xижа Козя стена

Все пак предпочитам престой и преспиване в тази хижа, където хижарят простичко обясни, че има проблем с водата в хижата,заради което не може да предложи баня, отколкото напр. във Вежен където баня има,но хижарите са самсуняци,които освен да подхвърлят един ключ за стаята и дадат гърба си друго задължение нямат. А в хижата има и лавка от която можеш нещо макар и скъпичко да си вземеш. Все пак не е по-скъпо от Дерменка и Добрила до които има път за кола. На нашата групичка много добро впечатление ни направи това, че хижарят ни предложи топла супа като ни видя трапезата на която естествено присъстваше само сухоежбина.

Та за ремонта...днес се върнах от хижата. Това, което видях, е че кърпеха плочите около самата хижа, а хижарят спомена нещо и за банята за в бъдеще. Дано тази хижа се развие, защото е на страхотно място!

Приятелю, моите съчусвия! Отговорна въпроса си ще получиш от Стефан Георгиев - човекът, който прокуди добрите хижари от хижа Козя Стена...

Привет!
Пътеката с.Розино–м.Старата бичкия(Дамлъдере)–Баба дере - х.Козя стена (5 – 6 ч) е маркирана бяло/синьо/бяло, но в частта до м. Старата бичкия поради дърводобива има няколко участъка с похабени и липсващи знаци.
Описанието по-долу може и да Ви е от полза.

От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по тесен коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в местността Попова нива (Аджолтърла) (70 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан)(1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохв. ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Тук е изграден кът за отдих с хубава чешма, огнище, маса и пейки.Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали и по възстановения мост се достига водослива на Баба (Боба) дере(10 мин.
От тук за х. Козя стена се продължава вдясно от шосето по стръмна пътека, която пълзи на серпентини по вододела Дългия нос (Узунбурун). По-нагоре наклонът става по-умерен. Стига се малка сграда (склад към хижата)(1 ч), пресича се работния път, свързващ пътищата по Дамлъ- и Корудере, продължава се по пътеката и се навлиза в стара букова гора. С две издължени серпентини се излиза над гористия пояс при големите скали, наричани Чифлишки кошари. Над тях е х.Козя стена (1 ч).

Бяхме в хижата преди 3 дни. Тръгнахме от Дерменка, Троянския проход и към Козя стена. Последния 1 час си беше сериозно предизвикателство и доста екстремен, не го препоръчвам за хора, които имат страх от високо или слаби сърца;-). Действително откъм Христо Даново, откъдето се спуснахме на връщане е по-добър достъпа, но на слизане почти нямаше човек от групата,който да не се хлъзне и падне:-)Гледката от хижата е величествена.
Банята в хижата е само на 1 етаж и през деня се ползва на свещи, водата се топли с газов бойлер и ни предупредиха по-бързичко да действаме,водата става ту студена,ту гореща -малко трудно се регулира, но успяхме да се освежим. Таксуваха ни банята по 1 лев.Нощувката беше 8 лева в стаи за 4 човека с легла на 2 етажа. Имаше сготвена бобена чорба с месо, но доста гъстичка направо си беше като яхния и беше вкусна.
Тока го пуснаха вечерта към 21.00.В контактите в стаите нямаше ток, но в контактите в столовата имаше и там си зареждахме телефоните.На сутринта нямаше вода,но към 7 я пуснаха.На 3 етаж няма тоалетна, ползват се тоалетните на 2 и 1 етаж.
Като се има предвид разположението и трудния достъп до хижата смятам, че условията са добри. Лафката е заредена и по-високите цени не ме подразниха, защото не можех да си представя да мъкнем бира по стръмните скали които минахме,а консумацията и след това доста ни отпусна:-)За хижара нямам оплаквания, вкусно готви, а други контактис него почти сме нямали:-)

На 28.06.2007 бяхме на хижата. Качихме се от Христо Даново. В началото хванахме една "маршрутка" дето ни спести около час ходене. Човекът не щя да вземе нищо, даже и консерви. После дръпнахме нагоре. Толкова се увлякохме, че за малко да пропуснем отклонението за Козя стена и да посетим хижа Ехо предсрочно. Хеле хванахме верния път. След едно сравнително яко драпане излизаме от гората и пред нас хижата. Кацнала на склона - гледа и ни мами. Вътре прелест: мокети, бира ... аглешка чорба. Никакви проблеми. Предварително се бяхме чули с хижаря и всичко беше така както се уговорихме. Проблеми с тока нямаше. Храната беше вкусна, който искаше баня я получи срещу лев. Мога да кажа само, че всички останахме доволни. На следващата сутрин се разделихме с хижаря с надеждата, скоро да се видим пак.

Вече не е актуално. На 07.09 минахме от там на път за х. Ехо- просто ужасно. Няма вода дори за пиене, ако си много жаден-на лафката!!!! Бутилка минерална вода от 0,5л струва 1лв. Тоалетните в хижата не работят, хижаря се оправдава за липсата на вода. Между другото хижаря- супер изрод.

