заслон Ботев

по същата причина ,че за връх Ботев няма коментар аз пиша за заслон Ботев.Върха е нищо ако човек като Лазар не те посрещне.Топли думи горещо кафе ,студена ракия от Карлово и сладки приказки.Не ти се връща и искаш да преспиш на това уютно място.Но отвън не винаги е добро..Такива хора трябва да има на всяка хижа.Това е единствения връх обитаем от истински човеци .Който не се е качил пеш да се пробва с превоз.Сега вече има-авто-маршрут.
Елвира Лакатник

Лично познавам човека нагърбил се с тази трудна задача.Дано успее да се справи ,че се каним да му ходим на гости това лято!Голям веселяк е,умее да свири на акордеон и в пеенето си го бива.Да е жив и здрав, и дано има повече такива хора,милеещи за планината и хората ,които я посещават и обичат!петя от бургас

Митко-или както си го викахме Митето.Голям симпатяга,сърдечен и открит човек.На 6 юли се запознахме,черпи ни едно вино,изпрати ни по пътя за хижа Плевен.
Мите,желаем ти скоро да приключиш това трудно начинание,което си започнал.
Пак ще те посетим. Наско и Любомир

Средата на месеца тръгнахме от х. Плевен за Рай, но тъй като тръгнахме късно, а и не бяхме кой знае колко бързи трябваше да останем на заслон Ботев. Бях впечатлен колко добре е поддържан и с каква амбиция този човек Митко / който поддържа заслона / и неговия "батко" както той го нарича, който явно е инициатора на начинанието, съграждат нещо което е било коптор и обор за кравите които пасат наоколо. Леглата са оправени, наредени чисти чаршафи, има вода, тоалетната е външна, Митко готви страхотни супи / бил е готвач / винаги има чай и кафе. Осветлението е на петромаксови лампи, щял да слага печки на твърдо гориво. Заслона е винаги отключен, ако окаснее някой има къде да се подлони, нощувката е 6 лв. Ако Митко е на върха при метеоролозите / там пере и чаршафите/ просто оставете парите на масата. Има две помещения - едното е трапезария, другото е спално с легла на 2 етажа. Митко е много забавен и гостоприемен. По негови думи заслона ще работи и зимата. Ако имате излишна храна оставете я в заслона, всичко там се носи на гръб с раница, път няма. Успех желая на Митко и Валъо

Е, най-после и снимки:) Мале тоя заслон изглежда по-добре от повечето хижи. Преди 4 години за последно минавах от там и беше много зле, още помня дюшека как беше сложен на мястото на счупените стъкла. Тази паметна плоча си е пак там, на същото място! Браво на стопаните! Вече трябва да промените инфото за заслона, но трябва друг да помага, който е ходил :)

здравейте,това лято и аз имах прекрасната възможност да се кача на в.Ботев и с приятелио станахме за една вечер в заслона при чичо Митко.Да е жив и здрав и надявам се пак да можем да похапнем и от лещата която хапнахме на вращане от х.Рай.Единственото място където чаша чай не струва 30 или 50ст. а човек може да се наслади на прекрасните билки в него.Разбира се се заплаща но е нормално да платиш една тенджера а не за всяка чаша, все пак човека се е потрудил.Много благодарности на Чичи Митко

na 02.01.2007 pri nehsasten incident zagina hijiariat na zas.Botev hiho Mitko.neka vsihki koito go poznavat da go pomniat s dobro.pohivai v mir ot plemenika mu Nasko

Август месец бяхме посрещнати от Митко на заслона, тази сутрин като се събудих и прегледах новините в интернет бях потресен от новината за смъртта на Митко. Въпреки, че останахме само една нощ в заслона, имам впечатления от домакина му като много ведър, добродушен, човечен и засмян човек. Ще го помня с усмивката на лицето му и как гонеше кравите от поляната пред заслона. Голям свежар! И готвеше вкусни супи... Изпрати ни до връх Ботев, много тъжно за човека, Бог да го прости...

