маркирана пътека друг път...маркировката е стара и поставена не където трябва - на важни места, където човек може да се омотае няма никакъв ориентир - дори картата много не ти помага, а когато вече няма как да се объркаш табелите са през 50м. да не говорим, че някои табели са скрити из трънаците. а и има разни заблуждаващи маркировки и едва по някое време (при първата по-запазена табела) става ясно, че трябва да следваш ЧЕРВЕНА боя. НЕ зелена, НЕ синя, а ЕДИНСТВЕНО и САМО ЧЕРВЕНА. единственото нещо, което ни спаси е,че бяхме 3 човека и 6 широко отворени очи. ако някой прочете това и може да направи нещо по въпроса да действа. а ако в момента четете това и просто имате желание да посетите хижата - НЕ ТРЪГВАЙТЕ САМИ и се подгответе за впускане в едно приключение (надявам се с добър край). добре е да имате бинокъл, за да търсите по-добре маркировките. сега 2 думи за самата хижа - голяма, чиста, уютна, топла. столовата е с хубава камина. заслужава внимание :@)

Достигането на хижата през Челопеч не би трябвало да е особен проблем. Върви се по дерето на реката покрай мината и табаните й, а където тя се разклонява - се поема НАДЯСНО и се върви само нагоре, като се минава през развалините на бившата мандра....
Оттам има избор - или по маркираната пътека през гората, или право по очертаната пътека, до средата на баира под хижата...

Благополучно сме стигали дотам даже и в мъгла нощем. Но трябва да се помни, че отделящите се наляво пътища, по принцип главно удължават прехода.

Моля, да посочите маршрута от гара Златица (растояние, маркировка)
Благодариа предварително :)

Преди няколко дена посетихме хижа Мургана. За пръв път пристъпвах прага й, от форумите бях чел добри впечатления за нея. Аз обаче си тръгнах значително разочарован. Хижата е живописно кацнала на южния склон на вр. Мургана, с чудесна гледка към Златишката котловина надолу, особено нощем като заблещукат звездите, на респектираща надм. височина 1430 м., и с чудесни предпоставки за обслужването й - малко хижи могат да се похвалят с ел.захранване чрез ел.провод отдолу, че и асфалтов път до нея откъм Златица...Хижата е чиста , спретната, топла вода, че даже и отстъпки се полагат за членове на БТС...Но отношението на хижарката към двамата влизащи туристи в почти празната хижа ми се стори малко странно.. Размина се с нас в столовата, на усмивката ни и опита да поздравим и да попитаме може ли да останем каза да и седна на масата до мъжа си.. На "организационните" ни въпроси относно къде ще ни настани отвръщаше извивайки врат /аз като говоря с човек дори да не ми е приятен се обръщам изцяло към него, още повече ако е мой гост.../.Не се и опитвахме затова повече да завържем някакъв разговор с нея.. Ние си носихме храна, не разчитахме да ядем там, но все пак предлагаше само бира и фанта, дори и вафла не предлагала...На вратата на стаята им на табелки с големи букви бяха изписани имената им - тя управител, съпруга й домакин... Да, те се представиха като само едни чиновници, управител и домакин, за мен не бяха никакви хижари.Не знам аз ли очаквах повече, или така е нормално да бъде. Но следващите две нощувки на Бенковски и Козята стена, дори на Ехо / и трите хижи на фона на Мургана давам за пример - битовите условия са по-примитивни, но туристът се чувства като у дома си/, покрай която минахме транзит, хижарите излизаха, добре дошли,да се настаните първо или нещо да предложим и т. н., на Козята стена даже в момента на пристигането ни двата коня натоварени с провизии тъкмо излизаха от гората под хижата и още запъхтян собственикът се представи и сърдечно покани...Не знам, кое поведение според вас е по-нормално?

Преди 2 години бяхме там с класа. Много доволни останахме.

Някой може ли да даде подробности за района през зимата, моля! :)