Колкото и това да звучи абсурдно,аз предпочитам Козя Стена пред Дерменка. Зависи от гледната точка : хижата може да няма никакви ВИК, ЕЛ. и всякакви там други удобства, но е уникално нереална : с местоположението, природата, и с хижаря си! Той е просто един особен човек,разберете. Не съжалявам въобще че останахме там това лято, точно обратното: имах чувството че съм във филм.Това беше преживяване, а не просто преспиване на хижа! Пожелавам му кураж през зимата и дано да издържи там и следващото лято!

Пишете така, защото вероятно не сте били и не познавате хижаря на х. Амбарица. Онзи Дончо е доста по - голям сък от този Тончо.

Абсолютно сте прав. Миналото лято имах възможност да посетя и двете хижи. На хижа Козя стена се качих от хижа Хайдушка песен, където група пенсионери се бяха ядосали и се отказаха да ходят на Козя стена, защото им бяха отговорили вероятно по телефона, че няма да има места, понеже хижата се ремонтира. Отидох на риск и се страхувах, че може да ми бъде отказано спане, защото не се бях обадил предварително. Но хижаря ми отговори, че само от гр_б_ща и хижа не може да бъде върнат човек и ме прие без проблем. Докато на хижа Амбарица бях само аз и прословутия Дончо не искаше да ме приеме и ми каза, че ще ме изгони, ако не му дам личната си карта да стои при него, докато съм на хижата. Не помогна и желанието ми да си предплатя, за да не се страхува, че мога да избягам и обясненията, че по закон няма право да ми задържа документ за самоличност.

Искам да отида до хижата през майските празници защото останах поразена от природата. Аз съм от Варна и ще бъдем за малко в района затова искам да зная дали може да се стигне до там с кола или поне колко близо.

Ако оставите колата на самото било на прохода Беклемето до хижата ще ходите поне два часа,но ако има сняг или мъгла и не познавате пътеката трябва много да се внимава,защото може да се заблудите по склоновете.При добро време е лесно и пътеката се вижда добре.Всичко зависи от опита Ви!

Благодаря,ще се постараем.Снимките изглеждат просто невероятно, а усещането сигурно е неописуемо.

До хижа "Козя стена" може да се отиде по няколко марщрута с изходни пунктове близките селища с.Чифлик, с.Христо Даново, с.Розино, както и превала на прохода Троян- Кърнаре.
Ето кратки описания на някои от тях.
С. ЧИФЛИК - Тумин дял – м. Киселинча –х. Козя стена (3–3,30 ч)
От автобусната спирка на курорта Чифлик се тръгва в юг-югозападна посока по път, прокаран между вили и бунгала, високо над басейна. Пътят с поредица от серпентини (на места с преки пътеки) преминава покрай ливади и изоставени овощни насаждения по разлатия хребет, спускащ се от вр. Тумин дял. За около 1,20 ч се стига малка полянка на билото на хребета. Следва по-лек и приятен път по гръбнака на Тумин дял. Преминава се през Папратлива поляна с чуден изглед към вр. Козя стена и Бальова планина. По-нагоре пътят (използван и от автомобили с висока проходимост) се изоставя, като се продължава на дясно по пътека. Излиза се до м. Киселинча - удължена по билото на Тумин дял наклонена поляна (50 мин), до която извежда и пътеката от х. Хайдушка песен. Продължава се с умерен наклон до маркировъчен стълб под зъберите на вр. Кучето (20 мин). Оттук в югозападна посока през гора, а по-нагоре през открит терен се достига седл.Ветровити преслап (15 мин) Тук е издигнат паметник на хижаря Петко Дачев, загинал от лавина в улея до седловината. От преслапа в запад–югозападна посока, с подсичане от юг на открития скат на главното било, се стига х. Козя стена (15 мин).
При снежни натрупвания преминаването от м. Киселинча до седл. Ветровити преслап задължително става през купола на вр. Кучето.
В а р и а н т: От курорта Чифлик до м. Киселинча може да се стигне и през х. Хайдушка песен, като от нея се продължи по пътека със стръмни серпентини по десния склон на Рогачева река към билото на Тумин дял, общо 2,30 ч от курорта.

