя дали има вариант за повече правописни грешки в думата Биклимито

Може и с "У" накрая!

Понеже има и опция да тръгнем от Рибарица - ако някой има трак лога Рибарица - Ехо зимна също ще съм много благодарен :)

Ето едно описание на маршрута
С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонени-ето на маршрутите: направо по основния път - за х. Васильов и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Карчов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).
При снежни натрупвания излизането от второто почивало до билото се извършва по хребета право нагоре, след което се следи стълбовата билна маркировка и парапета по северния ръб на вр. Кавладан (1710 м).В повечето случаи преминаването по билото
от Долни ветровити преслап до началото на парапета без снегоходки или ски с панти е сериозно изпитание поради наветият на преспи и козирки сняг.

И НА МАРШРУТА
С. Розино – м. Шамака – м. Паниците - Kaрагьолски преслап – х. Ехо (4-4,30 ч)
Тръгва се към прелеза, намиращ се западно от ж.п. спирка Розино и по пътя покрай ж.п. линията се достига разлато дере. Продължава се на север по дерето по пряка пътека до Голяма поляна (Коджабаштарла), до която извежда и обиколния път. По пътя през м. Солен камък (Тусташа) се стига до м. Шамака (1,20 мин).
От м. Шамака до Карагьолски преслап (1550 м) в източното подножие на вр. Юмрука може да се стигне по д в а м а р ш р у т а.
П ъ р в и я т от тях води на североизток през седловината Паниците (Чанакчиите, 20 мин). Тук извеждат работен път и пряка пътека от с. Хр. Даново. До преслапа (1,40 мин) предстои продължително изкачване. В началото се следва на серпентини границата на гората отдясно и на открития терен отляво, като се преминава последователно покрай две чешми. По-нагоре се достига полегатия и обгледен гръб на Дълга поляна, като пътеката следва стълбовата маркировка, трасирана от Паниците.
В т о р и я т маршрут е в северна посока с незначително слизане в Паничарски дол (Ададереси). Пътят с широка дъга, отворена на югозапад пресича дерето и постепенно набира височина. Понататък се върви на ляво по едно негово отклонение до сливането на три по-малки дерета. Тук пътят се напуска и се върви по пряка пътека до седл. Острова и м. Керкмето (60 мин), където отново се излиза на пътя. Продължава се по него, пресича се водно дере, прехвърля се скалисто билце и след около 500 м пътят окончателно се изоставя, като в дясно, по къса стръмнина се преминава на тесен трупчийски път-пътека. Постепенно се навлиза в гористите усои под Чеснов връх, пресича се пенливо поточе и по още по-тясна, пътека се достига брод през основното дере. По стръмните скатове на отсрещния бряг с изкачване на серпентини в северозапад-северна посока се излиза до границата на гората. Оставащите около 250 м до Карагьолски преслап (1,10 мин) се изминават по открит тревист склон.
От преслапа се стига до заравнената поляна с чешма в м.Карагьол и се захваща изкачване през североизточните склонове и улеи на вр. Юмрука. Излиза се на седловинка на главното било (50 мин), където има малък параклис. Хижата се достига в северна посока за 5 мин.
Зиме пресичането на склоновете на Дълга поляна и улеите на Юмрука е опасно, поради което от Паниците се върви по стълбовата маркировка, а преминаването на върха става според указаното в МАРШРУТ №1.
В а р и а н т: От с. Розино до х. Ехо може да се отиде (общо 6,30 ч) и през м. Старата бичкия, Баба дере и м. Алимански егреци. От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере и отклонението-пътека (20 мин) за х. Козя стена по Дългия нос (Узунбурун), като пътят се прехвърля на десния бряг на реката. Достига се кръстопът. В дясно с остър завой, напускане на речното корито и изкачване в югоизточна посока води път към Дългия нос и лабиринта от гористи хребети около мощното Голямо Орозтепе. Направо, по левия бряг на р. Дамлъдере, е трасето на вече непроходим за автомобили път, по който продължава маршрутът за х. Ехо. Минава се покрай разрушените сгради на бивш горски пункт(50 мин) и през долинно разширение, където личат останките от два пропаднали моста.
Непосредствено преди втория мост в ляво по пряка пътека се напуска основното дере. Движението е в западна посока покрай поток, приток на реката. След стотина метра се пресича потока, преодолява се стръмен каменист склон и по просеки през две иглолистни горички и открит тревист терен помежду им (м. Алимански егреци, 30 мин) се излиза до трасето на най-високия диагонал на изоставения работен път. Върви се по пътя около 400 м до билото на горист хребет, спускащ се от вр. Кавладан, след което пътят се напуска и в югозападна посока по тясна виеща се по ръба на хребета пътечка се преодолява височината до границата на гористия пояс (1 ч). Продължава се покрай маркировъчните стълбове, стига се билната пътека (МАРШРУТ Е-3), която в южна посока по открития склон на вр. Кавладан извежда до процепа Железни врата и х. Ехо (15 мин).
При снежни натрупвания участъкът от маршрута по склона на вр. Кавладан трябва да се преминава с повишено внимание, а при съмнения за свличания да се подсича по-високо - под самите билни скали.

Емо, благодаря изключително много за информацията, много ще ми е полезна и вярвам не само на мен!
Хубаво е, когато човек попадне на толкова приятни и услужливи хора, сърдечни благодарности!!

Лога Рибарица - Ехо си го намерих :) Ще е една изключително хубава Нова Година! :)