За всички нас е голяма загубата на чичо Митко как то вие го знаете. Цялото семеиство скърбим за неговата кончина.Нека всички които го познаваха го запомнят с добро и по някога да си спомнят за него.
Всеки които иска да изкаже съболезнования на маика му брат му и сестра му да се обади на тел:02/973 06 89


ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ.
ДА ПОЧИВА В МИР от Брат му Радостин

Великолепен човек. Бог да го прости.
Отнесе се с много отзивчивост и усмивки към нас, когато се оказахме септември на заслона. Изглеждаше много щастлив от процеса на възстановяване.
Почивай в мир чичо Митко.

Потресен съм от новината за кончината на МИТАКА. За да го опишеш,всички думи за него са малко. За мен той е ПЛАНИНАР по сърце и душа.Прекланям се пред теб МИТАК. Вечна ти памет.

Поклон пред паметта на този достоен човек.

Когато бях горе това лято, всички говореха с ентусиазъм за възстановяването на заслона... Много тежка загуба след това светло начало.
Нека почива в мир, този, който се беше посветил на тази велика кауза.
Жалко, защото трудно се намира заместник на такъв човек!

Митето, почивай в мир. Лятото бяхме
заедно само два часа, а за теб ние с Наско толкова сме си говорили. Ти беше толкова обичащ
хората, толкова отдаден на планината, толкова
истински и неповторим.
Да, не ще те забравим!!!

Хора, плача за такива хора!!!
Аз лично не ги познавах. Но много съм чувал за Митака!
Нека почива в мир и нека да е винаги до нас!!!
Дано има добри хора да продължат каузата му!!!Жалко за такива хора като него!!
Господ прибира най-добрите!!!

ООООО, Господи, защо? Няма да можеш да ми отговориш! Дано, Митака е на по - добро място!

Младият хижар

Тази година зимата закъсня . Високо в планината това беше добре за младия хижар . От половин година той живееше сам горе , бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта . Малкият заслон от години се рушеше , нямаше кой да посреща замръкналите туристи , а те не винаги можеха да разчетат правилно силите си . Заслончето поне ги спасяваше от студа и мрака . Младият мъж случайно бе станал хижар . Години наред работеше като готвач на отбора по ветроходство . Харесваше работата си , но честото отсъствие от къщи го бе разделило с жена му . Понякога взимаше малката си дъщеря по лагерите , покрай водата и вятъра момичето бе заобичала и него . Тя му липсваше .
Планината изведнъж го превзе, нуждаеше се от самотата , за да реши пътя си занапред .
А и бе свикнал да помага на всеки , лагерите го срещаха с млади хора , той също все още бе млад и силен . Ще минат две – три години по чукарите и тогава отговорите ще дойдат сами .
Каменната сграда бе само с три помещения . Едното щеше да се превърне в малка кухня ,
от столовата ще се влиза в спалното , десетина нарове едно над друго , но с всичко най- необходимо за една нощувка . Хижарят започна от прозорците , имаше приятели от града долу в равнината , направиха му алуминиева дограма . Бе странно да видиш тази малка каменна къщица , обградена с мочурляк , но горда с белите нови прозорци . Наровете бяха вече сковани, от военното поделение долу бе купил почти нови завивки и постелки . Няколко шарени парцалени черги от близкото село взе срещу помощта да осигури три-четири коша с дърва за две самотни жени , нямаше друг кой да им помогне . Приятелите му докараха голямо кюмбе и кюнци , готварска печка на дърва щеше да е в помощ на туристите , които обичат да приготвят нещо топло и си носят продукти . В хладния зимник отвън щеше да държи малко брашно , олио и сол . Оставаше да се погрижи за банята . Това го бавеше вече цял месец , а и трябваше да се справя сам с изкопаване на дренаж покрай заслончето . Нямаше за къде да бърза , всеки ден работата му я прекъсваха любопитни туристи , спрели тук за кратка почивка . Тогава хижарят се оживяваше, вадеше вино , черпеше с цигари и разказваше за себе си . Понякога ги изпраща- ше на около километър , за да им покаже пътя и да бъде по-малко време сам .
Вечерите му бяха най – трудни . Петромаксовата лампа хвърляше сенки по страниците на няколкото книги , с които залъгваше самотата . Бе поръчал да му осигурят малък агрегат , тогава ще има и телевизор за гостите , мечтаеше си той .
Този следобяд свърши рано с работата . Щеше да слиза по- долу , на час и половина път до голямата хижа . Там животът бе друг , оживен и разнообразен . Туристите бяха толкова различни , едни се качваха само да се напият , други обичаха риска през цялото време на годината и превземаха всички околни върхове . Но водопадът тук бе неповторим и всеки искаше да го види . Водата падаше от горе , бучеше , разбиваше се на пръски и пречупваше светлината в цветовете на дъгата . Мократа трева се омотаваше около краката , хладният въздух влизаше в ноздрите и те опияняваше . Скалите се надвесваха отгоре и те правеха смирен .
На тръгване времето се влоши бързо . Мъглата засла каменистата пътека и само опита го накара да тръгне . А и щяха да го чакат . Сестрата на колегата от долната хижа идваше да му помага , когато бе свободна от работата си в градчето . Бяха два дни и той искаше да се видят отново. Тя го караше да се чувства по- ведър , не че му липсваше женската компания , винаги горе завързваше познанства . Но сега бе различно .
Малко след като бе тръгнал срещна хергелето . Около две дузина полудиви коне се връщаха от прехода си до водата малко надолу . Там имаше една голяма локва , никога не пресъхваше , конете през ден- два прескачяха до нея . Този път младият мъж не видя черното конче , бе се родило малко късно , през началото на есента . Винаги около толкова бялата си майка , тичаше и пръхтеше , като винаги търсеше одобрението й . Бяха красиви заедно . Накрая на стадото сега хижарят забеляза кобилата , бе неспокойна . Цвилеше жално и протяжно , главата й се обръщаше често назад . Бе самотна .
След около половин час притъмня съвсем . Тогава покрай големия и стръмен завой надолу ,
малко под големия объл камък той го забеляза . Кончето бе притихнало , погледът му бе силно уплашен , трепереше цялото . Мъжът трудно се спусна до него , нямаше опасно счупване . Но бе с охлузен гръб и рана на шията . Трябваше му помощ .
В голямата хижа вече го чакаха . Имаше както винаги туристи , веселбата бе започнала .Мла-
дият хижар този път не седна на масата при тях . Хапна набързо сам , изпи едно вино и влезе в кухнята .Сестрата на колегата приготвяше вечеря за голямата група , която токущо бе пристиг-
налала от големия връх , трябваше да ги нахрани . Двамата не говориха много , ще се върна горе отново , й каза той . Усети как не й се искаше да се разделят тази вечер , но бе вече