ТРОЯНСКИ ПРОХОД – х. Кoзя стена (2 - 2,30 ч)
От превала на Троянския проход се тръгва на запад по широкото и открито главно било. В безснежни условия първоначално се използва лентовата маркировка и работния автомобилен път, прокаран към кошари и говедарници, разположени под билото по южните скатове на тукашната Горялата планина, наричана още и Бальова планина. С това име са известни трите последователно очертаващи се заоблени тревисти върха, разделени от седловините Хармана и Падалото. При сняг и лоша видимост е за препоръчване да се следи стълбовата маркировка. За около 1 ч се стига заравнена седловина с паметник (на двама загинали летци). Оттук на запад планината сменя рязко своя облик - започва скалистия и страховит Кендабалкан. Лентовата и стълбова маркировки се разделят на по-голямо отстояние една от друга. Лятната пътека траверсира полегатите южни тревисто-каменисти склонове на Козя стена, докато стълбовете на зимния път водят по самия ръб на главното било. На около 30 мин път, при превала Червената локва двете маркировки отново се сливат. Оттук на изток се открива величествен изглед към северните отвеси на Козя стена, където през лятото цъфти еделвайс. За х. Козя стена се продължава в запад-югозападна посока с изкачване по югоизточните склонове на Баба (Боба) връх към тревиста седловина в южното подножие на върха. Следва слизане по югозападните склонове на Баба връх и южните склонове на вр. Кучето до седл. Ветровити преслап (40 мин), където е паметника на Петко Дачев. От тук на североизток слиза пътека за х. Хайдушка песен с пряко отклонение за курорта над с. Чифлик. От преслапа в запад–югозападна посока се подсича от юг откритото главно било и се стига х. Козя стена (20 мин).
С. РОЗИНО – м. Старата бичкия – Баба дере - х. Козя стена (5–6 ч)
От центъра на село Розино през водосточния мост-тунел под ж.п.линията, по коларски път се навлиза в планината. Минава се покрай скалния феномен Булския камък и през гористия скат на Розинската рътлина се излиза на билото й в м. Попова нива (Аджолтърла, 1,10 мин). Оттук на север се открива просторна гледка към настръхналите зъбери на Кендабалкан и х. Козя стена. Продължава се на северозапад по мек коларски път (впоследствие обикновена пътека) през букова гора и сечища и се достига възловата местност Равнището (Дюсалан, 1 ч). Тук се пресича работния път и пътеките, свързващи главния път и водохвашане ”Дамлъдере” със седл. Паниците (Чанакчиите). Понататък маршрутът е на североизток, пресича хребета, спускащ се от Ягодова поляна и в север-северозападна посока с леко слизане пресича стръмните склонове със смесена гора, буйни треви, мъхове и виеща се зеленина води към хладните усои на р. Дамлъдере. Реката се достига при продълговатата поляна Старата бичкия (1,30ч) с останки от рампа, сграда и съоръжения за бичене на трупи. Продължава се по шосето, идващо от с. Хр. Даново, минава се под няколко отвесни скали, подминават се водослива на Баба (Боба) дере(20 мин).
За х. Козя стена се продължава вдясно от шосето по стръмна пътека, която пълзи на серпентини по вододела Дългия нос (Узунбурун). По-нагоре наклонът става по-умерен. Стига се малка сграда (склад към хижата, 1 ч), пресича се работния път, свързващ пътищата по Дамлъ- и Корудере,продължава се по пътеката и се навлиза в стара букова гора. С две издължени серпентини се излиза над гористия пояс при големите скали, наричани Чифлишки кошари. Над тях е х. Козя стена (1 ч).

С.ХР.ДАНОВО – водохващане ”Дамлъдере”- м. Старата бичкия - Баба дере - х. Козя стена (4,30 ч)
До центъра на селото има редовна автобусна връзка с Карлово и Клисура, а на около 2 км в южна посока е ж.п. гара Хр. Даново. От центъра се тръгва в северозападна посока. Пресича се по мост реката и по асфалтиран път, който през лозя, розови насаждения и овощни градини с голяма дъга на запад обхожда полегатия горист рид и резерват “Чамджа”. След около 1 км пътят завива на северозапад и навлиза по р. Дамлъдере, следвайки левия долинен склон. Пресичат се ниви и изпъстрени с храсти поляни. Подминава се охраняема складова база и вече по обикновено шосе се навлиза в долинна теснина. Достига се кръстопът с ляво отклонение при водохвaщане ”Дамлъдере” (1 час). След около 50 мин се стига до поляната Старата бичкия. От поляната до х. Козя стена маршрутът съвпада с този от с. Розино.
В а р и а н т: От с. ХР. ДАНОВО до х. Козя стена (6 ч) може да се отиде и през м. Старата мандра (Ескимандра) и вр. Голямо Орозтепе. На 30 мин път след върха пътеката излиза от гористия пояс, подсича от запад склоновете на вр. Боба и се слива с билната пътека от превала на Троянския проход.
Зиме подсичането е опасно, поради което преминаването става през връхните точки на Боба и Кучето.

Ние минахме по зимната маркировка, горе по скалите!
Беше незабравимо преживяване, така че ако е хубаво времето и нямате страх от високо ви го препоръчвам най-горещо!На места където липсва въжето м/у колчетата направо потреперваш от адреналин!!МНогооо яко
Ако е лошо времето задължително по лятната пътека, която е в ляво от Паметника на летците.
Ние се върнахме по нея, защото имаше гъста мъгла и бурен вятър.Там малко над Червената локва щеше да ни издуха вятъра на връщане пффффффф