решил. След час потегли нагоре . В раницата носеше суха слама , имаше кошара наблизо .
Бутилка с мляко му даде овчаря , за себе си носеше пластмасова туба с вино . Около раницата завърза няколко стари войнишки одеяла , трябваше хубаво да завие кончето, нощта щеше да е мразовита . Звездите се бяха оцъклили , луната осветяваше пътеката , мъглата се бе вдигнала . След малко щеше да е при него . А на сутринта рано пак ще дойде да го види , горе в заслона имаше дебели въжета , ще го завърже и ще чака катърите . Два пъти в седмицата минаваха , водени от един човек от селото долу . Храната , бирата , хлябът се извозваха в големите кошове , натоварени на животните . Двамата щяха да се справят и изведат кончето горе , на пътеката . След няколко дни двете с майката отново ще са заедно .
Почти бе стигнал големия завой , когато заваля . Снегът отначало бе тих , бързо се завихри бурята , вятърът пронизваше и го караше да бърза . Отново съвсем притъмня , звездите се скриха под синьочерното небе , фенерът му едва пробиваше лъч покрай стъпките му .Дъхът замръзваше , бе тъмно и студено .Трябваше да се спусне при малкото .
Бе вече пристигнал до мястото . Усети как кончето диша и колко вярва че ще му помогне.
И тогава стана лошото . Кракът му се подхлъзна , не можа да запази равновесие . Раницата го повлече , лакътя се удари в скалата , след това и главата . Струйката кръв му стопли устните ,
нищо страшно няма , си помисли хижарят . След това го обля странна топлина и му стана леко .

Снегът скриптеше под стъпките на трите животни . Парата около устите им се срещаше с мразът , трябваше някой да надделее . Конярът бе здраво намотал около себе си дебело одеяло , бе навързал катърите и яздеше напред . Тогава ги забеляза , почти покрити с навелия сняг.
Мъжът и кончето бяха един до друг , около устите им бе замръзнала топла пяна . Червеното вино се бе разплискало между двамата , там снегът бе най – малко , камънаците не бяха го пуснали върху себе си . Бяха странно спокойни , сякаш сигурни че има кой да довърши започнато . Заслонът е почти готов , остава само банята и долния край на отводняването .
Майката е силна , на лято ще има друго конче , може да е със звезда на челото , та нали през изминалата нощ пак се бе прояснило и няколко звезди се бяха отлепили от небето .
Ще има една и за все още неродения млад живот .



В памет на Митето . 03.03. 07 Любомир Николов

ами хора, въпреки тъжната случка с Митака, някой знае ли какво ще стане със заслона, че мисля да ходя там по Великден?

Заслона продължава да работи. Миналата събота и неделя (5,6 май) с компания ходихме до Рай и Ботев. Там срещнахме Милен - така се казва единият от сегащните хижари на заслона. Много печен и комуникативен човек. Той ни обясни че заслона продължава да функционира, даже и това лято ще му правят разширение. Дано информацията е от полза.

Скоро нощувахме с група в заслона.Възхитен съм от гостоприемството на хижарите, млади хора,които разширяват заслона и подобряват битовите условия.Хубава бобена чорба, имаше и студена бира, има и топла баня, хижарят Вальо свири чудесно на акордеон, пяхме, п...Спи се на нарове в почистена стая, на бели чаршафи. Ароматен планиниски чай.
Само правете предварително резервация, че местата са ограничени 24.

страхотен заслон. браво на хората, които го поддържат. слагат нови и нови подобрения.

Заслон Ботев: Това малко приказно място.Ние оранжевите момичета от ДТ "Бачо Киро" гр.Дряново - Васи, Дида, Радост, Галя и Надя посетихме заслона на 11.08.2007 г.Възхитени сме от това, което е напровено, удобствата, които предлага заслона, пък за Милен Павлов, какво да кажем? Абе готин, много готин.Хей хора вървете да го видите, заслона, де, пък и Милен си струва да го видите.

Мили, хора, това е едно от най- уютните местенца за отсядане на които съм била!
Гостоприемство и топлота срещнахме там!Незабравим ще остане за мен деня когато посрещнахме там първият скяг за тази година през началота на септември.
Вълшебно място, носещо ,истинският дух на планината!
Благодаря ви мили домакини! Как да не се върнеш отново там за единение с Балкана!

На 13. октомври бяхме на заслона Ботев . Само това мога да кажа - гостоприемство и неподправеност , това бе Таня .
Благодаря ти от името на Иван и Ники .
Живот и здраве лятото с бате Наско отново ще те посетим .
Любомир

Това е невероятно място!!! Август 2007 г. отидох за първи път там и до сега не е имало ден без да си мисля за заслона и кога ще отида пак. Хората са крайно гостоприемни! Изкарахме невероятно там два-три дни с мои приятели и невероятните домакини бате Вальо, кака Таня и техния помощник, ама му забравих името. Като изключим времето просто няма какво лошо да кажа за престоя си там. Убеден съм че ще го посетя пак и то не веднъж.

Бях твърде малък за да стана това,което искам.
Още нямах 11 ,когато дойдох в София да живея.
И тъй започна тая приказка!
Левски- все едно да караш ферари,ама да нямаш пукната пара,даже за хляб да нямаш, а аз вече втори месец тренирах там футбол(ако хората се чудят какво).
Хубаво беше, ама малко- твърде кратко бих казал.
Нашите само три месеца успяха да ми плащат таксата и след това кранчето пресъхна.
Пустия му мерак по тоя футбол трябваше да го убия,иначе той щеше да убие мен.
Спрях го ,защото няма кинти,няма няма кинти скоро няма да си купя..... оп извинявам се това беше една песен на известната група,ама само в българия Ъпсурт, та да си дойда на мисълта със спирането на футбола спирах и мечтите си.тук е момента да ви кажа и кой съм аз!
аз съм племеник,по скоро малкия племеник на Митето в случай, че сте го забравили Той беше хижаря на заслон Ботев,загинал трагично под върха Ботева.
Сега ще ви разкажа една случка с него от моето детство,па после пийте една ракия и си спомняйте за него, сигурен съм,че и той би ви казал същото.
В тия три месеца докато тренирах в Левски имахме един контролен мач с някакво си селце където сигурно и на каратата го няма,ама играх ме де нямаше как.
В публиката стояха трима души от мойта чета.
Майка ми, вуйчо ми и приятел на майка ми чието от съображение за сигурност име няма да споменавам, скандираха и викаха толкова силно,че биха заглушили стадиона на който ще се играе финала за шампионската лига, и викат ли?- викат ,ама със все сила колкото глас им държи.Вуйча ми явно под влиянието на градуса ме мислише за Шмайхел(пояснявам : Шмайхел е един от най великите вратари на Манчестър Юнайтед и на националния отбор на Дания) а аз още не достигах горната греда на вратата.По едно време на мача дрън-и ми вкараха голи се започна: Къде си излезнал на пред,защо не я хвана и още много други неща ,ама няма да ги изброявам ,че минаха толкова много години аз да не съм слон да ги помня.Обаче помня ,че по едно време щрак, му показах колко самотен може да бъде средния ми пръст без другарчетата си.
И така аз вече станах на 20 и нещо години а Той докато беше жив Бог да го прости все така ми викаше: "Машка помниш ли на мача с ония селенчета как ми показа среден пръст,а аз гузен гледам на долу.И още нещо! Беше голям Цесекар, и като човек беше голям и живота си беше направил красив,ане като мен -гърбех се за малко внимание.
Сега с последни думи казвам: Къде си вуйче? Къде?
Дано си по-добре,защото тука мъката е голяма ,когато теб те няма.
Когато някой ден и аз умра, ще дойда и ще те намеря за да ти кажа: Цска е шампион не знам за кой си път.
Сега Ви казвам сбогом! и живейте с любов да не страдате ,като грешник самотен търсеш навсякъде малко любов.
Ако има нещо? извинявам се.
Но помнете: Аз не съм велик поет ,а само мъничък от мъката обзет.

Уютно и приятно, чувствах се като у дома! Благодарности на Таня за това! Пак ще дойдем ;)

заслонът изглежда добър. стопаните са готини. не правят проблем, ако някой иска да си разположи палатка около заслона.

Тел. 048799100 и 048950651 вече не работят. Не се поддържат услугите на Мобифон.
При самия заслон няма покрите на нито един от другите оператори. На около 100 м. нагоре към Ботев има обхват на Вивател.
За резервации се обаждайте на тел. 0878307517. Това е тел. хижарката Таня. Всеки ден между 14 и 17 часа тя ще се качва за да приема заявки и обаждания. Ако няма връзка,когато звъните, по късно тя ще Ви звънне.

Безкрайни благодарности на Таня!Тя е велика жена!Не напразно се пишат хвалебствени думи за хижарите-те са лицето на дадена хижа,чрез тях се помни посетеното място!
А като Таня няма други хижари!Без нея заслона не би бил това,което е!Тя е добър последовател на брат си Митака(лека му пръст)!
Никога няма да забравя и не бих могла да се отблагодаря на това,което направи Таня за мен!Слизайки към заслона,се подхлъзнах и паднах,като си контузих глезена.Таня направи всичко възможно,за да ми се облекчат болките и намери изход от създалата се ситуация.
Таня би направила всичко възможно за всеки турист,изпаднал в беда!Тя е с голямо сърце и велика душа!
Заслона винаги и по всяко време е отворен за туристите.Всеки може да се отбие да отпочине,да се стопли,има винаги топъл чай.Има и топла храна.Чисто,приятно и уютно!Тук е много по прекрасно,отколкото в хижите!
Мястото е велико!
А като символи на заслона може да се каже,че са кучето Голди(много умно и красиво куче) и кобилата Мая(да е жива и здрава и да роди здраво конче)!!!
Всичко,всичко там е толкова прекрасно!
Туристи,посетете заслона,ще останете доволни!
При възможност ще отида,ще посетя отново това прекрасно място с прекрасните му хора!
Позорно е на едно такова място тел. да нямат обхват,а и мобифоните са вече спряни!Явно на някои не им пука за нищо!
Трябва ли Таня всеки ден да тича до върха,за да се свърже с някой?Всеки би ли го направил това?Не вярвам!
Но тя го прави,защото обича туристите!Тя е велика жена!!!
Таня,отново хиляди благодарности!Да сте живи и здрави и винаги така да посрещате туристите!
С най-големи благодарности от Филка!!!